ИВО ДРАГАНОВ

 

Няма да се уморя да повтарям, че много български документални филми са неофициалната история на България. Фактите в тях няма да намерите в учебници и научни издания. Към тази забележителна поредица отнасям новия документален филм „Отскубнати до корен“ на Антоанета Бачурова и Владимир Люцканов. Напомням, че двамата са създатели на забележителната поредица документални портрети „Умно село“, показвани по няколко телевизии. Едно от десетте най-добри български телевизионни предавания, антология на българския интелектуален елит. Преди години БНТ се отказа от него по необясними за мен причини.

Филмът „Отскубнати до корен“ е разтърсващ киноразказ за живота на проф. д-р Димитър Атанасов, създаден по книгата на дъщеря му Елена Атанасова „Когато вече не мълчим“.

 ПРОФ. Д-Р ДИМИТЪР АТАНАСОВ 

Не крия пристрастието си към историята на този човек, тъй като семействата ни бяха познати и близки по съдба. Авторите заявяват филма си като хроника на паметта и забравата. Започва с много добре подбрани и подредени архивни кадри. Преди, по време на Втората световна война и какво се случва след края ѝ. Антоанета Бачурова и Владимир Люцканов много точно са изградили страховития конфликт след 09.09.1944 г., когато комунистите решават в името на диктатурата на пролетариата да репресират хора, които са излишни, според тяхната доктрина за светло бъдеще и да ги унищожат – психически и/или физически. В случая филмът е за българин, който е световно известен учен, отстранен от научна и преподавателска дейност, смазан в Белене от примитивни, необразовани и жестоки хора, вкопчени в доктрината за диктатурата на пролетариата. Какво накратко представлява тя?

 

ПОЛИТИЧЕСКИ КОНТЕКСТ.

Диктатурата на пролетариата е формулировка на Маркс и Енгелс, „творчески“ и практически развита от Ленин и осъществена докрай от Сталин, а в България от Георги Димитров, Трайчо Костов, Вълко Червенков и др. За нея обаче говори още французинът Луи Огюст Бланки. Той смята, че революцията трябва да бъде дело на малък брой хора, които да установят със сила временна диктатура. Това било преходен период на тирания – според него… В историята обаче няма такъв пример – временна тирания. Нито преди, нито сега.

Основни понятия на теорията на диктатурата на пролетариата са: ликвидиране, смазване, разрушаване, принуждаване, превъзпитание, борба, насилие, сломяване и т.н. Според Сталин диктатурата на пролетариата е организация на войната… (т. 2, стр. 24)

„Много скоро обаче теоретици и военни от различни марксистки движения решават, че употребената от Ленин и после от Сталин диктатура на пролетариата е всъщност предателство към Маркс и пропаганда, която се разминава с реалността. Те считат, че още при създаването си СССР не е нито диктатура на пролетариата, нито социалистическа държава, а диктатура върху пролетариата.“ (Цитатите са от интернет.)

Това е доктрината, която предопределя политическия, социален, икономически, културно-образователен и научен контекст, в който отмъщението на победителите застига проф. д-р Димитър Атанасов, личност, за която повечето съвременни българи дори не са чували.

 ДИМИТЪР АТАНАСОВ КАТО СТУДЕНТ В ЛАЙПЦИГ (1914) 

 

КОЙ Е ТОЙ?

Авторите увлекателно градят портрета на този забележителен българин, който благодарение на ума си става учен, откривател, педагог, експерт и организатор. Научното израстване на родения през 1894 г. в с. Грамада, Кулско, световно известен фитопатолог проф. Димитър Атанасов е реализирана американска мечта. И не само американска… С богат, силен изобразителен материал Антоанета Бачурова и Владимир Люцканов разказват за неговия научно-професионален път.

Сюжетната линия включва и неговото семейство, дало трима кметове на с. Грамада. След 09.09.1944 г. те са избити, други изселени, а имуществото им конфискувано…

 

ВСЕ НАГОРЕ…

През 1914 г. Димитър Атанасов с много труд, талант и желание следва агрономство в Лайпцигския университет. Войната го принуждава да се върне в България, но със стипендия на министерството на земеделието заминава за САЩ и там с много перипетии и помощ от богатия българин Събо Николов през 1917 г. завършва Земеделския колеж в Ийст Лансинг и става първият български агроном, завършил висше образование в САЩ. След това специализира фитопатология в Уискънсинския университет в Медисън при проф. Луис Ралф Джонс, който го избира за редовен асистент като най-талантлив и обещаващ студент. Атанасов потвърждава това, като защитава докторат през 1920 г. Авторите в подтекст подчертават, че всичко постига съвсем сам, благодарение на изключителния си ум и впечатляващо трудолюбие, дарбата да научава с лекота чужди езици и да общува свободно на тях. Помагат му напълно непознати хора, впечатлени от блестящите му постижения.

 СЕМЕЙСТВО АТАНАСОВИ 

През 1920 – 1921 година специализира в Биологичния институт за земеделие и лесовъдство в Берлин, а през периода 1921 – 1925 година работи във Фитопатологичния институт във Вагенинген, Холандия. Там среща младата ботаничка Сиберта Хрунефелд от стар род, с която сключва брак. Младото семейство заминава за Америка, но горестни писма на проф. Иван Странски и други български учени го мотивират да се върне в България. Той е коректен към съпругата си и образно ѝ описва, какво я чака в родината му – мизерия и примитивни условия за живот. Сиберта нито се уплашва, нито се колебае. Впоследствие никога не се оплаква от избора си. До края остава силна, волева жена, напълно лоялна към съпруга си и неговите избори в живота. Постъпката му тогава е разбираема. Авторите акцентират, че той е от създателите на съвременна България, човек с огромен интелект и чувство за мисия. Те цитират негово изявление: „Америка е голяма и ще се оправи, България има нужда от помощ“. И прави своя голям, житейски избор – вместо да живее и работи в една уредена, просперираща страна и да се радва на резултатите от своя труд, се завръща в раздираната от проблеми и диви, тъмни страсти балканска държава. Този избор в по-далечно бъдеще ще се окаже фатален за съдбата на цялото му семейство. Но, по онова време е поканен да бъде пръв преподавател по фитопатология в Агрономическия факултет, специалност, която той въвежда и с огромно търпение и постоянство развива. Присъствието му в България дава бързи резултати. Личните му връзки, познанията на осем езика и блестящата му репутация в САЩ му помагат да съдейства затова Рокфелеровата фондация да направи огромно дарение за дострояването на Агрономическия факултет. Професор Атанасов е основател и пръв директор на Института за защита на растенията в София през периода 1935 – 1941 година. През 1936 г. за няколко месеца е министър на земеделието и държавните имоти. За това кратко време, създава първия у нас закон за защита на природата. Така спасява Витоша от безразборна сеч и безогледно ловуване…

Научните му трудове са преведени на чужди езици. От откритията за болестите по растенията и селекцията на устойчиви към вирусите видове се интересуват университети и колежи дори в Южна Африка и Нова Зеландия. Успява да създаде и превърне в райско кътче експерименталната градина за резистентни овощни и други редки дървесни видове, цветя и зеленчуци в село Мрамор. През 1943 – 1944 година е декан на Агрономическия факултет.

 

ЦЕНАТА НА ИЗБОРА…

След преврата на 09.09.1944 г. светлата приказка на неговия живот рязко приключва. Започва кошмарът. Защо? Дошло е времето на овластената неграмотност, примитивизъм и жестокост, допълнително поощрявани от партийната върхушка. (В издание на предаването „История.БГ“ посветено на Държавна сигурност, историците Мартин Иванов и Михаил Груев подчертават, че през четиридесетте и петдесетте години на миналия век офицерите от ДС са нямали средно, а повечето и основно образование. Именно те преследват и репресират интелектуалния елит на България.)

 КАДЪР ОТ ФИЛМА ОТСКУБНАТИ ДО КОРЕН (2023, РЕЖИСЬОРИ АНТОАНЕТА БАЧУРОВА И ВЛАДИМИР ЛЮЦКАНОВ) 

Новият декан на Агрономическия факултет, издигнат по партийна линия, някой си Неделчев, го уведомява, че му отнемат катедрата и го отстраняват отвсякъде. Семейството е изселено в с. Мрамор без право да припарва до София. Нямат откъде дори хляб да си купят. Дъщеря му Елена е изключена от Художествената академия като дъщеря на „бивши хора“. През 1951 г. Атанасов е подложен на още по-тежки репресии, обвинен в „шпионаж“, арестуван и измъчван в Белене. Връщат го обезобразен, тежащ не повече от четирийсет килограма и не можещ да стъпва на краката си от мъченията… Лично с него се е занимавал началникът на отдел „Фашисти и бивши хора“ в Държавна сигурност Чомпалов. Една от причините да го репресират е, че получава писма от чужденци. В ДС са нямали „преводчик“ от холандски и писмата от този език не са превеждани. (На следващата 1952 г. „доблестните“ воини от ДС инсценират т.нар. холандски шпионски процес. Консулът Андре Бринк е екстрадиран, а Холандия прекратява дипломатическите си отношения с България. През 1952 г., с активното съдействие на Второ главно управление на ДС и неговия с десетилетия несменяем началник Васил Терзиев, има няколко такива инсценирани „шпионски“ процеса и издадени 156 смъртни присъди. Най-много в историята на България…)

 КАДЪР ОТ ФИЛМА ОТСКУБНАТИ ДО КОРЕН (2023, РЕЖИСЬОРИ АНТОАНЕТА БАЧУРОВА И ВЛАДИМИР ЛЮЦКАНОВ) 

В моите очи кулминацията идва в последната част на филма. След дълги усилия от страна на учениците му да запазят експерименталната градина в село Мрамор,  резултат от негови над двадесет годишни усилия, тя е унищожена. Председателят и главният счетоводител на ТКЗС „Васил Коларов“ през август 1964 г. му дават срок от един месец да изкорени овощните си дървета, които са специално селектирани, резистентни сортове и да ги пренесе на друго място, защото, цитирам, не били  ценни за ТКЗС !?! И наистина булдозери изравят овощните дървета с корените и ликвидират десетилетния му труд. Гледал съм много филми за омразата на комунисти и милиционери към т.нар. бивши хора, но такава нечовешка омраза, в която обект на унищожение са изключителни ценни овощни видове, не бях виждал. Текезесарските началници дори не пожелават да се ползват от плодовете, които раждат дърветата в тази райска градина! Парцелът е включен в земите на ТКЗС, но примитивите, чиито имена не узнаваме, не го използват за нищо. Изкоренените дървета изгниват и след десетина години земята ги приема обратно в себе си.

За какво са били виновни тези дървета? Че са дело на световно известен учен, обявен от работническо-селската власт за враг на народа? Унищожени са и неговите ръкописи…

 

НЕОБХОДИМО ОТКЛОНЕНИЕ.

През 1987 г. за нуждите на кината за показ на документални, научнопопулярни и анимационни филми „Култура“ внесохме румънския научнопопулярен филм „Чувствителността на растенията“. В него авторите доказват, че растенията имат чувствителност и памет. Те страдат, когато ги чупят, режат, особено, когато ги горят или изскубват до корен. С микросистеми са били записани звуците, които издават при болка. Това са смразяващи писъци на създания, когато ги убиват. Впечатляващо е, че при този експеримент става ясно, че те разпознават човека, който е измъчвал тях или съседно растение. Това отклонение е по повод убитите градини на проф. Атанасов…

 

 

ЧЕТЯЩИ ХОРА.

За неговите страдания и тези на семейството му авторите изграждат въздействащ разказ. В мизерната, студена къщица край село Мрамор, семейството е намерило спасение в четенето. Четиримата четат книги на мъждукащата светлина от газена лампа, около малката си маса за хранене – като съзаклятници и това ги спасява от самотата на тежката изолация, отчаянието от необяснимата омраза към тях през тези дълги, мрачни години на репресии, унищожени хора и разбити човешки съдби в името на диктатурата на пролетариата. Разказът на дъщеря му Елена е тъжно свидетелство за онова време, в което тя все пак открива и нещо хубаво – никой не ги изкушава или принуждава да доносничат на ДС…

 

 

След като приключва периодът на изселването, проф. Димитър Атанасов до края на живота си прекарва по цял ден в Народната библиотека и си води записки за своите книги. Тях вече никой не издава….

Проф. д-р Димитър Атанасов умира на 14 юли 1979 г. в София нереабилитиран, една година след съпругата си Сиберта. След 1989 г. има кръстена улица на негово име, но кой ли знае днес кой бе проф. Димитър Атанасов… Дъщеря му Елена Атанасова, на седемдесет години прави своята първа изложба в България. Умира през 2017 г. и не доживява да види филма…

 

* Текстът е част от проекта на списание КИНО „Съвременното българско документално кино като отражение на реалността и авторско отношение към света и човека“, който се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.