НОЕМВРИ/2021

    Парадоксите на видимото и поезията на невидимото


      АННА ТОПЛАДЖИКОВА

     

    Думите и мълчанието. Интелектуалният поток, който протича едновременно с посланията на визията. Езикът, думите, книгите. Поезията на скрития, вътрешен свят. Ритъмът, лаконичността. Филмите на Джим Джармуш.           

    Парадоксалното съчетаване на контрасти поражда асоциации с неговите колажи, наскоро ги видях и разбрах, че ги е правил за себе си вече двадесет години, без да ги показва. И във филмите си той съчетава несъвместими неща – драстично, крайно. Вмества ги и във вътрешния свят на един и същи човек. Контрастите са навсякъде – в пространството извън и вътре в човека. Два от неговите филми за мен са между най-доброто от световното кино, което съм гледала.

    ghost dog sword

    Любимите герои на Джармуш са самотници. В „Дух куче: Пътят на самурая“ (1999) цветнокожият мъж, израснал в гетото, е избрал като своя житейска философия пътя на честта – да служи всеотдайно като самурай на човека, когото е избрал за свой господар. Докато протича обичайната повтаряемост на ежедневието му, шофьорът на автобус Патерсън от „Патерсън“ (2016) живее истинския си живот вътре в себе си, където остава сам с думите.

    Paterson 2

    Основните персонажи на двата филма живеят в собствена, несподелена светлина, но какво се случва, когато нещо разруши хармоничния вътрешен свят? Когато самураят се окаже „вярното куче“ на мафиот? Какво се случва с Патерсън, след като кучето на любимата жена разкъсва тетрадката със стиховете му? Случайност ли е това или съдба? Нима прекрасното е възможно само извън времето и пространството, само вътре в нас? Пропадане, потъване във вакуума на ежедневието... Каква е следващата крачка? Използвали са аутсайдера, превъплътил се в самурая Дух куче, като момче за „мокри поръчки“, но след един повратен момент той следва вече своя морален кодекс. Избива един по един мафиотите, но това е в контраст със сляпото подчинение, което изисква кодекса на самурая. Ситуацията има само едно възможно разрешение и самураят предизвиква господаря си да го застреля, оставайки верен на своя кодекс на честта, той отказва да стреля пръв срещу него.

    След като тетрадката със стиховете му е унищожена, шофьорът-поет потъва в меланхолия, от която дори любовта не може да го изцели. Живот без поезия... Но той има избор. Отчаян, Патерсън наблюдава често вдъхновявала го по-рано гледка на водопад. На пейката до него сяда японец, оказва се поет. И отново  мистичната връзка с Япония. Думите на японския поет, водопадът, който напомня японска графика, всичко е като че ли преживяване на хайку... влизане в друго пространство. На тръгване японецът му оставя книжка със свои стихове. Както винаги в мълчание, Патерсън се завръща към спасения вътрешен свят в очакване на вдъхновението.

    jarmush collage

    Парадоксите са част от мисленето на Джармуш, откриваме ги във всички негови филми, както и в колажите, за които вече стана дума. Основният персонаж от „Дух куче: Пътят на самурая“ живее на покрива, където отглежда гълъби и изпълнява древните самурайски ритуали. На съседния покрив друг мълчалив самотник и особняк строи грамадна дървена яхта. Прозвучава въпрос: „А как ще я свали оттам?“ В колажите на Джармуш (върху основа на снимки) зад прозорец на кола се вижда човек с глава на куче (изниква асоциация с текст на Петер Хандке: „... автомобили, а хората в тях изглеждат заменени от облегалките за глава на предните седалки“[1]).

    Другаде главата на седнал мъж (художник, на фона на картините в ателието си) е заменена с изрезка от вестник с отпечатан текст (разчитат се части от изречения, дали не e статия за него – между думите се различава Bauhaus?). Вместо главата на летяща бяла птица – череп. На мястото на главата на изпълнител, осветен от прожектор (вероятно на one man show), заел неуверена поза на авансцената, се е появила агнешка глава. Върху черен фон е поставена снимка на двама мъже и куче, главите и на тримата са черни – зад изрязаното от снимката прозира черният фон.

    Абсурдно, хумористично, понякога смешно, понякога зловещо. В този дадаистки поглед към света има нещо от Даниил Хармс, Дали и Кокто, но най-вече той завладява със свободния полет на фантазията на режисьора, която увлича със себе си нещата от живота, както и от своя вътрешен свят и ги завихря в невероятни съчетания с хуманен, поетичен, философски, актуален смисъл.

    f9f4bd898c0e86250547e0d4cc3e610d

    Думите, езикът, книгите са символни знаци във филмите на Джармуш. Mълчаливецът самурай, въплътил в себе си Дух куче – според будистката традиция – разговаря само с продавача на сладолед, арабин от бившите френски колонии. Разменят си реплики на английски и френски, но в тази разноезична размяна на мисли, без превод, всичко е ясно и за двамата. Любимите си книги Дух куче обсъжда с момиченце, негова сродна душа, страстна читателка. Когато не успяват да се видят край количката за сладолед, оставят си книги на пейката и след това обсъждат същественото, философския смисъл на прочетеното. Най-приказливи са мафиотите, те озвучават цялата действителност, в която попада самураят, с клишетата на мафиотския жаргон.

    И докато Дух куче и момиченцето беседват върху прекрасното, откривайки го в книгите, мафиотите се развличат пред телевизора с детски анимационни филми – изобилие на цапардосвания, премазвания с валяк и всякакви подобни приключения на Патока Доналд и останалите популярни герои. Още един контраст на различния език, на разминаването между несъвместими светове четящо дете, което прониква в дълбочината на литературата, и възрастни, чието приспано умствено развитие е останало назад, в най-ранните години, когато все още е неосъзната разликата между добро и зло.

    Всекидневният ритъм на живота на мълчаливия шофьор на автобус в малкото градче протича еднообразно, но паралелно с него Патерсън преживява своя интимен свят в стихове. Вътрешният му глас – поток на съзнанието – звучи, докато шофира, докато върви по улиците... Красотата и чистотата на кратките строфи изплуват в съзнанието му, за да преведат чувството на езика на словото. Любимата жена е вдъхновението, а неговият активен живот протича в миговете, в които листовете на тетрадката му постепенно се запълват с поезия.

    stranger than paradise jim jarmusch movie style

    В друг филм на Джармуш, „По-странно от рая“ (1984), скоро след отварянето на границите на Източния блок, момиче от Будапеща прелита от Европа към Америка, нетърпеливо да види „широкия свят“. Гостува на свой братовчед, който от доста време живее в един от типичните крайни квартали на американски град. Интелигентното, образовано момиче, отгледано като чехова героиня сред книги, владеещо чужди езици, попада сякаш в друга галактика. Братовчедът, успял да се приспособи към примитивния, празен живот и към елементарния жаргон, не намира общ език с нея. Така те се разминават в различните културни пластове и едва когато момичето заминава, братовчедът осъзнава безсмислието на съществуването си.

    Forest Whitaker in Ghost Dog The Way of the Samurai 1999

     

    В „Дух куче: Пътят на самурая“ и „Патерсън“ книгите пренасят послания. В присъствието им има нещо магическо. Четивата, които Дух куче препоръчва и коментира, са „Рашомон“ на Рюноске Акутагава, „Франкенщайн“ на Мери Шели и най-ценното за него „Записки на самурая“[2], написани през XVII в. от японския самурай и будист Ямамото Цунетомо. Книгите са постоянна духовна връзка.

    Screen Shot 2017 02 24 at 11.41.24 AM

    Те присъстват физически, когато двамата ги разменят помежду си или когато ги оставят на пейката, за да бъдат намерени и след това са повод за вдъхновени беседи. Тетрадката на шофьора (перспективата на бъдещата му книга с поезия) е унищожена, но дали всичко е загубено? Във финалната сцена японският поет оставя на пейката книгата със свои стихове като подарък... животът отново придобива смисъл за Патерсън.

    Убедена съм, че Джим Джармуш е от все по-намаляващото общество на четящите, възможно е да е открил идеята за персонажа на „Патерсън“ в текст на Леонид Липовски, един от основателите на ОБЕРИУ[3], който си задава въпроса: „Какво си мисли водачът на трамвая, докато работи?“. „Пътят на самурая“, както и други филми на Джармуш, извикват асоциации с романа на Рей Бредбъри „451 градуса по Фаренхайт“ – актуален прочит: без да има забрани, редиците на читателите оредяват и това явление е разрушително и може би необратимо.

    originality

    Възхищава ме уникалният стил на Джармуш, особено силно проявен в двата филма, които споменавам. Лаконичен киноезик. Минимален външен израз при максимално наситен вътрешен живот. Перфектно усещане за ритъм. В „Пътят на самурая“ действието е прекъсвано, с ефект на колажа, от черен екран с изписани записки – морални повели от японския кодекс на самурая. В „Патерсън“ няма външно различим конфликт, почти отсъства диалог, действието е монотонно и със забавен ритъм – всичко това е обратното на класическите драматургични правила, основополагащи за много от хитовите кинопродукции. Това, което превръща филма във високо постижение на изкуството, е поетическата фантазия, деликатността, прецизността на монтажа и камерата. Няма никаква изкуственост в актьорската игра, „изкуствена“ е гледната точка на камерата с нейните, като че ли безпристрастни погледи отстрани, и ненатрапчивите акценти на монтажа, на дирижирания ритъм на действието. Безизкусността на първия план на филма откроява на своя фон поезията на скрития под повърхността живот на един интровертен човек.

    Тези дни видях плакат за изложба с надпис „No more great art“? Веднага се събуди желанието ми да извикам патетично: Да живее великото изкуство! Като великите филми на Джармуш и великите книги, музика, картини... като толкова прекрасни неща, които ни озаряват със светлината си!

     

    [1] Хандке, П., Поуката на Сент Виктоар. Преводач Мария Савова, „Народна култура“, 1985, с. 82.

    [2] Издадени през XVIII в. със заглавие „Хагакуре“, в превод – „Сухи листа“.

    [3] ОБЕРИУ (Обединение на реалното изкуство), съществувало в Петербург между 1927 и 1930 г., характерна за творчеството на участниците е естетиката на гротескното, алогизма, абсурда. Повечето от членовете са репресирани и убити от Сталинисткия режим, между които и Даниил Хармс.

     

     

     logo sbfd red s

     

    Контакти

    София 1504, България
    бул. "Дондуков" 67
    Телефон: +359 2 946 10 62
    e: kino@spisaniekino.com
    ЕКИП

     sbfd.down1