МАРТИЧКА БОЖИЛОВА
София ДокуМентал се появи преди три години, през 2020 г. в трудните и силно трансформиращи времена на пандемията, най-напред като онлайн събитие, а миналата година вече и на живо, като привлече своя вярна публика, представяйки най-новите и най-добрите документални филми в широкия спектър на темата за човешките права. Балканският документален център повече от десет години успешно развива своите обучителни програми – БДЦ Открития (за проекти в развитие) и Доку Ръф Кът Бутик (за проекти в напреднала фаза на монтаж) за документалисти от Югоизточна Европа. За нас създаването на фестивал, ориентиран изцяло към качественото авторско документално кино, което „бърка“ в най-дълбоките рани и проблеми, беше естествено продължение на работата ни. Намерихме партньори и съмишленици в лицето на Фондация „Конрад Аденауер“ и Чешки център София, и скочихме „в дълбокото“. Фестивалът е със специален фокус върху човешките права и наше безкомпромисно кредо е да представяме на публиката наистина най-актуалните филми от света, така че българският зрител да е в крачка с последните теми и тенденции в областта на документалното кино.
По света има повече от четиридесет кинофестивала, посветени на човешките права, обединени в обща мрежа: всички те представят киното „на предна линия – борбата за човешки права и достойнство, борбата срещу цензурата и репресиите. Киното е може би най-въздействащото изкуство, което може директно да докосне и вдъхнови публиката – онази публика, за която нещата имат значение. Филмите за човешките права отразяват събитията достоверно, информират публиката и осветляват същността на човешките права, като също така предлагат визия за това как да се справяме с нарушаването на тези права“. София ДокуМентал се вдъхнови конкретно от опита на чешкия и специално на румънския фестивал за човешките права, чийто създател, продуцентът Александру Соломон беше един от гостите на фестивала по време на първото му издание на живо през 2021 г. Но София ДокуМентал има и по-амбициозна цел, идваща от опита и експертизата на организатора му, Балканския документален център. За първи път в България на тазгодишното издание се събраха рекорден брой международни гости от индустрията, свързани с документалното кино. Освен че представиха филмите си в конкурсната програма и в отделните секции на фестивала, по-голямата част от гостите взеха участие в конференциите, майсторските класове и питчинг форума на първия Балкански документален пазар.
И тази година основни партньори на София ДокуМентал са Фондация „Конрад Аденауер“ и Чешки център София. Фестивалът се провежда с подкрепата на Столична община, ИА „Национален филмов център“, Национален фонд „Култура“, Чешко посолство в София, Държавен културен институт към МВнР, Европейски парламент, Посолство на САЩ в България, Унгарски културен институт, Посолство на Федерална република Германия, Регионален исторически музей София, рекламна агенция „Огилви София“, с медийното партньорство на в-к „Дневник“, National Geographic, ВИЖ! и bTV.
Споменах, че наше кредо е да избираме най-новите и най-актуалните документални филми от последните две години, които обикалят кинофестивалите, предизвикват дискусии и имат широк обществен отзвук навсякъде по света. Най-важен за нас е критерият за актуалност и релевантност на филмите за нашия контекст и публика. Целим да достигнем до млада, активна и мислеща публика, която да насърчим да прави избор, да разпознава доброто и да се противопоставя на злините. Различен и много ценен принос е международният конкурс за най-добър документален филм на жена режисьор. Тази година международно жури в състав Ксения Шиманска от Украйна, Ваня Ямбрович от Хърватия и Ветон Нурколари от Косово присъди голямата награда на National Geographic на Маруся Сирoечковская за изключителният ѝ филм „Как да спасиш мъртъв приятел”, важен и задълбочен разказ в пънк естетика за изгубеното младо поколение в съвременна Русия.
Днес времената изглеждат все по-трудни, особено на фона на близката война. Ето защо все по-остра е нуждата от съпричастност, солидарност и смели гласове. В тази посока София ДокуМентал предложи най-доброто от съвременното документално кино, фокусирано върху неприкосновените права на всеки от нас. И тази година избрахме вдъхновяващи истории, чиито автори дойдоха лично да ги представят. Програмата ни се състои от трийсет филма – образци на съвременното авторско документално кино, които обхващат актуални теми: войната в Украйна (и не само), екологията, правата на „различните“ хора и общности, непосилно високата цена, която плащат смели разследващи журналисти и пр. Фестивалът включва конкурсна програма за филми на жени режисьори от цял свят с награда от международно жури, както и награда на публиката. Имаме и два изключително интересни български премиери. Това са многоочакваният и представен на топ фестивалите в Лайпциг, Копенхаген, Загреб и Сеул „Колите, с които нахлухме в капитализма“ на Борис Мисирков и Георги Богданов, който закри фестивала, както и най-новата българска продукция на HBO MAX „Нямаш място в нашия град“ на режисьора Николай Стефанов. Фестивалът се провежда в нашето pop-up кино „Ларго под купола“, запазена марка на фестивала, и на още три места – Чешки център, Дом на киното и кино „Люмиер“. Тази година имаше разнообразна съпътстваща програма: специални срещи за професионалистите, майсторски класове на големи имена в режисурата и състезателен форум за нови проекти в рамките на гореспоменатия Балкански документален пазар, който се провежда за пръв път през тази година, еднодневна конференция, посветена на етичното използване на архивите в киното. В рамките на фестивала се провежда и обучителната програма на Балканския документален център „БДЦ Открития“. Повече информация можете да намерите на https://www.documental.bg/.
Моята позиция като продуцент е да се прави честно, завладяващо, кинематографично издържано и силно кино, без компромиси. В АГИТПРОП отстояваме този професионален и морален принцип. Твърдя, че да правиш документално кино е рядка привилегия. Независимото документалното кино е нужно не само като документ на времето, в което живеем, но и служи за компас във вечната борба с несправедливостите, които ни заобикалят. Документалното кино е изключително въздействащо, защото историите, които разказва, надминават и най-смелото въображение, особено когато към въздействащата история се добавят вкус и кинематографичен талант (ние снимаме и монтираме документалните си филми като игрални – резултатите обикновено са забележителни). Това е тенденция и в глобален мащаб – неслучайно голямата награда във Венеция тази година беше дадена на документален филм на жена режисьор („Златният лъв“ отиде при All the Beauty and the Bloodshed / „Цялата красота и кръвопролитие“ на известната документалистка Лора Пойтрас). Последните ни филми „Колите, с които нахлухме в капитализма” на Мисирков и Богданов и „Една провинциална болница” на Илиян Метев, Иван Чертов и Златина Тенева започнаха кариерите си на фестивали категория „А”, където публиката и вниманието на пресата и критиката са огромни и документалните филми са редом с игралните. Срещите с реалните персонажи и истории дават на публиката изключително преживяване и размисъл. Документалното кино винаги ще има своя ниша и вярна публика – така е в цял свят. Доколкото документалното кино върви по стъпките на живота – и в това е неговото призвание – разбира се, че динамиката на работа, темите и разпространението му следват както предизвикателствата, които ни отправя ежедневието, така и тенденциите в световното кино въобще. Все по-популярни са стрийминг платформите, включително и тези, които са профилирани специално за излъчване на документално кино. И все пак кинофестивалите остават могъща силa, която дава видимост и платформа на доброто кино (включително и документалното), дава възможност за жив контакт с авторите и героите и излъчва силни политически и общочовешки послания.
Ситуацията у нас е такава, че телевизиите категорично са длъжници на доброто кино – и игрално, и документално – в родния ефир почти липсват „просветителски“ предавания, които да представят достъпно в исторически контекст образците на киното през XX и XXI век – игрални и документални – има само спорадични проблясъци, но те не са достатъчни, за да изграждат култура на възприемане на изкуството на киното у младите хора.
Що се отнася до София ДокуМентал, ние отстояваме нашите принципи и през тази година повечето от филмите, включени в програмата, отново идват от най-големите световни кинофестивали: „Мариуполис 2“ е с премиера в Кан, „Тик Ток Бум“ и „Календарни момичета“ са хитове от Сънданс, „Навални“ идва от Торонто, „Да станеш Кусто“ e номиниран за наградите на Британската филмова академия BAFTA и т.н.
Така чрез нашия фестивал, София отново се превръща в столица на световното документално кино.
