ДЕЯН СТАТУЛОВ

 

СЪЗДАВА СЕ КАСТОВИЯТ ПРОБЛЕМ „КЛУБ НА СЛУЖЕБНАТА ОЦЕНКА“

 

Станислав Тодоров – Роги е завършил Филмова и телевизионна режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Христо Христов. Той е режисьор на поредица от популярни сериали като Тя и той, Столичани в повече, Мен не ме мислете, Румбата, аз и Роналдо и др. Дебют в пълнометражното игрално кино прави с филма Дъвка за балончета. Отскоро е председател на Управителния съвет на Сдружението за колективно управление на авторски и сродни права „Филмаутор“.

 СНИМКА: © ДЕЯН СТАТУЛОВ 

Преди три години твой проект беше класиран на първо място за финансиране от НФЦ, но все още филмът не е заснет. Каква е причината и ще се появи ли светлина в тунела?

Сесията е блокирана от колега и чакаме решение на съда – последна инстанция, но кога, не знам. Загубих надежда и вече не следя така активно, както го правех в началото.

В българското кино перманентно има кризи – с финансиране, нормативна база, художествени комисии и сесии. Защо не успяваме да работим в спокоен филмов процес?

Трудно ми е да дам еднозначен отговор. Оформят се фракции, които враждуват помежду си. Завистта властва в душите ни. Няма ясна стратегия за индустрията (ако въобще може да се каже, че има индустрия). Целите не са стратегически, а егоцентрични. Финансирането е труднодостъпно, за сметка на това става все по-скъпо да се снима филм. А зрителите все по-рядко влизат в киносалона.

В последните години са блокирани голяма част от сесиите за филми с бюджет над 600 000 лева и одобрените за финансиране сценарии не могат да бъдат превърнати във филми. Освен всички останали загуби, по този начин редица професионалисти от сферата на киното стоят без работа – режисьори, оператори, сценографи, художници и т.н., те не могат да упражняват професиите си в нормален ритъм. Къде намираш изход от това положение?

Първо, не всички хора от професиите стоят без работа. Повечето работят в рекламата или най-вече в чужди продукции. Освен това вдигането на ставките за повечето професии в киното няма да създаде повече работа, а напротив. Без работа и ниско платени са най-вече режисьори и сценаристи, защото се снимат все по-малко български филми, а сериалите изчезнаха тотално. Изходът е ясен – да се снимат все повече стойностни – филми и сериали – и да се вдигнат бюджетите.

 СНИМКА: © ДЕЯН СТАТУЛОВ 

Колегите блокират сесиите с различни мотиви, но сякаш сега проблемът основно е формирането на служебната оценка, както и нейната тежест в крайната оценка, с която се класират проектите. Какво е твоето мнение по този въпрос?

Служебната оценка е надценена като влияние още в правилника. Въпреки че нейната тежест се намали, тя пак е определяща в много от случаите. Даже е обезсмисляла класирането на комисията, което е безумно. Има елитарност и тя е ясна: клубът е за избрани и трудно можеш да влезеш в него. Примерите са много – повечето силни дебюти на талантливи режисьори са без финансиране от НФЦ. Ако пробиеш, след това можеш да участваш в клуба, но трябва да следваш принципите и яростно да защитаваш да не влизат всякакви. Можем да го наречем „клуб на служебната оценка“. Останалите да го…

Има ли конкретни законови промени, които трябва да се направят, за да се отпуши процесът?

Всъщност има – трябва да се намали влиянието на служебната оценка до минимум. Само ще отбележа, че в секцията „развитие на сценарий“ няма значение кой е сценарист на проекта. Важна е служебната оценка на продуцента?! Също и в секциите за производство на филм сценаристът не носи служебна оценка. Тоест сценарият в българското кино е маловажен, а нали се оценява сценарий?! Единственият художествен факт в кандидатстващите документи е сценарият, всичко друго е много хипотетично – режисура, продуциране?! Но немаловажни са и критериите на художествената комисия. Там има безумия и чисто и просто симпатии, но преди имаше осредняване, като се премахваше най-високата и най-ниската оценка, което блокираше някои целенасочени елиминационни или фаворизиращи действия.

Освен посочените проблеми, ти виждаш ли такива, които не се забелязват от колегите. Някак си остават невидими, а са важни?

Напоследък някои продуценти трупат точки и с това, че са имали миноритарен дял в чужд филм, който е бил примерно в Кан. Те на са поели риска да продуцират този филм, имат малко участие, но трупат точки в служебната оценка. Не мисля, че това е правилно и равнопоставено с други продуценти, които работят по филма още от празния лист.

Има ли умишлено премълчани проблеми, които се замитат под килима на родното ни кино?

Дребна, но важна подробност е, че оценката за зрители е „до 5000“ и „над 5000“ зрители. Тоест няма значение дали имаш 6000 или 60000 зрители?! Аз мисля, че разликата е огромна, но за Правилника не е?!

 СНИМКА: © ДЕЯН СТАТУЛОВ 

Възможно ли е джентълменско отношение между колегите в името на професията, филмите, зрителите? 

Не, властва завистта и егоцентризмът. Дори тези , които са в една и съща фракция, в следващ момент могат да се предадат един друг. Понеже няма обща цел – да правим хубави филми, без значение дали са арт или зрителски.

Доколко според теб е плодотворен този дебат за арт филмите и т.нар. зрителско кино?

Няма такъв дебат, има различни виждания за кино, но те не дебатират помежду си. Те не приемат, че другият има право да съществува. Нещата по света са други, обаче. Там не мислят, че арт филмите не трябва да имат зрители, напротив. В Кан концепцията е авторско кино със зрителски потенциал, в България сме „не ни трябват зрители“, ама дайте държавни пари, защото сме новатори. Или другата крайност – лош водевил, напълнен с лошо играещи звезди (вече и просто инфлуенсъри, които играят като в социалните си мрежи).

Докога режисьорите трябва да чакат 3-4-5 години, за да реализират своя филмов проект – от първоначалната идея до неговата премиера?

Навсякъде по света има проблем с финансирането. Дори и за утвърдени режисьори е трудно да финансират филмите си. Понякога за един филм се чака и повече.

Ти в личен и професионален план как подхождаш към драмите в българското кино. Как се справяш?

Трудно, ако говорим за екзистенц и обмислям да се насоча другаде. Моето поколение е изгубено, дебютирах на 47 години, а съм в професията от повече от 20 години. Но най-лошото е, че зрителите не влизат в салоните, нещата много се промениха. 

Отскоро си председател на УС на Филмаутор. Как организацията за защита на правата на авторите може да помогне в тази криза?

Като увеличава приходите си, за да могат авторите да бъдат все по-независими и да творят, да създават съдържание, филми и сериали.

Мислиш ли, че има поколенческите проблем в родното кино?

Имаше преди, сега се създава кастов проблем, виж „клуб на служебната оценка“ по-горе. Няма равнопоставеност и критериите не са насочени към потенциала на сценария, а към това кой режисьор и продуцент стоят зад него. Според мен трябва да минем на анонимно оценяване в първи кръг и „пийчване“ на избраните – втори кръг. Тогава ще има изненади...