ЛИЗА БОЕВА

 

В рамките на пет години (от юни 2018 г. до май 2023 г.) с изключителен успех бе излъчван сериалът „Наследници“ (Succession). Най-странното тук е, че пред нас е кавалкада от отвратителни герои – до такава степен отвратителни, че зрителят сякаш няма никакво поле за идентификация, никаква възможност да изпита съчувствие, да застане „на страната“ на персонажа. Как е възможно да се построи успешен разказ (при това – разказ, разтегнат на четири сезона), чиито основни персонажи да са все противни типове, сякаш нагледни образци от някакъв учебник по психология?

В главната роля е медия магнатът Логън Рой – бащата, който трябва да раздели между своите наследници кралството. Рой (фамилията е говореща, разбира се) е гений, консерватор (консерватизмът му достига до крайности като расизъм и антисемитизъм), психиатрите биха го определили като носител на „тъмната триада“ – нарцисизъм, психопатия и макиавелизъм. Патриарх-кретен, който трябва да предаде властта на своята империя. Това е историята на крал Лир, разбира се.

Ето началото на сериала, което преповтаря приказната структура: имало едно време един владетел, който имал трима наследника (знаете тези истории и техните вариации: двама от синовете били умни, а третият глупак или две от дъщерите били алчни, а третата – прекрасна). Логън Рой има три деца – двама сина и една дъщеря; повява се още един наследник (както в „Братя Карамазови“, които са трима, ала не трябва да забравяме четвъртия брат). Бащата, решил да се оттегли от трона, трябва да предаде властта. Събира се цялото семейство, сядат на празничната трапеза и изведнъж патриархът обявява: „Аз оставам“. Всички са объркани: не само наследниците, но и останалите подчинени на Логън. И пред нас в продължение на четири сезона се случва само едно: борба за трона.

 БРАЙЪН КОКС В РОЛЯТА НА ЛОГЪН 

В ролята на Логън Рой е шотландският актьор Брайън Кокс: това е биографичен елемент, втъкан в структурата на сериала – Рой също е шотландец, който успява да стане властител на света в Америка. Долавяме и още един важен елемент: шоурънърът на сериала Джеси Армстронг е британец, развил своята изумително успешна кариера именно в Холивуд. Кокс е театрален актьор, изиграл главни роли в множество шекспирови пиеси, но също така ни е добре познат от американски хитови филми (той е в ролята на Агамемнон в „Троя“, реж. Волфганг Петерсън). Царствен персонаж. В „Наследници“ образът му е крайно привлекателен: пред нас е гений, патриарх-психопат.

Второто поколение не е така монолитно, не е така предсказуемо. Най-големият син на Логън Рой (от втория брак) е Кендъл (в ролята – Джеръми Стронг, получил зашеметяваща известност благодарение на този сериал. Обявен е от списание „Тайм“ през 2022 г. за една от „100-те най-влиятелни личности на планетата“). Кендъл е неуверен в себе си човек, който не може да се грижи нито за своята съпруга (той е разведен), нито за своите две деца (няма нито време, нито сили). Преминал е някак през наркотическа зависимост, но останал яко вкопчен в зависимостта от своя баща-тиранин.

 ДЖЕРЪМИ СТРОНГ В РОЛЯТА НА БЛУДНИЯ СИН В СЕРИАЛА НАСЛЕДНИЦИ 

В началото на сериала сме убедени, че именно на него Логън Рой ще предаде властта, защото Кендъл е най-лесно контролируем. Вторият син е Роман, в ролята – Кийран Кълкин, чийто брат Маколи Кълкин някога бе най-известното и симпатично хлапе в киното (благодарение на поредицата „Сам вкъщи“). Роман е обаятелен остроумен мерзавец, егоист, често поразително прозорлив и още по-често поразително незрял. Бащата не рядко се допитва именно до него за разни важни дела – у Роман има подкупваща наивност, която е заблуждаваща, разбира се. Дъщерята Шивон е любимката на Логън (в ролята е австралийската актриса Сара Снук) – в началото на сериала тя се интересува единствено от политика, има леви убеждения и няма никакъв интерес към управлението на корпорацията на своя баща. Ала постепенно играта на властта я увлича, тя егоистично и манипулативно заплита своите змийски планове.

 САРА СНУК В СЕРИАЛА НАСЛЕДНИЦИ  

Четвъртият наследник е Конър (в ролята – Алън Рък): много ярък персонаж, почти карикатурен; той се интересува предимно от живота на богаташа-ексцентрик, който днес обикаля света, утре се захваща с изкуство, на третия ден решава да се кандидатира за президент на Америка… (нещо като Дики Грийнлийф от „Талантливият мистър Рипли“, но в сатанински вариант). Важен персонаж е и Том – съпругът на Шивон (в ролята – Матю Макфайдън): парвеню, сдобил се с каквото се е сдобил единствено благодарение на парите на своята жена. Разбира се, той също получава място в корпорацията (крайно унизителна позиция) и не става много ясно дали той е най-умният човек в империята или е най-глупавият. Появява се и един племенник на Логън Рой – провинциалист, който е във възторг от богатството, ВИП зоните, нощните клубове и изисканите ресторанти; каква е неговата роля в кралството не разбират нито околните, нито самият той.

Ето, това е екипажът на огромния лайнер, чийто капитан е Логън Рой. Всъщност пред нас е „Титаник“, който неминуемо ще се сблъска с айсберга на съвременността и обезателно ще потъне; расизъм, сексизъм, нарушения на всички мислими и немислими етически правила – всичко това ще свърши, защото днес модата, ориентирът е към други политици, друго управление, други ценности. И ето че се появява нов персонаж, който да въплъти този нов свят – Лукъс Мадсън (в ролята – Александър Скарсгард, част от прословутата филмова династия). Богат, могъщ и най-важното – моден медиен магнат, собственик на корпорацията „Годжо“. Логън Рой иска да купи „Годжо“ и да разшири своята империя, ала изведнъж Мадсън му казва: „А дайте по-добре аз да ви купя!“. Рой се замисля: а може би така е най-добре? Чужд човек, дошъл от нищото, да наследи неговото кралство? Навярно именно така ще се случи: във финала на „Хамлет“ датското кралство получава норвежецът Фортинбрас…

 АЛЕКСАНДЪР СКАРСГАРД В СЕРИАЛА НАСЛЕДНИЦИ  

Казваме си: не, не е честно; престолът трябва да получи законният наследник. Ние съчувстваме на принц Хамлет, разбираме, че неговият чичо със злодеяние е завзел трона. И Хамлет иска едно, само едно: справедливост. Той иска да стане крал, защото така е редно, това изисква справедливостта. Но тук има важен детайл: принцът иска не просто справедливост, а справедливост за себе си. В разговор с Розенкранц той цитира част от пословицата „Докато тревата расте, конят гладува/умира от глад“. Ето диалога в оригинал (действие III, сцена 2):

Rosencrantz

How can that be, when you have the voice of the king

himself for your succession in Denmark?

Hamlet

Ay, sir, but "while the grass grows" – the proverb 

is something musty.

 

Преводът на Валери Петров не ни води в правилната посока:

Розенкранц

Как е възможно това, когато имате словото на самия крал, че ще ви направи свой наследник на датския престол?

Хамлет

Да, господине, но, както се казва „трай, коньо…“ – поговорката е малко мухлясала, но…

 

Уви, неверен спрямо оригинала е и преводът на Александър Шурбанов:

Гилденстерн

Как така? Нали имате думата на самия крал, че ще наследите датския престол?

Хамлет

Да, сър, ама трай коньо… Поговорката е малко нещо мухлясала.

 

Българската пословица „Трай, коньо за зелена трева“ изразява неверие, че нещо ще се промени и няма общо с английския израз „Докато тревата расте, конят гладува“. А именно от тези (и от тези) думи на Хамлет ние разбираме без съмнение корена на прословутото му желание за справедливост.

И така: на мястото на законния/кръвния наследник ще дойде друг човек, нов човек и всичко ще се промени. „Наследници“ е сериал за това как непременно всичко ще се промени, защото прекалено гнило е вече кралството. И същевременно нищо няма да се промени. Защото под каквито и модни слогани и актуални ценности да се води голямата игра (гей права, зелена планета, Black Lives Matter...), най-важната ѝ част са парите.

* * *

Но да се върна към въпроса, който ме вълнува най-много: защо „Наследници“, сериалът, в който няма нито един положителен персонаж, е така притегателен, така успешен? Ето моя разгърнат отговор.

На първо място: защото зрелището на злото е изумително интересно. Не случайно от трите кантики на „Божествена комедия“ единствено първата част е така популярна. Ние четем за грешниците, научаваме подробности за тяхната зловеща природа, наблюдаваме за приложените им наказания…

 ОБИЧАЙНА ИЛЮСТРАЦИЯ ИЗПОЛЗВАНА ЗА КОРИЦАТА НА ДАНТЕВИЯ „АД“. 

Така е и тук: епизод след епизод наблюдаваме инферналната вселена на Логън Рой и неговите демонични наследници.

Дали това е империята и семейството на Рупърт Мърдок, дали това е империята и семейството на Доналд Тръмп (или друг магнат от техния калибър) – това няма значение. Шоурънърът Джеси Армстронг (който е и сценарист на някои от ключовите епизоди на сериала) показва как неразривно са свързани бизнесът, политиката и медиите. А ние, обикновените зрители, с лекота разпознаваме себе си там, от другата страна на екраните, в домовете-мравуняци и разбираме безпогрешно: от такива крале и техните кралства зависи животът на всеки от нас. Авторите успяват да ни покажат това без всякаква нравоучителност – те излагат факти. Вместо Логън Рой ще дойде империята на друг, който ще проповядва актуално звучащи лозунги и всичко ще се промени. А цинизмът ще си е същият. И нищо няма да се промени.

* * *

Когато гледаме сериал, заставката най-често пропускаме, разбира се. Ясно – тя се повтаря непрестанно и това втръсва. Ала „Наследници“ е един от малкото сериали (заедно с „Останалите“ – The Leftovers, създаден по изумителния роман на Том Перота), когато с удоволствие гледам отново и отново началните надписи. От едната страна заради музиката. Композитор на саундтрака е Никълъс Брител (носител на най-престижни музикални номинации и отличия).

 

 НИКЪЛЪС БРИТЕЛ С ПАРТИТУРИТЕ НА МУЗИКАТА КЪМ СЕРИАЛА НАСЛЕДНИЦИ  

Музиката, която звучи в „Наследници“, е изумително съчетание от епична класическа симфонична музика, изпълнена от симфоничен оркестър, в съчетание с ултра съвременен ритъм. Ние чуваме ту Хендел, ту Бах, ту Шуман, ала върху хип-хоп ритъм. И да, велика киномузика съществува и днес, убеждава ни Брител (и може би е време да се замени вечният плейлист в програмата на зала „България“, съдържащ предимно патетичния Джон Уилямс). А втората причина, по която мога отново и отново да гледам началните надписи на „Наследници“, е съчетанието (несъчетанието) между частния живот (представен ни като кадри от семейна хроника) и поглед към мравуняка, мегаполиса (който и да е мегаполис).

* * *

Как вярваме, че наистина виждаме живота на богатите (на най-богатите и влиятелни хора на планетата)? Никой от нас най-вероятно няма никога да има достъп до личните покои на властителите на света. И въпреки това „Наследници“ ни убеждава, че наблюдаваме именно техния живот, при това отблизо.

 ДЖЕСИ АРМСТРОНГ – ШОУРЪНЪРЪТ, КОЙТО СТОИ ЗАД УСПЕХА НА СЕРИАЛА НАСЛЕДНИЦИ. 

Вярвам по две основни причини. Първо: начинът на снимане. Вдъхновител на Армстронг тук несъмнено е Ларс фон Триер и неговите съратници от „Догма ‘95“. Имаме усещането, че всичко е заснето случайно, от някакви неумели телевизионни оператори, без амбиции за художествено майсторство; те снимат репортажно, камерата-око (привет и на Дзига Вертов) се върти така, както е интересно на гледащия. Сякаш той е попаднал случайно в този свят на крале, престолонаследници и техните подчинени и се озърта напред-назад. Понякога му е скучно и погледът блуждае, друг път така силно се впечатлява от някого или нещо, че внезапно обектът получава (чрез рязък зуум) крупен план. Благодарение на този начин на снимане (уж хаотичен, уж непреднамерен) зрителят остава с убеждението, че пред нас е достоверна история, реален свят. Да речем: двама говорят, а трети скучае и криви очи нагоре; камерата сякаш случайно го вижда и се фокусира върху него. Случайно уловен детайл на пръв поглед, нали? Тази небрежност, привидна простота и несериозност на снимането придава и смисъл, и вкус на уж накъсаното повествование.

И втората причина: начинът на актьорска игра. Пред нас сякаш е театър, сякаш всичко е на живо и ще се случи само веднъж, само тази вечер, само пред тази публика.

* * *

Богатите също плачат. Това отдавна (и от сериалите) знаем. Но пък как тук им се получава…