БОЯН ЦЕНЕВ

РАЗГОВАРЯ С ВЕСЕЛКА КИРЯКОВА, ПРОДУЦЕНТСКА ФИРМА RED CARPET

 

„ИЗБИРАМ ПРОЕКТИ, КОИТО МЕ ВЪЛНУВАТ“

 

Бяхте на 74^-TOTO Берлинале за световната премиера на филма „Аркадия“, на който сте копродуцент. Как мина събитието?

На Берлинале тази година бях по два повода. Световната премиера на филма на Йоргос Зоис „Аркадия“ и представяне на дебютния проект на Севда Шишманова „Парчета живот“ на Berlinale Co-Production Market. Беше изключително интензивно. В рамките на два дни със Севда имахме около 30 срещи с продуценти, дистрибутори и сейлс агенти от цял свят. Проектът се прие добре и вече имаме предложения за сътрудничество от няколко международни продуцентски компании. В същото време се състоя и премиерата на „Аркадия“. Изключително вълнуващо беше да се срещна с голяма част от актьорския състав и екипа, които бяха дошли за прожекцията. Имаше прекрасни отзиви за филма и много често се споменаваше музиката на Петър Дундаков. Много съм щастлива, че работихме заедно с него по този филм и мисля, че музиката му допринася много за цялостното внушение на филма.

Какви са впечатленията ви от фестивала тази година?

Всичко беше толкова интензивно, че не успях да изгледам нито един филм.

Каква е ролята на продуцента по време на фестивали?

Международните фестивали са място, където се събират представители от филмовата общност от цял свят. Там е мястото, където може да срещнеш продуценти, сейлс агенти и дистрибутори от различни държави. Личният контакт е много важен в нашата професия, така че тези срещи са ключови. По време на фестивали продуцентът е постоянно на работа. Най-хубаво е, когато представяш готов филм на даден фестивал. Въпреки че има огромно количество работа, която да се свърши в подготовката на представянето на филма, срещата с публиката винаги е много вълнуваща.

Първият ви филм като продуцент е дебютът на Милко Лазаров „Отчуждение“ от 2013 г. Как попаднахте в тази позиция? Човек мечтае ли да стане продуцент?

Всъщност продуцент на филма е Христо Живков. Основатели на Ред Карпет и собственици по онова време бяха Христо Живков и Лъчезар Аврамов. Аз участвах в продукционния екип и бях монтажист на филма. По време на постпродукцията Христо трябваше да замине за Америка и затова аз поех компанията с цел да завършим филма. След това проведох комуникацията с фестивалите, разпространението на филма и с Милко Лазаров започнахме да развиваме неговия следващ проект „Áга“. Така започнах да се занимавам с продуцентство.

Продуцент сте и на втория игрален филм на Милко Лазаров „Áга“? Как се координира целият процес в подобни условия?

„Áга“ беше едно голямо приключение. Първо ни отне няколко години, за да дофинансираме проекта. Представяхме го на различни копродуцентски форуми, като София Мийтингс, където срещнахме френски копродуцент от Arizona Productions, и CineLink в Сараево, където срещнахме немските ни копродуценти от 42films. Когато решихме да снимаме филма в Якутия, намерихме контакти на местни продуценти, които бяха ангажирани с реализацията на филма там. Взехме основния екип от България и Германия и заминахме. По време на снимките работихме с голям екип от Якутия. Координацията между екипа в началото не беше никак лесна, но накрая на снимките всички се бяхме сработили чудесно. Разбирахме се на всякакви езици – английски, руски, якутски, немски. Снимахме на лента, което допълнително усложни процеса. Трябваше да изпращаме вече заснетата лента до лаборатория във Франция три пъти седмично. Там я проявяваха и реално виждахме заснетия материал след седмица, понякога две седмици, което беше много рисковано, защото нямахме никакъв прозорец за преснимане, ако имаше технически проблем. Снимахме върху замръзналата река Лена, която започна да се топи и денят, в който забраняваха движението по реката, наближаваше. Предизвикателствата бяха много и от най-различен характер. Процесът на реализация на „Áга“ беше цяла експедиция, която завърши изключително успешно, така че всички усилия си заслужаваха.

И в „Отчуждение“, и в „Áга“ сте и монтажист. Как се съчетават двете професии, на монтажиста и на продуцента, особено когато се изпълняват по един проект?

И при двете професии се изисква да се посветиш изцяло на филма, върху който работиш. В този смисъл не е много трудно да ги съчетаваш. И двете професии изискват търпение. Продуцентът е част от абсолютно всички етапи на една продукция, от сценария до създаването на крайния носител на филма. Монтажът пък е много творческа професия. За мен комбинацията на двете работи много добре. Носят ми различно удовлетворение.

Вие сте хем сравнително отскоро в бранша, хем сте вече наложило се име. Пред какви предизвикателства се изправяте?

Предизвикателствата за всеки проект са различни. Важно е да намериш подходящи партньори за всеки отделен проект. Стратегията за финансиране никога не е една и съща. Сега например работя по дебюта на Севда Шишманова „Парчета живот“. Филм, който има голям международен актьорски състав и снимки в Израел. С Павел Веснаков пък сме в етап на финансиране на неговия трети игрален филм, който ще снимаме в обсерваторията в Рожен догодина. Двата проекта са много различни и изискват напълно различен подход за финансиране и реализация.

„Аркадия“ е копродукция между Гърция, САЩ и България, „Áга“ е копродукция между България, Германия и Франция, а новият филм на Милко Лазаров – „Стадото“ между България, Германия, Люксембург и е подкрепен от ЕВРОИМАЖ. Освен че копродукциите са неизбежният път за събиране на бюджет, с какво обогатяват професионално?

Работата в международен екип винаги развива киносредата. Това са различни практики, различни гледни точки. Всички се учим един от друг и опознаваме различните системи на работа в Европа. Много важна е и работата на творческо ниво. За филма „Аркадия“ например режисьорът искаше композиторът да има опит в работа с фолклор. Той беше много вдъхновен от музиката на Мистерията на българските гласове. Затова искаше композиторът да е от България и аз му препоръчах Петър Дундаков.

Винаги ли се включвате в проект от самото начало на разработването му?

Винаги. За мен е важно да се ангажирам с проект още на съвсем ранен етап от неговото развитие.

Продуцент сте и на документалния филм „Музи с български имена“ по сценарий на проф. Вера Найденова с режисьор Иван Алексиев? Как подбирате проектите, в които участвате, документални или игрални?

От голямо значение е темата, с която се занимава филмът, сценарият и режисьорът. Избирам проекти, които ме вълнуват и които мисля, че са важни.

На какъв етап са „Безветрие“ на Павел Веснаков и „Стадото“ на Милко Лазаров и какво ви предстои занапред?

И на двата филма им предстои световна премиера през тази година. И двата филма са в ръцете на опитни сейлс агенти, които се занимават с международната дистрибуция на филмите.

 

* Текстът е част от проекта на сп. КИНО „Развитие на българския продуцентски модел през годините. Пресечна точка на филмово производство и филмово творчество. Трамплин за утвърждаване на българското кино на световен екран“, който се реализира с подкрепата на Национален Фонд „Култура“.