ИВАЙЛО СЕФЕРОВ
През последните години компютърната графика постигна огромен напредък в изграждането на 3D среда и модели. Стана възможно да се визуализират все по-сложни и по-сложни 3D сцени в реално време. Тази еволюция доведе и до все по-голямо търсене на модели, не само вдъхновени, но и абсолютни копия на реалността. Моделирането с помощта на 3D технологии е отлично решение в много сфери на човешката дейност, в индустрията, архитектурата, медицината, инженерните разработки, развлекателните дейности и много други. Киното днес, игралното, документалното и особено анимационното, са немислими без използването на компютърно генерирани персонажи или обекти. Видео игрите – също. В огромната си част съвременни игри използват 3D модели и пространства за създаване на виртуални светове, в които играчите не само играят, но и изучават определена сфера на дейност. 3D моделирането в областта на компютърните игри изисква освен желязна логика и внимание към всеки детайл, също и много въображение, както и нестандартно мислене, за да се създадат невиждани светове и същества, приковаващи вниманието на играчите от всички възрасти.
Но как започва всичко това, къде е началото на тази „геймърска“ мания, завладяла днешния ни свят? Ако се върнем стотина години назад, ще видим, че в началото са Чарлз Бабидж и неговата „аналитична машина“.
През 1912 г. испанският инженер Леонардо Торес Кебед създава El Ajedrecista – „шахматна машина“ – първообраз на съвременните компютърни игри. През 1946 г. американският изобретател Ралф Х. Беър използва осцилоскоп, за да играе нещо като „пинг-понг“. Година по-късно, през 1947 г. Томас Т. Голдсмит младши и Естъл Рей Ман създават развлекателно устройство с електронно-лъчева тръба, използвайки аналогови схеми. Както подсказва името, това е първата видео игра в света, която може да се ползва интерактивно чрез извеждане на видео към електроннолъчева тръба. Устройството е патентовано през 1948 г., но никога не е пуснато на пазара.
Твърди се, че в началото на 50-те години на миналия век е имало работеща игра, наречена „Buncing Ball“ и се предполага, че това е най-старата компютърна игра. Според други обаче, „Скачащото топче“ е само демо програма, а не вид игра. През 1958 г. William Higinbotham от National Laboratory in Brookhaven, една от американските организации за разработване на атомни бомби, създава „Тенис за двама“ с помощта на аналогов компютър и осцилоскоп. Това е всъщност и първата компютърна игра в света, която почти е сигурно, че се е играла от широката публика.
През 60-те години на миналия век, по-точно през 1961 г., студенти от Масачузетския технологичен институт разработват „Spacewar“ – игра, в която два космически кораба стрелят един срещу друг с торпеда. „Космическата война“ се смята за първата игра, радваща се на широко признание и повлияла по-нататъшното развитие на гейм индустрията. Междувременно през 1963 г. в Япония се провежда и първата изложба за игри „Шоу на развлекателни машини“ – доказателство за зараждащата се вълна от фенове на този нов вид развлечения.
През 1966 г. Ралф Беър споделя идеята за игра, която може да се играе само на специално устройство, свързано с домашния телевизор. Прави и няколко прототипа в „Sanders Associates“. Няколко години по-късно компанията патентова първата в света конзола за домашна видео игра.
Американската научно-фантастична телевизионна драма „Стар Трек“ провокира Майк Мейфийлд да създаде през 1971 г., предназначената за миникомпютъра „Sigma7“ игра „Стар Трек“. След редица подобрения и пренесена в Япония, тя се превръща в абсолютен хит и държи върха до началото на 80-те години.
Нолан Бушнел продуцира и пуска първата в света версия на аркадна игра „Computer Space“ със „Spacewar!“, а година по-късно, през май 72-ра, е впечатлен от „Одисей“ и основава Atari. През ноември същата година пуска на пазара „PONG“ – тенис на маса. В същото време Ралф Беър създава първата в света конзола за домашни видеоигри „Odyssey“ от Magnavox. Но тя не се превръща в хит, въпреки че много бързо са разпродадени 100 000 бройки.
В последвалите пет-шест години на пазара правят своите премиери: Първата състезателна игра в света – „Space Race“ на Atari; Първата игра с лабиринт в света – „Gatcha“ отново на Atari; Първата приключенска игра „Adventure“; Първата ролева игра „Dungeon“. През 1977 г. на пазара в Съединените щати излиза „Atari 2600 (ATARI VCS)“. Той се превръща в продукт, присъстващ в една трета от всички американски домакинства! Така започва и ерата на Atari.
Първоначално нашествениците (враговете) в „Space Invaders“ от 1978 г. са хора, но идеята бързо се отхвърля: стрелбата по хора е неморална! След това се появяват „космическите“ нашественици. Версията на „Space Invaders“ за VCS от 1979 г., бележи абсолютен връх в продажбите, а „Asteroids“ от същата година е най-успешната игра в цялата история на Atari. Играта въвежда системата за записване на най-добрите резултати с инициалите на играчите.
Пак през тази година излиза и „Battlezone“, първата триизмерна игра от първо лице, в която играчът контролира танк в симулирана военна среда. Установява се връзка между военната индустрия и разработката на игри. И съвсем логично – игрите говорят много за епохата, в която са създадени. Всички игри от периода на Студената война внушават темата за унищожаването на света с едно натискане на „копчето“. Това плаши хората и отразява ужаса на времето. Лъха песимизъм и несигурност за бъдещето. Но програмистите намират начин да превърнат войната в забавно преживяване. Щракването върху бутона на конзолата не може да унищожи света, но осигурява забавление и бягство от песимистичния контекст. Идеята за предсказуем свят, в който е възможно да се контролира всичко, е радост за играещия – нещо, което реалната война не предоставя, но игрите го правят възможно! Накратко: нямаше да има индустрия, ако нямаше военна индустрия.
През 1980 г. Atari все още е успешна, този път с „Battlezone“, първия симулатор на танкове, а също и първата игра с триизмерен аспект. Американската армия поръчва нова подобрена версия от Atari, така че войниците да ползват играта за тренировка.
В същата година излиза и играта с най-много контроли: джойстик и 5 бутона. Но над всички е играта на „Namco Pac-Man“, която влиза в историята като една от най-забавните и оригинални на всички времена. Тя става хит по целия свят и остава в историята на поп културата, особено в Съединените щати. Тази игра, позната на всички, има несравним успех за времето си и предизвиква такова въздействие, че на нея е посветена корица на списание Time, създадени са анимационен сериал и песен.
През 1981 г. излизат първите списания за компютърни игри „Computer Gaming World“ в Съединените щати и „Computer and Video Games“ в Обединеното кралство. През тази година излизат и куп супер класики като „Donkey Kong“ на Nintendo, първата игра, в която Марио се появява. Nintendo обаче има проблеми с Universal Studios, които твърдят, че Donkey Kong има голяма прилика с техния King Kong и съдят Nintendo, но губят процеса.
След този успех на Nintendo, Atari, за да не изостане, пуска „Tempest“ – първата игра с цветна векторна графика, и първата, програмирана от жена. В същата година се появяват игри, които никога няма да остареят като „Frogger“ на Konami и „Galaga“ на Namco – огромни класики, със стотици последвали „римейки“.
През 1982 г. – Atari пуска версията на „Pac-Man Atari 2600“. Но произведените милиони касети в повече не съответстват на наличните конзоли, което води до голямо количество непродадени касети. Това носи непоправими последици за Atari. Тогава се появява Commodore с „Commodore 64“ – хоби компютър, който може да се похвали с отлична производителност. С маркетингова стратегия, насочена към потребителите на игри, Commodore взима дела на конзолите за домашни видеоигри и се превръща в една от причините за срива на конзолите. През същата тази година Окръжният съд в Токио признава компютърните игри за произведения с авторски права. Поради високата лицензионна такса и голямото количество непродадени касети, Atari претърпява огромни загуби и на следващата година изпада в несъстоятелност.
Междувременно през 1983 г. се появява първата в света преносима игра – „The Tomytronic Thundering Turbo 3D“. Тя е оборудвана с два дисплея и е с възможност за 3D стереоскопичен дисплей. За първи път се появява и видеоигра с включен в нея сюжет от филм. Това е „Tron“ – базирана на едноименния филм на Дисни. Cinematonics създава първата част на „Dragon's Lair“ – игра, в която се играе „вътре“ във филма и за първи път се използва Laser Disc. Малко по-късно се появи „Mach 3“, базирана на същата технология и първата, използваща реално видео за фон, върху който се появяват самолети и хеликоптери, създадени от компютър. Също така стартира „Mario Bros“, която има невероятен успех. В резултат на това Марио става официален талисман на Nintendo.
През 1984 г. пазарът на видеоигри търпи сериозна криза. Дотолкова, че много компании са на загуба. Сред тях са Universal, създателите на „Mr. Do!“, Северноамериканския клон на Sega, който се оттегля в Япония, а Atari е разделена и продадена.
Но кризата не продължава дълго и в средата на 1985 г. видеоигрите отново бележат успехи. Nintendo пуска своята „Famicom“ конзола в Америка след огромния ѝ успех в Япония. Тя има 8-битов графичен процесор, далеч по-добър от Atari 2600.
Премиерата на „Famicom“ в САЩ трябва да е грандиозна, затова името е променено на NES (Nintendo Entertainment System). С това Nintendo иска да заяви е, че тяхната конзола не е обикновена „играчка“ за деца, а още един уред, който трябва да присъства във всички домове. NES е и единствената конзола, способна да детронира Atari 2600. И точно това се случва – с NES стартира втората ера на видеоигрите и началото на хегемонията на Nintendo на този пазар.
Използвани са материали от:
The Video Games Textbook /Dr. Brian J. Wardyga/, Wikipedia, The History & Evolution of Video Games, както от и специализирания периодичен печат.
