МЛАДЕН ПЕЧЕВСКИ
Тазгодишното издание на Филмовия фестивал в Сараево представя експлозивна комбинация от филми, посветени на множество съвременни теми. Фестивалът е един от най-известните в Източна Европа и отделя специално внимание на киното в региона, на преодоляването на травмата от Войната в Босна и Херцеговина и на стимулирането на жените-режисьори.
Три от филмите, които, според мен, се откроиха, са на жени режисьори и формират Бермудски, силно интригуващ триъгълник за живота като проекция на любовта, секса и смъртта. Разказ за изгарящата и разрушителна сила на любовта, Огън от любов, най-новият документален филм на американката Сара Доса, представя историята на Катя и Морис Крафт, френска двойка вулканолози и режисьори. Морис, по призвание геолог, и Катя, геохимик, имат изключително рядка страст – изследват вулкани. От филма става ясно, че до 60-те години на миналия век е имало едва около триста и петдесет вулканолози в целия свят. Що се отнася до героите на филма, максимата, че няма нищо случайно, се оказва напълно вярна – двамата са родени във френския регион Елзас, на двайсетина километра един от друг, а се срещат в Страсбург.
ОГЪН ОТ ЛЮБОВ (2022, РЕЖИСЬОР САРА ДОСА, САЩ, КАНАДА)
Отдадени напълно на науката, те изследват стотици вулкани и заснемат изригванията им в опасно близки кадри, като така ги правят достъпни и атрактивни за широката общественост и допринасят за развитието на науката. Във филма Доса използва различни документални прийоми – тих и нежен глас зад кадър, откъси от различни телевизионни програми, разкриващи вулканолозите в пълния им вихър, и архивни кадри, които са толкова запленяващи, че задължително трябва да бъдат гледани на голям екран. Въпреки преждевременния спойлер относно съдбата на Катя и Морис, филмът е визуален шедьовър – може да бъде показан на различни места, като например галерия, нощен клуб или музей за съвременно изкуство и навсякъде би грабнал вниманието. Наподобяващ лава, Огън от любов се запалва, танцува, диша, вдъхновява и изстива за секунда, а броени секунди по-късно започва отначало. Като посвещаването на висша цел, в случая – науката, и несломимата сила на любовта, лентата е фойерверк, който не се поддава на гасене.
КОРСЕТ (2022, РЕЖИСЬОР МАРИ КРОЙЦЕР, АВСТРИЯ, ЛЮКСЕМБУРГ, ГЕРМАНИЯ, ФРАНЦИЯ)
Друг филм за любовта и смъртта, обагрен с доза секс, е Корсет на Мари Кройцер – драма, чието действие се развива през XIX век и пресъздава живота на Елизабет Баварска, императрица на Австрия и кралица на Унгария, по-известна като Сиси, в навечерието на нейната 40-та годишнина. Актрисата Вики Крийпс е невероятна като Сиси – прелита с лекота депресивни състояния и изблици на радост от живота и умело жонглира между английски, френски, немски и унгарски. Сиси е известна със стягането на талията си – изпълнен с болка опит за прикриване на излишните килограми поне за няколко часа. Корсетът, който стяга тялото, е ярка метафора за всички обществени норми и очаквания, на които кралските особи, и по-конкретно Сиси като жена с власт и престиж, трябва да отговарят ежедневно. Корсетите, които уж правят женското тяло по-приятно за окото, всъщност са своеобразна форма на инквизиция. Ограничават свободата на движение, пречат на безгрижието и спонтанността и са израз на усилията на жените да се придържат стриктно към стандартите за красота на своето време. Въпреки че носи корсет почти през цялото време, Сиси успява да се еманципира чрез очарователната си склонност към неподчинение – още в самото начало на филма, при разговор с изпълнен с озлобление аристократ, тя припада; секунди по-късно се оказва, че това е само успешна маневра срещу застоялостта на обществения етикет. Нещастно омъжена за император Франц Йосиф I, мъж, когото се предполага, че трябва да обича, Сиси е свободомислеща и в сексуалния си живот – тя проактивно търси мъжкия поглед, наслаждава се в ролята си на обект на желание и същевременно не се колебае да преследва всички онези обекти на желание, които мъж с нейната власт би търсил. Корсет е двусмислен – изобилства от анахронизми и едновременно с това звучи актуално и съвременно. Субверсивна икона до самия си край, Сиси решава да напусне този свят провокативно, знаейки, че личността ѝ ще вдъхновява публиката, без никога да потъне в забвение.
МОЗЪЧНО ПРОМИВАНЕ: СЕКС – КАМЕРА – ВЛАСТ (2022, РЕЖИСЬОР НИНА МЕНКЕС, САЩ)
Изпълнен с многозначителни изводи относно мъжкия поглед, документалният филм на американката Нина Менкес Мозъчно промиване: Секс – камера – власт е предизвикателно пътуване към естеството на съзнателната и несъзнателната сексуализация в киното, като отговаря на въпроса как три привидно несвързани категории, а именно визуалният език на киното, дискриминацията на работното място и сексуалното насилие всъщност са преплетени една в друга. Феновете на киното, които не са напълно запознати с филмовата теория, не трябва да се притесняват – Менкес веднага разяснява какво представлява композицията на кадъра, какви елементи съдържа и как се използва, за да фетишизира жените. За тази цел тя си служи с ясни обяснения и много, но не винаги убедителни примери – филмови сцени, обхващащи широка времева линия – от Феята на зелето (Алис Ги-Блаше, 1896) до Титан (Жулия Дюкурно, 2021). Основата за подробното изследване е академичната ѝ лекция Визуалният език на насилието, допълнително коментирана от повече от двайсет утвърдени специалисти от академичния свят, киното, музиката, хореографията и психотерапията. Документалният филм с право поставя под съмнение реномето на много филми, режисирани от бели цис-хет мъже и сега утвърдени като класики, и застъпва идеята, че мъжкият поглед стимулира женомразието, патриархата и сексуалните посегателства, като допринася за обектификацията на женското тяло, положителното възприемане на сексуалното насилие и незачитането на правата на жените. Провокативна творба, която затваря триъгълника между любовта, секса и смъртта, като илюстрира как възприятието ни за жените е задръстено от изобразяването им в киното, което в много случаи е принизяващо и потискащо. Често жените са само обект на сексуалния нагон на мъжете, без право на глас, автономия и власт. В случаите, когато имат известна власт, като Сиси в Корсет, те се превръщат в обект на безмилостни обществени порицания и разрушителна критика, които със своята крайност могат да доведат до преждевременна гибел. Както доказват Катя и Морис Крафт в Огън от любов, избавителна е единствено силата на истинската любов и отдаденост – идвайки от сърцето, тя наистина е безсмъртна.
Това нюансирано триединство на темите в трите филма ги прави забележителни, онагледявайки как любовта може да е както вулкан, така и пустиня, как сексът често е източник на наслада, но може да се използва и като инструмент срещу интересите на жените и социалното им равенство, и как смъртта обикновено предизвиква страх и омраза, но в някои случаи може да бъде единствен изход от безизходицата на живота.
Макар че се различават по жанр, Огън от любов, Корсет и Мозъчно промиване: Секс – камера – власт разглеждат едни и същи теми от различен ъгъл и предизвикват дискусии. История за двама вулканолози от 60-те години, които са обичали до смърт колкото партньора си, толкова и вулканите, пресъздаване на година от живота на известна своенравна кралска особа от края на XIX век и съвременен образец на ремикс културата и критиката, изследващ ефектите от мъжкия поглед. И трите филма са силно препоръчителни за всеки, който иска да разбере значението, което триъгълникът между любовта, секса и смъртта има в личния и обществения живот.
