ЙОРДАН ТОДОРОВ
РАЗГОВАРЯ С РЕЖИСЬОРА И ПРОДУЦЕНТ ВАЛЕНТИНА ГАНЕВА
Шиндлер, архитект на пространства изследва живота и наследството на родения във Виена американски архитект-визионер Рудолф Шиндлер (1887 – 1953). Известен със смелия си подход и новаторски принос към модернистичната архитектура в Калифорния през първата половина на XX в., Шиндлер е визионер на кръстопътя между изкуството и функционалността. Революционният му подход предизвиква установените норми и води до създаването на емблематични сгради, които вдъхновяват поколения архитекти.
ПОРТРЕТ НА РУДОЛФ ШИНДЛЕР, ЗАСНЕТ ОКОЛО 1930 г. ОТ ЛЕГЕНДАРНИЯ АМЕРИКАНСКИЯ ФОТОГРАФ ЕДУАРД УЕСТЪН.
Роден във Виена през 1887 г., Шиндлер се премества в Лос Анджелис през 1920 г. благодарение на сътрудничеството си с Франк Лойд Райт, на когото се възхищава, след като изучава влиятелното „Wasmuth Portfolio“ – двутомно издание със сто литографии на проекти на Райт, който е най-известният американския архитект по отново време. В частните домове, които построява в Лос Анджелис между 20-те и началото на 50-те години на ХХ век, Шиндлер комбинира вдъхновената от природата чувствителност на Райт със строгостта на европейския модернизъм и пространствените експерименти.
Филмът Шиндлер, архитект на пространства разглежда нелекия път на Шиндлер, както и сложните му и доста често противоречиви взаимоотношения със съвременниците му Франк Лойд Райт и Ричард Нойтра – изтъкнати фигури в архитектурата, оказали значително влияние върху кариерата му. С дълбока страст към разказването на истории и с усет към детайлите в архитектурната история, режисьорът Валентина Ганева ни повежда на вълнуващо пътешествие през живота и кариерата на Шиндлер, разкривайки същността на някои от най-революционните му проекти. Във филма участват множество известни имена от света на архитектурата като Франк Гери, Рей Капе, Том Мейн, Стивън Хол, Улф Прикс и Марк Мак. Наративът се води от Мерил Стрийп, а актьорите Удо Киер и Ксандър Бъркли озвучават съответно Шиндлер и Франк Лойд Райт.
Шиндлер, архитект на пространства е селектиран на множество фестивали, сред които Фестивалите за архитектура и дизайн в Ню Йорк, Торонто, Ванкувър, Мумбай, Лос Анджелис и Чикаго, Международния филмов фестивал в Палм Спрингс и Международния филмов фестивал в Нюпорт Бийч. Включен е в програмата на София Филм Фест и ще бъде представен лично от Валентина Ганева, която е част от тазгодишното документално жури на фестивала.
Валентина Ганева завършва кинознание във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Неделчо Милев през 1988 г. През 1990 г. заминава за Лос Анджелис и след като изкарва курсове по работа с Avid, започва работа като монтажист. През 2000 г. става съсобственик на студиото за постпродукция Murex Films и работи като монтажист на музикални клипове, рекламни филми. Шиндлер, архитект на пространства е първият ѝ филм като продуцент и режисьор.
ВАЛЕНТИНА ГАНЕВА
Валентина, с вас разговаряхме за проектът ви за филм за Рудолф Шиндлер преди 12 години. След множество перипетии, Шиндлер, архитект на пространства най-после е завършен. Върху какво друго работихте през това време?
Ако не броим няколкото музикални клипа, които режисирах и монтирах, не съм се занимавала с друго. Работата по филма за Шиндлер ми отнемаше цялото време – изследване на темата, събиране на архивни материали, писане на сценарий, изготвяне на бюджети, намиране на средства и техника, организиране на снимки и снимачни екипи във Виена, Чикаго, Лос Анджелис, Ню Йорк, Санта Барбара, Ла Хоя и Нюпорт Бийч, монтаж, заявления за грантове до различни организации, маркетинг, уебсайт, социални мрежи… и всичко това от 2012-а досега. Хубавата новина е, че филмът се приема много добре – салоните са пълни, а публиката остава за разговор и отзивите са чудесни.
Какво предизвика интереса ви към Рудолф Шиндлер?
Някои проекти са съдбовни. В началото бях ангажирана да заснема кратък филм за реставрацията на El Pueblo Ribera – жилищен комплекс от дванадесет бунгала в Ла Хоя, построен по проект на Шиндлер през 1923 г. Бях наета от Джеймс Рега, който беше реставрирал едно от бунгалата и който завършваше реставрацията на къща, проектирана от Ричард Нойтра в Лос Анджелис – Kun House. Неговата идея беше да направим кратък филм за реставрацията на El Pueblo Ribera и да заснемем пълнометражен филм за творчеството на Нойтра. Когато започнах да правя проучване установих, че в началото те са приятели, но после стават съперници. Има дори момент на предателство. Нойтра, който идва в Америка, подпомогнат от Шиндлер, върви по утъпкани пътеки. Представител е на интернационалния стил и развива идеите на Баухаус и Лудвиг Мис ван дер Рое на калифорнийска почва. Той става лицето на модерната архитектура на Западният бряг. Нойтра е много добър архитект, но не е новатор. Докато Шиндлер през целия си живот измисля неща, развива нови видове архитектурни конструкции и е човек, който прокарва нови пътища. За мен той е много по-стойностен и интересен като творец. Неговите проекти не са толкова завършени, колкото тези на Нойтра, но в тях има много новаторски идеи доразвити по-късно от други архитекти.
EL PUEBLO RIBERA COURT (1943, АРХИТЕКТ РУДОЛФ ШИНДЛЕР)
Така в един момент се запитах защо ще правим биографичен филм за Нойтра, когато Шиндлер е по-оригиналният архитект. За моя радост Рега се съгласи и така започнахме филма. За мен този филм беше и морален избор. Чувството ми за справедливост е в основата му. Истината е, че творчеството на Шиндлер е малко разбрано. В много публикации Нойтра и Шиндлер са слагани в един кюп, а те са абсолютно различни архитекти. Пишат, че Нойтра пръв е премахнал границата между живеенето вътре и вън. Това е абсолютна глупост. Шиндлер поставя основите на този принцип още през 1922 г., с Kings Road House, къщата, която построява за себе си в Лос Анджелис. Това е началото на така наречения „калифорнийски начин на живот“, където градината, благодарение на климата, е част от жилищното пространство през цялата година. А Нойтра пристъпва към тази концепция през 30-те години и тя кристализира в Kaufmann Desert House в Палм Спрингс през 1946 г.
KAUFMANN DESERT HOUSE (1946, АРХИТЕКТ РИЧАРД НОЙТРА)
Пред мен е първото издание на книгата „Five California Architects“ на Естер Маккой от 1960 г., показана във филма ви, в която има 46 страници, посветени на Шиндлер. Но Шиндлер не е включен в изложбата на модерната архитектура, организирана от Музея за модерно изкуство в Ню Йорк през 1932 г., не е поканен за проекта „Case Study Houses“ през 1945 г. Едва с книгата на Маккой, той получава известно признание. Как си обяснявате неглижирането му през всичките тези години?
Шиндлер не е част от модернизма на деня, представляван от т.нар. Интернационален стил. Всички архитекти, които са включени в изложбата на Музея за модерно изкуство, са представители на това течение, с изключение на Франк Лойд Райт, чието участие е повече отдаване на почит към бащата на модерната архитектура в Америка. Самият Шиндлер определя себе си като „space architect“ и дори сега се чудя как точно да преведа заглавието на филма на български така, че да е възможно най-точно.
Как финансирахте Шиндлер, архитект на пространства?
С помощта на хора с интерес по темата, които имат благотворителни тръстове и фондации и с три Indiegogo краудфъндинг кампании, които организирах. Също и с мои лични средства. Това отне много време. Освен всичко друго, интервюираните във филма трябваше да намерят време, за да застанат пред камерата. Има двама оператори във филма. Всъщност те са повече, но двама са основните. Яцек Ласкус, който засне архитектурата и повечето от интервютата и Дани Духовни, известен оператор и режисьор на реклами, с когото по време на COVID пандемията превърнахме една от стаите в къщата му в Малибу в студио. Там той засне всички архивни фотографии, експериментирайки с различни видове осветления и използвайки реквизити, огледала, стари обективи. Това визуално направи архивния материал по-интересен, динамичен и емоционален. Светлината при работата с архивните материали беше много важна, защото тя е един от основните елементи, който Шиндлер използва в архитектурата си. Работих и с Каролина Щайнбрехер, австрийска операторка. Двете с нея, с камера и статив, обикаляхме улиците на Виена и заснехме сцените там.
КРИСТИНА КУЛИШ В РОЛЯТА НА МУЗАТА В KINGS ROAD HOUSE, КЪЩА, КОЯТО ШИНДЛЕР ПРОЕКТИРА ЗА СЕБЕ СИ ПРЕЗ 1922 г., И КОЯТО Е МОЖЕ БИ НАЙ-ИЗВЕСТНИЯ МУ ПРОЕКТ. ГАНЕВА ЗАСНЕМА ТОЗИ И ДРУГИ „АРХИВНИ“ КАДРИ, ИЗПОЛЗВАЙКИ 16 ММ ФИЛМОВ МАТЕРИАЛ.
Въпреки че е сниман в продължение на много години, филмът е доста хомогенен.
Стилът се запази, защото Яцек, операторът, с когото започнах филма, беше с мен до финала. Имах късмет, че всеки път той се отзоваваше, макар бюджетът да беше малък, защото темата му беше интересна. Единственият, сниман в различни години, е архитектът Марк Мак през 2012-а, и през 2020 г. Помолих го да си облече същата оранжева риза, добре, че я пазеше. Имаше множество такива малки предизвикателства.
Някои сцени във филма са снимани на 16 мм филмова лента. Какво предопредели това решение?
Това е принос на оператора Дани Духовни. Дани имаше стар филмов материал Kodak 16 мм и 8 мм, останал от времето, когато е снимал реклами и предложи да ги използваме, за да създадем „архивен“ материал като свързващ елемент. Нямахме идея дали материалът ще става за нещо, когато се прояви, тъй като не беше съхраняван добре, но си казахме, че това вероятно ще направи кадрите по-автентични. Първият кадър във филма с музата на Шиндлер е заснет от Дани, както и тези, на които тя танцува в къщата на Шиндлер. Търсехме варианти да направим филма по-интересен, да се движи, да е визуално ангажиращ, защото ме притесняваше фактът, че в него има образователен момент и много архитектурна теория. Страхувах се да не стане скучен и академичен. Затова трябваше да го направим интересен визуално – тогава зрителите могат да възприемат по-лесно цялата информация. Естествено актьорите, музиката, добрият монтаж също помогнаха в тази посока.
СТУДИОТО НА ШИНДЛЕР В KINGS ROAD HOUSE. СПЕЦИАЛНО ЗА ФИЛМА ВАЛЕНТИНА ГАНЕВА АРАНЖИРА ИНТЕРИОРА С ОРИГИНАЛНИТЕ МЕБЕЛИ, КОИТО ИНАЧЕ СЕ СЪХРАНЯВАТ НА СКЛАД.
Монтажът на филма, който е ваше дело, е изключително професионален.
През всичките тези години, освен монтажист на филма, бях също и асистент-монтажист, занимавах се с техническа поддръжка, и ръководех постпродукцията… Монтажът носи ритъма на филма и особено в документалното кино чрез него се гради историята.
Какви камери използвахте за заснемането на филма и какво предопредели избора на оператора Яцек Ласкус?
Цялата архитектура във филма е заснета с ARRI Alexa, с обективи Angénieux (известни с „мекото“ изображение, което създават – б.а.) и Zeiss – там бяха похарчени най-много от средствата, както и в постпродукцията. Естествено филм може да се направи и с по-малко пари, но обикновено това се вижда на екрана. Когато човек е вложил толкова време от живота си и толкова усилия да направи нещо, накрая, поне аз съм такъв човек, не мога да го завърша както и да е. Трябва да се завърши по най-добрия възможен начин.
Яцек е полски възпитаник, и както знаем, тяхната операторска школа се ползва с много добра репутация. Преподава в Американския филмов институт и също така води уъркшопове за филмово осветление към компанията Panavision. Естествената светлина и как тя обиграва пространството, е един от принципите в архитектурата на Шиндлер и беше много важно да проличи във филма, а също така и връзката между вътрешно и външно пространство. Във филма има много бавни, дълги панорами в които камерата преминава от екстериор в интериор, това е доста сложно, но резултатът си заслужава. В някои случаи се наложи да правим по 8-10 дубъла.
LOVELL BEACH HOUSE В НЮПОРТ БИЙЧ, КАЛИФОРНИЯ (АРХИТЕКТ РУДОЛФ ШИНДЛЕР)
Шиндлер, архитект на пространства се фокусира върху влиянието на Шиндлер върху модерната архитектура. Как решихте кои от многото му проекти да включите във филма?
Има къщи, които са ключови за работата на Шиндлер и които демонстрират идеите му в различни периоди. В това отношение Kings Road House, която строи за себе си, е много важна – от нея започват много концепции, най-популярната, както казах, е т.нар. „калифорнийски начин на живот“, където холът, образно казано, е градина с открита камина и там се случва голяма част от живеенето. Тази концепция води до преориентиране на пространството, като входът и фасадата престават да са толкова важни и къщата се обръща към градината. Граница между вътрешното и външното пространство не съществува – те са на едно ниво и са свързани с плъзгащи се врати. Покривът е плосък и стените и подът са от необработен бетон. За много историци това е първата модерна къща в света. Шиндлер проектира дом, в който мъжете и жените са равностойни. Всеки от тях има свое собствено студио. Също за всеки отделен период избрах архитектура с възможно най-прогресивни елементи. Така например Lovell Beach House в Нюпорт Бийч, Калифорния има конструкция, която също е страшно напредничава, в сравнение с всичко останало, правено по онова време.
Франк Гери, който е интервюиран във филма ви, е голям почитател на Шиндлер и доколкото разбирам, двамата са се познавали лично.
Да, Гери е студент по архитектура в Университета на Южна Калифорния през 40-те години и посещава всички обекти, където Шиндлер строи къщи, за да види какво прави той. Също така ходи често и в Kings Road House. Въобще двамата са имали добър контакт и приятелство, независимо от възрастовата разлика.
ПЛАКАТ НА ФИЛМА ШИНДЛЕР, АРХИТЕКТ НА ПРОСТРАНСТВА, КОЙТО АКЦЕНТИРА ВЪРХУ СВЕТЛИНАТА, КАТО ЕДИН ОТ НАЙ-ВАЖНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ В ТВОРЧЕСТВОТО НА АРХИТЕКТА.
Как установихте контакт със starchitect от величината на Гери?
Той имаше изложба в галерията Gemini G.E.L. в Лос Анджелис и обща позната ме представи и му каза, че ще правя този филм. Самият Гери говори доста възторжено за Шиндлер и каза, че ще ми даде интервю. Провеждането на самото интервю отне няколко години, защото Гери беше доста зает. Обаче аз не се отказах. Интервюто беше планирано за 13:00 часа, но с екипа чакахме 3-4 часа. Гери най-после дойде, беше доста изморен, защото беше станал в четири сутринта. По онова време беше на повече от 80 години. Не беше лесно интервю, но каза доста интересни неща. Включително и признанието, че Шиндлер е най-важният архитект за Гери. Все пак, когато го питах за Gehry Residence, къщата му в Санта Моника, построена в деконструктивистки стил през 1978 г., с която той става известен, не пожела да каже, че е повлияна от Шиндлер, което е очевидно за всеки запознат с къщите на Шиндлер от последния му период 1940 – 1953 г. Каза, че е бил повлиян от идеите на художници от онова време като Робърт Раушенбърг например.
Има ли сграда, проектирана от Шиндлер, която не е във фокуса на архитектурните историци, но която включихте във филма?
С много от къщите на Шиндлер има проблем, че през годините собствениците им са правили подобрения и в много от къщите всъщност не е запазен оригиналният дизайн. За мен беше важно показаното във филма да бъде автентично, за да се види каква е била идеята на Шиндлер. Това беше водещият принцип при избора на къщите, които заснехме и също те да представят различни периоди от творчеството му. Според мен едно от достойнствата на филма е, че тези оригинални пространства остават съхранени завинаги и всеки, който проявява интерес, може да ги види. В случая с Kings Road House и El Pueblo Ribera всички мебели са по оригинален дизайн. По принцип Kings Road House е музей, в който непрекъснато се организират изложби и тези мебели, които виждате във филма, се държат на склад. Платих, за да извадим мебелите от склада, да ги разположим в къщата и да ги заснемем, за да се види каква е била оригиналната идея на Шиндлер за интериора.
Използвахте ли визуален материал от 20-те години, за да разберете кое къде точно е стояло?
Да. Има снимки от 20-те, които показват къде са стояли мебелите. Другото място с мебели на Шиндлер е бунгалото в El Pueblo Ribera, реставрирано от Рега. Той използва рисунки на Шиндлер от архивите в Санта Барбара, по които майстори-реставратори изработиха мебелите.
ВАЛЕНТИНА ГАНЕВА ВЪВ VAN DEKKER HOUSE, ПРОЕКТИРАНА ОТ ШИНДЛЕР ПРЕЗ 1939 г.
Има ли регистър на всички къщи на Шиндлер и колко от тях са запазени? Във филма показвате Van Dekker House, която не e в много добро състояние.
Тази къща вече е реставрирана. Аз лично не харесвам реставрацията, въпреки че беше отличена с някаква награда. (През 2016 г. реставрацията на Van Dekker House е отличена с престижната Preservation Award, връчвана от Los Angeles Conservancy, неправителствена организация, занимаваща се с опазване на историческото наследство на Лос Анджелис – б.а.) Собственикът направи някои промени, които са просто ужасни. Например боядиса стените в цветове, които въобще не са характерни за Шиндлер.
В този ред на мисли, виждате ли филма като един вид консерваторска работа, като свидетелство за актуалното състояние на архитектурата на Шиндлер?
Да, всъщност филмът е един вид документ, помощно средство за бъдещи реставрации.
Адолф Тишлер, собственикът на Tischler House, е един от малкото собственици на къща на Шиндлер, с когото са се познавали и когото интервюирате във филма.
Той беше единственият жив клиент на Шиндлер, с който имах късмета да се срещна. Беше на повече от 90 години, вече е покойник. През 1948 г., Тишлер се среща както с Нойтра, така и с Шиндлер и разговаря с двамата за идеите им. В крайна сметка наема Шиндлер, защото му харесва повече като мислене и като човек. Тази къща е от последния период в творчеството на Шиндлер, когато той експериментира с прозрачни пространства. Според оригиналния план, целият покрив е трябвало да бъде прозрачен. Но след като поживява няколко години в къщата със семейството си, Тишлер настоява пред Шиндлер част от покрива да бъде покрит, защото тогава около къщата няма много дървета и изобилието от светлина му идва в повече. Иначе в архивния филмов материал, който е включен във филма, се вижда, че целите панели на покрива са прозрачни. В началото съседите въобще не са харесвали Tischler House и са искали да бъде разрушена, защото им загрозявала улицата и чак двадесет години след построяването ѝ започват да я възхваляват.
Има ли къщи на Шиндлер, които са били разрушени през годините?
Да, например Wolfe House на остров Каталина, която е построена през 1928 г. и която може би е вдъхновила Франк Лойд Райт за неговата легендарна Falling Water. Wolfe House е купена от хора, които казват, че ще я запазят и реставрират, след което я събарят през нощта, когато няма кой да ги види и спре.
ВАЛЕНТИНА ГАНЕВА С АКТЬОРА УДО КИЕР НА ПРЕМИЕРАТА НА ШИНДЛЕР, АРХИТЕКТ НА ПРОСТРАНСТВА НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ФЕСТИВАЛ ЗА КИНО В ПАЛМ СПРИНГС ПРЕЗ ЯНУАРИ 2025. ОСВЕН ЧЕ ОЗВУЧАВА ШИНДЛЕР, КИЕР СЪЩО ТАКА Е ГОЛЯМ ПОЧИТАТЕЛ НА АМЕРИКАНСКИЯ МОДЕРНИЗЪМ.
Във филма ви освен известни архитекти участват с гласовете си и известни актьори. Как успяхте да привлечете Мерил Стрийп, Удо Киер и Ксандър Бъркли?
Всички те работиха за т.нар. „scale“ – минималното заплащане в киното тук, защото са членове на съюза на артистите SAG-AFTRA и нямат право да работят безплатно. Иначе нямаше да мога да си ги позволя. Ксандър Бъркли е мой личен приятел, когото познавам от доста отдавна. Той е голям почитател на България, участвал е във филми, снимани тук. Помолих го да озвучи Франк Лойд Райт и той прие. Много дълго време исках Кристоф Валц да бъде Шиндлер, защото също е австриец, който живее в Лос Анджелис и обича архитектурата, но той не пожела да участва. Чудех се какво да правя и тогава Ксандър, който е работил с Удо Киер, ме свърза с него. Удо е колекционер с отношение към архитектурата. Живее в бившата библиотека в Палм Спрингс, проектирана от Алберт Фрей (швейцарски архитект, с огромен принос за това Палм Спрингс, Калифорния, да се превърне в един от центровете на американския архитектурен модернизъм през втората половина на XX в. – б.а.).
ВАЛЕНТИНА ГАНЕВА С МЕРИЛ СТРИЙП ПО ВРЕМЕ НА ЗАПИСА НА ГЛАСА ЗАД КАДЪР ЗА ШИНДЛЕР, АРХИТЕКТ НА ПРОСТРАНСТВА В НЮ ЙОРК
Историята с Мерил Стрийп е доста невероятна. Всъщност аз се опитвах да ангажирам Даян Кийтън или Анжелика Хюстън, защото и двете имат отношение към дизайна и архитектурата – за Стрийп дори не съм си и мечтала. Една професорка, която пишеше есе за отношенията между Шиндлер и Нойтра беше дошла в Лос Анджелис и си говорихме по темата. Каза, че нейна бивша студентка е женена за брата на Мерил Стрийп и ми предложи да ѝ пише. Не вярвах, че ще стане, но след време получих имейл, в който пишеше, че Мерил Стрийп „с удоволствие ще стане разказвач във филма“. Това „с удоволствие“ ме изуми. Стрийп пожела записът да стане в Ню Йорк и тогава разбрах каква е цялата история. Преди години тя участва в Адаптация, филм, базиран на книгата на Сюзън Орлийн „Крадецът на орхидеи“. Орлийн и съпругът ѝ са почитатели на Шиндлер и са живели в една от къщите му, Roxy Roth House в Студио Сити, която купуват през 2007 г. По-късно купуват и реставрират Kallis Housе. Мерил Стрийп е била и в двете къщи и е слушала много за Шиндлер и знае за неговата архитектура. Неведоми са пътищата Господни. Сякаш срещата помежду ни беше писана да се случи. Така беше с целия филм, направата му отне доста време, но всичко се случи, когато му дойде времето и то по най-добрия начин. Всички работиха с много любов. Дадох много години от живота си на този филм, но и той ми даде много.
DROSTE HOUSE, ПРОЕКТИРАНА ОТ ШИНДЛЕР ПРЕЗ 1940 г.
Мислите ли, че идеите на Шиндлер са по-релевантни днес, отколкото са били в неговото време?
Да, защото тази свобода на мисълта, играта на форми и обеми, и светлината като ключов елемент се забелязват и в работата на архитекти като Стивън Хол и Том Мейн. Връзката на сградата с терена, диалогът ѝ с него, са елементи абсолютно актуални и днес. Съвременните архитекти могат да научат много от това как Шиндлер решава проблема да прави архитектура с малък бюджет, която е стойностна и модерна и която създава пространства в унисон с природата.
Какво се надявате да научат зрителите от филма?
За специалистите по архитектура и дизайн се надявам да стане по-ясна концепцията на Шиндлер за т.нар. „space architecture“. Като цяло има неразбиране какви точно са неговите принципи. За по-общата публика искам да разбере колко е важно пространството, в което живеем и как следвайки някои основни принципи, бихме могли да създадем пространства, които да допринесат за един по-качествен живот. Другото важно нещо в историята на Шиндлер е как той, независимо че не е достатъчно признат приживе, никога не се обезкуражава и продължава да върви по пътя си, верен на своите идеи. Мисля, че това е много вдъхновяващо за младото поколение.
