Гео Милев – интелектуалец, публицист, поет – модернист, един от най-видните представители на експресионизма в българската и европейска литература. Арестуван на 15 май 1925 г. и безследно изчезнал, както мнозина видни личности – жертви на полицейския терор.
Какво по-подходящо време от това, през месец септември да си припомним безсмъртната поема на Гео Милев „Септември“ – публикувана в книжка 7-8 на списание „Пламък“ през 1924 г.
Акцент поставям и върху това, че въвеждащата рисунка в септемврийския брой е фотос от неизлагана досега творба на Павел Койчев – един от най-признатите уникални и впечатляващи български скулптори. Неговите пространни композиции на открито: „Торният бръмбар“, „Стадото“, „Водна паша“, „Градежът“ носят нещо от наивитета и детския възторг и едновременно с това създават усещане за единение с природата, внушение за изначална мъдрост и космическа хармония. Освен с множеството самостоятелни изложби в България и по света, Павел Койчев участва в изложението „Световни художници на хилядолетието“ в Централата на ООН в Ню Йорк. За проекта си „Под масата“ скулпторът споделя: „В проекта има аналогия с всички нас, които сме под масата, всички които искаме да се скрием в свой собствен свят и да го създадем, както правят децата“.
Представяме на читателите и изключителния световен артист – сценарист, режисьор, художник – Сергей Параджанов, един от най-самобитните творци на ХХ век, за когото казват, че е: „от най-парадоксалните образи в съвременната култура“. Филмите му „Сенките на забравените прадеди“ (1965), а за мен особено, „Цветът на нара“ (1968) са извън границите на времето и удивляват с артистизма си и органично вплетените в структурата им арменска, грузинска, руска и украинска култури. Творци като Фелини, Висконти, Антониони, Жан-Люк Годар се възхищават на творчеството и таланта му, и когато през 70-те години Съветският режим по скалъпени обвинения тиква Параджанов в затвора, се борят за неговото освобождаване.
В рубриката „Сценарни ескизи“ предлагаме на читателите сценария на филма „Не си отивай“ на писателя-драматург Георги Мишев, с чиято разнищваща сатира и детайлно познаване на българската народопсихология са свързани емблематични филми като абсурдния, сюрреалистичен „Преброяване на дивите зайци“ на режисьора Едуард Захариев, унищожителните като критика на манталитет и битност „Вилна зона“, също филм на Еди Захариев, „Самодивско хоро“ и „Дами канят“ на Иван Андонов, стоплените от човечност и доброта филми на Людмил Кирков: „Момчето си отива“, „Не си отивай“, „Матриархат“, „Селянинът с колелото“, телевизионните сериали „Дунав мост“, „Патриархат“ и още филми с биография в аналите на българското кино. Всички тези произведения дават основание да се говори за Георги Мишев като за „живият класик на българската сатира“.
Друг разказвач на истории, с когото читателите ще се срещнат, е Ивайло Христов. Забележителен актьор в киното и в театъра, филмов и театрален режисьор със свой стил, любим професор на студентите в НАТФИЗ, но най-вече – прекрасен човек.
„Хубен рисува пари“, ако мога да заимствам заглавието от едноименния филм на Георги Тенев, представя художника Хубен Черкелов, бунтар и участник в артистичния кръг XXL през 90-те години, а след 2000 емигрирал в САЩ – творец със световна слава и успех, чиито творби са в и отвъд времето, а водеща в творчеството му е оста: власт – пари – наследство – икономика – изкуство.
Людмила Дякова
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
ПРОФ. БОЖИДАР МАНОВ
ПРОФ. ВЕРА НАЙДЕНОВА
Д-Р ГЕНОВЕВА ДИМИТРОВА
ДИМИТЪР САРДЖЕВ
ПРОФ. ИВАН СТЕФАНОВ
ДОЦ. КАЛИНКА СТОЙНОВСКА
КАТЕРИНА ЛАМБРИНОВА
ЛЮДМИЛА ДЯКОВА – ГЛАВЕН РЕДАКТОР
СПИСАНИЕ КИНО / СЕПТЕМВРИ 2021
СЪДЪРЖАНИЕ:
КОЛАЖ ЗА ПАРАДЖАНОВ – ЛИЗА БОЕВА
РАЗКАЗВАЧ НА ИСТОРИИ – ЛЮДМИЛА ДЯКОВА
ФИЛМОВАТА КРИТИКА. СПЕЦИФИКА, ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ПРОБЛЕМИ – ИРИНА ИВАНОВА
КУЛТУРЕН АФИШ: СЕПТЕМВРИ 2021 – АНАСТАС ПУНЕВ
ВЕНЕЦИЯ 78' – САВИНА ПЕТКОВА
КИНОЖИВОТЪТ В СОФИЯ ПРЕДИ 100 ГОДИНИ (II ЧАСТ) – ПЕТЪР КЪРДЖИЛОВ
ЩРИХ ОТ НОВОТО БЪЛГАРСКО АНИМАЦИОННО КИНО – НАДЕЖДА МАРИНЧЕВСКА
ВАЖНОТО Е ФИЛМЪТ КАКВО ИСКА – ВЕСЕЛИН ХРИСТОВ
ТАЙНАТА НА ТВОРЧЕСТВОТО – АНДРЕЙ ЗВЯГИНЦЕВ
СЦЕНАРНИ ЕСКИЗИ: НЕ СИ ОТИВАЙ
ГАЛЕРИЯ: НЕ СИ ОТИВАЙ
ОТ АРХИВА: СПИСАНИЕ „КИНОИЗКУСТВО“ 1 БРОЙ 1955
ИЗВЪН БРОЯ:
ПОЕМАТА СЕПТЕМВРИ
КАПИТАЛЪТ – ХУБЕН ЧЕРКЕЛОВ
КРИСТО И ЖАН-КЛОД: СРЕЩИ БЕЗ РАЗДЯЛА
