ПЕТЪР КЪРДЖИЛОВ

 

ВРЕМЕ ВОЕННО, ПРЕВРАТНО, РАЗДЕЛНО (1941 – 1947)

На 1 септември 1939 г. войските на Германия нахлуват в Полша – избухва Втората световна война (ВСВ), която постепенно засмуква в смъртоносното си торнадо над 100 милиона пряко участващи в сраженията от 62 държави!

 1.IX.1939 г.: ВОЙНИЦИ НА ВЕРМАХТА ПРЕМАХВАТ БАРИЕРАТА НА ПОЛСКО-ГЕРМАНСКАТА ГРАНИЦА – ЗАПОЧВА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА. 

 

1941

В началото на конфликта Царство България пази неутралитет, но на 20 януари 1941 г. българското правителство решава страната ни да се присъедини към Тристранния пакт (военно-политически съюз на Германия, Италия и Япония). На 19 април нашите войски навлизат в Югославия и анексират Източна Сърбия (Западните покрайнини и Поморавието) и Македония, поемат контрол над гръцката част на Беломорска Тракия. В края на годината (на 14 декември) страната ни обявява „символична война“ на Обединеното кралство и САЩ.

Отношението към войната както на населението от „новоосвободените земи“, така и на това в самата България не е еднозначно. За да засили влиянието си върху „народните маси“, правителството основава на 7 март Дирекцията на националната пропаганда, която има два отдела – издателски и филмов. Първият „поема стопанисването“ и отпечатването на съществувалите дотогава всекидневници „Днес“ и „Вечер“, и започва издаването на вестници в „Новите земи“: „Беломорска България“ (Ксанти), „Български запад“ (Пирот) и „Целокупна България“ (Скопие).

 1.III.1941 г.: ВЪВ ВИЕНСКИЯ ДВОРЕЦ „БЕЛВЕДЕРЕ“ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА БЪЛГАРИЯ ПРОФ. БОГДАН ФИЛОВ ПОДПИСВА ПРОТОКОЛ ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА СТРАНАТА НИ КЪМ ТРИСТРАННИЯ ПАКТ. 

 

ФОНДАЦИЯ „БЪЛГАРСКО ДЕЛО“

Филмовият отдел на Дирекцията подхваща производството на кинопрегледи, чийто брой до края на годината достига 25. Те обаче излизат на екрана с емблемата на Фондация „Българско дело“, учредена на 31 март 1941 г. (с нотариален акт № 189, том V, регистър 980). В рамките на тази пропагандна институция също бива обособен отдел „Филми“, който започва същинска работа (изработката на хроникално-документални ленти) през 1942 г.. Така „Българско дело“ наследява филмите на Дирекцията, като поема задължението да ги разпространява.^[1]

„Творчески ръководител на кинохрониката е Борис Грежов – заявява киноведката Димитрина Иванова в своето изследване „Кинохрониката на Фондация „Българско дело“, – който през 1941 г. привлича за работа четирима оператори: Стефан Петров, Петър Юрицин, Георги Парлапанов и Асен Чобанов“.^[2]

Предполагам, че тъкмо тази „група кинодейци начело с Б. Грежов“, спомената от Александър Александров в статията му „Документално кино 1910 – 1944“, започва снимането на „собствен киножурнал“^[3], който дирекцията на кино „Роял“^[4] показва върху своя екран в навечерието на Новата 1941 г. „И него сполетява съдбата на предишните – уверява киноисторикът. – След първите няколко броя той преминава в ръцете на контролираната от държавата фондация „Българско дело“ и става проводник на официалната политика. Кинопрегледът „Българско дело“ излиза чак до 9 септември“.

През годината Фондацията произвежда и два игрални късометражни филма – „Стойнé у костенурка“ (346 м., 13 мин.) на режисьора Борис Борозанов и оператора Георги Парлапанов, пропагандиращ вътрешния държавен заем, чиято цел е събирането на средства, необходими за закупуването на нови модерни оръжия, и „Шушу-мушу“ (461 м., 17 мин.), режисиран от Борис Грежов и заснет от Стефан Петров, осмиващ разпространителите на зловредни слухове.

„Към края на годината – твърди Димитрина Иванова – в отдела постъпва и операторът Васил Холиолчев, а „озвучаването е поверено“ на Георги Парлапанов и Кирил Попов с „изработената от тях тон-апаратура“.^[5]

Обработката на заснетия материал се извършва във филмовата лаборатория на Йото Йотов – един от основателите на Съюза и член на контролната му комисия. Наричана още „ателието на българското филмово студио на Й. Йотов“^[6], тя разтваря врати на бул. „Дондуков“ № 27 през 1938 г., като в нейното „организиране и оборудване“ вземат участие Александър Вазов и хърватина Йосип Новак. От 1941 до 1948 г., освен кинохрониката на Фондацията в лабораторията, съоръжена с „една копирна машина за тон – на Парлапанов“, биват проявени, озвучени и копирани игралните филми „Български орли“ (1941) и „Огнена диря“ (1946), а и пълнометражният документален „Златна Добруджа“ (1940) на Борис Борозанов, показващ навлизането на българската армия в опразнената от румънците Южна Добруджа, завърнала се в пределите на царството съгласно клаузите на Крайовския договор (спогодба).

 КАДРИ ОТ ПЪЛНОМЕТРАЖНИЯ ДОКУМЕНТАЛЕН ФИЛМ КЪМ МАЙКАТА ОТЕЧЕСТВО ИЛИ ЗЛАТНА ДОБРУДЖА (1940), ПРОДУЦИРАН ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ВОЙНАТА – ЗАСНЕТ, МОНТИРАН И ОЗВУЧЕН ОТ ЕКИП НА ФОНДАЦИЯ „БЪЛГАРСКО ДЕЛО“. 

Така около „Българско дело“ постепенно се групира и формира основното ядро на кинодейците у нас, действащи дотогава преди всичко индивидуално. Съюзът на филмовите деятели в България минава на втори план, от него вече почти нищо не зависи, той „олеква“, загубва своята тежест в обществото – дотолкова, доколкото я е имал!

 

1942

Към операторския екип на Фондация „Българско дело“ се присъединяват Стоян Христов-Доктора, Димитър Минков, Бончо Карастоянов и Б. Иванов. Те заедно с дотогавашните служители продължават да работят под творческото ръководство на Борис Грежов (един от основателите на Съюза) и произвеждат през годината в по 3–6 копия 52 кинопрегледа^[7] (от № 26 до № 77)^[8]. Режисьорът Борис Борозанов и операторът Бончо Карастоянов заснемат игралния „Сватба“, прославящ германско-българската бойна дружба.

 

1943

На 24 април едновременно в три софийски кина – „Европа палас“, „Култура“ и „Рекс“ – е показан премиерно „Сватба“. Борис Борозанов работи върху постановката на музикалния игрален филм „Българо-унгарска рапсодия“ – копродукция между България („Българско дело“) и Унгария („Туран филм“).

Под „шапката“ на Камарата на народната култура

На 10 юни в „Държавен вестник“ бива обнародван Законът за Камарата на народната култура. Организирана „по немски образец“ като „Reichskulturkammer“ на д-р Йозеф Гьобелс, тя е консултативен орган към Министерство на народното просвещение (МНП), чрез който правителството се допитва до мнението на културните дейци за своята политика. Под „шапката“ на „казионната“ Камара минават всички творчески съюзи – и на артистите, и на писателите, и на художниците, и на Върховния читалищен съюз, и този на филмовите деятели в България…

 КОРИЦАТА НА БЮЛЕТИНА „ИЗВЕСТИЯ НА КАМАРАТА НА НАРОДНАТА КУЛТУРА“ 

Филмовият отдел на Фондация „Българско дело“ продължава да изработва „седмични тонпрегледи“ – общо 46 (от № 78 до № 123), съдържащи цели 224 обекта^[9]. Ритмичността на производството им обаче бива нарушена от всеобщия траур, обявен на 28 август по повод на неочакваната кончина на българския владетел. Но пък събитието ражда най-грандиозната лента на Фондацията (с дължина 2500 м.) – пълнометражния документален филм „Цар Борис III Обединител“^[10], кинематографичен поклон пред паметта на починалия монарх, припомнящ неговата дейност приживе, проследяващ величественото поклонение пред тленните му останки, поставянето им върху открит вагон и пътуването на траурния влак от централната софийска гара до Кочериново, полагането на ковчега в църквата на Рилския манастир и накрая показващ царския гроб… Режисьори на филма, прожектиран от 13 септември в столичните кина „Модерен театър“, „Роял“, „Балкан“, „Европа палас“, „Славянска беседа“ и „Царя“^[11], са Борис Грежов и Борис Борозанов, но неговото заснемане, монтиране и озвучаване поглъща усилията на целия екип на Фондацията.

 

1944

„Символизмът“ на войната, която България обявява на англо-американците, очевидно остава неразбран и техните военновъздушни сили започват поредица от нападения върху царството и предимно над София. Столицата е бомбардирана и на 10 януари, и през март (16-и, 17-и, 24-ти и 29-и), като на 30 март е нанесен най-тежкият удар – около 450 бомбардировача, придружени от 150 изтребителя, разстилат над града ни истински „бомбен килим“…

 АНГЛО-АМЕРИКАНСКИ БОМБАРДИРОВАЧ НАД БЪЛГАРИЯ 

 

БОМБАРДИРОВКИ И ЕВАКУАЦИЯ

Сред тежко пострадалите монументални сгради на културни средища са тези на Народния театър и Зала „България“, напълно разрушени са Казиното (построено в стил сецесион от арх. Наум Торбов през 1908 г.) и Домът на изкуството и печата (Домът на художниците), въздигал се на югоизточния ъгъл между улиците „Раковски“ и „Граф Игнатиев“ и разполагал със зали за художествени изложби, театър, концерти, сказки, клуб… Не са пощадени кината „Одеон“, „Роял“, „Пачев“, „Феникс“ и „Арда“ (затрито ведно с едноименната улица, на която се е намирало!)...^[12]

Фугасна запалителна бомба пада върху дома на Васил Гендов и предизвиква пожар, който унищожава всички грижливо съхранявани до този момент негови филми, а и много документи, свързани с ранните години на Съюза, чийто основател и пръв председател е именно той.

 СЛЕД БОМБАРДИРОВКИТЕ: ОСТАНКИТЕ ОТ КИНО „ОДЕОН“, СГРАДИТЕ НА НАРОДНИЯ ТЕАТЪР И НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ 

Още след януарските бомбардировки филмовият отдел на Фондация „Българско дело“ бива евакуиран спешно – първоначално в Костенец, а след това в Панагюрище, където инсталира техниката си в новата сграда на местното училище. През лятото пък Борис Борозанов снима игралния филм „Росица“ (с работно заглавие „Момичето от дъскорезната“) в близкото Белово. Там на 8 септември кинаджиите научават от кмета на селището, че на другия ден партизаните ще слязат от планината. Благодарение на тази информация кинооператорът на „Росица“ Георги Парлапанов успява на 9 септември да запечата за поколенията „епичните“ кинокадри (от минута и половина) с „възторженото посрещане“ в Белово на партизанския командир Александър Пипонков-Чапай.

 

ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ

Някои от операторите на Фондацията обаче вече са успели да се завърнат в София, където на същата дата Стефан Петров заснема партизанското хоро на пл. „Славейков“, а Симеон Симеонов – свалянето на герба с двуглавия германски орел и свастиката от фасадата на представителството на немските железници (сградата на ъгъла между бул. „Цар Освободител“ и ул. „Раковски“). На Васил Холиолчев принадлежат прословутите кадри със здрависването на Тодор Живков с партизаните. Тъй като тогава никой не знае коя е персоната, приветстваща слезлите от планината въоръжени мъже и жени (навярно поради „дълбоката нелегалност“, от която тя изплува), при озвучаването на епизода дикторът произнася фразата: „Човек от народа“ поздравява партизаните от бригада „Чавдар“. Така членове на Съюза стават сътворители на кинохроники, прераснали впоследствие в символи на „всенародната антифашистка борба“ и „ден първи на социализма“.

 НА 9 СЕПТЕМВРИ 1944 г. ГЕОРГИ ПАРЛАПАНОВ ЗАСНЕМА ПОСРЕЩАНЕТО НА ПАРТИЗАНИТЕ В БЕЛОВО, СТЕФАН ПЕТРОВ – ПАРТИЗАНСКОТО ХОРО НА ПЛ. „СЛАВЕЙКОВ“, СИМЕОН СИМЕОНОВ – СВАЛЯНЕТО НА ГЕРБА С ДВУГЛАВИЯ ГЕРМАНСКИ ОРЕЛ И СВАСТИКАТА ОТ ФАСАДАТА НА ПРЕДСТАВИТЕЛСТВОТО НА НЕМСКИТЕ ЖЕЛЕЗНИЦИ, ВАСИЛ ХОЛИОЛЧЕВ – ЗДРАВИСВАНЕТО НА ТОДОР ЖИВКОВ С ПАРТИЗАНИТЕ… 

 

ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА ДА СИ ТЕЧЕ…

Новата „светла ера“ обаче не настъпва веднага след Девети септември, както упорито ни втълпяваха близо половин век червените „промивачи на мозъци“. Отечеството ни си остава парламентарна монархия с цар (макар и невръстен) и регенти, с господа депутати и опозиция, с действаща Търновска конституция, с все още свободен печат… Новият премиер Кимон Георгиев оглавява правителство на Отечествения фронт (ОФ) – организация, учредена през лятото на 1942 г. (в съответствие с политиката на Коминтерна), включваща комунисти (през цялото си съществуване ОФ остава под техния контрол) и социалдемократи, земеделци и членове на политическия кръг „Звено“^[13], необвързани общественици…

Нищо не се променя и в света на родното кино – освен това, че кинопрегледът „Българско дело“ става „Отечествен кинопреглед“, а обективите на кинокамерите пренасочват вниманието си от синеоките арийски „рицари“ на Вермахта към дръпнатите очички на „героите“ от Червената армия… И филмопроизводството, и филморазпространението остават в частни ръце, Фондация „Българско дело“ също си остава „частно-правна институция“. Продължава да е в сила Законът за кинематографите (1930), продължават съществуването си и Камарата на народната култура, и Съюзът на филмовите деятели в България…

Разбира се, настъпват и някои промени – предимно кадрови. Изцяло бива подменен съставът на УС на Фондацията, дотогавашният му председател Слав Бурджов е изправен пред „народния съд“. Започва „прочистването на личния състав от фашистки проявени лица“, но то не бива „окончателно“ завършено „поради невъзможността да се заместят някои специалисти с нови хора веднага“^[14]. На 12 септември старата Дирекция на националната пропаганда получава ранг на министерство и се превръща в новото Министерство на пропагандата – с протокол № 177 от първото заседание на Министерския съвет (правителството). Казионната в същността си Камара също лесно бива преобразувана в инструмент на „народната власт“ и още на 10 октомври става автономна част от Министерството на пропагандата, оглавено от Димо Казасов.

 КИНОПРЕГЛЕДЪТ „БЪЛГАРСКО ДЕЛО“ СТАВА „ОТЕЧЕСТВЕН КИНОПРЕГЛЕД“ 

Към новото управление най-чевръсто се приобщават („присламчват“) фоторепортерите, които на 17 септември се събират и образуват Отечественофронтовски комитет на фотодейците, в чийто „временен комитет“ влизат Асен Г. Кънев (председател), Димитър Т. Димов (подпредседател), Ганчо Ст. Гюзелев (секретар), а членове са Г. Нешков, Стоян Шарланджиев (комунистически деец и агент на съветското военно разузнаване в България с псевдоним Хемус) и кинаджиите Бончо Карастоянов и Захари Жандов.^[15]

През ноември – известява в. „Народ“ (орган на Българската работническа социалдемократическа партия) – биват свикани на „важно съвещание“ културните работници на БРСДП, между които е и Александър Вазов^[16]. В. „Изгрев“^[17] пък, новооснованият орган на Народния съюз „Звено“, чийто председател е премиерът Кимон Георгиев, информира през декември, че е образувано Сдружение на филмовите режисьори, оператори, композитори, сценаристи, тонмайстори и монтьори (монтажисти), което си поставя „чисто професионални задачи“.^[18]

На 27 декември е назначена комисия, чиято цел е да прегледа и одобри проекта за наредба-закон за кината.

 

1945

По случай настъпването на новата 1945 г. година Георги Димитров отправя пожелания към Съюза на филмовите дейци – свидетелства Георги Стоянов-Бигор в статията си „За тъй наречения „Съюз на филмовите дейци“^[19]. След 22-годишно отсъствие от България „вождът и учителят“ се завръща от Москва на 4 ноември, а на 6-ти гастролира в Народния театър, където произнася реч, изпълнена с нападки към опозицията и оплаквания от свободата на печата.

В края на януари „по предложение на Сдружението на филмовите деятели (Съюза на филмовите дейци)“ операторът Васил Холиолчев се присъединява към комисията, сформирана във връзка с подготвяния проект за наредба-закон за кината.^[20]

През февруари Сдружението на филмовите деятели (дали това е старият съюз или сдружението, за което съобщава в. „Изгрев“?) поема „почин“ да създаде филм „под надслов „Чавдар“. Той щял да „третира сюжета си от легендите за Чавдар, бореца за народна свобода“, но и да пренесе своето действие „из живота и борбите на легендарните чавдарци – партизани, които се бориха за свободата на българския народ“.^[21]

 

КАМАРАТА ВЪЗОБНОВЯВА ДЕЙНОСТТА СИ

На 16 септември в кинотеатър „Балкан“ се провежда тържествено събрание по случай откриването на Камарата на народната култура, чийто принципал от 11 септември вече се нарича Министерство на информацията и изкуствата^[22], ръководено от Димо Казасов. Председател на Камарата става арх. Александър Обретенов^[23] – комунистически функционер, „един от пионерите на марксистко-ленинската естетика в България“.

Камарата на народната култура се състои от „девет секции“, като всяка от тях има „пленум от пет души“. „Секцията на филмовото дело“ се представлява от Александър Вазов и Васил Пошев.^[24]

 НОВИЯТ СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ БИВА УЧРЕДЕН НА 24 ДЕКЕМВРИ 1944 г. 

 

ЮБИЛЕЙНОТО ЧЕСТВАНЕ НА ВАСИЛ ГЕНДОВ

Тъкмо Камарата и подопечните ѝ елементи – Секцията „Филмово дело“ и Съюзът на филмовите деятели в България – вземат „благородната инициатива да се устрои юбилейно чествуване на създателя на българския филм по случай 35-годишната му неуморна дейност в областта на българския филм“ – уверява в. „Земеделско знаме“ в края на годината^[25].

В този междинен, „преходен период“, членовете на Съюза се чувстват „междинно“, „преходно“. Но и несигурно, защото споменатите структурно-административни промени в областта на пропагандата и културата биват придружени от чистки, уволнения, замествания на „бивши“ с „нови хора“, изселвания и дори тежки присъди… Васил Гендов не е „фашистки проявено лице“, никога не се е занимавал с политика^[26] и затова „народната власт“ не го закача.

Нещо повече – почита го. „Чествуването ще стане на 13 януари 1946 г. в театър „Балкан“ при изработена за случая програма“ – огласява „Земеделско знаме“^[27]. Програмата не само бива „изработена“, но и отпечатана – от „Комитет по юбилейното чествуване на основателя на българския филм ВАСИЛ ГЕНДОВ по случай 35 години от неговата дейност“. За да няма никакво съмнение за какво иде реч, върху нея са поставени годините „1910 г. – 1945 г.“. На гърба ѝ пък са изброени всичките 22-ма членове на юбилейния комитет, председателстван от „Ал. Обретенов, председател на камарата на Нар. култура“, обявен е сценарият на официалната част („приветствия“, „поздравителни телеграми“ и „отговор на юбиляра Васил Гендов“), изписани са имената на изпълнителите на „художествената програма“ – 18 „артисти от всички столични театри“.

 

1946

На 13 януари от 10.00 ч. в театър „Балкан“ се провежда юбилейно честване на 35-годишната „неуморна дейност в областта на българския филм“ на Васил Гендов – „председател на филмовите деятели в България“^[28]. Пресметнато от 1910 година, когато тогава се е приемало началото, положено с появата на филма „Българан е галант“, тържеството би следвало да се проведе през лятото на 1945 г.. „Улисани в горещите събития на времето – опитва се да обясни ситуацията Костадин Костов, – филмовите дейци са намерили за по-добре да отбележат 35-ата годишнина на началото на българския филм през зимата на 1946 година. С това нищо не се променя. Просто е било избрано по-удобно време за честването“^[29].

 ПОКАНАТА И ПРОГРАМАТА ЗА ЮБИЛЕЙНОТО ЧЕСТВАНЕ НА ВАСИЛ ГЕНДОВ В ТЕАТЪР „БАЛКАН“ И СПИСЪК НА ДАРИТЕЛИТЕ 

В началото на тържеството приветствено слово, съхранявано в Българската национална филмотека (БНФ)^[30], произнася Александър Вазов – „председател на секцията „Филмово дело“ при Камарата на Нар. култура“ и „секретар на комитета“ (сформиран във връзка с юбилея). Има и приветствие на Съюза на филмовите дейци, оказало се едно от многото, поднесено от Васил Бакърджиев… Пресата подобаващо отразява събитието.^[31]

 

СЪЮЗЪТ С НОВО РЪКОВОДСТВО

В началото на юни Съюзът на филмовите дейци в България свиква „общо извънредно събрание“, по време на което бива избран както „нов управителен съвет в състав“: Александър Вазов (председател), Васил Холиолчев (секретар ), Александър Вълчев (касиер), Иван Фичев и Георги Дончев (членове), така и нов „контролен съвет“: Пантелей Матеев (председател), Георги Деянов и Йото Йотов (членове). Преизбрани за представители на Съюза в Камарата на народната култура са Александър Вазов и Васил Пошев. „Досегашният дългогодишен председател на Съюза“ Васил Гендов е „провъзгласен единодушно“ за „почетен председател“ на организацията^[32].

 ОТ СРЕДАТА НА 1946 г. СЪЮЗЪТ ИМА КАКТО НОВ УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ, ЧАСТ ОТ КОЙТО СА ВАСИЛ ХОЛИОЛЧЕВ (1908 – 1974), АЛЕКСАНДЪР ВЪЛЧЕВ (НА СНИМКАТА ЗАЕДНО С МОНТАЖИСТКАТА ЕЛЕНА ДИМИТРОВА) И ИВАН ФИЧЕВ (1911 – 1986), ТАКА И НОВ КОНТРОЛЕН СЪВЕТ, ДВАМА ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОЙТО СА ПАНТЕЛЕЙ МАТЕЕВ (1898 – 1957) И ГЕОРГИ ДЕЯНОВ. 

 

ЗА НАИМЕНОВАНИЕТО НА СЪЮЗА

Основан през 1933 г. като Съюз на българските филмопроизводители (според надписа върху официалния му печат), през 1934 г. той е преименуван на Съюз на филмовите деятели в България. През 1945 – 1946 организацията започва да се нарича Съюз на филмовите дейци в България, като в пресата по-често се среща по-кратката форма – Съюз на филмовите дейци. Редом с този титул периодичният печат предлага и други негови варианти, които аз, авторът на настоящата статия, добросъвестно посочвам.

 

РЕФЕРЕНДУМЪТ И ЗАКОНЪТ ЗА КИНОКУЛТУРАТА

На 8 септември се провежда референдум за обявяването на България за република, въз основа на резултатите от който на 15 септември царството ни става република – Народна република България. На следващия ден малолетният цар Симеон II и царица Йоана напускат страната.

Месец след това, на 14 октомври, „Държавен вестник“ (№ 235) публикува Закона за кинокултурата. Внесен в парламента от „отечественофронтовското“ правителство, той бива приет от депутатите на XXVI ОНС и подписан от неговия председател Васил Коларов. Заменил Закона за кинематографите (1930), новият акт утвърждава „държавното начало“ в киното, но допуска и съществуването на частно филмопроизводство, възлага на Фондацията да създаде средно специално училище за кино – и фототехника, да изгради национален киноцентър, да създаде киноархив (чл. 13 на глава III).^[33]

 

1947

На 4 януари в кино „Модерен театър“ се състои премиерата на филма „Отново в живота“ на Христо Топалджиков, съпътствана с тържествена част, по време на която Александър Вазов, „председателят на Съюза на филмовите работници“, изнася доклад „за филмовото дело в България и за нуждите на нашата киноиндустрия“.^[34]

През същия месец Клубът на Камарата на културата урежда „филмова вечер“, на която „Орлин Василев каза топли и обнадеждaващи слова за филмовата деятелност“ – споделя впечатленията си Петър Увалиев, допълвайки: „Но в залата имаше пет-шест писатели, които да ги чуят. Толкова бяха и художниците“.^[35]

През февруари Камарата сформира жури в състав: Георги Караславов, Петър Увалиев, Страшимир Рашев, Георги Дончев и Минко Балкански, което награждава двама „киноработници“, „проявили се в областта на българското кинотворчество“: с „отличие“ и парична премия от 80 000 лв. на Йосип Новак – „за вътрешните снимки и художествено осветление в кинокартината „Отново в живота“, „поощрение“ и 50 000 лв. на Захари Жандов – „за културния филм „Хора всред облаците“, производство на Фондация „Българско дело“.^[36]

 

СЪЮЗЪТ ПАК С НОВО РЪКОВОДСТВО

На 21 април (понеделник) в „салона на Камарата на народната култура“ бива свикано „общо годишно събрание на филмовите дейци“, на което приветствие поднася „подпредседателят на МС“ Георги Попов, „доклад за досегашната дейност на Съюза“ изнася председателят Александър Вазов, а Страшимир Рашев, „директорът“ на фондация „Българско дело“, говори за „задачите на държавната кинематография“. Избран е нов УС на Съюза с председател – Орлин Василев, авторът на сценария за „Страхил войвода“ (1938); подпредседател – Александър Вазов; секретар – Иван Фичев и членове: Страшимир Рашев, П. Христов, Васил Холиолчев и актьорът Борис Михайлов^[37]. На 27 май в качеството си на „председател на Съюза на филмовите дейци“ Орлин Василев поздравява „главния директор на чехословашката кинематография – инж. Любомир Линхарт“ и нидерландския кинодокументалист Йорис Ивенс, гостували на творческа вечер на филмовите дейци, състояла се в Клуба на Камарата на народната култура.^[38]

На 23 май тържествено е открит „първият държавен кинотеатър на Фондация „Българско дело“ – „Народен кинотеатър“, настанил се в салона на Българското инженерно-архитектурно дружество (БИАД) на ул. „Раковски“ № 108^[39], оборудван с киномашини и пригоден за кинопрожекции.

 ПРЕЗ АПРИЛ 1947 г. Е ИЗБРАН НОВ УС НА СЪЮЗА С ПРЕДСЕДАТЕЛ ОРЛИН ВАСИЛЕВ, ЧЛЕНОВЕ НА КОЙТО СТАВАТ СТРАШИМИР РАШЕВ И АКТЬОРЪТ БОРИС МИХАЙЛОВ (В КАДЪР ОТ НЕМСКИЯ ФИЛМ ОТМЪЩЕНИЕТО НА ЕДНА ЖЕНА (DIE RACHE EINER FRAU, 1921, НА РОБЕРТ ВИНЕ). 

 

СЦЕНАРНИЯТ ПРОБЛЕМ И РЕШАВАНЕТО МУ ЧРЕЗ ПРИВЛИЧАНЕТО НА ПИСАТЕЛИ ЗА РАБОТА В КИНОТО

Четвърт век по-късно, през 1973 г., Иван Фичев публикува в алманах „Кино и време“ своя спомен за онези „превратни“ години, озаглавявайки го „Раждаше се една нова кинематография“. В него Фичев припомня първите инициативи на новото съюзно ръководство, една от които е изготвянето на доклад, с който през юни 1947 г. Секция „Филмово дело“ уведомява председателя на Камарата за решенията на Съюза, свързани с „нуждата от средства за набелязаните съюзни мероприятия“. „Опирайки се преди всичко на опита на съветското филмово изкуство – се казва в доклада, – съюзът намира, че като първа необходима стъпка за повишаване идейните и художествени качества на сценариите е необходимо на пръв план най-широкото привличане на нашите писатели – майстори на словото, на работа във филма“. „За да се даде по-широка гласност на това съюзно становище – допълва информацията Фичев, – написах статията „Задача от първостепенна важност“, обнародвана в сп. „Театър“ от 1947 г.“.

На 20 юли Иван Фичев, „като секретар на Съюза“, изпраща доклада, навярно леко преработен, „до културната комисия при Централния комитет на партията, с която съюзът поддържаше постоянна връзка“. В него се излага „съюзното становище да не се залага само на няколкото другари, изпратени в Съветският съюз да следват кинодраматургия, а паралелно да се пристъпи към незабавното привличане на по-широк кръг писатели“. За да се „проведе на практика това съюзно становище“, бива организирано (от Съюза) „провеждането на кратък курс по драматургия, състоящ се от пет лекции [Фичев изрежда четири]: „Филмова драматургия“, „Идейната страна на сценария“, „Езикът на филма“, „Филмът като идеологична надстройка“. За лектори на първо време се предвиждаха Орлин Василев, Георги Караславов, Александър Вазов, Георги Георгиев“.^[40]

Изпратеният до двете инстанции доклад изглежда „хваща дикиш“, защото три месеца по-късно Камарата организира „конкурс за написване на киносценарии: за художествен (игрален) филм и за късометражен културен филм“, определяйки „шест награди – по три за всеки жанр“.^[41]

 

ОТКРИВАНЕ НА „НОВИЯ“ КИНОТЕАТЪР „РЕПУБЛИКА“

„На 2 август стана официалното откриване на новия софийски кинотеатър „Република“ на Фондация „Милиционерско дело“ – известява на 25 август сп. „Кино и фото“, „полумесечно списание за кино и фото-култура“, „уреждано“ от комитет и редактирано от Асен Бояджиев. – Присъствуваха временният председател на републиката г. Васил Коларов, министри, общественици и културни работници. Произнесе реч главният секретар на М-во на вътрешните работи – г. проф. Евгени Каменов, който изтъкна културните постижения при Дирекция на милицията – хор, оркестър, танцова група, кинотеатър и др. като характерна проява на новото време, на новата народно-демократическа общественост и култура. Художественият колектив – хор и оркестър – при Дирекция на народната милиция изпълни художествена програма, след което бе прожектирана кинокартината „Глинка“.^[42]

Новият софийски кинотеатър „Република“ всъщност е старият софийски кинотеатър „Роял“ (чието наименование означава „кралски“, „царски“, а в преносен смисъл – „царствен“, „величествен“, „великолепен“, „разкошен“), разтворил за пръв път врати вечерта на 3 декември 1926 г. (петък) – на ул. „Георги Раковски“ № 104. „Република“ е толкова нов кинотеатър, колкото нов е и споменатият „Народен кинотеатър“, разположен наблизо – на ул. „Раковски“ № 108, но в салона на Дружествения дом на БИАД, чийто основен камък е положен през същата 1926 година – на 26 септември, а въздигнатата върху него внушителна сграда бива осветена през 1930 г.

 ПОСЕЩАВАНОТО ЧЕСТО ОТ ВИСОЧАЙШИ ОСОБИ ЦАРСТВЕНО КИНО „РОЯЛ“ СТАВА КИНО „РЕПУБЛИКА“ НА ФОНДАЦИЯ „МИЛИЦИОНЕРСКО ДЕЛО“! 

Точно толкова ново е и „най-голямото кино в София“ – „Художествен кинотеатър“, приютило се в залата на Художествения оперетен театър (която двете институции ползват, редувайки се), за чието предстоящо откриване съобщава на 11 декември 1944 г. в. „Мир“, даващ същевременно задочна информация относно съдбата на „Роял“. „Приготовленията са на привършване – твърди всекидневникът. – Монтирана е най-добрата кинопрожекционна апаратура в България – тази на изгорелия при бомбардировките театър Роял, която апаратура по чудо можа да бъде спасена от пожара“^[43]. Оказва се, че за три години – от 1944 до 1947 г. – „народно-републиканската власт“ не смогва да построи едно ново кино в София! Затова пък национализира всички стари („царски“) – през 1948 г.

 

ПОРЕДНИТЕ ИНИЦИАТИВИ

В същия брой изданието информира, че „по почин на Фондация „Българско дело“ бе организирано публично обсъждане на художествения съветски филм „Глинка“. Поради много напредналото време, обаче, разисквания не станаха. Преди започване на филма поддиректорът на „Българско дело“ – г. П. Здравков изтъкна значението на публичните обсъждания. Изнесе кратък доклад за филма редакторът на сп. ,,Кино и фото“ – Ас. Бояджиев.^[44]

В края на лятото Фондацията, „чрез която се провеждат всички мероприятия и грижи за правилната организация на кинопроизводството у нас“, поема поредна инициатива – „да обедини всички кино и фото-деятели от държавния и частен сектор чрез създаването на един Дом на кино и фото-културата в София“. „В този дом ще членуват служителите на самата фондация, както и членовете на Съюза на филмовите дейци – пояснява в сп. „Кино и фото“ Георги Ст. Георгиев, член-делегат на Фондацията, – на „Българския фотоклуб“, и – по преценка на управителния комитет на дома – всички културни дейци от други области… Домът ще се открие през настъпващата есен и ще се помества в луксозния подземен салон под народния кинотеатър на ул. Раковски № 108“.^[45]

През октомври „Кино и фото“ помества кратко съобщение, в което се казва, че „по почин на филмовата секция при Камара на народната култура, започнато е създаване на филмов архив към Съюза на филмовите дейци в България“. От продължението на текста се узнава, че издирването на „филмовите вестници и списания, които са били издавани у нас“ и „материали във връзка с българския филм: афиши, реклами, фотографии, рецензии и др.“ вече е „започнато“, а тези, „у които се намират български филми – цели или каквито и да било остатъци“, се умоляват да се обърнат към „Камарата на народната култура – секция „Филмово дело“.^[46]

През есента дейността в Клуба на Камарата се засилва. На 17 октомври (петък) от 20.00 ч. там българските филмови дейци се срещат с родения на Кримския полуостров кинооператор Анатолий Головня, дългогодишен съратник на режисьора Всеволод Пудовкин, Орлин Василев „говори за съветското киноизкуство“, чиито висини представя филмът „Човекът с пушка“ (1938).^[47]

На 6 ноември артисти и филмови дейци изслушват Румен Герчев, който говори на тема „Филмът в услуга на драматичното изкуство“^[48]; на 15-ти вечерта е само на кинаджиите, председателствана от Борис Михайлов, „член на управителния съвет на Съюза на филмовите дейци“^[49]; на 27-и секретарят на Съюза Иван Фичев изнася беседата „Реализмът във филма“^[50], последвана от прожекцията на съветския филм „Последна нощ“; на 11 декември председателството е на Христо Мазаджиев^[51] – „поддиректор на фондация „Българско дело“, докладът е на Александър Вазов – „директора на производствения отдел на „Българско дело“, а филмът – на Григорий Александров (музикалната комедия „Пролет“)^[52]. Годината приключва с обсъждането на „Хора всред облаците“, представен от „автора-оператор на филма“ Захари Жандов.^[53]

 ТРИ КАДЪРА ОТ ФИЛМА ХОРА ВСРЕД ОБЛАЦИТЕ НА ЗАХАРИ ЖАНДОВ 

В края на 1947 г. киносекцията свиква „деятелите на българското филмово производство от държавния и частен сектор“ да „обсъдят декларацията на НК на ОФ“, целяща засилването на „процеса на одържавяване българската кинематография“, а и да вземат „редица важни решения, които ще останат исторически в развоя на нашата кинематография“.^[54]

В мемоара си „Раждаше се една нова кинематография“ Иван Фичев разполага споменатото „раждане“ във времевия отрязък „от края на 1944 г. до 1948 г., до излизане на Закона за национализацията на филмопроизводството“. Наричайки го „първи период“ („първи етап“), той посочва „една от най-отличителните негови черти“ – фактът, че „наред с фондация „Българско дело“ съществуваше и частен сектор на филмопроизводството, който се насочи изключително към производството на игрални филми“. „Най-важната задача през този период за Съюза на филмовите дейци – уверява тогавашният му секретар – бе ръководството на частния филмов сектор. На неговия художествен съвет бе предоставено правото да одобрява сценариите за игрални филми, произвеждани от този сектор“. „И не случайно – заключава Фичев – нито един от филмите на частния сектор не бе в противоречие с програмата на правителството на Отечествения фронт“.

 

„ВОДЕЩАТА РОЛЯ“ НА БРП (КОМУНИСТИ)

Иван Фичев подчертава и „водещата роля“ на Българската работническа партия (комунисти) в процеса: „С всеки изминат ден партията отделяше все повече внимание на развитието на кинематографията [...] Чрез Съюза на филмовите дейци тя направляваше и частния сектор“. „Тя не проявяваше нито максимализъм, нито прибързаност – продължава признанията си Фичев – Търпеливо изчакваше и мъдро, внимателно направляваше, великодушно отминаваше грешките както на ръководството на кинематографията, така и на отделни кинематографисти“. Съюзният секретар не пропуска да спомене и дейността на Фондацията, споделяйки витаещите тогава съмнения относно възможността ѝ „да пристъпи към производство на държавни игрални филми“, да изгради киноцентъра, да подготви кадри… Очевидно въпросът тогава е бил дали да се създадат собствени, местни специалисти или да се изчака завръщането на „пратените на обучение в Съветския съюз млади кадри“.^[55]

„Дейността на Съюза – обобщава периода Иван Фичев – не се ограничаваше само с частния сектор. Той следеше непрекъснато дейността на фондацията, особено по отношение подготовката за снимане на държавни игрални филми. Активно участие вземаше в работата по създаването на киноцентъра, пое грижата за квалификация на кадрите, направи опит за преодоляване на сценарната криза“.

На 4 декември VI ВНС приема Конституцията на Народна република България, известна още като Димитровска – акт, който ще се окаже съдбовен за по-сетнешното битие на Съюза на българските филмови дейци. Но за това ще стане дума в следващия брой…

 

Забележка: Цитатите от информационните източници, отбелязани в библиографията със звездичка (*), са според „Летопис за дейността на Съюза на българските филмови дейци, отразена в българския периодичен печат за периода от 1944 – до 1960 година“, изготвен от Костадин Костов в периода април 1985 – май 1987 г. в Пловдив и дарен лично от него на СБФД, където този еднотомен труд грижливо се съхранява.

Част от илюстрациите (предимно портретите) са от фотоархива на Българската национална филмотека, любезно предоставени за ползване на сп. КИНО от г-жа Мариана Ангелова.

 

Бележки под линия:

^[1] Пискова, Марияна. Фондация „Българско дело“ (1941 – 1948) – идеи и предпоставки за създаване на държавен фото- и киноархив. В: История, образование, континуитет и промяна (сборник материали от научната конференция „Континуитет и промяна в историята“, посветена на проф. Йордан Шопов), Благоевград, УИ ЮЗУ „Неофит Рилски“, 2004, с. 102 – 103 (https://www.researchgate.net/profile/Mariyana-Piskova/publication/316255997_Fondacia_Blgarsko_delo_1941-1948_-_idei_i_predpostavki_za_szdavane_na_drzaven_foto-_i_kinoarhiv/links/58fb1c75a6fdccde9894887a/Fondacia-Blgarsko-delo-1941-1948-idei-i-predpostavki-za-szdavane-na-drzaven-foto-i-kinoarhiv.pdf).

^[2] Иванова, Димитрина. Кинохрониката на Фондация „Българско дело“. – Кино и време, № 27, 1989, с. 149.

^[3] Александров, Александър. Документално кино 1910 – 1944. – Киноработник, 1979, № 5, с. 22.

^[4] Кърджилов, Петър. Кино „Роял“. – Кино, декември 2023 – https://spisaniekino.com/%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%BE-%E2%80%9E%D1%80%D0%BE%D1%8F%D0%BB%E2%80%9C.html.

^[5] Иванова, Димитрина. Кинохрониката на Фондация „Българско дело“. – Кино и време, № 27, 1989, с. 149.

^[6] Василев, Г[еорги]. Един час при филмовия режисьор Новак. – Воля (Пловдив), г. VI, № 1672, 19.ХІІ.1940, с. 2.

^[7] Пискова, Марияна. Българският държавен кинoapxив. В: 75 години наука, мъдрост и достойнство, събрани в един живот (сборник в чест на проф. Дойно Дойнов). София, 2004, с. 297–312 (https://electronic-library.org/articles/Article_0063.html).

^[8] Всички кинопрегледи на Фондация „Българско дело“ се съхраняват в БНФ, където са филмографски обработени и анотирани.

^[9] Иванова, Димитрина. Кинохрониката на Фондация „Българско дело“. – Кино и време, № 27, 1989, с. 177.

^[10] Филмът „Цар Борис III Обединител“ (1943) може да бъде видян на адрес: https://dvoretz-vrana.bg/%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE/%D1%86%D0%B0%D1%80%D1%8C-%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%8A-iii-%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8C%D1%82%D1%8A-%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BC/

^[11] Мир, г. XLIX, № 12915, 13.IX.1943, с. 2.

^[12] Кърджилов, Петър. Кина под бомби. Портал Култура, 10.I.2024 (https://kultura.bg/web/%d0%ba%d0%b8%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d0%b4-%d0%b1%d0%be%d0%bc%d0%b1%d0%b8/).

^[13] Политическият кръг „Звено“ е създаден през юни 1927 като непартийна организация, целяща консолидирането на раздробените политически партии в България. Затова и сред основателите му са общественици и политици както от управляващия тогава Демократически сговор, така и радикали, демократи и широки социалисти. Негови печатни органи са сп. „Звено“ (1928–1934), в. „Изгрев“ (1932 – 1934; 1944 – 1951) и сп. „Бразда“ (1936 – 1942; 1945 – 1948). На 28 юни 1930 „Звено“ публикува програмна декларация, с която поставя началото на преобразуването си в политическа организация. През 1934 нейни членове участват активно в Деветнадесетомайския преврат, а през 1944 в Деветосептемврийския. На 10 август 1943 е създаден Националният комитет на Отечествения фронт, включващ и лидерите на кръга „Звено“, който на 18 септември 1944 официално възстановява дейността си, а на 1 октомври се преобразува в политическа партия – Народен съюз „Звено“. Дошлото на власт след 9 септември 1944 правителство се оглавява от Кимон Георгиев – лидера на „Звено“, и включва още трима представители на организацията: външния министър Петко Стайнов, военния министър Дамян Велчев и министъра на просветата Станчо Чолаков. След сключването на Парижкия мирен договор през 1947 опозицията в страната е ликвидирана, а през септември Сталин слага край на т.нар. „народна демокрация“ в Източна Европа. На 19 февруари 1949 Народният съюз „Звено“ се саморазпуска и изцяло се влива в ОФ, преставайки да съществува като самостоятелна политическа организация.

^[14] Чуканов, Кирил. Българската национална пропаганда и нейната институционализация през 40-те години. Опит за сравнение на структурата на дирекцията на националната пропаганда и министерството на пропагандата (информацията и изкуствата). – Анамнеза, г. І, № 3, 2006, с. 11.

^[15] Отечественофронтовски комитет на фотодейците. – Отечествен фронт, г. I, № 9, 17.IX.1944, с. 2*.

^[16] Културните работници на БРСДП се свикват на заседание. – Народ, г. I, № 27, 3.XI.1944, с. 2*.

^[17] Всекидневникът „Изгрев“ започва да излиза през септември 1944 в София като орган на Народния съюз „Звено“, чийто председател е Кимон Георгиев – тогавашният министър-председател на България. През август 1951 изданието прекратява съществуванието си и на негово място започва своето летоброене вестник „Вечерни новини“.

^[18] Изгрев, г. I, № 59, 14.XII.1944, с. 2*.

^[19] Стоянов, Георги-Бигор. За тъй наречения „Съюз на филмовите дейци“. – Кино, г. VI, № 3, 30.III.1951, с. 2.

^[20] Янакиев, Александър. Синема.bg. 100 години филмов процес. Личности, филми, салони. София, Титра, 2003, с. 206 – 207.

^[21] Нов български филм. – Отечествен фронт, г. I, № 144, 24.II.1945, с. 4*.

^[22] Чуканов, Кирил. Българската национална пропаганда и нейната институционализация през 40-те години. Опит за сравнение на структурата на дирекцията на националната пропаганда и министерството на пропагандата (информацията и изкуствата). – Анамнеза, г. І, № 3, 2006, с. 11 (ЦДА, ф. 2, оп. 1, а. е. 3, л. 227).

^[23] Изгрев, г. I, № 294, 18.IX.1945, с. 4*.

^[24] Събранието на Камарата на културата. – Литературен фронт, г. I, № 42, 1.IX.1945, с. 4*.

^[25] Земеделско знаме, г. ХХІV, № 76, 12.ХІІ.1945, с. 3*.

^[26] Киноисторикът Костадин Костов изказва хипотезата, че в края на 1944 Васил Гендов се е бил „ангажирал“ с „една политическа сила“ (БЗНС) и с „нейния лидер“ – д-р Г. М. Димитров.

^[27] Земеделско знаме, г. ХХІV, № 76, 12.ХІІ.1945, с. 3*.

^[28] Земляк, г. I, № 51, 19.І.1946, с. 2*.

^[29] Костов, Костадин. Четири крачки в облаците с Васил Гендов или Истината е толкова близо. По случай 110 години от рождението на пионера на българското кино. Пловдив, декември 2001, с. 18 (Досиета на български кинематографисти преди 9.ІХ.1944. Васил Гендов V, Архив на БНФ).

^[30] Досиета на български кинематографисти преди 9.ІХ.1944. Васил Гендов V, Архив на БНФ.

^[31] Дунавски Отечествен фронт, г. II, № 389, 21.ХІІ.1945, с. 2*; Отечествен фронт, г. II, № 418, 12.І.1946, с. 4*; Тихолов, П[етко]. Живата история на българското филмово изкуство. – Отечествен фронт, г. II, № 419, 13.І.1946, с. 4*; Празнични новини, г. I, № 45, 13.І.1946, с. 2*; Свободен народ, г. I, № 8, 13.І.1946, с. 4*; Народ, г. XXVI, № 393, 15.І.1946, с. 4*; Изгрев, г. II, № 393, 15.І.1946, с. 4*; Земеделско знаме, г. ХХІV, № 103, 15.І.1946*; Хр., Ал. Х. Кемал Ататюрк се „бие“ със създателя на българския филм Васил Гендов. –  Ден, г. I, № 130, 13.І.1946*; Народна войска, г. II, № 383, 17.І.1946, с. 4*; Земляк, г. I, № 51, 19.І.1946, с. 2*; Ден, г. I, № 131, 20.І.1946*.

^[32] Новото ръководство на Съюза на филмовите дейци. – Отечествен фронт, г. II, № 535, 5.VІ.1946, с. 4*.

^[33] Янакиев, Александър. Синема.bg. 100 години филмов процес. Личности, филми, салони. София, Титра, 2003, с. 207.

^[34] Развоят на филмовото дело у нас. – Празнични новини, г. II, № 97, 9.I.1947, с. 4*.

^[35] Увалиев, Петър. Всички сме виновни. – Кино и фото, г. II, № 2, 1.II.1947, с. 2. 

^[36] Награди за филми за 1946. – Отечествен фронт, г. IV, № 760, 23.II.1947, с. 6*; Наградите на Камарата на народната култура. – Земеделско знаме, г. ХХVІ, № 139, 23.ІІ.1947, с. 4*; Международен преглед. България. Наградени киноработници. – Кино и фото, г. II, № 4–5, 5.IV.1947, с. 11 

^[37] Общо събрание на филмовите дейци. – Изгрев, г. III, № 777, 20.ІV.1946, с. 4*; Общо годишно събрание на филмовите дейци. – Изгрев, г. III, № 778, 22.ІV.1946, с. 4*. 

^[38] Среща на филмовите дейци. – Труд, г. II, № 211, 29.V.1947, с. 4*; Международен преглед. България. Видни кинематографисти гости на България. – Кино и фото, г. II, № 7, 5.VI.1947, с. 6 – 7.

^[39] Международен преглед. България. Откриване на първия държавен кинотеатър. – Кино и фото, г. II, № 7, 5.VI.1947, с. 7.

^[40] Фичев, Иван. Раждаше се една нова кинематография. – Кино и време, № 5, 1973, с. 39.

^[41] Международен преглед. България. Конкурс за сценарии. – Кино и фото, г. II, № 14, 25.X.1947, с. 7.

^[42] Международен преглед. България. Откриване на новия кинотеатър „Република“. – Кино и фото, г. II, № 10, 25.VIII.1947, с. 7.

^[43] Мир, г. LI, № 13112, 11.XII.1944, с. 2.

^[44] Международен преглед. България. Доклад за „Глинка“. – Кино и фото, г. II, № 10, 25.VIII.1947, с. 7.

^[45] Георги Ст. Георгиев. Още една голяма придобивка на нашата култура (Домът на кино и фото-културата в София). – Кино и фото, г. II, № 13, 1.X.1947, с. 2.

^[46] Международен преглед. България. Създаване на филмов архив. – Кино и фото, г. II, № 14, 25.X.1947, с. 7.

^[47] Празнични новини, г. II, № 140, 13.X.1947, с. 4*; Народ, г. XXVII, № 925, 17.X.1947, с. 4*.

^[48] Вечер на артистите и филмовите дейци – Отечествен фронт, г. IV, № 975, 6.XI.1947, с. 6*.

^[49] Изгрев, г. IV, № 955, 15.XІ.1947, с. 4*.

^[50] Вечер на филмовите дейци. – Отечествен фронт, г. IV, № 993, 27.XI.1947, с. 4*; Международен преглед. България. Беседа за реализма в киноизкуството. – Кино и фото, г. II, № 16, 26.XII.1947, с. 7.

^[51] Подробности за Христо Мазаджиев (1898 – 1959) виж в статията „Кино „Пачев“, публикувана в сп. Кино, септември 2023 – https://spisaniekino.com/archive-kino/spisaniekino-septemvri-2023/%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%BE-%E2%80%9E%D0%BF%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%B2%E2%80%9D.html.

^[52] Изгрев, г. IV, № 977, 11.XIІ.1947, с. 4*.

^[53] Вечер на филмовите деятели. – Народ, г. XXVII, № 986, 27.XII.1947, с. 4*.

^[54] Матеев, Пантелей. Новият път на българската кинематография. – Кино и фото, г. II, № 16, 26.XII.1947, с. 2.

^[55] Фичев, Иван. Раждаше се една нова кинематография. – Кино и време, № 5, 1973, с. 37 – 38.