ИВАН АЛЕКСИЕВ
През 2023 г. издателство „Изток-Запад“ почете 100-годишнината от рождението на великия български актьор Апостол Карамитев с книгата „Рицарят на Доброто“ с автори Олга Маркова и Момчил Карамитев. Очаквано, спомените на Момчил Карамитев за баща му са важно емоционално ядро в текста, но всъщност по-голямата част от книгата е написана от известния кинокритик, изкуствовед и журналист Олга Маркова. Впечатление прави, че книгата е богато илюстрирана със снимки, някои от които са любезно предоставени от Момчил Карамитев и се публикуват за първи път. А авторката присъства осезаемо в полето на българската култура, така че десетте ѝ книги, както и наградите ѝ, не се нуждаят от изброяване.
Темата за живота и делото на Апостол Карамитев отдавна интересува, вълнува и предизвиква Олга Маркова, а не е плод на инцидентно хрумване. Харизмата на легендарния актьор я преследва и не ѝ дава покой години наред. Именно това е главната причина за написването на книгата, а кръглата годишнина си остава просто непосредствен повод. „Изтичащата 2023-та година – пише Олга Маркова – ще остане в историята на българското изкуство като Годината на Апостол! В книгата авторката подробно запознава читателите с поредица от инициативи, посветени на юбилейното честване, които тя определя като „празници на духовността“. Дълбоко развълнувана, Маркова отбелязва, че Годината на Апостол започва някак спонтанно от Берлин още на 27 февруари 2023 г. с уникално събитие в памет на знаменития актьор, организирано от Българския културен център в германската столица, и продължава с документална изложба в Народния театър; срещи с творчеството на Апостол Карамитев в Бургас, Прага и Братислава; изложба и прожекции на документални филми в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.
„Рицарят на Доброто“ е своеобразна амалгама от мемоари, есеистика, изкуствоведчески анализ и журналистика, написана сякаш на един дъх, с явна любов и осезаем пиетет към личността на големия актьор, и с известна доза романтичен патос. Авторката неведнъж споделя лични истории за свои срещи с Апостол Карамитев и емоционални и не по-малко лични преживявания от представления или филми с негово участие. Същевременно обаче книгата ни поднася едно истински задълбочено изследване върху живота и актьорската съдба на Апостол Карамитев, разкривайки ни неговия неповторим, незабравим и съвсем нелек творчески път в служба на голямото изкуство.
Театър, кино, дублажи, радио, телевизия… Творческата биография на Карамитев дори само като обем и разнообразие е повече от впечатляваща, особено предвид факта, че актьорът ни напуска едва петдесет годишен, в разцвета на силите и възможностите си. Олга Маркова избира хронологичния подход, за да представи своя Апостол. В първите няколко глави от книгата - „Подводните камъни на началото“, „Любимци на театралната сцена“, „Възходи и разочарования“ - тя насочва вниманието ни върху театралните му превъплъщения, като, започвайки от първите му роли, постепенно стига до незабравимите му изпълнения в спектаклите „И най-мъдрият си е малко прост“ - реж. Филип Филипов, по пиесата на Александър Островски, „Цената“ на Моис Бениеш, по Артър Милър, „Монахът и неговите синове“ на Кръстьо Мирски, по Милко Милков, „Хенрих IV“ на Енчо Халачев, по Луиджи Пирандело. Тези актьорски и художествени търсения на Апостол Карамитев на театралната сцена са обобщени от авторката в главата „Жажда за експериментиране, за съвършенство“. Тя завършва с извода, че в търсенето си на психологическа дълбочина в образа, Карамитев „се стреми да проникне във вътрешния му свят, да го съпреживее и да приобщи публиката към него. Никога не разчита само на природните си данни, които за някои роли са били достатъчни“.
Екранните роли на незабравимия актьор Олга Маркова припомня в частта, озаглавена „Филмови превъплъщения на българския Мастрояни“. Нужно е да се отбележи, че на много места в текста тя цитира мисли и разсъждения на самия Карамитев, като по-този начин допълнително обогатява повествованието и създава „ефект на присъствие“ на неговата личност. Или както самата тя пояснява: „Позовавах се на размисли, споделени от самия актьор в откъслечния му архив“.
За работата си в седмото изкуство Апостол Карамитев споделя: „Дължа извънредно много на киното. Освен на простота, естественост и пределна искреност, на нетеатралност в най-благородния смисъл на думата, то ме научи и на съвременна лаконичност. Старая се да я постигна и в театъра, въпреки че правя съществена разлика между играта на сцената и на екрана“. По-нататък авторката анализира и филмовите превъплъщения на актьора, започвайки от първото му изпълнение - ролята на Велизаров във филма „Утро над родината“ (1951) – реж. Антон Маринович и Стефан Сърчаджиев – и продължавайки със следващите: българо-съветската продукция „Героите на Шипка“ (1954) на Сергей Василиев, романтичната комедия „Това се случи на улицата“ (1956) – реж. Янко Янков, по сценарий на Павел Вежинов, българо-чехословашкия филм „Легенда за любовта“ (1957) на режисьора Вацлав Кръшка, където екранна партньорка му е Емилия Радева. Не са пропуснати и радващите се на огромен зрителски успех комедии „Любимец 13“ (1958) на Владимир Янчев и „Специалист по всичко“ (1962) на Петър Б. Василев. В тези комедии се налага първата звездна двойка в българското кино Апостол Карамитев – Гинка Станчева. Съвсем закономерно най-голямо внимание Олга Маркова обръща на участието на Апостол Карамитев във филмите „Рицар без броня“ (1965) на Борислав Шаралиев, „Бялата стая“ (1968) на Методи Андонов и последната му, за жалост незавършена, роля във филма „Сватбите на Йоан Асен“ (1975) на режисьора Вили Цанков. Именно в тези роли авторката съзира най-високите проявления на актьорския талант на Апостол Карамитев. Например за превъплъщението му в „Бялата стая“ тя пише: „Очевидно тази роля Апостол преосмисля с цялото си същество. Тя е изпълнена с преживявания, каквито той наистина обича и умее да пресъздава. Затова се оказва и най-високото стъпало в творческата кариера на актьора: с дълбоко и плътно проникване в същността на нашия съвременник, трескаво разсъждаващ върху проблемите на живота с неговите обществени и нравствени устои; на интелектуалеца, способен на жертви в името на общото благо“.
Биографичният концентрат в книгата откриваме в главите „Родова памет“ и „Апостол – баща и съпруг“, към които естествено трябва да прибавим и отделната част с автентичните спомени на сина на актьора, Момчил Карамитев.
За да бъде животоописанието на именития творец цялостно и пълноценно, е невъзможно да бъде пренебрегната и неговата педагогическа дейност като преподавател по актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. В главата „Подходът му като педагог“ Олга Маркова хвърля светлина върху пословичните му всеотдайност и самовзискателност, които той се опитва да предаде и на своите ученици. Тя цитира и мнението на неговата колежка от Академията проф. Надежда Сейкова: „Карамитев беше дълбоко убеден, че за да се разкрият истинските способности на младежите, те трябва да играят много и различни роли. Още първата година когато започна да преподава, реализира пет различни пиеси. Пет постановки, и то успешни – абсолютен рекорд! Изключителен по рода си максимализъм!“.
Максимализмът – и това става недвусмислено ясно от книгата - е бил характерен за всяко начинание, с което Апостол Карамитев се е захващал. Емблематичен е примерът, който Маркова посочва в книгата: „Специално внимание заслужава начинът, по който озвучава за БНТ прословутия сериал в 26 епизода „Сага за Форсайтови“ – телевизионна адаптация на Би Би Си от 1967 г. по поредицата от романи на Джон Голсуърти. В него той дублира и озвучава сам всички актьори! Това е безпрецедентен естетически факт в световната история на дублирането на художествени произведения“.
На много места в изложението авторката се връща отново върху някои ключови превъплъщения на актьора, били те театрални или филмови, които вече е анализирала, сякаш за да фокусира отново нашето внимание и да ни призове да ги преоткрием в различен контекст. Хибридният подход на Маркова, изразяващ се в нарочно стилово разнообразие, създава особена динамика на текста – той е есеистичен в някои свои части, изкуствоведчески и задълбочено аналитичен, където трябва, а понякога – спонтанен и завладяващ, сякаш е написан от истински „фен“, тоест от човек, лудо и дори ирационално влюбен в личността и делото на твореца. И не на последно място – книгата е не просто спомен за незабравимия актьор, но и съкровищница, събрала и запазила ценни сведения за неговия творчески метод. Тази съкровищница без съмнение е отворена към бъдещето – към всички млади и тепърва започващи своя път в изкуството актьори и въобще творци, които ще могат да намерят в книгата и пример, и споделен опит, а защо не и своя сродна душа, изминала пътя, по който те тепърва поемат.
За финал, може би леко тъжен – за петдесетте години, изминали от смъртта на Апостол Карамитев през далечната 1973 г., „Рицарят на доброто“ е първото цялостно изследване, посветено на неговите живот и творчество. Искрено вярвам, че тази половинвековна празнота вече поне отчасти е запълнена и че звездата на изключителния актьор ще продължава да грее, далеч-далеч от инерцията на забравата.
