СКУЛПТУРНАТА КОМПОЗИЦИЯ „ВОДНА ПАША“ НА ПАВЕЛ КОЙЧЕВ ЗАЖИВЯ В ЕЗЕРОТО НА ЮЖЕН ПАРК
„Водна паша“ – скулптурната композиция на големия български творец Павел Койчев – вече е разположена в Южен парк – в езерото при входа откъм ул. „Нишава“.
Шестте фигури – пастир и овце, в които е вложена библейска символика – са изработени от месинг и тежат общо 2,165 тона. Главната фигура е висока 4,4 метра, 4 м от които са над водата.
Официалното откриване се състоя на 27 септември в присъствието на автора, представители на Столична община, общественици, личности от областта на културата, журналисти. Събитието беше водено от директора на дирекция „Култура“ на Столична община Биляна Генова. Малина Едрева – председател на Постоянната комисия по култура към Столичния общински съвет, благодари на автора, че се е доверил на Столична община и е създал творбата за града ни. Думи за произведението и неговия автор казаха проф. Станислав Памукчиев и доц. Георги Лозанов.
„Преди повече от сто години Василий Кандински дава отговор какво трябва да носи като качество голямото произведение на изкуството: То трябва да носи белега на индивидуалността на автора; трябва да носи белега на стила на времето, стила на епохата; и най-тайнственото непонятно качество – да носи универсалния неизменчив белег на вечното изкуство. „Водна паша“ има всичко това.
Павел Койчев, с качеството на своята творческа автентичност, беляза своето време и изрази през себе си, през своето творчество, личните и колективни енергии за търсенето и постигането на съвременно разбиране за изкуство.
„Водна паша“ е поредното върхово постижение на Павел Койчев, една от десетките негови реализации на мащабни проекти в градска и природна среда. Скулптурна композиция, която е синтез на повече от петдесет години интензивна практика, на пластически открития и стъпки в еволюцията на личния стил на автора. Тази композиция е резултат на артистичната интуиция и на творящата енергия, които във времето постигнаха качеството на автономен пластичен визуален код – печата на Павел Койчев.
В своята артистична програма авторът с лекота смесва неомодерни пластични кодове с постмодерни игрови стратегии. Има уникалната дарба да внушава сериозни, дълбоки съдържания по един увлекателен, неочакван, дори забавен начин. Тази мащабна реализация на Койчев увенчава цялата му програма като художник, неговото усилие да намери пластичен отговор на енергиите на свободолюбивия дух на новото време, в което живеем.
Всяко време и всяко общество имат необходимостта от своите символи и колективни ритуали. „Водна паша“, със силата на своята визуална магия, носи много богато, многопластово естетическо и духовно съдържание. Асоциацията с библейското сказание за „добрия пастир“ е активното послание към днешния ден, с неговите исторически, политически и социокултурни колизии. С реализацията на този уникален проект е спечелено пространство за високата цел и функция на изкуството да одухотворява и окултурява, да облагородява средата, която обитаваме, да ни открива към по-високите измерения на естетическата среща с тайната и смисъла на живота.
Днес ние сме дарени със светлината и очарованието на митопоетичния свят на Павел Койчев, на неговата творческа виталност и артистични прозрения.
Трябва да благодарим на всички екипи, работили с Павел, отдали енергия и висок професионализъм за реализацията на „Водна паша“. Трябва да благодарим на тези прозорливи общественици, културни деятели и администратори, дали живот на този уникален проект. Да е жив и здрав, творчески креативен още дълги години маестро Павел Койчев!“ – каза в словото си проф. Памукчиев.
„Трябва да сме благодарни на Столична община, която в диалог с гражданското общество започва да отваря градската среда към съвременното изкуство. Това не е никак лесно и не е лишено от риск, защото няма такова очакване към градската среда. Очакването е да има паметници по конкретни поводи за конкретни личности, които по един много ясен начин да казват това, което пише на табелата отдолу. Когато се появи нещо, което не е направено по поръчка – никога не съм виждал Павел Койчев да работи по поръчка – то трябва да те поведе към твой личен диалог с твореца. Това е сложно и изискващо културна работа състояние, което хората, когато се разхождат из градините и по улиците, не са готови да вършат. Затова е много важно не само да се отваря средата към съвременно изкуство, а и с какви точно произведения започва да се отваря. Произведения, които да формират вътрешното ухо, което да чува посланията им. В това отношение „Водна паша“ е невероятно точно намерен вход. Едно произведение на съвременното изкуство, което според собствения му жанров канон беше създадено в нетраен материал и постепенно от 2009 г. то започваше да се превръща в класическо произведение – и сега е класическо произведение, отлято в класически материал. И това стана, защото хората не искаха това произведение да изчезне. Когато се появи в малкото езерце до бензиностанцията на магистралата, това беше една гледка, едно видение, което никой не искаше да изчезне и всички питахме Павел как ще остане… За дванайсет години то се пренесе от нетрайните материали на съвременното изкуство в трайността на класиката. Тъй като то работи и с кода на съвременното изкуство, и с кода на пластическото внушение, то ще има ефект, който ще помогне на публиката да проходи в тази територия… Това произведение има много ясно послание, което стъпва върху библейския разказ… Когато за първи път видях „Водна паша“, си казах – това е Евангелието с хепиенд. Духовният пастир повежда след себе си своето стадо, но то не загубва вярата, не пада във водата, а продължава да го следва… Духовният пастир, вместо да бъде поставен от хората на кръста, както се случва в библейския разказ, да бъде разпнат, хората му вярват и продължават да го следват. В това произведение има изключителен библейски оптимизъм. Павел Койчев не създава религиозни внушения, ползва религиозни кодове, но без да прави внушения. Той отива по-нататък – в съвременната културна ситуация. Това произведение казва нещо, което е особено важно да се чуе – ние се нуждаем от духовни водачи, които да са авторитети – съвсем не е задължително да са религиозни, даже не е задължително да са политически лидери, а просто авторитети, на които да вярваш. Когато има авторитет, на когото вярваш, тогава можеш да повярваш и в себе си до такава степен, че да тръгнеш по водата“ – каза доц. Георги Лозанов.
Идеята за поставянето на мащабната композиция „Водна паша“ беше подкрепена от много обществени фигури и личности от артистичния свят, от Съюза на българските художници, от екипа на Софийската градска художествена галерия. След отправената покана и поредица обсъждания Павел Койчев предложи на Столична община да създаде специална версия на емблематичната си творба, даде идея и за локацията, в която тя да заживее. Столичният общински съвет одобри разполагането на композицията в градска среда със свое решение през ноември 2020 г.
Снимки: Аделина Ангелова
***
ФЕСТИВАЛ „ПИАНО ЕКСТРАВАГАНЦА“ И ФЕСТИВАЛ „КАМЕРАЛИЯ“
До 1 ноември в емблематични локации на столицата, сред които зала „България“, камерна зала „България“, Софийската градска художествена галерия и Софийската опера, меломаните ще могат да се насладят на изключително вълнуващи клавирни рецитали, джаз и камерни концерти в програмата на „Пиано Екстраваганца“. Фокусът е върху музиката за пиано, инструментът, който присъства във всички програми от събитието.
Откриващият концерт на 28 септември беше посветен на 15-ата годишнина от приемането на България и Румъния в Европейския съюз. Националният младежки симфоничен оркестър на Румъния под диригентството на Маестро Кристиан Мандял и солистите Минчо Минчев и Людмил Ангелов завладяха сцената.
В програмата на фестивала ще бъде представено изкуството на артисти като пианистите Кристоф Солдан (Германия), Даниел дел Пино (Испания), Паоло Франчезе (Италия), клавирното дуо Марко Скиаво – Среджо Маркеджани (Италия), Гиорги Гигашвили (Грузия), известният български джаз-пианист Димитър Бодуров, както и дебютен рецитал на Доач Бездюз (Турция).
Фестивалът ще бъде закрит с концерт в партньорство със Софийската опера и балет, в който световно известният италиански баритон Давиде Дамиани и пианистът Людмил Ангелов ще изпълнят гениалния песенен цикъл „Зимен път“ от Франц Шуберт, съчетан с хореография в изпълнение на примабалерината на Националната опера във Варшава Анна Хоп.
Пълна програма на фестивала:http://www.piano-extravaganza.com/.
През октомври в София се провежда четвъртото издание на Международния музикален фестивал „КАМЕРАЛИЯ“. Програмата включва четири концерта – на 3, 18, 26 и 31 октомври, представени в партньорство със Софийската филхармония, Софийската градска художествена галерия, Институт „Сервантес“ и Институт „Камойнш“.
Меломаните ще могат да се насладят на изключителни концерти, представящи оригинална палитра от стилове и нова концепция за камерната музика. Тя се базира на участието на музиканти от различни държави, събрани от една обща страст – съвместното правене и изживяване на музиката в нейните различни жанрове.
Откриването на фестивала е на 3 октомври от 19:30 ч. в СГХГ с концерт на джаз триото Константин Костов (пиано), Христо Йоцов (ударни) и Димитър Карамфилов (контрабас) с авторска джаз версия от Константин Костов на „Картини от една изложба“ от Модест Мусоргски.
На втория концерт (18 октомври, 19:30 ч., камерна зала „България“) фестивалът ще представи талантливи млади музикантки – цигуларката Лора Маркова и пианистката София Чернишкова, представящи програма от шедьоври на камерната музика.
На третия концерт (26 октомври, 19:30 ч., СГХГ) публиката ще може да се наслади на изкуството на дуото Ricardo Martins (португалска китара) и Bruno Davide (виола де фадо), които ще изпълнят програма с тематичното заглавие „Португалска страст“. Концертът е организиран в партньорство с Институт „Камойнш“.
Закриването на фестивала ще бъде на 31 октомври от 19:30 ч. в СГХГ с концерт на двама изключителни музиканти, работещи като камерно дуо от много години – кларинетистът Paul Meyer (Франция) и пианистът Antonio Soria (Испания), които ще изпълнят шедьоври от камерния репертоар от ХХ век. Концертът е организиран в партньорство с Институт „Сервантес“.
Пълна програма на фестивала: http://www.cameralia.com/.
Фестивалите се организират от фондация „Пиано Екстраваганца“ и са част от Календара на културните събития на Столична община.
***
ЯНА ЯЗОВА
Столичната община и изследователите на творчеството на писателката Яна Язова – Петър Величков и Атанас Димитров – възстановиха гроба ѝ и поставиха надгробна плоча. Яна Язова умира при неизяснени обстоятелства през 1974 г. и е погребана в Централните софийски гробища.
„Да съхраним паметта – това е наша кауза и моя лична задача като кмет. Виждаме, че изгубената памет понякога води до тежки последици за обществото. Затова заедно с изследователите на творчеството на Яна Язова поставихме надгробната плоча“, каза кметът на София Йорданка Фандъкова.
Негово Преосвещенство белоградчишкият епископ Поликарп отслужи възпоменателна литургия, а актрисата Силвия Лулчева прочете едно от последните стихотворения на поетесата – „Ще бъда!...“.
„Почитаме Яна Язова, възстановихме гроба ѝ, поставихме паметна плоча. Дълг, който имахме към нея, но и към нас като общество. Трябва да пазим жива паметта за личностите в нашата история, в нашата култура, да предаваме с достойнство към поколенията делото им.“, каза заместник-кметът Мирослав Боршош.
„Споменът за Яна Язова е част от нашата колективна памет, ако тя липсва, всичко липсва. Поставянето на надгробната плоча е доказателство, че подадем ли си ръка - всички институции и хора – нещата се случват.
Яна Язова заслужава да има надгробен кръст, а този е изработен от врачански камък, топъл, каквато беше тя“, посочи изследователят на нейното творчество Атанас Димитров.
Предвижда се пейка, с фигурата на Яна Язова, да бъде поставена в близост до любимия ѝ Софийски университет.
Снимка: Иван Шишиев
