БОРЯНА МАТЕЕВА
Жорж Швицгебел (1944) е легенда в съвременната авторска анимация. Поразява с мощната визия на филмите си в контраст със смиреното си поведение, лишено от суета. Той е не просто от изчезващата порода на класическите аниматори, но и класически представител на независимата европейска анимация, по-точно швейцарската. Филмите му, реализирани с техниката живопис под камера, носят неповторим стил, в който доминират метаморфозите и непрестанното вихрено движение, наравно с опиянението от плътната живописна фактура и музиката. Заглавия като „Бягство“ (1999), „Девойката и облаците“ (2001), „Романс“ (2001) „Човекът без сянка“ (2004), „Игра“ (2006), „Горският цар“ (2015), „Битката за Сан Романо“ (2017), „Дневникът на Дарвин“ (2020) са му донесли награди от най-големите световни фестивали като Кан, Анеси, Хирошима, Загреб, Валядолид, Отава и др.
Филмът ви „Горският цар“ по поемата на Гьоте получи Гран при на Световния фестивал на анимационния филм във Варна през 2016 г. Сега имахме честта и сме радостни да ви видим на живо като член на журито. Какви са впечатления ви от фестивала, от Варна, от България?
Изключително съм доволен да бъда отново във Варна, където съм идвал за първото издание на фестивала през 1979 г., а после и през 1981 г. Хотелът, кинозалата и морето се намират в такава прелестна близост... Това е идеалното място за един фестивал!
Как оценявате нивото на филмите, представени в конкурса?
Селекцията, която видяхме, беше отлична и много от филмите заслужаваха награда...
Мастъркласът, който водихте като член на журито, впечатли дълбоко професионалисти и студенти. Допуснахте ни да влезем в тайната ви лаборатория на творец... Откъде идва обсесията ви за циклите в анимацията? Как работите с времето и пространството? Кажете нещо за тези непрекъснати метаморфози, така характерни за стила ви, неповторими в цялото световно кино...
Обичам филмите ми да се развиват като сън, където няма прекъсване. Използвам премествания в пространството и метаморфози, за да премина от един кадър в друг без монтаж. По повод циклите – идеята за движението вътре в даден цикъл ме е мотивирала да я развивам в много от моите филми.
Впечатлението, което оставят филмите ви, е живо и много силно. Разкрийте нещо от начина ви на работа. Феновете на анимацията със сигурност са любопитни да узнаят детайли за техниката, която използвате...
Избрах да се изразявам без диалог, а това придава голямо значение на изображението, движението и музиката. Техниката ми е проста, но отнема много време, защото в повечето случаи рисувам декора и персонажите във всеки кадър, понеже всичко постоянно се променя...
Работите вече почти петдесет години и рисувате филмите си на ръка, но днешната анимация все повече е завладяна от 3D изображенията и технологиите. Антагонисти ли са класическата живопис и изкуственият свят, създаден от компютрите?
Днес технологията трябва да се използва, защото тя дава големи възможности. Ако не я използвам, то е, защото в началото беше нещо много лошо и аз допуснах грешката да мисля, че там авторският филм няма бъдеще. Но също и заради удоволствието да използвам четката и боята...
Образованието ви и формирането ви като творец имат ли връзка с вдъхновението, което получавате от класическото изкуство – музиката във филмите ви, литературата – Гьоте, живописта – Пауло Учело като вдъхновение за „Битката за Сан Романо“ и много други? Какви бяха първите ви стъпки? Защо се насочихте към анимацията? Кои са учителите ви?
Винаги съм обичал да рисувам... Открих живописта в Училището за изящни изкуства, после учих графика. Живея в Женева, а тя е близо до фестивала в Анеси, който ми отвори очите за анимацията. По онова време анимация не можеше да се гледа другаде, като изключим рисуваното филмче преди някой игрален филм. Всички изкуства са във връзка помежду си и аз много обичам да чета, да слушам музика, да гледам живописни изложби, за да откривам нови идеи. В анимацията се възхищавам много на филмите на Норман Макларен и Игор Ковальов.
Във филмите ви музиката играе почти толкова значима роля, както изображението. Откъде тази привързаност, тази встрастеност?
Мисля, че музиката често е толкова важна, колкото и картината. В Канада казват: както „слушам“, така и „гледам“ един филм...
Като цяло изкуството може да облекчава страданието, но може ли да помага за решаване на проблемите? Филмът ви „Дневникът на Дарвин“ поставя парещи въпроси от настоящето (толерантността към различния, насилието, търсенето на идентичност), макар че разказва за срамни събития от миналото (колониализма)... Може ли да кажем, че с времето филмите ви стават по-ангажирани?
Анимационният филм, подобно на афиша, може да бъде полезен и ефикасен при изразяването на една идея. Но изкуството е по-важно от пропагандата и мотивацията при създаването на един филм трябва, преди всичко, да бъде удоволствието. Това зависи също от някои срещи, от сърдечни преживявания... След този наративен филм изпитах желание да говоря за живопис, като се захвана със социален сюжет, но само с малки щрихи. Визуалната страна и музиката за мен са по-важни от сценария...
