Вълнуващо е, че след приключване на значимо филмово събитие, каквото беше 18^-ят международен анимационен фестивал във Варна, то продължава да отзвучава в съзнанието и да провокира критическите ни рефлексии. Какво се случва с анимацията по света? Какви са преобладаващите тенденции в анимационното кино днес? Как се вписва българската анимация в този глобален процес? Своята гледна точка към форума предлагат в обзорните си статии Боряна Матеева и Надежда Маринчевска. Ще си позволя само да отбележа, че поне аз останах с усещане за daja vu от цялостната картина на фестивала – липса на креативност, рутина и изчерпаност на идеи и артистични експерименти у авторите. А смехът и хуморът са почти или напълно забравени в съвременната анимация. Като изключим някои ведри и относително забавни детски филми, картината е мрачна и апокалиптична. За съжаление, адекватна на света, в който живеем.

Изострена болезненост в социален контекст, радикалност в политическите инвенции, екзистенциална безнадежност. На този фон, може да се каже, че българската анимация присъства стабилно и се стреми да възвърне авторитета и позициите си от времето на „златните години“ на българското анимационно кино. Достатъчни са няколко примера. Късометражният „Война“ на Димитър Димитров по сценарий на Дилян Еленков. Малкото момиченце Война, което израства в дом за сираци, притежава неподозирана сила да унищожава, руши и убива всичко, до което се докосне, докато един ден не среща любовта в лицето на също толкова необикновеното момче Мир. Хармонията е възстановена. Светът е спасен. В тези няколко реда филмът звучи тезисно, но прекрасната рисунка и експресивната анимация му придават мощ и звучене, еднакво въздействащо и на деца, и на възрастни зрители. 

Другите два филма, които искам да спомена, са пълнометражни, а се знае, че българската анимация няма богат опит в пълнометражното кино. Това са „Флорентинска нощ“ на братя Гелеви – романтична любовна история, вдъхновена от произведения на Хайнрих Хайне и Жерар дьо Нервал и „Меко казано“ на Анри Кулев по едноименната приказка на Валери Петров. Взривяваща феерия на въображението от цветове, музика, вихрена анимация в мъдра притча за благородство и доброта. И двата филма са създадени с 3D анимация, но тази технология само помага на творците да заявят по най-артистичен начин визията си за високо художествено, авторско кино. Прекрасно нарисувани, прекрасно анимирани, прекрасни образци на анимационното кино!

Мартичка Божилова представя на страниците на списанието друг фестивал. София ДокуМентал, който се провежда за втори път и поставя документалното кино „на предна линия“ в борбата за защита на човешките права и срещу цензурата и репресиите.

С актьорите Мартина Апостолова и Бойко Кръстанов ни запознават Катерина Ламбринова и Ирина Иванова, а в рубриката „Книгопис“ проф. Вера Найденова представя книгата си „Япония на екрана и на живо“.

В „Сценарни ескизи“ и „Галерия“ на вниманието на читателите е филмът на Станимир Трифонов – „Блаженият“ със сценаристи Емил Спахийски и Боряна Дукова.

За творчеството и живота на големия скулптор Любомир Далчев разказва в студията си художникът Калин Николов.

Докато пиша тези редове, тръпнем за наградите на 40^-я фестивал на българския игрален филм „Златна роза“, но за него ще имат думата автори и кинокритици в следващия брой.

 

Людмила Дякова

    

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ

 

ПРОФ. БОЖИДАР МАНОВ

ПРОФ. ВЕРА НАЙДЕНОВА

Д-Р ГЕНОВЕВА ДИМИТРОВА

ДИМИТЪР САРДЖЕВ

ПРОФ. ИВАН СТЕФАНОВ

ДОЦ. КАЛИНКА СТОЙНОВСКА

КАТЕРИНА ЛАМБРИНОВА

ЛЮДМИЛА ДЯКОВА – ГЛАВЕН РЕДАКТОР

                         

  СПИСАНИЕ КИНО / ОКТОМВРИ 2022  

  СЪДЪРЖАНИЕ:  

100 ГОДИНИ 3D – ПЪРВА ЧАСТ – БОЖИДАР МАНОВ

РАБОТАТА МИ НА СНИМКИТЕ НА „СТАЛКЕР“ – СЕРГЕЙ БЕЗСМЕРТНИ

ФЕСТИВАЛ НА СПОДЕЛЯНЕТО · КЪСОМЕТРАЖНАТА АНИМАЦИЯ – ПОЛИТИКA И АРТИСТИЧНОСТ – БОРЯНА МАТЕЕВА, НАДЕЖДА МАРИНЧЕВСКА

ЖОРЖ ШВИЦГЕБЕЛ: ОБИЧАМ ФИЛМИТЕ МИ ДА СЕ РАЗВИВАТ КАТО СЪН... – БОРЯНА МАТЕЕВА

ДА ПРАВИШ ДОКУМЕНТАЛНО КИНО Е РЯДКА ПРИВИЛЕГИЯ – МАРТИЧКА БОЖИЛОВА

ЗА СИЯНИЕТО НА МАЛКИТЕ СТЪПКИ, ТЪРСЕЩИ СВЕТА НА ДЕТЕТО – ЕЛИЦА МАТЕЕВА

„КАРИЕРА“ ОЗНАЧАВА ДА ДАВАШ НАЙ-ДОБРОТО ОТ СЕБЕ СИ – ИРИНА ИВАНОВА

КОРПОРЕАЛНАТА МАРТИНА АПОСТОЛОВА – КАТЕРИНА ЛАМБРИНОВА

КНИГОПИС „ЯПОНИЯ НА ЕКРАНА И НА ЖИВО“ – ВЕРА НАЙДЕНОВА

КУЛТУРЕН АФИШ: ОКТОМВРИ 2022 – АНАСТАС ПУНЕВ

ГАЛЕРИЯ: БЛАЖЕНИЯТ

СЦЕНАРНИ ЕСКИЗИ: БЛАЖЕНИЯТ

 

  ИЗВЪН БРОЯ:  

ВЪЗВРЪЩАНЕ НА ОБРАЗА МУ С ЕДИН НЕРЕАЛИЗИРАН СЦЕНАРИЙ – КАЛИН НИКОЛОВ

CINELIBRI 2022: ПРЕОТКРИТОТО ВРЕМЕ

ВОДНАТА ПАША, МУЗИКА В СОФИЯ И ПАМЕТ ЗА ЯНА ЯЗОВА – СТОЛИЧНА ОБЩИНА