БОЖИДАР МАНОВ
Заглавието звучи изненадващо или дори абсурдно и недостоверно! Как така 100 години – та нали 3D екранното изображение е съвременен феномен, роден пред очите на днешното поколение кинозрители. Това формално е вярно, що се отнася до съвременното дигитално 3D изображение, рожба на модерните цифрови технологии. Но още по-вярно е, че практическите опити за илюзорно обемно изображение на екрана (наричано още стерео изображение), се отнасят далече назад в историята на киното и по-точно преди 100 години в киноразпространението в САЩ. Тогава, преди цял век, през 1922 г., почти едновременно и с почти еднакви технологични изобретения, но по два различни метода в конкурентна борба на два екипа, на Източния бряг (в Ню Йорк) и на Западния бряг (в Лос Анджелис), са осъществени първите филмови прожекции с прародителя на илюзорно обемно изображение върху екрана! Така че днешната усъвършенствана и удивително въздействаща 3D екранна технология може да чества своя 100-годишен юбилей!
Феноменът 3D съвсем не е ново явление. Изучаването и създаването му се отнася още към далечната 1838 г. и е плод на блестящия ум на сър Чарлз Уитстоун, гениален физик и изобретател, изпълнен с идеи, сред които и стереоскопията като инструмент за визуализация на триизмерни изображения. Тогава той представя пред Кралското общество на Великобритания своето изобретение, наречено стереоскоп[1]. Години преди това, изследвайки принципите на оптиката, достига до фундаменталното заключение, че човешкото зрение е бинокулярно и благодарение на това можем да виждаме триизмерно. Заключенията си публикува в труда „Contributions to the Physiology of Vision. Part First: On Some Remarkable and Hitherto Unobserved Phenomena of Binocular Vision“[2]. Изобретението, с което доказва на практика откритията си, представлява система от две огледала, разположени под ъгъл 90º, които отразяват монтираните срещу тях картини. По този начин на очите се предлагат две сходни, но леко разместени изображения, които, наблюдавани едновременно, визуализират единен триизмерен образ.
Следващ исторически принос към развитието на стереоскопията има откривателят на калейдоскопа – сър Дейвид Брустър[3]. Според изследователя на 3D историята Рей Зоун, шотландецът оспорва първенството на Уитстоун по отношение на бинокулярното зрение. В книгата си „The Sterereoscope: Its History, Theory and Construction“,[4] публикувана през 1856, Брустър описва подробно принципите на стереоскопичното зрение. Нещо повече, той подобрява стереографа, намалявайки размера му до стандартна кутия за индивидуално гледане, като заменя огледалата с оптични призми. Но до следващата стъпка – раздвижен 3D образ, пътят е все още дълъг.
Междувременно през 70-тe години на ХІХ век се появява бумът на т. нар. peep shows, които забавляват зрителя чрез последователното редуване на стереоснимки. По-късно образите се обединяват в наративни серии, предимно с комична насоченост. Но тези уреди позволяват стереограмите да се наблюдават само индивидуално.
Патентоването на снимачни устройства за регистриране и пресъздаване на стереoизображение е следващата крачка към зрителя. Във Великобритания Франк Донисторп представя апарат с две камери и два прожектора за постигане на анаглифно изображение. Върху сходен механизъм работят французите Карл Шмид и Шарл Дюбоа през 1903 г. Двойнолентовата им система използва електромагнитен обтуратор, който редува левия и десен образ, благодарение на въртящо се огледало[5]. Десет години по-късно отвъд океана Алойс Уейдич патентова камера с единична лента, която възпроизвежда стереокадрите чрез сложна система от паралелно разположени огледала. Не закъсняват и първите публични прожекции. На 10 юни 1915 г. в Ню Йорк кинопионерите Едуин Портър и Уилям И. Уодъл показват кадри от провинциалния живот, гледки от Ниагарския водопад и откъси от популярна тогава театрална пиеса. Техниката, която използват, е анаглифна, затова зрителите са снабдени с познатите двуцветни очила. За съжаление поради недостатъчно добри технически характеристики на изображението, експериментът се приема негативно.
Няколко години по-късно в хотел Амбасадор в Лос Анджелис е премиерата на първия официално регистриран 3D игрален филм – мелодрамата Силата на любовта (Power of Love, 1922, реж. Нат Г. Даверич, Хари К. Феърол). Отново чрез анаглифна техника (две синхронизирани камери и два прожекционни апарата по метода на Хари К. Феърол и Робърт Ф. Елдър), зрителите имат възможност да проследят любовните приключения на морски капитан от Калифорния в средата на ХІХ век.
През 20-те години на миналия век още мнозина ентусиасти като Фредерик Юджийн Айвс, Джейкъб Левънтал, Джон Норлинг опитват да снимат със стереоскопични камери. През 1922 г. се появява и The Man from M.A.R.S (реж. Рой Уилям Нийл). Филмът е доста наивен и разказва научнофантастичния сън на налудничав учен, осъществил контакт с марсианци. Но появата му е значима заради въвеждането на 3D технологията Teleview[6]. Това е най-ранният метод на редуване на ляв и десен образ. Използвайки зрителната памет (инертност) на човешкото око, бързото и прецизно редуване на почти еднакви кадри създава реална стереоскопия. Но само един нюйоркски киносалон е оборудван с тази система, като на облегалките на столовете от предния ред са инсталирани синхронизирани визьори, които едновременно с прожекционната машина показват и скриват съответния кадър.
НАПОЛЕОН (1927, РЕЖИСЬОР АБЕЛ ГАНС), © Photoplay Productions Ltd
Следващото значимо събитие от 3D историята e френският епос Наполеон (1927). Някои епизоди от амбициозния проект са заснети със стереокамери. Но режисьорът Абел Ганс не използва 3D изображение в целия филм, тъй като тези кадри, макар и визуално впечатляващи, за него са недостатъчно въздействащи.[7]
Голямата икономическа криза в края на 20-те години на миналия век практически прекратява експериментите в областта на стереоизображението. Затова пък един от бащите на киното – Луи Люмиер, подпечатва за втори път признатото им лидерство, като през 1933 г. предлага стереоскопична възстановка на знаменития първи филм Пристигането на влак на гара Сиота (1895). За целта той патентова нов експериментален апарат, при който двата образа се регистрират върху една лента, която се транспортира и прожектира хоризонтално[8]. Почти по същото време се появява и първият стереоскопичен говорящ филм Nozze vagabonde (Италия, 1936, реж. Гуидо Бриньоне), заснет с двойна камера върху 63 мм негатив, което го доближава почти до конвенционалната прожекция.
Съществен напредък на технологията се отбелязва през 1932 г. с въвеждането на поляризирани филтри, създадени първоначално от фирмата Polaroid за намаляване на заслепяващия ефект на автомобилните фарове при нощно шофиране. По-късно (почти случайно) поляризираните филтри се прилагат и в стереокиното.
Все още се смята, че първенството в тази технология принадлежи на кинокомпанията MGM, която на 26 декември 1935 г. представя късометражния филм Audioscopiks. Осемминутната лента започва с добре познатия лъв и е озвучена от самия режисьор Пийти Смит. На публиката се демонстрират 3D ефекти като свирене на тромбон, мятане на бейзболна топка към зрителите или люлееща се срещу тях жена. Безспорно, звукът подсилва стереоизображението. Макар и създаден като непретенциозно късометражно приложение, успехът на филмчето стимулира холивудското студио да произведе продължението The New Audioscopiks (1938) и пълнометражния Third Dimensional Murder (1941).
Някои неотдавна открити факти от периода на 30-те години се наместват в досегашния исторически приоритет на MGM и може би ще наложат ново летоброене. Австралийският режисьор Филип Мора направи съвършено неочаквано и изненадващо откритие[9]. Той отдавна се интересува от историята, идеологията и практиката на нацизма във фашистка Германия. Издирвайки архивен материал за своя документален проект Как е сниман Третия райх, който изследва методите и философията на нацистката пропаганда, той се рови дълги месеци в Берлинския федерален архив. И попада на невероятен материал: два 30-минутни черно-бели пропагандни филма, снимани на 35-мм материал през 1936, а може би през 1935, по поръчка на д-р Йозеф Гьобелс, министър на пропагандата в кабинета на Хитлер. Когато изследва материала и се радва на отличното му техническо качество, Мора установява, че това са фактически 3D филми, които още тогава са наричани raum film (пространствени филми). Той изказва предположение, че те са снимани с камера с два обектива плюс вградена пред тях призма, която раздвоява светлинния лъч, осъществявайки двойна регистрация върху негатива.
Увлечението по триизмерното изображение не подминава и съветското кино. В предвоенните години, когато задъхано се изгражда метрото, развива се автомобилостроенeто, в Москва израстват копия на американски небостъргачи, а Мосфильм пуска първите съветски музикални комедии, започват и първите разработки на 3D кинотехнология. По онова време, за около десетилетие изследователска и приложна дейност, инженерите Семьон Иванов, Борис Иванов и режисьорът Александър Андриевский разработват системата Стерео 35-19, при която двойките кадри са разположени успоредно по ширината на 35-мм лента, формирайки два квадрата с размери 15,5 x 15 мм. Войната 1941 – 1945 г. задържа реализацията на проекта и първият пълнометражен цветен стереофилм Робинзон Крузо (реж. Александър Андриевский),[10] екранизация по романа на Даниел Дефо, излиза на екран чак през 1947 г. Премиерата е в специално построена зала „Стереокино“, близо до Большой Театър...
Бележки под линия:
[1] Zone, R., Stereoscopic Cinema and the Origins of 3-D Film 1838-1952. The University Press of Kentucky, 2007.
[2] http://www.stereoscopy.com/library/wheatstone-paper, 21.09.2010.
[3] More about Brewster. http://home.centurytel.net/s3dcor/brewhis.htm, 21.03.2010.
[4] Brewster, D., The stereoscope: its history, theory and construction, with its application to the fine and useful arts and to education. 1856.
[5] Zone, R., цит. съч., p. 87.
[6] Teleview. http://en.wikipedia.org/wiki/Teleview, 26.09.2010.
[7] Zone, R., цит. съч., p. 140.
[8] Alberti, R., Luci della citta. L’universo tridimensionale. Legnano, 2010, p. 83.
[9] Variety, 16 Feb 2011.
[10] Ильин, Ю., Киновед Николай Майоров о стереокино в СССР. www.computerra.ru/interactive, 26.09.2010.
