САВИНА ПЕТКОВА
Венецианското Биенале беше единственото голямо събитие от европейския кино календар, което успя да се състои през пълната с несигурности 2020 г. Миналогодишната Венеция бе безупречна в това отношение: маските бяха задължителни не само в киносалоните, но и на открито; системата за предварителна резервация елиминира струпванията на опашки, а задължително разпределените места с необходимата дистанция по време на прожекциите допринесе за усещането, че всичко е под контрол. Разбира се, ограденият червен килим и отсъствието на камери и светкавици отне (напълно оправдано) от блясъка на събитията; партита и коктейли също не се състояха. 77-то издание на фестивала беше значително по-скромно, с умалена селекция и много по-малко присъстващи. От обичайните 5-6 хиляди журналисти, Лидото посрещна едва 1000 – нямаше представители на много държави извън Европа. Осезателно беше и отсъствието на американски продукции и звездни гости – запазена марка за комерсиално-ориентираната част от фестивалния профил.
Алберто Барбера бързаше да открие тазгодишната фестивална пресконференция с апломб и задоволство от завръщането на големите студиа с големите заглавия в официалната селекция. Благодарение на находчивото програмиране на фестивалния директор вече десета година Венеция се слави като почти задължително стъпало към номинация за Оскар. Филми като „Рома“, „Фаворитката“, „Жокера“ и тазгодишният победител „Земя на номади“ направиха своя дебют именно в залите на Лидото. През октомври Барбера беше преизбран за трети път на водещата позиция Директор на фестивала, което обяснява както ентусиазма, така и убедеността му в успеха на 78-мото издание.
През 2020 г. конкурсната програма включва осемнайсет филма, а сега те бяха двайсет и един. На пръв поглед, действително присъствието на големи американски продукции (осем на брой) е компенсация за миналогодишните две. Това, което обаче изобилната селекция скрива, е липсата на разнообразие от режисьорски гледни точки. Макар и миналата година Барбера да обещаваше „едно бъдещо кино, лишено от предразсъдъци и дискриминация“, броят на жените-режисьори сега е забележимо по-малък (от 44% на 29%). В пресконференцията директорът си позволи да сподели подозрението, че пандемията се е отразила по-рестриктиращо на продукциите, ръководени от жени, отколкото тези, чиито режисьори са мъже. Тази спекулация обаче не беше подобаващо адресирана, особено в година, в която Кан успя да се похвали не само с добри статистики за равноправие в селекциите, а и в административните дела на фестивала. За сметка на това, тазгодишното жури във Венеция е с най-разнообразна етническа принадлежност в историята на фестивала. Също така, четири жени и трима мъже ще определят носителя на „Златния лъв".
Президент на тазгодишното жури е южнокореецът Пон Джун-хо, който ще остане в историята като режисьора на първия чуждоезичен филм, носител на Оскар – „Паразит“. Компания му прави документалистът Александър Нанау. Роден в Букурещ, Нанау се числи към културното малцинство на трансилванските саксонци – след като семейството му емигрира в Германия, той записва кинорежисура в престижната Немска академия за кино и телевизия (DFFB). Последният му филм „Колектив“, който тази година спечели голямата награда LUX и номинация за Оскар, имаше премиера именно във Венеция през 2019 г. Италианското присъствие в журито се поддържа от режисьора Саверио Костанцо, който е и сценарист, и режисьор на сериали. Жената-режисьор в журито е Клои Джао, която с третия си пълнометражен филм обра овациите и отбеляза историческа победа, ставайки втората жена, носителка на Оскар за най-добър филм в историята на Академията. Виржини Ефира е актриса от белгийски произход, чиито роли са предимно във френски продукции, с изключение на колаборациите ѝ с Пол Верховен. Тя участва както в психосексуалния трилър „Тя“ (2016), така и в най-новия филм на нидерландеца „Бенедета“. Сара Гадон също е актриса, родом от Торонто, и името ѝ също е свързано с това на провокативен режисьор – Дейвид Кроненбърг. Освен в негови три филма, Гадон е работила с Ксавие Долан и Дени Вилньов. Седмият член на журито е британската актриса Синтия Ериво, която има зад гърба си роли на Бродуей, участия в наградени театрални постановки и мюзикъли, както и номинация за Оскар за поддържаща женска роля през 2019 г. за филма „Хариет“. Жури в подобен състав може да прецени добре съотношението между киноспектакъл и въздействащо независимо кино.
ДЮН (2021, РЕЖИСЬОР ДЕНИ ВИЛНЬОВ)
Що се отнася до студийното богатство на Венеция 78', Барбера не се шегува. Първо, Уорнър Брос идва с дългоотлагания „Дюн“, най-новата екранизация по едноименния роман на Франк Хърбърт, режисирана от майстора на жанра Дени Вилньов. Световната премиера на научнофантастичния епос ще се състои на 3 септември в добре познатата главна зала Дарсена, а актьорският състав наброява високопрофилни имена като Тимъти Шаламе (в главната роля), Ребека Фъргюсън, Оскар Айзъкс, Шарлот Рамплинг и Зендая. Уорнър ще представи предпремиерно и новия сериал на HBO – „Сцени от един семеен живот“ по Ингмар Бергман, като в ролите, поверени на Лив Улман и Ерланд Йозефсон през 1974 г., ще бъдат въплътени от Оскар Айзъкс и Джесика Частейн. Дисни от своя страна ще предложи на зрителите историческата драма „Последният дуел“ с режисьор Ридли Скот. Филмът разказва рицарска история от Средновековна Франция, и по-точно – последния законен рицарски дуел в историята на държавата, с участието на Мат Деймън и Адам Драйвър, а сценаристи са Бен Афлек и Никол Холофсенър.
С най-много заглавия в конкурсната програма се очертава Юнивърсъл. Студиото участва с три филма: два (макар и много различни) хоръра и един трилър. Първият (филм на ужасите) ни среща за дванайсети път с Джейсън и неговата бейзболна маска. „Хелоуин убива“ започва точно там, където свършва предшественикът му от 2018 г. Дейвид Гордън Грийн отново се завръща като режисьор, а Джейми Лий Къртис е в главната роля. Освен това, Къртис е носителка на тазгодишния „Златен лъв“ за цялостен актьорски принос. Британският режисьор Едгар Райт (известен с динамичната жанрова сатира „Шон от мъртвите“) ще отпразнува премиерата на втория си филм за годината „Снощи в Сохо“, след премиерата в Сънданс на документалния „Братята Спаркс“. Действието се развива в Лондон през 1966 г. и очакваме пътуване във времето, превъплъщения и мистериозни развръзки с участието на Ана Тейлър Джой („Дамски гамбит“) и Томасин Макензи („Заекът Джоджо“). „Броячът на карти“ на Пол Шрейдър също ще се бори за „Златен лъв“ в официалната селекция. Три години след „Първа реформирана“, провокативният Шрейдър се завръща във Венеция с криминален разказ за моралните дилеми на бивш военен следовател-комарджия. По традиция сме склонни да очакваме безмилостен портрет на човек, изправен срещу вътрешните си демони, поднесен ни от сценариста на „Шофьор на такси“ и специалист по трансцендентното кино.
МОЩТА НА КУЧЕТО (2021, РЕЖИСЬОР ДЖЕЙН КЕМПИЪН)
В последните години Нетфликс се превърна в обичаен заподозрян на Лидото. След „Рома“ и „Брачна история“, стрийминг студиото ще отговаря за новия филм на Паоло Сорентино „Божията ръка“, за който се знае, че е заснет в родния за Сорентино Неапол, че главната роля е поверена (разбира се) на Тони Сервило и че заглавието препраща към гола, който Диего Марадона отбелязва в полуфинала на Световното по футбол през 1986 г. Последният факт си спечели заплаха със съд от страната на Марадона, но правните представители са потвърдили, че филмът е по-скоро лична история и няма общо със спортната звезда. По-интересният филм под шапката на Нетфликс носи енигматичното заглавие „Мощта на кучето“, от първата в историята носителка на Оскар за най-добър филм Джейн Кемпиън. Новият ѝ филм ще бъде прожектиран и на фестивалите в Торонто и Ню Йорк. Сценарият е адаптиран по роман на Томас Севидж, известен с интереса си към жанра на уестърна, действието се развива през ХХ в. в западния американски щат Монтана. Участват Кирстен Дънст и Бенедикт Къмбърбач. От режисьорката на „Пианото“ очакваме емоция и резервираност, тактилна операторска работа от Елен Лувар, която е работила с Аньес Варда, Аличе Рорвахер, Елайза Хитман и мнозина други.
Името на Барбера като фестивален директор се свързва с „разтварянето“ на европейското кино към холивудски хоризонти. Той не крие гордостта си, че Венеция се е превърнала в трамплин за Оскарите и очевидно завръщането към тези възможности за него означава възвръщане към „нормалното“, дори в една още по-непредвидима Ковид година.
Самочувствието на фестивала беше непоклатимо през 2020 г., безкомпромисно е и сега. Символният капитал на „големите“ заглавия, с който Венеция предхожда (макар и да не превъзхожда) фестивалите в Торонто и Ню Йорк, все пак се оказва малко или много смален, благодарение на интегрираните продуцентско-разпространителски модели на студиата. Така всички студийни продукции вече имат осигурен стрийминг прозорец до края на годината, където те ще бъдат достъпни за зрители от целия свят.
Освен множеството англоезични филми, в селекцията се подвизават още (очаквано) пет италиански филма и три френски продукции.
Същинското разнообразие от национални кинематографии обаче е разпределено в програмата, заделена за нови, обещаващи имена в киноизкуството, Хоризонти (Orrizonti) и новото ѝ продължение Хоризонти Екстра (Orrizonti Extra). В тази селекция фестивалът приветства филми от всякакъв жанр, формат и дължина, с което се осигурява повече възможност за видимост на млади таланти. Нова е и наградата, чийто носител ще бъде определен от публиката. В тази секция, за разлика от конкурсната програма, изобилстват географски региони (общо 59 държави). За първи път виждаме филм от Косово („Вера сънува морето“ на Калтрина Красники). Други забележителни заглавия са „Амира“ на Мохамед Диаб – едно от имената, с които се свързва новото поколение египетско кино, и камбоджанецът Кавич Неанг, който ще представи новия си филм за урбанизацията в Пном Пен „Бяла сграда“. Закриващият селекцията филм е „Носорог“ на режисьора и активист Олег Сенцов, който след анекса на Крим от Русия беше осъден на затвор заради (изфабрикувани) обвинения в тероризъм. Сенцов започва работата си по „Носорог“ още през 2013 г. като наративен филм, чиито герои са замесени с украинската мафия, а първата финансова подкрепа филмът получава още през 2012 г. на Sofia Meetings.
СПЕНСЪР (2021, РЕЖИСЬОР ПАБЛО ЛАРАИН)
От независимите продукции, сред най-дългоочакваните заглавия са „Спенсър“ на Пабло Лараин (чиято „Ема“ ожари Лидото преди две години). Почитателите на чилиеца очакват с нетърпение поредния биографичен филм след неконвенционалните „Неруда“ и „Джаки“. С Кристен Стюард в главната роля, „Спенсър“ се очертава като филм-събитие на 2021, годината, маркираща шейсетия юбилей от рождението на Диана, принцесата на Уелс, с моминско име Спенсър. Сюжетът проследява последните години от турбулентния ѝ живот, като започва с деня, в който тя решава да поиска развод от принц Чарлз. Миналата година мексиканецът Мишел Франко спечели Наградата на журито с „Нов ред“, а тази година ще представи новия си филм „Залез“ с участието на Тим Рот и Шарлот Генсбур. „Изгубената сестра“ пък е режисьорски дебют на актрисата Маги Джиленхол по едноименния роман на нашумялата авторка под псевдоним Елена Феранте. Във филма участват носителката на Оскар Оливия Колман, Джеси Бъкли и едно добре познато за Венеция лице – Алба Рорвахер.
През 2010 г. италианецът Микеланджело Фрамартино остави отпечатък в европейското анти-антропоцентрично кино със своя филм „Четири пъти“, който в дълги епизоди и без никаква човешка реч изследва питагорейската теория за преселението на душата и трансформацията на материята. Дългоочакваното му завръщане най-сетне предстои с филм с красноречивото заглавие „Дупката“, който е заснет в калабрийската планина Полино. Филмът ще се гмурне заедно с млади спелеолози във втората по дълбочина пещера в света, а фактът, че Фрамартино е поверил операторската работа на швейцареца Ренато Берта, който е работил с Годар, Рене, Амос Гитай и Маноел де Оливейра, предполага класически и изпипан стил, отговарящ на перфекционизма, с който се слави самият италианец.
Извън конкурсната си програма, фестивалът предлага селекция от три късометражни филма на утвърдени режисьорски имена – Раду Жуде, Цай Мин Лиан и мианмарския псевдонимен артист Васили. Традиционните награди за цялостен принос ще бъдат връчени пред публиката на фестивала за пореден път: освен Джейми Лий Къртис, която ще наследи приза от Тилда Суинтън, наградата за режисьорско творчество се връчва на обичния италианец Роберто Бенини.
ПАРАЛЕЛНИ МАЙКИ (2021, РЕЖИСЬОР ПЕДРО АЛМОДОВАР)
Откриващият филм на фестивала тази година е на Педро Алмодовар „Паралелни майки“ (Madres Paralelas). Испанецът никога не е крил, че Венеция заема специално място в неговото сърце, тъй като през 1988 г. на Лидото печели Наградата за най-добър сценарий с впечатляващия си филм „Жени на ръба на нервна криза”. През 2019 г. Алмодовар получава Златен лъв за цялостно творчество и неслучайно повери късометражния си филм „Човешкият глас“, заснет с помощта на Тилда Суинтън по време на локдауна в Мадрид, на първия европейски присъствен фестивал за 2020 г. С „Паралелни майки“ Алмодовар се завръща към темите, които са негова запазена марка: травма, междупоколенчески различия, психологизация на женските персонажи и ненакърнимите връзки, които хората създават помежду си.
Иронично или не, закриващият филм на фестивала се казва „Скритото дете“ и сценарият му е базиран на едноименния роман на Роберто Андо, който е и режисьор на филма. Като цяло, темата за майчинството и трудностите, свързани с него, изглежда като лайтмотив на тазгодишния Венециански фестивал.
Дори един типично фройдистки прочит обаче може да забележи проблем във факта, че всички тези филми за майки всъщност са разказани от мъже. Дали Венеция 78' ще изобилства от Едипови фиксации, тепърва предстои да разберем.
