В рубриката „Сценарни ескизи“ публикуваме сценария на филма „Бащата“, сценаристи Кристина Грозева, Петър Вълчанов и Дечо Таралежков.
КОМЕНТАРИ НА ФИЛМОВИ КРИТИЦИ ЗА ФИЛМА „БАЩАТА“ – „ЗЛАТНА РОЗА“ 2019
Съвсем очаквано след триумфа си в Карлови Вари „Бащата“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов завоюва голямата награда „Златна роза“. Третата пълнометражна творба на двамата режисьори съществено се различава от предишните им произведения „Урок“ и „Слава“, акцентиращи върху тъжната съдба на обикновения човек в съвременната българска действителност. В „Бащата“ анализът на обществото е реализиран посредством взаимоотношенията между баща и син, които са изправени пред драматичното житейско изпитание: да приемат смъртта на своята съпруга, респективно майка и да намерят обратно път един към друг. Авторите излизат от повествователните рамки на реалистичното и разполагат своя разказ в стилистичната зона на абсурдната комедия. Добрият драматургичен материал, както и умелата режисура, позволяват на актьорите Иван Бърнев и Иван Савов да разгърнат блестящо своите персонажи като ги интерпретират с изключителна психологическа дълбочина и богата нюансираност на образите. Кристина Грозева и Петър Вълчанов демонстрират, че са достигнали до нов етап на творческа зрялост.
Гергана Дончева, сп. „Кино“, брой 5/6, 2019 г.
„Бащата“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов също представя лутанията на две поколения поради разбъркана ценностна система. Филмът започва с погребение, което не е повод за консолидиране на семейството, а за поредно разминаване. Бащата (Иван Савов) е художник, който е нарисувал жена си единствено на някакъв плакат за филм, в който тя участва като актриса. Досещаме се, че между тях двамата не е имало особена топлина и близост. Неочакваната ѝ смърт поражда у него неосъзнато недоволство от себе си, а безумните SMS-и от „отвъдното“ го карат притеснен, вироглав и безотговорен, да хукне по врачки и контактьори, за да търси комуникация с жена си, която е пропуснал в живота… Синът му (Иван Бърнев), въпреки многото си работа и грижи около бременната си съпруга, избира да остане при баща си и да го пази от самия него. В края на филма разбираме, че именно липсата на внимание и отношение към близките, на сбърканите представи за ролите в семейните отношения са причина за неадекватното поведение на Бащата. А е било толкова просто да изслуша последните думи на жена си, изречени по мобилния телефон: да не забрави да свари сладко от дюли, преди да изгният... Филмът неслучайно бе отличен с много награди: Голямата награда „Златна роза“; Награда за сценарий на Кристина Грозева, Петър Вълчанов и Дечо Таралежков; Награда за мъжка роля на Иван Бърнев и Иван Савов.
Иво Драганов, сп. „Кино“, брой 5/6, 2019 г.
В „Бащата“ (режисьори Кристина Грозева, Петър Вълчанов) в основата на конфликта е смъртта на майката. Бащата на героя изпада в тежка емоционална криза, не може да приеме загубата и дори леко се чалва. Това обаче става повод да се сближи със сина си, с когото през годините сериозно са се отчуждили. Синът от своя страна крие от жена си смъртта на майка си и налудното поведение на баща си. Накрая се оказва, че чака дете и всичко се намества... Тази, иначе потискаща, история е разгледана трагикомично, с точната доза черен хумор и това е голямото постижение на режисурата. Българската провинция ни е представена битово-живописно, със старите и новите си суеверия, с бедността си, но и с една човечност, която в голяма степен идва от химията в актьорския тандем Иван Бърнев (синът) и Иван Савов (бащата). Документалното наблюдение, характерно за стила на режисьорската двойка, тук артистично е съчетано с импровизационност и усет за смешното. Има и сатирична острота, но тя не пречи на разполагането на историята в един по-широк екзистенциален план. Лекото преминаване от високата материя на смъртта към комедийното ѝ интерпретиране с несръчните опити за „контакт“ с отвъдното забавлява, но и препраща към собствените ни страхове. Така неусетно неизбежната житейска загуба става повод за преоткриването на баща и син, а животът продължава с появата на нов живот... Филмът е компактен и универсален в звученето си и напомня приглушения тон на комедиите на Менцел (някой някъде го беше казал, а може би това идва и от специфичното филмово излъчване на Иван Бърнев и неговата „връзка“ с чешкото кино). И не е случайно, че „Бащата“ беше оценен по достойнство на много фестивали, но най-високо именно в Карлови Вари.
Боряна Матеева, сп. „Кино“, брой 5/6, 2019 г.
За да прочетете целия сценарий, кликнете върху заглавната страница. ↓
