ВЛАДИМИР ИГНАТОВСКИ

 

Да разказваш истории е генетично заложено в хората от дълбока древност, още когато се е зародило онова особено същество – Homo Sapiens. Ще го открием в най-ранните форми на социален живот. Както бе казал един умен човек: „Нашите далечни предшественици не са били някакви мрачни субекти, които са седели в пещерите вечер около огъня и са говорили само за мамонти…“. Там са се разказвали различни истории, нещо много важно по време, когато единственият начин да се предаде и да се запази за следващите поколения някаква съществена информация, освен рисунките по стените и по скалите наоколо, са били тези разкази. Тогава е съществувало само словото и устно са се предавали много ценни знания и умения за съществуването и за оцеляването на отделните индивиди, а и на цялата група.

 СКАЛНИ РИСУНКИ ОТ ПЕЩЕРАТА ЕЛ КАСТИЛЬО ИСПАНИЯ ОТ ОКОЛО 40000 ГОДИНИ ПРЕДИ НОВАТА ЕРА 

Важни послания с полезна информация са били повтаряни безкрайно, продължаващи във времето и непрекъснато възпроизвеждани. Появили се митовете, важен информационен и структуриращ фактор. Те трябвало да отговорят на основни въпроси: защо се е появил светът, в който живеем, защо е точно такъв, а не друг, откъде са дошли хората, какво трябва да е поведението им в една несигурна и най-вече враждебна среда. Митовете са особен наратив, който постоянно се е възпроизвеждал и като устни предания, и в ритмично повтарящи се ритуали, система, която непрекъснато възстановява – ефективно средство против забравата. А непрекъснатото повторение води до възникване на серийност. Големият антрополог Леви-Строс говори за съществуване на феномен, който той нарича „митове с чекмеджета“. Извадиш едно, появяват се още няколко и разказът продължава с нови и нови варианти, всъщност безкрайно. Още тогава е бил усетен вкусът на повествованията с продължение и радостното чувство от общуването с тяхната магия, което ще се съхрани през хилядолетията.

 ИЛЮСТРАЦИЯ НА СТЕНЛИ УУДС КЪМ ПРИКАЗКИ ОТ ХИЛЯДА И ЕДНА НОЩ  ИЗДАДЕНА В ЛОНДОН, 1899. ПРИНЦ ШАХРИАР ИЗСЛУШВА ПОРЕДНАТА ИСТОРИЯ, КОЯТО ШЕХЕРEЗАДА МУ РАЗКАЗВА. 

То ще присъства ярко в разказите на Шехерезада, продължили, както знаем, 1001 нощи поради интереса на царствения слушател, не спирали, само временно прекъсвали и отново се възобновявали... От тази „болест“ е заразен и театърът, родил се в Антична Гърция, и бързо оформил спектаклите си като сериен феномен. Представленията започвали с ритуално шествие, в което участвали всички граждани – мъже, жени, деца, изпълнители, жреци… След жертвоприношения към Дионис и ритуално пречистване се връщали в амфитеатъра, където спектаклите продължавали цяла седмица, като всеки ден се поставяли три трагедии и една комедия.

 ДЕТАЙЛ ОТ ПРОСЦЕНИУМА ОТ ТЕАТЪРА НА ДИОНИС (АТИНА) 

Случващото се тогава, колкото и странно да прозвучи, донякъде напомня за това, което познаваме от съвременната телевизия: предварително е оповестена и се знае „програмата“ на спектаклите – кой сюжет от кой мит ще разработват драматурзите, които се състезават за предпочитанията на публиката, от която зависи техния „рейтинг“, и успеха или провала в надпреварата. По време на паузата между отделните спектакли се извършвали действия, които вършели това, което днес правят информационните емисии: съобщавали на публиката важни решения на градската управа, дефилирали юношите, достигнали възрастта, която им позволява да са пълноправни участници в обществения живот, изнасяли богатства, придобити като плячка във военни действия, като данъци или подаръци от съюзни държави и т.н. Зрителите в продължение на дни следели представления, обединени от общ сюжет, с общи герои, но в интерпретацията на различни драматурзи, докато не бъдел определен победителят в това особено състезание, провеждано, както бихме казали днес „на живо“, пред публиката…

 ГРАВЮРА НА ЙОХАНЕС ГУТЕНБЕРГ ДО ПЕЧАТНАТА ПРЕСА, ИЗМИСЛЕНА ОТ НЕГО. РИСУНКА РАФАЕЛО БУСОНИ 

Изобретението на Гутенберг улеснява размножаването на литературни произведения и тяхното тиражиране, като не само оказва особено благотворно влияние за развитието на литературата и на националните езици, но освен това стимулира и създаването на повествования, продължаващи във времето. В културните процеси може да открием този ефект, породен от изобретението на Гутенберг и по-късно. И днес той функционира активно. Разширяването на четящата публика и наченките на една масова култура създават необходимост от продълженията на популярни литературни произведения, най-вече по настояване на четящата публика, която не би искала да изгуби общуването с любими герои или сюжети. Така се появяват продълженията и нови разкази за толкова популярните приключения на различни герои като например Робинзон Крузо. От ситуацията изобретателно се възползва изключително четения за времето си писател Чарлз Дикенс.

 РЕКЛАМНА БРОШУРА НА СЕРИЙНОТО ПУБЛИКУВАНЕ НА ГОЛЕМИТЕ НАДЕЖДИ ОТ ЧАРЛЗ ДИКЕНС В СЕДМИЧНОТО ЛИТЕРАТУРНО СПИСАНИЕ ALL THE YEAR ROUND. ПОЯВЯВА СЕ НАДПИСА TO BE CONTINUED... 

Той съзнателно използва голямата популярност на наративите с продължение за манипулиране на публиката и всъщност е предшественик на бъдещото нашествие на серийните заглавия на екраните на телевизията. Дикенс предлагал на своите читатели всяка седмица по една глава от своите романи, публикувал я като отделна брошура и в този вид тя стигала до многобройните му почитатели. Според очевидци интересът бил толкова голям, че най-запалените любители на прозата на Дикенс нямали търпение да дочакат да им донесат новата глава на поредното произведение. Дори излизали извън мястото, в което живеели, за да посрещнат пощальона още на пътя и да се доберат първи до желаното четиво… Днес навярно със същото нетърпение масовата публика очаква у дома широко рекламираната премиера на едно или друго серийно заглавие, дори на всеки отделен епизод в него. Разбира се, Дикенс не е разполагал с възможностите на днешната агресивна реклама, но умело се възползвал от подходящата конюнктура, за да популяризира своите произведения, превръщайки ги в серийно повествование.

В началото на миналия век същото неспиращо разширяване на четящата публика, нейното масовизиране предизвиква феномена на многобройни поредици, предимно криминални, с постоянни герои, които преминават от заглавие в заглавие. Всяка отделна част има различна тема, сюжет и собствен завършек, а героите преминават, без да променят характера си, в следващия разказ, в рамките на едно всеки път възпроизвеждащо се повествование, променят се само ситуациите, но стилът на разказа и характерът на героите се запазват.

 СЪБРАНИТЕ ИСТОРИИ НА ШЕРЛОК ХОЛМС В 9 ТОМА (4 РОМАНА И 56 РАЗКАЗА) 

Такива са и Шерлок Холмс на Конан Дойл, Патер Браун на Честъртън и Арсен Люпен – „крадецът-джентълмен“ на Морис Льоблан, който се подвизава в двайсет и осем заглавия на писателя и е повод за най-различни вариации: многобройни екранизации, театрални постановки и литературни произведения, ползвали се с необикновена популярност.

Благодарение на развитието на технологиите първо фотографията налага феномен като тиражирането на изображения в големи размери, а новото зрелище – кинематографът – бързо, още в ранните години на своето съществувание, открива възможностите, които се крият в серийното повествование. Фантомас започва своето нашествие по екраните още преди Първата световна война, а неговите приключения, в различни варианти, ще продължат и до втората половина на ХХ в. Луи Фейад, създал в годините на нямото кино 700 различни заглавия, също открива необикновената привлекателност за масовата публика на разказа в серии.

 СНИМКА НА ЛУИ ФЕЙАД (1873 – 1925), РЕЖИСЬОРЪТ, ПОВЛИЯЛ НА ЛУИС БУНЮЕЛ И АЛЕН РЕНЕ В РАННИТЕ ИМ ФИЛМИ. 

От 1915 г. той снима десет серии на Вампирите, в които не става дума за днешното нашествие по екраните на смучещи кръв същества, а за името на банда престъпници. Фейад ще заснеме и десетте серии на Жюдекс и ще превърне изпълнителката на главната роля Мюзидора в една от първите легендарни звезди на ранното кино. За известно време интересът в киното към филмовите серии ще заглъхне, за да се възроди отново през 60^-те и 70^-те години на миналия век.

 МЮЗИДОРА В КАДЪР ОТ ФИЛМА ВАМПИРИТЕ (1915, РЕЖИСЬОР ЛУИ ФЕЙАД) 

Съображенията на тези, които ръководят филмовата индустрия, а те се интересуват най-вече да гарантират приходите и да възвърнат вложените в производството на филми средства, при непрекъснато увеличаващи се разходи, създадоха феномена на непрекъснато възпроизвеждащи се, повече или по-малко успешни, заглавия. Особеностите в тяхното мислене повеляват, че щом един филм е имал комерсиален (търговски) успех, той непременно трябва да се възпроизвежда отново и отново, докато не пресъхне интересът на публиката и съответно потокът на средства в касите на кината. Появиха се, и продължават да се появяват, произведения, в чието заглавие задължително се мъдрят цифри: II, III, IV, V, VI и така до безкрай. Както се шегуваха някои специалисти, днес те повече напомнят за родословието на някоя кралска династия, отколкото за създания на киното…

 ПЛАКАТ НА ФИЛМА РОКИ 5 (1990, РЕЖИСЬОР ДЖОН АВИЛДСЕН) 

 

 КОМПЛЕКТ ОТ 5 VHS КАСЕТИ НА АНТОЛОГИЯТА ЗА РОКИ, ПРОДАВАН В СОЦИАЛНИТЕ ПЛАТФОРМИ КАТО КОЛЕКЦИОНЕРСКА РЯДКОСТ. 

Ако в кинематографа това все пак е страничен ефект, то телевизията се оказа най-подходящият приют за сериите. Там те намериха своя нов и вече постоянен дом, поради една проста причина: програмата на телевизията, нейната душа е серийна. То е, защото тя функционира без прекъсване, 24 часа, седем дни в седмицата, 30 дена в месеца и така до безкрай, а нейните предавания много бързо се ориентират, групират се, превръщат се рубрики, които имат свое постоянно място в програмата на всяка телевизия. В своеобразни серии се превръщат дори новините, които се излъчват всеки ден по едно и също време, а също спортните предавания, филмите, които се появяват на екрана в точно определен за тях час и ден… Същността на телевизията е серийна. И няма по-естествено нещо от присъствието и успеха на филмовите серии, то е предсказуемо и очевидно, днес повече от всякога.

 СНИМКА НА АКТЬОРИТЕ ОТ ПРОЧУТИЯ СЕРИАЛ САГА ЗА ФОРСАЙТОВИ (1967, РЕЖИСЬОРИ ДЕЙВИД ГИЛ И ДЖЕЙМС ДЖОУНС) 

Вероятно има зрители, които помнят появата на първите серийни заглавия у нас, които не са забравили с какво вълнение като деца са следили поредните приключения на малкото конче Фюри, как по-възрастните не са могли да откъснат поглед от екрана на черно-белия телевизор, когато с възхита са гледали перипетиите на Форсайтови, омагьосани от великолепието на актьорския ансамбъл и от преливащото от епизод в епизод повествование за една друга, навярно напълно непозната среда, за едно друго време, за една друга епоха и на уникалния случай: един актьор да озвучава всички герои на екрана, което би било дълбоко неестествено, ако този актьор не беше Апостол Карамитев!... Да не говорим за На всеки километър, обезлюдявал улиците на големи и малки градове, не по-зле от някое световно по футбол, защото в неговите епизоди много добре бе уловена схемата на авантюрния наратив, в чиято отвлечено условна среда майор Деянов (Стефан Данаилов) и Митко Бомбата (Григор Вачков) извършваха невероятните си приключения и се бореха със световното зло, въплътено в образа на интелигентния злодей Велински. А изпълнителят на ролята Георги Черкелов трябваше да изпита „народния“ гняв към екранния персонаж, излял се в реално нарязаните от тийнейджъри гуми на колата му…

 ГРИГОР ВАЧКОВ И СТЕФАН ДАНАИЛОВ КАТО МИТКО БОМБАТА И МАЙОР ДЕЯНОВ В СЕРИАЛА НА ВСЕКИ КИЛОМЕТЪР (1969, РЕЖИСЬОРИ НЕДЕЛЧО ЧЕРНЕВ И ЛЮБОМИР ШАРЛАНДЖИЕВ) 

Но всичко това беше отдавна, днес ситуацията е много променена. Каналите и съпътстващите ги платформи отдавна са стотици. Интернет позволява на зрителите да избират сред огромен брой заглавия. И въпреки че често това изобилие изглежда по-скоро измамно, с постоянните повторения и възпроизвеждане на познати модели – нали трябва да се пълнят със съдържание програмите на непрекъснато увеличаващите се телевизионни и интернет канали.

И така стигаме до един вечен въпрос: как ще изглежда бъдещето? А едно от най-трудните неща на този свят са прогнозите, те най-често не се сбъдват. Днес дигиталните технологии се променят не с години, а с дни и с часове. Непрекъснато светът научава за нови и нови научни постижения, за постоянно развитие и обогатяване възможностите на изкуствения интелект, а те оказват влияние фактически на всички области на живота: политика, медицина, образование, изкуство, масови комуникации. Хората, които работят в тази област, са обладани от желанието да променят изцяло принципите на общуване със зрелището, да премахнат бариерата между наблюдаващия (зрителя) и онова, което се случва на екрана пред него, това, което ги разграничава и отделя, да потопят зрителя, и той вече да не е зрител, а да се превърне в реален участник в разиграващите се събития.

 УДИ АЛЪН СНИМА ДЖЕФ ДАНИЪЛС ДА СЛИЗА ОТ ЕКРАНА И ДА ДОКОСВА РЪКАТА НА МИА ФАРОУ ВЪВ ФИЛМА ПУРПУРНАТА РОЗА ОТ КАЙРО (1984). 

Грубо казано, зрителите да не наблюдават отстранено събитията в създадения дигитално „Западен свят“, с неговите репликанти, неразличими от реалните човешки същества, да не общуват пасивно, както героинята на Рей Бредбъри от 451 по Фаренхайт, с образите, превърнали се в „роднини“ от непрекъснато течащия от огромната телевизионна стена сериал, а тя да пристъпи в тази „стена“ и подобно на по-голямата част от доскорошните зрители, да се превърне в участник в случващо се там. Преходът няма да е лесен, не можем да прогнозираме кога е възможно да се случи, днес нещата се променят толкова светкавично. Ако тази възможност се осъществи, най-вероятно първите варианти да са нещо като усъвършенствана компютърна игра на живо, с всички произтичащи от това последици за традиционното зрелище.

Още Олдъс Хъксли бе обяснил как ще изглеждат подобни опити: „Сюжетът беше пределно прост…“. Не знаем дали точно така ще се случат нещата, дали „потопяването“ на досега пасивно възприемащите зрители ще ги превърне по един или друг начин в активни участници, това е само една от потенциално съществуващите възможности, по която се работи активно. Няма съмнение: с развитието на дигиталните технологии нито киното, нито телевизията, нито серийните филми на бъдещето ще бъдат това, което познаваме днес. И както бе казал Сергей Айзенщайн по друг повод за съдбата на киното и на телевизията по негово време: „Не бива да чакаме, трябва да се готвим и да участваме в промените…“. Защото много лесно можем да се окажем неподготвени и да бъдем изпреварени и изненадани, когато те се превърнат в реалност... най-вероятно всичко, което познаваме, няма да бъде същото.

 

*Текстът е по проект на сп. КИНО „Българските телевизионни сериали – социален и културен феномен. Хибридни форми на филмова и телевизионна специфика“, който се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.