ГЕНОВЕВА ДИМИТРОВА
Чудесно е, че списание КИНО отвори дебат за състоянието/влиянието на филмовата критика. С напредването на технологиите и подмяната на ценностите статусът на критика изобщо се промени и в частност – на филмовия. От една страна, експертността е изтикана в периферията на медиите, а след смъртта на вестник „Култура“ практически територията ѝ е сведена до списание КИНО, сайта „Въпреки“ и новия седмичник „Филтър“. Самата аз съвсем доскоро две години водех колонка за кино в „Труд“ и бях единственият външен филмов наблюдател в печатните медии. Разбираемо е – ежеседмичното писане на кратки рецензии е трудоемко и изисква стриктна дисциплина, пък и вестниците предпочитат рекламата. От друга страна, към професията ни се протегнаха лаици от кол и въже – само бръснещ поглед по форуми и сайтове ще докаже правотата ми (с малки изключения). След като всички разбират от спорт и политика, защо да не се пробват и като филмови критици… И без това киното все още е най-масовото изкуство.
Въпреки че гилдия „Критика“ в Съюза на българските филмови дейци набъбва и най-сетне се подмладява, само неколцина сме активните критици у нас. Умишлено не употребявам влиятелни, както е прието в чужбина, защото тук днес подобно елитарно занимание по презумпция е маловажно – приоритетите са други, т.е. малцина са ценителите на компетентността, дълбочината или радикализма на анализа. Така че статутът на професията ни е сринат. Нещо повече – едновремешната престижна специалност „Кинознание“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ вече е непопулярна (не носи пари и слава) и е трансформирана в „Екранни изследвания и журналистика“. В момента там има едва десет студенти в различни курсове.
Така че критиката като сегмент от кинематографичния процес у нас присъства предимно в художествените комисии към ИА „Национален филмов център“, а като общност се проявява само по фестивали, когато раздаваме награди на гилдията и на СБФД или масово пишем текстове в КИНО. Що се отнася до нейната чуваемост, има отделни критически гласове. И, дори да са категорични, не са гръмогласни.
Да бъдеш филмов критик означава не само да обичаш киното и да си компетентен, но и постоянен, и куражлия. Освен това, за близо трийсет години в професията всеки ден се убеждавам, че филмовата критика не е „рак отшелник, който се храни от творчеството на другите“, както бях прочела като ученичка в списание „ЛИК“; не е метазанимание, а вид изкуство, което с ерудиция и терминологичен инструментариум анализира филмово произведение или тенденция в културологичен, исторически, творчески контекст. Подобно на лекаря, и филмовият критик трябва непрестанно да надгражда и опреснява знанията си – от гледане на филми до четене и осмисляне. Компетентната, честна и справедлива критическа оценка у нас, ако изобщо бъде прочетена/чута, е възприемана със симпатия, когато е позитивна, и на нож – когато е негативна. Общо взето, филмовият критик е най-мразената професия в нашето кино. Неслучайно в края на 2018 продуцентите се опитаха да ни елиминират от художествените комисии.
Критиката и анализът са важна и съществена част от развитието на киноизкуството в целия свят. Чрез гледната точка на професионалните критици филмовите автори успяват да развият и надградят уменията си в посока на подобряване комуникацията със своите зрители. Разбира се, способността да се вслушват в думите на критиката е валидна само за най-добрите автори – режисьори, сценаристи, оператори. Важно е да се направи разграничение между качествената критика и простото изказване на мнение или още по-лошото безсмислено „хейтене“. Дълбоко е убеждението ми, че за българското кино качественият анализ е от съществено значение за бъдещето му развитие.
Преди десетина години разговарях с влиятелния филмов редактор на Los Angeles Times Кенет Тюран – беше гост на фестивала So Independent. Тогава той ми каза: „Според мен, критиката може да влияе единствено групово. Индивидуалното мнение не работи. В Съединените щати публиката ще отиде да гледа даден филм само ако водещите критици са го препоръчали. Що се отнася до Гилдията на критиците, срещаме се само за гласуване – за филм на годината например. Но, така или иначе, филмовият критик трябва да е честен. Поне за себе си бих могъл да кажа, че се доверявам единствено на собствените си вкус и чувствителност“.
С новия облик на списание КИНО мястото на филмовата критика не само се разширява и става по-видимо, а и има потенциала да бъде истински значимо. С удоволствие чета текстове на колеги, но, честно казано, следя преди всичко Антон Долин в сайта Meduza, списание „Искусство кино“, на което е главен редактор, и на канала му в You Tube, както и Питър Брадшоу в The Guardian. Ще ми се скоро и у нас да има блестящи и влиятелни критици, чието мнение не просто тежи, а съумява да формира вкус и разбиране.
Всъщност не мога да дишам без гледането на кино и писането за него. С всеки текст се старая да доказвам, че филмовият критик не е „рак отшелник, който се храни от творчеството на другите“. Не знам доколко успявам, но пък самата аз не си падам много-много нито по раците, нито по отшелничеството.
