ИРИНА КАНУШЕВА
Документалното кино си пробива път и в най-трудните периоди от живота. То е забележително витално и обикновено е адекватно на реалиите на случващото се в момента. Доказателство за това е появата, през последните години, у нас (въпреки пандемията!) на няколко професионално организирани международни фестивала за документални филми. С това се запълни една ниша, която отдавна стоеше празна. Както е известно, документалното кино все още няма свой установен ритъм на показ в киносалоните. И това е много жалко, защото поради своята специфика то реагира по-бързо и е изключително динамично, като ни запознава директно и понякога до болка откровено с манталитета и ежедневието на другите; можем да съпоставим нашите проблеми с тези на хората отвъд границите на България и по-адекватно да намерим своето място в бързо променящия се свят.
Винаги съм изпитвала необяснима привързаност именно към документалистиката, за мен тя е по-интересна и по-богата от игралното кино. Такова разделение може да не допада на всеки, но аз мисля, че в много случаи документалните филми са по-важни и чрез тях идеите стават по-„лесни“ за възприемане от по-голям брой зрители.
Фестивалът „София ДокуМентал“ е организиран от Балкански документален център и „Агитпроп“ на Мартичка Божилова. Първото му издание в края на 2020 година се случи в разгара на пандемията и беше проведено онлайн, а от 2021 г. вече е присъствено. Фестивалът се определя от организаторите като „първият международен документален фестивал за художествено документално кино с фокус върху човешките права в България“ и има амбицията чрез прожекции и съпътстващи дебати да постави фокуса върху най-наболелите проблеми на човешките права, като направи тематиката достъпна за най-широк кръг от зрители. От една страна софийската публика има възможност да види едни от най-качествените и успешни документални филми от България, Европа и света, а от друга – фестивалът цели да разбуди и изостри чувствителността към някои от най-болезнените социални проблеми в обществото ни. Обсъжданията след прожекциите се случват с авторите на филмите или със специалисти от съответната област, за която разказва филмът. През 2023 г.изданието ще се проведе в края на месец септември в три софийски локации – Ларго София, Чешки център и Дом на киното. Свободата на словото, борбата против дискриминацията от всякакъв вид, равноправието на жените, опазването на околната среда са някои от постоянните теми на този фестивал.
Идеята за създаването на „София ДокуМентал“ идва като продължение на успешните дългогодишни занимания с документално кино на продуцента Мартичка Божилова и нейния екип. След инициативите Docu Rough Cut Boutique, в партньорство с МФФ Сараево, където документални проекти от Югоизточна Европа в етап на монтаж могат да получат консултация и допълващо финансиране, и програмата „БДЦ Открития“, която събира участници и експерти от европейски държави, развиващи независими филмови проекти, фестивалът някак естествено намира своето място в дейностите на БДЦ и „Агитпроп“. През 2023 г. той ще бъде сцена за софийската сесия на „БДЦ Открития“.
Година след „София ДокуМентал“ се появи и международният Родопи документален филмов фестивал (РИФЕ), организиран от „Бул Док“ ЕООД на Христо Бакалски и Ния Якимова. С него се прави опит да се възстанови традицията на форума „Преглед на творчеството на младите филмови дейци“, провеждан в Смолян от 1978 до 1991 г. И тук организаторите залагат не само на прожекциите на филми, но и на обмен на опит и дискусии между професионалисти от различни държави. В идеалния вариант фестивалът трябва да се превърне в творчески център, средище за различни поколения кинематографисти от цял свят, с акцент все пак върху младите. Освен всичко друго, приносът на този форум за децентрализацията на културните събития у нас е значителен. Включени са партньори на местно ниво, община, театър, библиотека, читалище, кино и др., което ангажира още повече хората в Смолян и задълбочава интереса към предложената програма. Развитието на млада и ангажирана публика е една от целите на РИФЕ. Друга цел е фокусът върху творческото партньорство между България, Гърция, Турция и Германия, като се набляга на сътрудничеството с Гьоте институтите в Солун, Истанбул и София, както и с НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ и филмовия университет „Конрад Волф“ в Потсдам-Бабелсберг. Когато организаторите са опитни професионалисти (Христо Бакалски е дългогодишен продуцент и режисьор на документални филми, организатор на седмици на българското кино в различни градове на Германия), те не само се грижат за конкретното издание, но планират и адекватно бъдещо развитие – така например освен образоването на местната публика, в момента работят по паралелен проект „Кино в Родопите“ със специални филмови събития и в други населени места в Смолянски регион, както и в партньорски градове в съседни държави. Младите автори ще работят заедно, ще развиват своите идеи заедно с колеги от други специалности и други националности, като на закриването ще представят готовите филми, направени по време на фестивала. По този начин се акцентира върху откриването на млади документалисти и представянето им на международна сцена. Отделна програма, тази година, ще представи VR филми, една от съвременните тенденции в киното.
Фестивалът стимулира както културния сектор на града, като наема актьори от театъра, местни преводачи и др., така и културния туризъм в региона, предоставяйки възможност за наши и чужди гости да открият прелестите на Родопите. За трети път РИФЕ ще се проведе в средата на месец юли 2023 г.
Третият фестивал, но всъщност създаден първи, е Международният фестивал на документалния исторически филм DOCK Бургас, който през 2023 г. ще се проведе от 17 до 22 септември. Организира се от „Премиерстудио плюс“ на Николай Мутафчиев с участието на Димитър Стоянович, Лъчезар Аврамов и други утвърдени имена в българската кинодокументалистика. Фестивалът е с петгодишна история и вече е разпознаваем на световната фестивална сцена. Той отговаря на нарасналия в световен мащаб интерес към историческото кино. Филмите, включени в конкурса, са десет, селектирани от над 500 заглавия от цял свят. Ще гостуват както авторите на филмите, така и кинопрофесионалисти и историци от България и света.
Освен конкурсната програма, през 2023 г. фестивалът организира кръгла маса за отбелязване на 120-години от Балканската война, уъркшоп по творческо писане „Как се създава документален филм“, съпътстваща програма, посветена на 25-годишнината на популярната в България документална поредица „Умно село“ с прожекции на авторски филми за известни творчески личности. Организаторите имат амбицията чрез фестивала да се постигне по-добро познание за световната история, като търсената аудитория е изключително широка, с акцент върху ученици и млади хора. Част от фестивала е и програма „Академия“, насочена към ученици в гимназиалните класове с прожекции и лектории на филми, осъществявана в сътрудничество с МОН и РУО Бургас.
Фестивалът залага на качествени филми, които поднасят историческите факти по интересен, увлекателен и достъпен начин, така дистанцията между филм и зрител се скъсява, а и се ангажират нови публики. Прожекциите са достъпни за всички, тъй като са със свободен вход. Основната цел според организаторите е „разширяване на познанието на нашата публика за непознати или малко познати проблеми на България и популяризиране на българския поглед към тях“. Практиката досега показва интерес, причастност и позитивни реакции на зрители и участници.
Важни цели на организаторите са повишаване на интереса към документалното кино и връщане на публиката в киносалоните – напълно унищожен културен навик в по-голямата част от страната. Те работят усилено и за образование през кино, като дават възможност на ученици да слушат и да участват в дискусии по филмите, с участие на техните създатели. Също като РИФЕ, и DOCK Бургас има амбиция да организира прожекции и лектории и в други градове на страната, и работи за децентрализацията на културните събития.
Струва си да следим развитието на тези три фестивала, които предлагат качествени филми, достъпни за широка зрителска аудитория, която въвличат и в обсъждания и я превръщат в ангажирана публика. Документалното кино почти не присъства в киносалоните, а макар и за по няколко дни в годината, чрез фестивалите получаваме чудесна възможност да го видим на голям екран.
