В рубриката „Сценарни ескизи“ започваме да публикуваме и сценарии за документални филми. В този брой предлагаме на читателите литературното есе на сценариста Влади Киров „Един изгрев... един залез“. И разработения след поредица от срещи и наблюдения сценарий на филма „Европолис – градът на делтата“ на режисьорa Костадин Бонев.
Попаднах за първи път в град Сулина, защото си бях забравил дънките, а комарът само това и чакаше. Успя да си отмъсти за всичко, което му бях сторил. Единственото място, където можех да се снабдя с панталон, беше пазарът на град Сулина. После открих гробището и започнах да проучвам този необичаен град. Винаги съм знаел, че когато цъфтят дюлите, сливите, прасковите, още повече, ако това е двор на кръчма, опасността да ти хрумне нещо е голяма. Та седяхме с моя приятел Коцето Бонев на пластмасови столчета, отпивахме, той по-бавно, аз много по-бързо и му разказвах, както обикновено, небивалици от моя живот. Спомних си за прочутото гробище в Сулина, в което в един парцел почиват хора от всякакви конфесии – православни, протестанти, католици, мюсюлмани, евреи. Трогателни истории за Ромео и Жулиета от Сулина, за княгиня Маруци и прочие. „Искам за утре трийтмънт“ – каза той, каквото и да означава това, защото ще кандидатстваме.
Из „Градът на Делтата, или картографирането на Рая“,
интервю на Боряна Матеева с Влади Киров, „Литературен вестник“, 18-24 март 2009 г.
* * *
„Европолис – градът на делтата“, по забележителния сценарий на писателя Влади Киров доказва с акварелна лекота умението на режисьора да възкресява миналото на места и хора, като навлиза в психологически дълбини, да прави колективен портрет на отлетялото завинаги време чрез духа на мястото – в случая призрачната, изтъкана от изпарения и мъгли атмосфера на забравения крайдунавски град Сулина, някога едно от най-оживените пристанища на Европа.
Из „Костадин Бонев. Служение на киното“ на Боряна Матеева, ЛИК, юли 2009 г.
* * *
Стъпил върху едноименния роман на коменданта на пристанището в Сулина Еугениу Ботез, подписал го като Жан Барт, „Европолис…“ (копродукция България/Австрия) изследва порутения живот на едновремешния голям пристанищен, а днес само многонационален, град в делтата на Дунав, където валидният транспорт са лодките. Заключени сред въодушевяваща природна живописност, обитателите на този румънски район се тътрят из мизерията. Независимо от атмосфера на гибелност, те са сияйни в своята простосърдечност, величави в делничната си мъдрост. Хората в разни възрасти и сугестивната натура от разни ракурси са заснети вълшебно от Константин Занков и Димитър Митов, а плавният, на моменти дори монотонен ритъм е адекватен и на живеенето, и на раздиплянето на Дунава. Красив и поетичен филм, където креативността надвива безвремието.
Из „Манталитетни хоризонти“ на Боряна Матеева, в. „Култура“, 2 октомври 2009 г.
* * *
Макар и създаден преди две години, филмът на Костадин Бонев и Влади Киров все още е желан гост по кинофестивалите, където се посреща с огромен интерес от публиката, която е впечатлена от уникалната съдба на Сулина – селището, разположено на делтата на река Дунав. През 1933 г. Еугениу Ботез, инженер по професия и комендант на пристанището на град Сулина, написал роман. Озаглавил го „Европолис” и го подписал с името Жан Барт. Година по-късно починал. В този странен роман Жан Барт предрекъл, че пълният с живот град скоро ще загине, а след него бавно и мъчително ще загине и Европа. Няколко години по-късно предсказанието му започнало да се сбъдва.
Захапал парче суша между многобройните ръкави и канали, Сулина, градът на делтата, днес е забравен от бога. Жителите му, по-малко от 4000, се надяват на Европа, за да им тръгне бизнесът. Признават го открито пред камерата на Костадин Бонев. Историята на един изгубен Европолис, родил се много преди раждането на Европейския съюз.
Из „Европолис, градът на Делтата“ на Красимир Кастелов, drugotokino.bg, 22 октомври 2011 г.
* * *
Откъсите подбра Боян Ценев.
За да прочетете литературното есе и сценария на филма, кликнете върху заглавната страница. ↓
