ДОКУМЕНТИ. ЖИВОПИС СЛЕД ФОТОГРАФИЯТА В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 70-ТЕ И 80-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК
Софийска градска художествена галерия
2 март – 4 юни 2023 г.
Куратори: Даниела Радева, Светлана Куюмджиева
Изкуството на късния ХХ век в България се откроява с множество проблеми и тематични разклонения, сред които е и взаимодействието между живописното и документалното – под формата на визуални цитати, трансформации на почерка, влияния от технологичния процес на фотографията, или скрити източници на съдържание.
Изложбата представя произведения от 1973 до 1989 г. и изследва характерната за периода тенденция към интерпретация на фотографии и образи от печатни издания в полето на живописната картина. Настоящият проект не се заключва в разпределяне на категориите „по снимка“, „по натура“, „по памет“ или „по въображение“. Анализираме тенденцията спрямо контекста на късния социализъм и специфичната информационна среда на времето – между политическата пропаганда и новините от чужбина. Маркираме влиянията на предишни периоди върху тогавашното съвременно изкуство. И проследяваме развитието на темата в България в рамките на шестнайсетгодишен период.
Селекцията поставя акцент върху живописното качество, многозначното съдържание и технологичните новости през 70-те и 80-те години. Избирайки автори и произведения, открихме и един общ психологически профил на информирания художник от времето на късния социализъм, който се интересува от съвременната култура и останалите изкуства. Който анализира и свободно превежда разнообразна информация на собствения си визуален език. Авторите, подбрани за проекта, са Текла Алексиева, Георги Божилов, Милко Божков, Тома Върбанов, Мая Горова, Иван Димов, Мария Зафиркова, Васко Иванов, Петьо Маринов, Теофан Сокеров, Елена Сокерова, Сашо Стоицов, Димитър Трайчев, Ванко Урумов, Стефан Янев.
Изложбата е съпътствана от каталог и включва лекционна програма и аудио информационни материали.
Произведенията в изложбата и изданието са от колекциите на: Регионален исторически музей – Благоевград; Художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна; Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово; Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово; Дом на културата – Гълъбово; Художествена галерия – Добрич; Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ – Кюстендил; Музей на МВР; Художествена галерия „Любен Гайдаров“ – Перник; Градска художествена галерия – Пловдив; Исторически музей – Самоков; Художествена галерия – Силистра; Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен; Художествена галерия – Стара Загора; Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище; Национална художествена галерия; Софийска градска художествена галерия; Колекция „Иван Ненков“; Колекция „Теменуга Станчева“; Колекция „Николай Савов“.
* * *
РЕАЛНОСТ НА ДЪЛБОКО СЪНОВИДЕНИЕ: ОТКРИВАЩА СЦЕНА – САМОСТОЯТЕЛНА ИЗЛОЖБА НА НАТАЛИЯ ЙОРДАНОВА В СГХГ
Фондация „Културни перспективи“ и Софийската градска художествена галерия са организатори и домакини на изложбата на Наталия Йорданова. „Реалност на дълбоко съновидение: Откриваща сцена“ е второто събитие от фестивал CULTURAMA 2023 и може да бъде видяна до 26 март 2023 г. в СГХГ.
„Реалност на дълбоко съновидение: Откриваща сцена“ е първата самостоятелна институционална изложба на художничката Наталия Йорданова. Проектът е осъществен като част от стипендиантската програма „С усилия към звездите“ на фондация „Културни перспективи“ в партньорство със СГХГ. Художничката създава аудио-визуална инсталация, която изследва идеята за мита в киното, паметта и потенциала на изкуствения интелект и технологичното въображение в процеса на една историческа приемственост. Чрез интердисциплинарния си подход Наталия разглежда медията на инсталацията като „кинематографична ситуация“. Проектът спекулира с възможни наративи, като въвлича множество гласове и се движи между различни перспективи и светове – човешки, технологичен и животински. Фантастичното и интерпретацията на мита стават възможни през форма̀та и езика на киното. Те са както отминало знание, така и модел и структура за изграждане на филмово произведение в настоящето.
В основата на проекта и негов основен двигател са филмите на Бинка Желязкова, а творческата концепция е базирана върху подхода на реализирането му. В този процес авторката изследва възможността за диалог между поколенията посредством използването на нови медии. Възможно ли е с алгоритми да бъде създадено изображение, което изгражда автономна реалност със собствена чувствителност, внушения и кореспондира с миналото?
През историческа, технологична и художествена рамка, Наталия поставя въпроса за това какво е да си човек днес при взаимодействието между естествени и изкуствени същества, човешки и нечовешки агенти. Без да дава субективна оценка „Реалност на дълбоко съновидение: Откриваща сцена / Deep daydream-reality: The Opening Scene“ размива границите между тяло, машина и природа, обвързвайки ги в една непрекъснато еволюираща екосистема.
Събитието се осъществява от фондация „Културни перспективи“ в партньорство със Софийската градска художествена галерия и с подкрепата на Столичната община.
* * *
САМУЕЛ ФИНЦИ НА СЦЕНАТА НА НАРОДНИЯ ТЕАТЪР В „ЕДИН КОН ВЛЯЗЪЛ В БАР“
След грандиозен световен успех спектакълът „Един кон влязъл в бар“ – копродукция на Дойчес Театър (Берлин), Залцбургски фестивал и Бургтеатър (Виена) – гостува в София. Драматизация по прочутия едноименен роман на Давид Гросман, удостоен с международната награда „Ман Букър“, „Един кон влязъл в бар“ представлява дръзка и завладяваща творба с участието на даровития Самуел Финци в ролята на Дов Гринщейн. Представлението ще се играе в Народен театър „Иван Вазов“ само два пъти – на 25 и 26 март – в присъствието на режисьора Душан Парижек и Катлийн Моргенайер, която влиза в ролята на Пиц.
Музикален съпровод на пиано: Антони Дончев
Език: немски, с български субтитри
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Столичната община.
Дов Гринщейн е стендъп-комик, провокатор, артист със свое собствено шоу, готов винаги да се поддаде на желанията на публиката. В зала в пустата индустриална област Натания, в един град между Хайфа и Тел Авив, той излиза за своето последно представление. Представление като никое друго, всяващо потрес и смут. Дов е безмилостно прям – дразни публиката, обижда я, след което се извинява със сълзи на очи. Шегува се, разказва тъпи и остроумни, вулгарни и безобидни вицове. Нищо не остава пощадено от думите му – нито Шоа и нейните жертви, нито политиката на Израел в палестинските области. Почти два часа Дов гневно се бори за вниманието на хората, защото никой не бива да остане безразличен. Защото той може да предложи много повече от едно успешно шоу: той трябва да разкаже за своя „личен Чернобил“, за травмата, вината, които са отровили живота му.
Дов иска разчистване на сметките – със своя приятел Авишай, когото е поканил на спектакъла, и това трябва да стане пред публиката. Бронята на хумора, с която се е въоръжил, му е помогнала в оцеляването и го е направила много по-корав. Безпощаден е към историята на страната си, към невъобразимата болка, която почти всяко семейство носи в себе си, и е привидно равнодушен към смъртоносния конфликт с „арабите“.
Постепенно зрителите оредяват, не всички могат да понесат страстта към разголване на този „мил, жизнерадостен разказвач на вицове“. Внимателен слушател остава само Пиц, неговата съседка от детските дни. Тя познава един друг Дов – мечтателя, „доброто момче“, което никога не би забравила.
Романът „Един кон влязъл в бар“ е публикуван през 2014 г. и веднага се превръща в бестселър, претърпява няколко издания и е преведен на 23 езика, включително на български, а известният телавивски Камерен театър създава първата сценична версия. Именно за тази своя творба големият израелски писател Давид Гросман печели една от най-престижните международни награди – Ман Букър.
* * *
#RECONNECT – ДА СЕ СВЪРЖЕМ ОТНОВО ЧРЕЗ #КИНОТО!
Фестивалът се организира от „Арт Фест“ под патронажа на Столична община в Календара на културните събития на София.
27-ият София Филм Фест очаква своите зрители от 16 до 31 март 2023 г. – официалното откриване на 27-ия София Филм Фест е на 16 март в Зала 1 на НДК. Предварителна програма ще стартира на 9 март в Дома на киното и Чешкия център с ретроспективи и специалния конкурс „СФФ Тийн“, а фестивалните прожекции ще продължат в София, Пловдив, Бургас и Варна до 6 април 2023 г. Прожекциите ще бъдат традиционни – в киносалони, където зрителите могат да съпреживяват заедно киноисториите и да се срещат с голяма част от техните създатели. Очакваме да посрещнем авторите на селектираните в конкурсните програми творби, които да ги представят лично пред българската публика, както и много световноизвестни гости с техните най-нови филми.
През 2023 г. София Филм Фест прегръща „зелената идея“ и открива 27-ото си издание с новия филм на знаменития режисьор Фолкер Шльондорф „Повелителят на горите“. Носителят на Оскар и „Златна палма“ ще засади първото дърво в гората на София Филм Фест – инициатива, подкрепена от Столична община и телекомуникационната компания Yettel. Началото ще бъде непосредствено след официалното откриване на фестивала на 16 март 2023 г. Специална ретроспектива на Шльондорф ще бъде представена в залата на Гьоте-институт и ще бъде реализирана в партньорство с германската културна институция.
Легендарната актриса Джералдин Чаплин ще бъде един от специалните гости на 27-ия София Филм Фест и ще получи Наградата на София на Столичната община. Заедно с режисьорката Джесика Удуърт и екип те ще представят най-новия им съвместен филм „Лука“, вдъхновен от романа „Татарската пустиня“ на Дино Будзати, чиято премиера беше скоро в конкурсната програма на филмовия фестивал в Ротердам. Гала-прожекцията на „Лука“ е предвидена за 25 март – във вечерта на връчването на наградите на София Филм Фест!
Едно от емблематичните имена в българското кино – операторът, режисьор и сценарист Радослав Спасов – ще отпразнува през 2023 г. своята 80-годишнина. Този март той ще получи Наградата на София на Столична община за приноса си към седмото изкуство. Плакетът е дело на прочутия художник Георги Чапкънов – Чапа, който тази година също празнува своя 80-и юбилей!
За 21-ви път международно жури ще определи Голямата награда в конкурса за първи или втори игрален филм „София – град на киното”, осигурена от Столична община. Председател на журито е световноизвестният режисьор Милчо Манчевски, носител на „Златен лъв“ и номиниран за чуждоезичен Оскар.
Програмата по традиция включва дванайсет филма, два от които са български!
Ето и част от потвърдените конкурсни филми:
* „Без край“ („No End“) – Германия, Иран,Турция, режисьор Надер Сейвар;
* „Добрият шофьор“ („The Good Driver“) – Финландия, България, режисьор Тонислав Христов;
* „Другата вдовица“ („The Other Widow“) – Израел, Франция, режисьор Маян Рип;
* „Изкуството да падаш“ („The Art of Falling“) – България, режисьор Орлин Милчев;
* „Нощен пазач“ („Nightwatch“) – Германия, режисьор Йоахим Неф;
* „Скитница“ („Roving Woman“) – Полша, САЩ, режисьор Михал Хмиелевски;
* „Червените обувки“ („Red Shoes“) – Мексико, Италия, режисьор Карлос Айхелман Кайзер;
* „Щипка карамфил“ („Cloves and Carnations“) – Турция, Белгия, режисьор Бекир Бюлбюл.
Балканският конкурс включва дванйсет топ-заглавия от региона. Сред селектираните филми в програмата са:
* „Ден на труда“ („May Labor Day“) – Босна и Херцеговина, Сърбия, Македония, режисьор Пиер Жалица;
* „Изпепеляващи дни“ („Burning Days“) – Турция, Германия, режисьор Емин Алпер;
* „Майка“ („Mother“) – България, Германия, Хърватия, режисьор Зорница София;
* „Мъже на делата“ („Men of Deeds“) – Румъния, България, режисьор Пол Негоеску;
* „Най-щастливият човек на света“ („The Happiest Man in the World“) – Северна Македония, Босна и Херцеговина, Белгия, Хърватия, Дания, Словения, режисьор Теона Стругар Митевска;
* „Сигурно място“ („Safe Place“) – Хърватия, режисьор Юрай Леротич;
* „Черна нощ“ („Black Night“) – Турция, режисьор Йозкан Алпер.
21-вият Конкурс за български късометражен филм ще представи дванайсет филма, селектирани от жури в състав: Елица Петкова – режисьор, Росен Спасов – филмов експерт и режисьора Орлин Менкаджиев, носител на наградата през 2022 г. За четвърта поредна година наградата на стойност 9 500 евро (1 500 евро парична премия и 8 000 евро в постпродукционни услуги) се осигурява от Доли медия студио.
Ето кои са селектираните филми:
1. Дървояд / Woodworm, режисьор Кристиян Бозов, 23 мин.
2. Изложбата / The Exhibition, режисьор Ивелина Алексиева, 17 мин.
3. Обезличаване / Depersonalization, режисьор Спартак Йорданов, 7 мин.
4. August 13th, режисьор Венцислав Сариев, 30 мин.
5. Добри намерения / Good Intentions, режисьор Данаил Янчев, 22 мин.
6. Vox Populi, режисьор Тянита Ганчева, 26 мин.
7. Седем смъртни гряха / Seven Deadly Sins, режисьор Димитър Димитров, 26 мин.
8. SURRENDER, режисьор Коста Каракашян, 15 мин.
9. Може и нищо общо да няма / It May Have Nothing in Common, режисьор Светослав Драганов, 23 мин.
10. Cледа / Trace, режисьор Аспарух Петров, 7 мин.
11. Рогът на изобилието / Cornucopia, режисьор Ани Антонова, 8 мин.
12. Четири достоверни истории за една абсурдна вечер / Four Credible Stories for an Absurd Evening, режисьор Георги Димитров, 27 мин.
Сред премиерите на фестивала са копродукцията с България „Лука“ на Джесика Удуърт, оскаровите фаворити „Тар“ на Тод Фийлдс, „Империя на светлината“ на Сам Мендес, „Близо“ на Лукас Донт, „Аржентина, 1985“ на Сантяго Митре, „Цялата красота и кръвопролитие“ на Лора Пойтрас, „Всичко, което диша“ на Шонак Сен, най-новият филм на Фатих Акин „Рейнско злато“, българските документални филми в конкурсната програма „Една провинциална болница“ на Илиян Метев, Иван Чертов и Златина Тенева и „Моят чичо Любен“ на Никола Бошнаков и Георги Стоев – Джеки, както и специалните ретроспективи на Фолкер Шльондорф, Милчо Манчевски, Вера Хитилова и Ян Сверак, който ще бъде гост на фестивала в София през март, за да представи най-новия си филм „Витлеемска светлина“.
За първи път в програмата на фестивала ще има конкурс ТИЙН с филми на младежка тематика, селектиран от режисьорката Надежда Косева, и Детска програма, селектирана от режисьора Андрей Хадживасилев.
Започнал през 1997 г. като тематичен фестивал с емблематичното име Мюзик Филм Фест, претърпял възходящо развитие през годините, София Филм Фест се превърна в едно от най-значимите филмови събития в Централна и Източна Европа, единственият български кинофестивал с акредитация от FIAPF, включен в списъка с 50-те най-важни за филмовата индустрия фестивали в света и в календара на ФИПРЕССИ. На СФФ са гостували плеяда световни кинотворци, сред които Вим Вендерс, Алън Паркър, Никита Михалков, Фолкер Шльондорф, Аньес Варда, Иржи Менцел, Коста-Гаврас, Тери Гилиъм, Емир Кустурица, Отар Йоселиани, Биле Аугуст, Горан Паскалевич, Бела Тар, Кшищоф Зануси, Агнешка Холанд, Хю Хъдсън, Клаудия Кардинале, Рупърт Еверет, Франко Неро, Тери Джоунс, Майкъл Пейлин, Нури Билге Джейлан, Джери Шацбърг, Данис Танович, Мика Каурисмаки, Павел Павликовски, Мики Манойлович, Илдико Енеди, Ейбъл Ферара и много, много други. Повечето от тях са носители на Наградата на София на Столична община.
* * *
ПРОГРАМА НАСЛЕДСТВО В ГАЛЕРИЯ „ДЕЧКО УЗУНОВ“ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СИЛАТА НА АЛАФРАНГАТА“
Изложбата „Дечко Узунов. Силата на алафрангата“ може да бъде разгледана до юни и e част от програма „Наследството“ на Художествена галерия „Дечко Узунов“ – филиал на Софийска градска художествена галерия.
През месец февруари, когато е роден Дечко Узунов, галерията традиционно организира изложба, посветена на творческото му наследство. Настоящата експозиция представя рядка възможност да бъдат видени произведения, част от серия творби, свързани с темата за алафрангата. Те са създадени през различни десетилетия, в които авторът многократно се обръща към тази тема. Изградени майсторски, на един дъх, с маслени бои, акварел или смесена техника – художникът се връща отново и отново към определени форми и композиции, променяйки цветовите гами или определени детайли.
„Алафранга“ (по френски образец) е част от прехода от традицията към модерността в българското общество. Навлиза по време на Възраждането и оказва влияние в архитектурата, облеклото и бита в средата на ХIХ столетие. Ражда се стилът, който олицетворява промените и модерната европейска култура в Пловдив, Копривщица, Пазарджик, Сливен, Мелник и други български градове. В изкуството на ХХ век алафрангата се превръща в кавалетно произведение. Не един български художник се вълнува от нейните багри, форми и символика и създава своите алафранги. Към този сюжет се обръщат Вера Недкова, Димитър Киров, Мара Йосифова, Олга Вълнарова и много други творци.
В своето богато и разнообразно творчество и Дечко Узунов е запленен от орнамента и многоцветието, силно изразени в богатите по форма и уникални като колорит народни носии, тъкани, керамика, както и от архитектурата и нейната декоративна украса. Вглежда се в навяващия сила, спокойствие и увереност колорит, свежестта на тоновете, мекотата на линиите и често твърде смелите цветни съчетания, които говорят за голямото майсторство и вътрешен усет на възрожденските художници. И това го вдъхновява да създаде и своите алафранги. Една след друга те ще се появяват между другите сюжети. От букети във вази и цветни клонки израстват до Дървото на живота в загатнати ниши, до интериори, напомнящи помпеанската живопис.
В настоящата експозиция са подбрани над двайсет произведения от фонда на Художествена галерия „Дечко Узунов“ – филиал на Софийска градска художествена галерия.
