МЛАДЕН ПЕЧЕВСКИ
Най-значимото киносъбитие в Нидерландия, Международният филмов фестивал в Ротердам, отбеляза 51-то си издание, за съжаление, онлайн. В резултат на това 217-те филма от тазгодишната селекция бяха достъпни само за акредитирани лица, но се очаква по-късно през годината да бъдат организирани прожекции, достъпни за широката аудитория.
Независимо от това програмата на фестивала беше, както винаги, предизвикателна. Победителят в програмата Big Screen получава разпространение във всички киносалони в Нидерландия и излъчване по един от националните телевизионни канали. Основната състезателна програма Tiger Competition дава възможност за изява на начинаещи режисьори от целия свят. За разлика от повечето международни филмови фестивали, този в Ротердам не държи толкова много на световни премиери. Разбира се, има филми, които се показват за първи път, но те винаги са допълващи останалата част от селекцията.
Началото на фестивала беше отбелязано с премиера на филма на американската режисьорка Аманда Креймър „Моля те, бейби, моля те“ с Андреа Райзбъроу, Хари Мелинг и Деми Мур. Обвит в неоновите светлини на Манхатън от 50-те, филмът представя млада двойка – Сюз (Райзбъроу) и съпругът ѝ Артър (Мелинг). Стават свидетели на убийство, извършено от група мъже. Между Артър и един от извършителите прехвърчат искри, а Сюз осъзнавайки, че съпругът ѝ отказва да бъде мъж на място, постепенно пренася насилието на групата в собственото си поведение. Чрез екстравагантната хореография и фетишизираните костюми, филмът показва все по-размитите граници между половете и сексуалните ориентации, питайки какво всъщност представлява мъжествеността. Отговорът е също толкова предизвикателен – поведение, което граничи с театралното; своеобразна броня, служеща за прикриване на скритите комплекси и страха от останалите мъже.
МОЛЯ ТЕ, БЕЙБИ, МОЛЯ ТЕ (САЩ, РЕЖИСЬОР АМАНДА КРЕЙМЪР)
В основната състезателна програма Tiger Competition бяха представени четиринайсет филма. Сред по-интересните заглавия са израелският „Кафка за деца“ на Роуи Розен – оригинална експресионистична анимация, вдъхновена от „Метаморфози“; мексиканският „Малинцин 17“ на Мара и Еухенио Полговски – философски документален филм, който коментира промените в природата, поради постоянно развиващите се инфраструктури; нидерландският „С нож“ на Сам де Йонг – обагрена в неонови цветове история за лицемерието и социалната стигматизация; както и австралийският „Равнините“ на Дейвид Ийстийл, съдържащ елементи на игрално и документално – наблюдение върху динамиката на ежедневието и многообразието от тревоги на хората, живеещи в покрайнините на Мелбърн.
С НОЖ (НИДЕРЛАНДИЯ, РЕЖИСЬОР САМ ДЕ ЙОНГ)
Голямата награда на журито в размер на четиридесет хиляди евро спечели парагвайският документално-игрален филм „ЕАМИ“ на Пас Енсина. Започващ с осемминутна натюрморт сцена с променящи се цветове и атмосфера, и използващ глас зад кадър, лентата посочва какво местните айорео-тотобиегосоде, последното неконтактно племе южно от Амазония – имат предвид под заглавието – еами. Думата означава както гора, така и свят, което е ясен знак, че за тези хора гората е всичко, което някога са познавали. Гората обаче изчезва все по-бързо с всеки изминал ден – областта има едно от най-високите нива на обезлесяване в света. Еами (Анел Пиканерай) е също така петгодишно момиченце, директна жертва на този процес, загубило дома, приятелите и семейството си. Гласът зад кадър е на Асоха, божество с лик на птица, временно обладало Еами, което опосредства всезнаещата гледна точка във филма. Местното племе е в ярък контраст с колонизаторите – съвременни варвари от европейско потекло. За съжаление, филмът страда от съществени недостатъци – действието е бавно, монолозите и диалозите са изключително абстрактни, гласът зад кадър е монотонен и повечето кадри са статични и дълги – постигат целта си, но можеше да бъдат използвани по-рядко. Най-същественият недостатък е, че посланието и смисъла на филма са разбираеми само след детайлно вникване в темата. Специални награди на журито в размер на десет хиляди евро получиха два филма. Шведският „Невъздържаността ще ни спаси“ на Морган Дзюрла-Пти изобличава начина, по който сензациите и политическите машинации в големите градове се трансформират от хората в провинцията, а китайският „За любовта отново“ на Гао Линянг, спечелил и наградата на ФИПРЕССИ, е посветен на застаряващи мъж и жена, които решават да се оженят отново. Начинът им на мислене е показателен за съществена част от обществото, която, белязана от миналото, се опитва да запази задружността на семейството си на всяка цена.
ЕАМИ (ПАРАГВАЙ, РЕЖИСЬОР ПАС ЕНСИНА)
Във втората по важност състезателна програма, Big Screen Competition, участие взеха девет филма. Сред тях са гръцкият „Бродуей“ на Христос Масалас – романтичен трилър с елементи на мюзикъл, представящ историята на танцьорка в нощни клубове, която впоследствие се присъединява към група джебчии в покрайнините на Атина; френският „Трети клас“ на Жак Доайон – социална драма, разглеждаща отношенията между различни семейства и техните деца (приятелства, конфликти, предателства) във френския Прованс; южноафриканският „Фитнесът на Дарин“ на Брет Майкъл Инс – лесносмилаемо мокюментъри, в което на преден план е битката между малък семеен фитнес и голяма международна верига фитнеси. Своеобразна репродукция на битката на Давид срещу Голиат, в която всичко е от лошо по-лошо, но накрая завършва с хепиенд; испанският „Пропастта ми и аз“ на Адриан Силвестре, показващ трансформациите в живота на млада телефонистка в Барселона, която търси партньор и социална принадлежност.
БРОДУЕЙ (ГЪРЦИЯ, РЕЖИСЬОР ХРИСТОС МАСАЛАС)
Отличѐн с Наградата на журито в размер на тридесет хиляди евро е френският „Кунг-фу Зора“ на Мабрук Ел Мехри, който разисква сериозна тема, но за съжаление, по доста наивен начин. Запознавайки се с Омар (Рамзи Бедия) по време на негово пътуване по работа в Мароко, Зора (Сабрина Уазани) се влюбва от пръв поглед и решава да го последва във Франция, където двамата се женят. Зора започва да свиква с новия си живот и да го харесва все повече и повече, докато мъжът ѝ постепенно намразва своя, което се проявява в гневни изблици, прерастващи във физическо насилие. Зора продължава да си затваря очите за провиненията на съпруга си и решава да има дете от него, но дори това не намалява желанието на Омар за контрол върху живота ѝ. Филмът не само прелива от познати до болка референции – господин Мияги от „Карате Кид“ (Джон Авилдсън, 1984); бойни сцени, напомнящи всеки филм с Брус Лий; както и колите на Чък Норис или Жан-Клод ван Дам от 80-те и 90-те, но и неуспешно смесва трагичното с комичното, което води до омаловажаване на домашното насилие като глобален проблем.
КУНГ-ФУ ЗОРА, (ФРАНЦИЯ, РЕЖИСЬОР МАБРУК ЕЛ МЕХРИ)
Фестивалът представи и две ретроспекции. Едната беше посветена на късометражните и пълнометражни филми на Аманда Креймър, която откри фестивала с „Моля те, бейби, моля те“. Показан бе и другият ѝ пълнометражен филм от тази година – „Съжали ме!“. С привкус на аналоговото кино от 80-те и елементи на психологически хорър, лентата представя историята на Сиси Сейнт Клеър (Софи ван Хасълбърг, дъщеря на легендарната Бет Мидлър). Героинята постига мечтата на живота си – собствено телевизионно предаване, в което има централната роля на певица, танцьорка и водеща. Сиси се сравнява с Исус Христос, но иронията е, че съзнателно или не, постепенно разкрива собствените си демони. Това е колкото директна критика на антисоциалното поведение в социалните мрежи, толкова и целенасочено изкривяване на добре познатия формат на вариатетни програми. Така филмът продължава и с критика на общоприетите в обществото полови роли, характерна за филмите на Креймър.
СЪЖАЛИ МЕ! (САЩ, РЕЖИСЬОР АМАНДА КРЕЙМЪР)
Другата ретроспекция бе посветена на творчеството на китайския режисьор Чьо Джьонгджьонг. Филмът му „Нова стара пиеса“ е впечатляваща смесица от игрален филм с елементи на историческа документалистика, експериментален театър на абсурда, политическа драма и водевил, който проследява развитието на Китай между 30-те и 80-те години на миналия век през очите на местен артист. Показана бе и документалната трилогия на режисьора, състояща се от два късометражни и един пълнометражен филм – „Лунен дворец“ (2007), „Ода за радостта“ (2008) и „Рапсодията на майка ми“ (2011), както и филмът „Господин Жанг вярва“ (2015) – един от най-значимите образци на китайското независимо съвременно документално кино – забранен в Китай. Базиран е на мемоарите на Жанг Шианчи – „Живот и смърт в китайския Гулаг“ – и представя цялостна историография на маоистката ера. Спомените на Жанг за революцията, унищожаваща собствените си деца, са трансформирани от Джьонгджьонг чрез стилизиран сценичен и звуков дизайн, Брехтовска аматьорска актьорска игра и контрапунктен монтаж. Със забележителни познания в областта на киното и драмата, режисьорът използва истории на обикновени хора и им придава интимност, лиричност и дълбочина, представяйки достоверно ролята на политиката в новата история на Китай.
НОВА СТАРА ПИЕСА (КИТАЙ, РЕЖИСЬОР ЧЬО ДЖЬОНГДЖЬОНГ)
На закриването директорът на фестивала Ваня Калуджерич отбеляза, че тя и колегите ѝ очакват с нетърпение да представят филмите и творческите екипи с прожекции на живо.
Като се има предвид многообразието от филми от целия свят, разискващи вълнуващи и актуални теми, като например социалната изолация и стигматизация, романтичните взаимоотношения, кариеризма и отражението на политиката върху обществения живот, сигурен съм, че съвсем скоро киносалоните в Ротердам отново ще бъдат пълни.
