ГЕРГАНА ТРАЙКОВА
КУКЛАТА КАТО КЛЮЧОВ ЕЛЕМЕНТ В СЪЗДАВАНЕТО НА ДРАМАТИЧЕН СПЕКТАКЪЛ
ВЪВЕДЕНИЕ
През последните десетилетия историята на „Животът на Пи“ на Ян Мартел се превърна в истински феномен. Двадесет и две години след излизането на едноименния роман, удостоен с наградата „Букър“ през 2002 г. След изключително успешната филмова адаптация на Анг Лий от 2012 г., театралната постановка на Макс Уебстър предлага нова интерпретация на произведението, която е едновременно интимна в своето усещане и изключително пищна в използваните изразни средства. Пренасяйки се от страниците на книгата на големия екран, а сега и на сцената, разказът за момчето, което оцелява в продължение на 227 дни на спасителна лодка с бенгалския тигър Ричард Паркър сред необятния океан, продължава да вдъхновява както авторите-интерпретатори, така и зрителите. Романът на Ян Мартел пленява читателите със своята многопластовост – от философските теми за човешката природа и оцеляването, до дълбоките размисли за вярата и въображението.
КОРИЦА НА РОМАНА „ЖИВОТЪТ НА ПИ“ НА ЯН МАРТЕЛ
Успехът на тази на пръв поглед простичка история вероятно се крие в нейната дълбока алегория за човешката изобретателност и стремеж към хармония между човек и животно. И докато киното използва визуални ефекти, включващи цифрово създадени персонажи, обекти и локации, които се вграждат във визуалната среда на филма, както и 3D формат, чрез който се интегрират тези елементи с цел постигане на по-реалистичен ефект, театралният спектакъл е по-ограничен във визуалните си възможности. Той се фокусира по-скоро върху силата на актьорското изпълнение и се опира до голяма степен на сценографското въображение. Превръщането на романа в театър изисква новаторски подход, който да пренесе богатството и емоционалния заряд на текста на сцената. Макс Уебстър и неговият екип постигат впечатляващ синхрон между различните елементи на постановката – светлина, видео, звук, сценография и кукли, които по парадоксален начин едновременно създават усещане за магия и реализъм.
ТЕАТЪР И КИНО: ПРОСТРАНСТВОТО НА ВЪОБРАЖЕНИЕТО
Адаптацията на Животът на Пи на театралната сцена е впечатляващ пример за това как едно произведение може да бъде интерпретирано и пресъздадено с богата палитра от изразни средства, всяко от които ангажира въображението на зрителите. Докато киното впечатлява с визуалната си конкретност и мащабните специални ефекти, театърът залага на силата на живото изпълнение и на активното участие на зрителя, който чрез въображението си допълва и обогатява сценичния разказ.
КАДЪР ОТ ФИЛМА ЖИВОТЪТ НА ПИ (2012, РЕЖИСЬОР АНГ ЛИЙ)
Филмовата адаптация Животът на Пи на Анг Лий от 2012 г. използва най-напредналите технологии на своето време, за да пресъздаде един изключително реалистичен свят. Тигърът Ричард Паркър, корабокрушението и оцеляването в открити води са представени с изумителна реалистичност, която въвлича зрителя в приключенията и мъките на главния герой. Киното предоставя ясни и категорични визуални решения, които изцяло потапят публиката в света на героя.
Театралната постановка на Макс Уебстър, от своя страна, предлага контрапункт на визуалната конкретност на киното, като използва елементи от различни изкуства, за да създаде своеобразен парад на възможностите. Тук зрителят е поканен да стане активен участник в историята, да проектира собствените си представи върху сцената, да довърши мултимедийната проекция в главата си.
ЖИВОТЪТ НА ПИ (ПО РОМАНА НА ЯН МАРТЕЛ, РЕЖИСЬОР МАКС УЕБСТЪР, СЦЕНИЧНА АДАПТАЦИЯ ЛОЛИТА ЧАКРАБАРТИ, ПОСТАНОВКА НАЦИОНАЛЕН ТЕАТЪР ЛОНДОН), СНИМКА: © NT LIVE
Главна роля в изграждането на този свят играят куклите, създадени от Ник Барнс и Фин Колдуел. Тази симбиоза между неживото и живото не само привлича вниманието, но и стимулира зрителското въображение, което е основен компонент на театралното изживяване. Сценографията допълва този процес, като един от ключовите елементи се явява ротацията – многозначителен символ, който визуално представя борбата за оцеляване и вътрешните трансформации на главния герой. Чрез бързи сценични трансформации, зрителят е пренесен от белите стени на болнична стая до безкрайните простори на океана. В един момент болничното легло и лодката се превръщат в едно и също, в неразделимо цяло. Това движение между различните светове не само подчертава емоционалната дълбочина на разказа, но и създава усещане за динамика. Тук актьорите не само съживяват неживото, но и работят в тясна симбиоза с него.
Въвеждането на животинските персонажи в историята, разходката из зоологическата градина – всичко това е представено чрез, на пръв поглед, проста хореография, в която на фона на музика и плавни движения актьорите стават едно с куклите и сценографията. И въпреки наивистичния поход, публиката лесно забравя за човека в края на водача и за това, че всяка промяна се случва пред очите ѝ.
ЖИВОТЪТ НА ПИ (ПО РОМАНА НА ЯН МАРТЕЛ, РЕЖИСЬОР МАКС УЕБСТЪР, СЦЕНИЧНА АДАПТАЦИЯ ЛОЛИТА ЧАКРАБАРТИ, ПОСТАНОВКА НАЦИОНАЛЕН ТЕАТЪР ЛОНДОН), СНИМКА: © NT LIVE
Това партньорство между актьорите и неживите обекти е едно от най-големите постижения на постановката. Куклите са не само техническо чудо, но и емоционален инструмент. Те демонстрират връзката между човек и животно, олицетворявайки борбата за надмощие и оцеляване. Сценографията, осветлението и звукът работят в синхрон, за да пренесат зрителите в безкрайния океан или в болничната стая, подчертавайки темите за изолацията и издръжливостта на човешкия дух.
И двете медии – кино и театър – разширяват света на Животът на Пи по свой уникален начин. Докато филмът предлага богати визуални детайли и голяма достъпност до глобална публика, театърът се фокусира върху непосредствеността на преживяването и изследването на границите на въображението. Тези различни подходи не се конкурират, а се допълват, предоставяйки на публиката възможността да преживее историята на Пи в два напълно различни, но еднакво въздействащи формата.
КАДЪР ОТ ФИЛМА ЖИВОТЪТ НА ПИ (2012, РЕЖИСЬОР АНГ ЛИЙ)
ОЩЕ МАЛКО ЗА КУКЛИТЕ
Животът на Пи е спектакъл, в който се срещат живото актьорско присъствие и куклата в план, различен от този, който сме свикнали да виждаме в България. Докато у нас куклата е израз на метафора, условност, асоциативност, на вълшебство, а куклеността е поривът за съживяване на неживото, то в спектакъла на Макс Уебстър куклата създава пълна илюзия за живот, имитирайки характерните движения на живото същество буквално. Можем да започнем от обучението по режисура за куклен театър в България, където един от основните въпроси, на който трябва да си отговорят обучаващите се, е какво е отношението на актьорите -кукловоди към куклите и какъв е техният порив да ги съживят. В азиатските практики например кукловодът, наречен корого, е облечен в черни дрехи и черна маска, явявайки се своеобразна „нинджа“, която манипулира неживото.
В Животът на Пи ситуацията е различна – отношенията между кукловода и куклата не са изрично заявени, нито кукловодите са скрити. Напротив, някои от тях се превръщат в самата кукла, влизат в скелетната ѝ основа и напълно се вживяват в ролята на животното.
В спектаклите на Джули Теймър например наблюдаваме нещо съвсем различно – дублирано събитие, в което актьорът-манипулатор е естетически и драматично интегриран с дейността на своята кукла. Чрез физическо интегриране на човешкото същество с куклата, тя се превръща във визуален израз на въображението на актьора.
БОЕН КОН (ПО ЕДНОИМЕННИЯ РОМАН НА МАЙКЪЛ МОРПУРГО, СЦЕНИЧНАТА АДАПТАЦИЯ И РЕЖИСУРА НИК СТАФЪРД, ПОСТАНОВКА НАЦИОНАЛЕН ТЕАТЪР ЛОНДОН), СНИМКА: © NT LIVE
Спектакълът „Боен кон“ от 2007 г. е първият, в който компанията Handspring Puppet Company (на Ник Барнс и Фин Колдуел) интегрира своята революционна система кукли. Екипът създава коне в реален размер, чиито скелети са изработени от бамбук. И въпреки, че по трима кукловода манипулират всеки един от конете, това остава някак си на заден план и вниманието се насочва върху реалистичните движения и реакции на куклата, създавайки абсолютната илюзия за живот на неживото.
В Животът на Пи Handspring Puppet Company отново залагат на същата система кукли и създават забележителни кукли на зебри, шимпанзета, жирафи, хиени и т.н. Всяка от тях е оживена от по трима кукловоди, които успяват да предадат сложността и мощта на едно реално животно, чрез неговите характерни потрепвания и движения. Например движенията на Ричард Паркър са внимателно координирани, за да отразяват реалистично реакциите на едно диво животно – от ръмженето и напрежението до моментите на спокойствие и доверие. Тази изключителна детайлност създава пълна илюзия за живот, което позволява на зрителите да забравят за механиката на куклата и да се съсредоточат върху емоционалното ѝ въздействие и дори да повярват в нейния автономен живот.
ЖИВОТЪТ НА ПИ (ПО РОМАНА НА ЯН МАРТЕЛ, РЕЖИСЬОР МАКС УЕБСТЪР, СЦЕНИЧНА АДАПТАЦИЯ ЛОЛИТА ЧАКРАБАРТИ, ПОСТАНОВКА НАЦИОНАЛЕН ТЕАТЪР ЛОНДОН), СНИМКА: © NT LIVE
Кукловодите играят ключова роля в тази магия, като действат в абсолютен синхрон, за да вдъхнат живот на Ричард Паркър. Театралната адаптация на Макс Уебстър е пример за това как куклите могат да бъдат използвани, за да се разкаже сложна и многопластова история. Партньорството на всички нива – между кукловоди и кукла, както и между кукла и живо актьорско изпълнение, демонстрира как кукленият театър може да бъде интегриран в драматичния театър, създавайки един нов, уникален сценичен език.
Тази адаптация представя Животът на Пи като мост между жанровете и медийните формати, предлагайки нови перспективи за сценичните изкуства и поставяйки въпроси за ролята на въображението, изкуството и човешката изобретателност. Тя служи за основа в изследване на театралните възможности, които предлага адаптацията на толкова богати литературни произведения.
Използвана литература:
Маленов, Славчо. Трудът М. „Валентин Траянов“, 2005.
Павлова, Джина. Естетически проекции на театралната кукла. „Геа 2000“, 2015.
