ГАЛИНА ЖЕКОВА
РАЗГОВАРЯ С ПРОДУЦЕНТА НИКОЛАЙ СТОИЧКОВ
ВМЕСТО ДА СТОИМ И ДА СЕ ОПЛАКВАМЕ, ТЪРСИМ РАБОТЕЩИ ВАРИАНТИ
С Ники Стоичков се запознах на фестивала „Златна роза“ през 2022 г. Направи ми впечатление неговата премереност и спокойствие, въпреки че е доста млад. През 2016 г. създава компанията NO BLINK, като първоначално се заема с популяризация на късометражно кино. Почти успоредно с това започва и продуцентската му дейност. С годините реализираните проекти се умножават и от занимания с късо кино се насочва към големи игрални проекти. Именно NO BLINK е компанията, която стои зад успешните заглавия „Доза щастие“ и „Диада“ на режисьорката Яна Титова (вторият игрален филм на Яна Титова реализират съвместно с продуцентска компания „Портокал“). Неотдавна NO BLINK разшири дейността си и се зае и с разпространение на български филми. Сред заглавията, за които се грижат като разпространител, са „Рибена кост“ на Драгомир Шолев, „Майка“ на Зорница София, „Януари“ на Андрей Паунов, „Смирен“ на Светослав Драганов, „Записки на едно предателство“ на Георги Дюлгеров и, разбира се, „Диада“ на Яна Титова.
Научих, че работиш по нов късометражен проект. Проект, който планираш да реализираш в качеството си на режисьор.
Да. В действителност работя по нов късометражен проект, но в момента сме в пауза. Тъй като е по разказ, изчакваме разрешение от авторката и все още сме в процес на преговори за авторските права.
Кой е авторът? Кое е заглавието?
Притеснява ме фактът, че може въобще да не получим разрешение и да не успеем да реализираме филма. Авторката не е българка. Тя е нобелов лауреат. Много харесах разказа ѝ и заедно с Антония Милчева и Девина Василева написахме сценарий по него. Изпратили сме всички необходими документи и очакваме развитие.
Стискаме палци! Всъщност като режисьор зад гърба си вече имаш няколко късометражни проекта. До този момент си бил и режисьор, и продуцент на филмите си. Трудно ли ти е да комбинираш двете занимания?
Трудно е. Тотално се разфокусирам. Тъй като бекграудът ми, преди да започна да се занимавам с кино, беше в посока предприемачество и бизнес – продуцентската част ми е по-позната. И някак съвсем естествено вниманието ми се насочва натам. За режисурата имам чувството, че не ми оставаше достатъчно време, за да се подготвя. Съответно и постигнатите резултати не ме удовлетворяваха. Досега се налагаше да съвместявам двете, но съм взел решение, че за следващите ми проекти това няма да се случва.
Когато изоставяш корпоративния свят и се насочваш към света на киното, учиш в НБУ. Знам, че идеята за създаването на NO BLINK се заражда около желанието, заедно с твоите колеги от университета, да популяризирате дипломните си филми. Какво точно се случи?
Бях в Майсторския клас на проф. Георги Дюлгеров и той успя да ни сплоти като екип. Всички от курса заснехме късометражните си филми, като си помагахме помежду си. Всъщност още докато учех, ми направи впечатление, че се създават много късометражни филми (предимно студентски, но и не само), а съвсем малка част от тях реално достигат до някаква публика, а до по-широка – шансовете са почти нулеви. Говорим за десетки, в някои години и за над сто произведени късометражни филма. Тръгнахме от идеята да популяризираме дипломните си проекти. При мен конкретно водеща беше мисълта, че съм отделил една година от живота си, за да направя своя филм „За какво служи хляба“ и той няма да бъде видян от никого. Не можех да се примиря с този факт и усилието ми беше именно в тази насока – да популяризираме нашите филми. След това споделих с колегите, че искам да стартирам нещо по-сериозно. Попитах ги дали искат да се включат и така създадохме първия екип на NO BLINK, който беше изцяло на доброволчески начала. Тогава стартирахме и онлайн платформата за популяризиране на късометражни филми,.защото вярвахме и вярваме, че онлайн пространството е перфектното място за показ на късо кино.
А правите ли някаква селекция на филмите, които ви изпращат?
Да. Защото често преценката на автора не е достатъчно обективна и понякога ни изпращат клипчета, които нямат реално филмово съдържание.
Още от самото начало ли планираше да се занимаваш с продуцентство или то дойде на по-късен етап?
Заради моя предишен опит в областта на предприемачеството и корпоративните среди още от самото начало знаех, че ще се занимавам с продуцентство. Всъщност нещата не са много различни, така че преходът не беше труден.
ДИАДА (2023, РЕЖИСЬОР ЯНА ТИТОВА)
Разкажи повече за тази опитност, която си придобил, преди да се заемеш със създаването на NO BLINK?
Паралелно движeх две основни дейности. Едната беше свързана с организацията Start Is Smart, която популяризираше предприемачеството. Около нея имах различни инициативи, както и няколко неуспешни бизнес начинания, които не са свързани с кино. Междувременно работех и като проджект мениджър в голяма компания. Така че имах известен натрупан опит в създаването на бизнес и управлението на проекти, които всъщност са основни и в продуцентството. По никакъв начин не ми беше трудно да навляза в продуцентската професия. Напротив – беше ми много интересно! А и този тип работа ми носи удоволствие! Също така е важно да отбележа, че правейки първите си стъпки като режисьор, си дадох сметка, че трудно бих могъл да изкарвам достатъчно средства от тази дейност. Така че трябваше да има и още нещо, което да покрива нуждите ми.
Харесвам слогана на NO BLINK – „не мигай пред българското кино“. Актуален и същевременно закачлив. На този етап работата ви е насочена изцяло към българско кино. Но освен, че се занимавате с продуциране и разпространение на български филми, дълги години работите и по изграждането на филмова публика. И то сред по-младите. Полагате грижа не само за популяризирането на българското кино, но и за ограмотяването на българския зрител. Кино грамотността е огромна тема, която няма да разискваме сега, но е похвално, че работите и в тази посока. Може би е добре да изброим част от проектите, които имате в портфолиото си именно с цел разширяване на българската публика и нейното ограмотяване – КиноLove, Зад кадър, Едно шоу на No Blink, Киноводител и подкастът „Киното с думи“ с Таня Димова и Данчо Георгиев. Това ли е водещата кауза на NO BLINK – не само да популяризирате българското кино, но и да повишите културата при възприемане на кино?
Кауза е, разбира се. Нашето огромно желание – първоначално с платформата noblink.bg за късометражно кино, а в последствие и със стрийминг платформата Gledam.bg, е да влюбим хората в българското кино. Защото по-възрастните го познават и харесват, те вече са влюбени в него, макар и любовта им да е леко поизбледняла, но младите въобще не го познават. По-скоро само са чували разкази от своите родители колко хубаво е било българското кино. И нашата кауза е да подновим тази връзка, тази любов, или да я изградим наново за тези, които никога не са се докосвали до нея. В годините залагаме на различни похвати – подкаст, онлайн предаване, поредица с критични материали (видеа и текстове). КИНОlove пък е инициатива, в която четири поредни години, преди пандемията, организирахме турнета с късометражни филми из цялата страна. В действителност доста усилия положихме, за да обогатим познанията на аудиторията и на зрителите. Спомням си, че първите две години, когато прожекциите бяха с вход свободен, обикаляхме площадите на по-големите градове и когато идваха любопитни минувачи да ни попитат какво показваме – когато кажехме късометражни филми – често получавахме отговор от рода на „не ми се гледа документално кино“. Тогава си дадохме сметка реално колко голямо е незнанието и че е нужна грижа за публиката.
Първоначално стартирате NO BLINK с колеги от университета. Екипът преминава през различни трансформации. В кой момент се появи Алек Алексиев?
С неговата съпруга Яна Титова учехме заедно в НБУ. С течение на времето започнахме да работим съвместно. Поканих я да бъде съсценарист в един от моите режисьорски проекти – мини сериала „При щангистите“. Покрай неговата реализация се запознах и с Алек (б.а. Алек Алексиев участва в мини сериала „При щангистите“ като актьор в главна роля). На по-късен етап Яна покани NO BLINK да бъде продуцент на филма ѝ „Доза щастие“. Всъщност освен NO BLINK, Алек също влезе в проекта като копродуцент. Съвместната ни работа потръгна, видяхме, че можем да работим добре заедно и още по време на снимките на филма Алек стана съдружник.
Двамата с Алек сте най-видимата част от екипа на NO BLINK. Кой още е в екипа ви?
От две години имаме трети съдружник – Борислав Бориславов, който в действителност не е толкова популярен в сферата на киното, но има дългогодишен предприемачески опит. С неговото включване в NO BLINK направихме няколко стъпки в развитието на компанията и NO BLINK се превърна в NO BLINK | Group. Станахме група от подкомпании, в която освен платформите и продуцентството, имаме вече и разпространителска дейност; отделихме и сървиса, в който предлагаме реклами, корпоративни видеа и т.н. Така че може да се каже, че през последните години се преструктурирахме по-сериозно.
ТОВА, КОЕТО ОСТАВА (2023, РЕЖИСЬОР ДИМИТРИС ГЕОРГИЕВ)
Като разпространител, а и като продуцент, какви са стъпките за популяризиране на българско кино? Кои са най-големите трудности в тази посока и какво трябва да свърши един продуцент, а и каква трябва да е работата на държавно ниво, която да подпомогне случването?
Нашата първоначална задача беше да изградим изключително добри партньорства с кината и да бъдем техни лоялни партньори. И когато казвам партньорство – имам предвид истинско партньорство! Ако се окаже, че те имат някаква нужда – ние трябва да сме насреща. Както и обратното. Съответно чрез коректност, положителна и навременна комуникация нещата си дойдоха на мястото. Нашите наблюдения са, че често липсват добри комуникационни практики. Благодарение на Веселина Костадинова, която, заедно с нас тримата, ръководи разпространителската компания NO BLINK | Film , успяхме да изградим изключително добри отношения с кината. Това е много важно. Защото дори в ситуации, в които кината не вярват чак толкова в някое заглавие и все пак се съгласяват да го програмират, и съответно се даде възможност на зрителите да гледат филма за малко по-дълъг период от време, той със сигурност открива своята публика. Следващото, което е от изключителна важност, е добрата работа със самите продуценти. Защото, за съжаление, доста голяма част от продуцентите в България мислят, че като подпишат договор с разпространител, тяхната работа приключва. В чужбина е така, защото са различни пазарите и често даваш чужд филм на съответния пазар, но в България, когато разпространяваш собствена продукция, нещата не стоят по този начин. Затова трябва разпространителят, продуцентът и PR-ът на филма – изключително ключов момент, да работят в тясна колаборация и да си дават подкрепа. Тук основната работа на продуцента е да подкрепи кампанията на филма. Защото субсидията, която може да се вземе от НФЦ за разпространение на филм, е крайно недостатъчна, за да може да се направи качествена рекламна кампания. Затова трябва да се обединят усилията. Неглижирането на този вид дейност на голяма част от продуцентите е причината и за този гигантски проблем, а това винаги се отразява на крайните резултати и гледаемостта.
Какви са твоите наблюдения – успяват ли българските филми да достигнат до малките градове?
В провинцията, изключвайки няколко основни града заради доброто управление на киносалоните в тях, положението с българското кино не е никак добро. Всъщност каквото и да направим на национално ниво – чрез медии, социални мрежи и реклама, ако киносалонът в съответния регион не си е създал реноме, че показва български филми и въобще че е кино не само за блокбастъри, хората никога няма да разберат, че филмът се показва в техния град. Това е най-големият проблем. Особено след COVID-19, на киносалоните не им е никак лесно, защото все по-малко хора ги посещават. Малко качествени филми има въобще – независимо български или чужди. Всичко е вече в стрийминг платформите. И за съжаление оцеляването на кината не е толкова лесно. Изискват се много усилия. За да стане едно кино успешно, то трябва да се превърне в културно средище за града. Т.е. наред с блокбастърите да има и различен вид филми; да има различни кино и културни събития, които да могат да привличат аудиторията. Защото всеки град има достатъчно зрители за кино и за българско кино в частност, но те нямат навика да ходят на кино. Често това трябва да се случи през собствени инициативи на хората, които управляват кината, а в повечето случаи това са бизнесмени, които нямат отношение към изкуството или имат, но е много бегло.
13 АВГУСТ (2023, РЕЖИСЬОР ВЕНЦИСЛАВ САРИЕВ)
NO BLINK съществува от осем години. Работите на много фронтове и с много проекти. С вашата активност осем години никак не са малко като опит. Кои са най-големите предизвикателства, през които е трябвало да преминете, за да достигнете нивото, на което сте днес?
В действителност осем години реално не са много, но с нашата активност направихме няколко по осем (смее се). Освен двете платформи и работата ни като разпространители, зад гърба си имаме вече създадени над трийсет филма. Разбира се, по-голямата част от тях са късометражни, но това също е вид опитност. През доста трудности сме преминали – и хора, които са се опитвали да ни спънат, в един момент дори ни заплашваха. Близо година посветихме на един по-мащабен проект, който впоследствие пропадна и не се случи, тъй като не получихме права. И това беше сериозен удар. Но като цяло се справяме. Понякога ни се иска нещата да се случват малко по-бързо. Макар че, може и нескромно да звучи, ние случваме нещата доста бързо, но ни се иска още повече да ускорим темпото. И то най-вече що се отнася до финансирането. Но пък за тези години се сблъскахме и успяхме да развием всички форми на финансиране – европейско, държавно, частно, инвестиционно. Непреодолими пречки не сме имали. Ежедневно срещаме дребни спънки, но бързо успяваме да се отърсим от тях и да продължим. Нашият основен девиз в тези ситуации е, че не влизаме в излишни обяснения и интриги. Ако някой направи нещо срещу нас, просто го игнорираме и продължаваме да работим. Не искаме да губим време и енергия.
Какво е мнението ти за промените в Закона за филмовата индустрия?
Законът трябва да се промени. Това не зависи от никого от нас. Зависи от други хора, които сами не могат да се разберат за елементарни неща според мен. Очевидно всеки от тях има различни интереси и не им е приоритет да създадат правителство. Такава е ситуацията в момента. Но ние вместо да стоим и да се оплакваме, търсим работещи варианти. Заедно с моите съдружници Алек и Боби сме заедно, за да правим кино. Има трудности, има пречки (както впрочем не само у нас, а и навсякъде по света) и ние намираме начин как да виреем в тази ситуация и да продължаваме да правим това, което искаме.
Отскоро си и преподавател по дисциплината „Продуцентство в киното и телевизията“ в НБУ. Как се чувстваш като преподавател и на какво учиш студентите си?
Това е първата година, в която преподавам. Още преди три години Людмил Христов ми предложи да водя такъв курс пред студентите, но тогава категорично отказах, защото не се чувствах достатъчно уверен. Но когато този път ме попита дали бих поел подобен курс, се замислих и реших да опитам. В началото ми беше притеснено, защото не знаех доколко моите познания биха били полезни на студентите, но с течение на времето получих положителна обратна връзка. За мен основното и най-важното е да ги провокирам да действат. И освен теорията, доколкото може въобще да се каже, че има теория в продуцентството, ние минаваме през целия процес на създаване на един филм – от идеята до всички възможности за популяризиране и разпространение на филма. През цялото време настоявам, че е важно да имат реален проект, който да развиват и по който да работят. Моят курс е и в колаборация с Майсторския клас на проф. Дюлгеров, тъй като при него те развиват художествената част от проектите си, а в моите часове подготвяме тези проекти да бъдат финансово и организационно обезпечени, така че впоследствие да могат да ги реализират. И друго основно нещо, на което ги уча, е да подхождат морално и положително към всички процеси и към всички хора, с които работят.
Какви са амбициите ви за развитието на NO BLINK оттук нататък?
Надявам се всички направления, чиито основи вече сме поставили, да тръгнат като самостоятелни компании. Съответно в момента зад всяка от тях стои отделен екип. Дано станат устойчиви и да се разрастват. Като продуценти в момента работим по осем проекта и се надявам те да се реализират през следващите години. Най-новото е, че от 1 август NO BLINK се обедини с https://gledam.bg/.
* Текстът е част от проекта на сп. КИНО „Развитие на българския продуцентски модел през годините. Пресечна точка на филмово производство и филмово творчество. Трамплин за утвърждаване на българското кино на световен екран“, който се реализира с подкрепата на Национален Фонд „Култура“.
