ПЕТЪР КЪРДЖИЛОВ

 

1971: ГОДИНАТА НА X КОНГРЕС НА БКП

В навечерието на X конгрес на Българската комунистическа партия (БКП) се провежда теоретична конференция, организирана от СБФД^[1]. Основният доклад „Новите филми за нашата действителност – насоки на развитие“ е отпечатан в сп. „Киноизкуство“, а част от него и във в. „Народна култура“^[2]. Отново в чест на предстоящото събитие на 3 март в зала „Георги Кирков“ на Партийния дом се провежда среща на Политбюро на ЦК на БКП (воглаве с Тодор Живков) с творческата интелигенция. Основният доклад изнася Венелин Коцев, а сред изказалите се е кинодраматургът Тодор Монов – зам.-председател на СБФД.^[3]

На конгреса посвещава няколко свои филма СНПФ, телевизията – също^[4]. Инициативите пък, с които СБФД посреща партийния форум, биват подробно изложени в „Народна култура“ от председателя Тодор Динов^[5], който на 29 март подписва заедно с председателя на СБП Георги Джагаров и генералния директор на ДО „Българска кинематография“ Христо Сантов договор за сътрудничество между писатели и кинодейци^[6].

От 30 март до 9 април се състои XXIV конгрес на КПСС, а дни след това (между 20 и 25 април) в София е проведен Десетият конгрес на БКП.

 

ЖИВКОВА КОНСТИТУЦИЯ И ДИМИТРОВСКИ НАГРАДИ

На 16 май в България се състои Конституционен референдум – избирателите са запитани дали одобряват новата конституция, наричана „Живкова“. Близо месец след това, на 27 юни, се провеждат и парламентарните избори. Сред кандидатите за депутати има неколцина кинодейци…

В началото на лятото са обявени Димитровските награди – тази в областта на киното е колективна, получават я създателите на телевизионния сериал „На всеки километър“.^[7]

 АКТЬОРЪТ КОСТА КАРАГЕОРГИЕВ В ЕМБЛЕМАТИЧНИЯ КАДЪР НА СЕРИАЛА НА ВСЕКИ КИЛОМЕТЪР  

„Телевизията и радиото вече минават на един по-висш организационен етап – те се обединяват в Комитет за телевизия и радио при Министерския съвет“^[8]. Зам.-председател на новия КТР става Иван Славков. На 20 юли се състои Шестият пленум на Комитета за изкуство и култура (КИК), който взема решението II конгрес на българската култура да се проведе през 1972.^[9]

 

НАЦИОНАЛНИ ПРЕГЛЕДИ И ФЕСТИВАЛИ

От 12 до 17 юли във Велинград преминава V национален преглед на научно-популярното кино^[10], а през септември (12–19) във Варна се провежда X фестивал на българския филм, открит от Павел Писарев – новия генерален директор на ДО „Българска кинематография“. Тази година „Златна роза“ не се присъжда, наградата на секция „Критика“ при СБФД е отредена за „Шарен свят“ – заглавието, обединило новелите „Изпит“ и „Гола съвест“^[11]. По повод назначението на Павел Писарев писателят Георги Марков споделя в едно свое есе, прочетено по „Дойче веле“ по това време: „Междувременно се разигра истински кадрил в смените на ръководителите на кинематографията. Нека само изброим част от тях – Трифон Трифонов, Георги Йовков, Христо Сантов, Николай Попов, Филип Филипов, отново Трифонов, отново Сантов и днес вече Писарев“.^[12]

 12 – 19 СЕПТЕМВРИ 1971, ВАРНА, ПОЧЕТНИТЕ ГОСТИ НА ФЕСТИВАЛА, ОТКРИВАНЕТО ОТ ПАВЕЛ ПИСАРЕВ, НАГРАЖДАВАНЕТО НА ХРИСТО КОВАЧЕВ И КОНСТАНТИН КОЦЕВ 

 

МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ

В края на февруари в Париж се провежда Българска филмова седмица^[13], в средата на годината София приютява Седмицата на монголския филм^[14], а през ноември Москва домакинства на Седмицата на българската анимация.^[15]

 

1972: ПОД ЗНАКА НА ДИМИТРОВСКАТА ТЕМА

Още в началото на годината с указ на Държавния съвет Людмила Живкова е назначена за заместник-председател на КИК^[16]. Управата на Комитета свиква на 8 февруари съвместно заседание с ръководителите на творческите съюзи, на което присъства Александър Лилов – завеждащ отдел „Изкуство и култура“ при ЦК на БКП (от 1970). След експозето на Людмила Живкова бива обсъдена план-програмата по изпълнението на решенията на X конгрес и подготовката на II конгрес на българската култура. В „оживените разисквания“ взема участие представляващият СБФД Емил Петров. Заключително слово държи председателят на КИК Павел Матев.^[17]

На 17 март се провежда VII пленум на КИК, участниците в който избират Людмила Живкова за зам.-председател на Комитета, а Павел Писарев – за „член на изпълнителното бюро [ИБ] с ранг на заместник-председател“. Така освен ръководител на кинематографията той става и заместник-министър на културата. Пленумът приема план-програма и по изпълнението на решенията на X конгрес, и за подготовката на II конгрес на българската култура, чието провеждане се предвижда в периода 14 – 16 декември^[18]. Изключително важно за съдбата на СБФД е друго решение на VII пленум – да се учреди „постоянно действащ орган“, наречен Съвет на председателите на творческите съюзи и ръководен от Людмила Живкова!

 

В СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ

На 24 март се провежда „разширен пленум“ на СБФД под девиза „Повече сред народа, по-близо до живота“. На него доклад изнася първият зам.-секретар Емил Петров, публикуван под заглавието „Граждански и професионален дълг“ в „Народна култура“^[19]. Според публикацията във вестника малцина кинаджии са се изказали на пленума, по-голямата част от взелите отношение по повдигнатите въпроси са били представители на профсъюзите, МВР, МНО, Кремиковци, провинциални културтрегери^[20]… Веднага след разширения пленум се провежда първото отчетно-изборно събрание на Кабинета на младите филмови дейци, чиито членове излизат с призив към връстниците си от Националния клуб на младата художествено-творческа интелигенция.^[21]

 КАДЪР ОТ ФИЛМА ХЛЯБ НА НАУМ ШОПОВ – ПЪРВАТА ПРОДУКЦИЯ НА УЧЕБНО-ЕКСПЕРИМЕНТАЛНАТА СТУДИЯ КЪМ КАБИНЕТА НА МЛАДИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ ПРИ СБФД 

На 31 март в София се състои националното съвещание по проблемите на кинематографията, организирано от КИК и ДО „Българска кинематография“. Присъстват Венелин Коцев, Александър Лилов, Людмила Живкова, Никола Ненов – секретар на ЦК на ДКМС… Докладът изнася Павел Писарев. „Накрая участниците в съвещанието единодушно гласуваха поздравителна телеграма до ЦК на БКП“.^[22]

На 4 април членовете на новоучредения Съвет на председателите на творческите съюзи се събират на своето първо заседание, в което участие взема Александър Лилов. СБФД е представен от своя подпредседател – Емил Петров^[23]. На 8 май в КИК се състои второто заседание на Съвета. Ръководено от Людмила Живкова, то обсъжда няколко въпроса, единият от които е за създаването на фондове към съюзите. СБФД се представлява отново от Емил Петров^[24]. Само след няколко дни обаче, на 16 май, изразител на мнението на Съюза в ИБ на КИК е Богомил Нонев^[25]! Любопитен е фактът, че по същото това време секретарят на Съюза Тодор Пожарлиев (един от доайените на филмова студия „Време“) подписва от името на всички членове на организацията „призив от дейци на литературата, изкуството, културата и художествената самодейност към самодейците в България“^[26]. На 27 октомври се провежда заседание на Съвета на председателите на творческите съюзи, в което този път участва председателят на СБФД Тодор Динов.^[27]

На 10 ноември 1972 г. СБФД провежда своето отчетно-изборно събрание, на което биват избрани 41 членове на УС и нови управителни органи на Съюза.

През лятото СБФД участва в Теоретичната конференция по въпросите на естетическото възпитание, на която се изказват Неделчо Милев и Иван Стефанов^[28]. Есента на свое заседание УС на СБФД учредява ежегодна награда за филмова критика. Първите, отличени с нея, са Емил Петров и Ивайло Знеполски. За книгата си „Българското кино“, излязла на италиански език, Специална награда получава и Серджо Микели.^[29]

На 3 ноември е премиерата на първата продукция на Учебно-експерименталната студия към Кабинета на младите филмови дейци при СБФД – режисираната от актьора Наум Шопов филмова новела „Хляб“.

На 10 ноември в салона на Дома на киното (ул. „Раковски“ № 108) се състои отчетно-изборното събрание на СБФД, в което участие взимат Александър Лилов и Павел Матев. Докладът на Тодор Динов е последван от изказвания^[30]. Биват избрани нов 41-членен УС, ново бюро и нов председател – Христо Христов. Първи зам.-председатели стават Захари Жандов и Емил Петров, зам.-председатели – Людмил Стайков и Борислав Пунчев, отговорен секретар е Александър Грозев, а секретари – Димитър Петров, Веселина Геринска и Александър Карасимеонов. Членове на бюрото са Въло Радев, Петър Караангов, Доньо Донев и Васил Киранов^[31]. Накрая събранието изпраща „най-сърдечни поздрави“ на членовете на ЦК на БКП.^[32]

 СТАРИЯТ И НОВИЯТ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СБФД – ТОДОР ДИНОВ И ХРИСТО ХРИСТОВ ПО ВРЕМЕ НА СНИМКИТЕ ЗА ФИЛМА ИКОНОСТАСЪТ (1969), НА КОЙТО ТЕ СА СЪСЦЕНАРИСТИ И СЪРЕЖИСЬОРИ. 

 

90-ГОДИШНИНАТА НА ГЕОРГИ ДИМИТРОВ

На 18 юни се навършват 90 години от рождението на Георги Димитров, видял бял свят на същата дата през 1882 г.. Тъкмо 90-годишнината на „вожда и учителя“ определя „основната тема“ на годината, а и предопределя носителите на традиционните Димитровски награди. За една от тях, връчваната в областта на киноизкуството, СБФД предлага през май следните свои членове: Методи Андонов, Николай Хайтов, Димо Коларов, Катя Паскалева и Антон Горчев за „Козият рог“; Христо Ковачев за „Пролет моя“ (предложен и от КТР); Доньо Донев за „Тримата глупаци“ и „Умно село“^[33]. На 17 юни лауреатите биват обявени – сред носителите на Димитровска награда за годината не попада нито един кинодеец^[34]! Междувременно, по случай 24 май, Държавният съвет удостоява Георги Стоянов-Бигор със званието „заслужил деятел на културата“, а Борислав Пунчев и Доньо Донев със званието „заслужил артист“.^[35]

V национален преглед на документалния филм в Кюстендил също минава „под знака на Димитровската тема“ – и петте, посветени ѝ творби, биват наградени от журито на форума^[36]! Сред тях е „Живот за бъдещето“ на Юри Арнаудов. На 8 септември по екраните на страната е пуснат филмът на Христо Христов „Наковалня или чук“, чийто главен герой е Георги Димитров.

 

ПЛЕНУМИ, ПРЕГЛЕДИ, ФЕСТИВАЛИ, КОНГРЕСИ

На 13 юли пленум на ЦК на БКП освобождава Венелин Коцев от длъжностите секретар на ЦК и „председател на идеологическата комисия при ЦК на БКП“. За член и секретар на ЦК е избран Александър Лилов, а Любомир Левчев – за член на ЦК на БКП^[37].

От 10 до 14 юли в Толбухин се провежда III национален преглед на българския анимационен филм, чиято първа награда взема Доньо Донев за „Умно село“.^[38]

 ДВОРЕЦЪТ НА КУЛТУРАТА И СПОРТА ВЪВ ВАРНА, ОТКРИТ НА 16 СЕПТЕМВРИ 1968 г., ПРИЮТЯВА ФЕСТИВАЛИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ФИЛМ ОТ 1972 ДО 1984 г. ВКЛЮЧИТЕЛНО. 

От 12 до 19 септември във Варна се състои XI фестивал на българския филм – първият, приютен в огромната зала на новия Дворец на културата и спорта. На тържественото откриване присъстват Александър Лилов, Павел Матев, Тодор Динов, Павел Писарев… „Златна роза“ печели „Наковалня или чук“^[39], удържал „служебна победа“ над „Козият рог“ и „Момчето си отива“!

На 26 септември под ръководството на Павел Матев се провежда заседание на ИБ на КИК, което разглежда „въпроси от първостепенна важност“, сред които „Концепция за развитието на Българската кинематография през периода 1972–1980“ (внесена от Павел Писарев) и „Информация за задачите по подготовката и провеждането на XXVII конгрес и фестивал на Международната асоциация на научното кино (МАНК) в България през 1973 година“. От страна на СБФД в обсъждането участват Емил Петров и Богомил Нонев.^[40]

 НАКОВАЛНЯ ИЛИ ЧУК ПЕЧЕЛИ „ЗЛАТНАТА РОЗА“ ПРЕЗ 1972 г., НО НЕ УСПЯВА ДА СПЕЧЕЛИ „ВСЕНАРОДНАТА ОБИЧ“, НА КОЯТО КОЗИЯТ РОГ И МОМЧЕТО СИ ОТИВА СЕ РАДВАТ И ДО ДНЕС. КОНЮНКТУРАТА Е ВРЕМЕННА, ИЗКУСТВОТО – ВЕЧНО! 

На 20 октомври в София се открива „новото експериментално студийно кино в салона на кинотеатър „Витоша“ – с прожекцията на филма „Бялата птица с черния белег“ на Юрий Илиенко.^[41]

От 14 до 16 декември се провежда II конгрес на българската култура, един от изказалите се на който е новият председател на СБФД – Христо Христов. Избраното на конгреса ИБ на КИК се събира на първо заседание след десетина дни. В присъствието на Любомир Павлов, „зам.-заведущ отдел „Изкуство и култура“ при ЦК на БКП“, встъпително слово произнася Павел Матев, Людмила Живкова прави „изказване“, в „оживените разисквания“ взема участие Павел Писарев…

 ЕМИЛ ПЕТРОВ И БОГОМИЛ НОНЕВ – ДЪЛГОЛЕТНИТЕ „ПАРТИЙНИ КАРДИНАЛИ“ НА СЪЮЗА 

 

МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ

Успешното участие на български кинематографисти в Международния филмов фестивал за късометражно кино в Оберхаузен^[42] бива последвано от триумфа на „Козият рог“ в Карлови Вари, където нашият филм грабва специалната награда на фестивалното жури.^[43]

През май у нас гостува делегация на Съюза на съветските кинематографисти^[44], от 31 август до 6 септември в Съветския съюз преминава седмицата на българския игрален филм^[45], а през ноември Българската национална филмотека (БНФ) открива своите прожекции в студийното кино „Витоша“ с празници на кубинското революционно кино^[46]…

 

1973: 25 ГОДИНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА КИНЕМАТОГРАФИЯ

ЗАСЕДАНИЯ НА СЪВЕТА НА ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА ТВОРЧЕСКИТЕ СЪЮЗИ

На 12 януари се събира Съветът на председателите на творческите съюзи, който информира Людмила Живкова за „богатата и многостранна културна дейност, която ще се проведе в чест на 50-годишнината на Септемврийското въстание – 1923“^[47]. На 23 март „под ръководството“ на Людмила Живкова се състои заседание на Съвета, което обсъжда „проектопрограмата за подобряване на условията на труда, бита и отдиха на творческите работници“. Бива решено да се създадат „творчески бази, домове за творчество или за творчество и отдих“^[48]. На 28 април Съветът обсъжда работата на съюзите с „младите кадри“ – сред изказалите се по „този въпрос“ е з.а. Христо Христов.^[49]

 ХРИСТО ХРИСТОВ ПО ВРЕМЕ НА XII ФЕСТИВАЛ НА БЪЛГАРСКОТО КИНО ВЪВ ВАРНА ПРЕЗ 1973 г. 

 

ИНИЦИАТИВИ НА СБФД

През годината започва изграждането на „мрежа“ от „специализирани [студийни] кина“^[50]. В средата на март в. „Народна култура“ публикува интервюто „Искрено и правдиво – до зрителя…“, което кинокритикът Григор Чернев взема от Христо Христов, в което председателят на СБФД изброява задачите, стоящи пред Съюза.^[51]

В началото на април се провежда разширен пленум на УС на СБФД, „посветен на състоянието и проблемите на нашето документално кино“. „Специална комисия към съюза работи за подготовката на пленума“ – допълва „Народна култура“^[52]. На 25 май Тодор Живков изпраща поздравително писмо до Българската кинематография „по случай 25-годишнината от създаването на нашата социалистическа кинематография“^[53], имайки предвид най-вероятно приемането на Закона за кинематографията, обнародван на 5 април 1948 г. в брой 78 на „Държавен вестник“ (виж сп. КИНО, май/2024).

От 8 до 14 юли във Велинград се провежда VII национален преглед на българския научнопопулярен филм^[54]. През есента се открива Кинофакултетът при ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ с три специалности – кино и телевизионна режисура, операторско майсторство и кинознание. На 2 ноември бива закрит XII фестивал на българския филм във Варна, където „Златна роза“ печели „Иван Кондарев“ на Никола Корабов – екранизация по едноименния роман на Емилиян Станев, възкресяващ мигове от Септемврийското въстание през 1923 г.^[55]

 КАТЯ ПАСКАЛЕВА И СТЕФАН ДАНАИЛОВ В КАДЪР ОТ ФИЛМА ИВАН КОНДАРЕВ, СПЕЧЕЛИЛ „ЗЛАТНА РОЗА“ ПРЕЗ 1973 г. 

 

МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ

Гости на СБФД в началото на април са група полски кинематографисти начело с Йежи Кавалерович – председател на Съюза на полските кинодейци. „Тази среща става по договаряне между нашите два творчески съюза“ – пояснява Христо Христов^[56]. От 12 до 15 септември в Дрезден се провежда консултативна среща между ръководствата на творческите съюзите на кинематографистите от социалистическите страни^[57]. Обсъдени са проблемите на двустранното и многостранното сътрудничество. Прието е комюнике, подписано за българската страна от Александър Грозев.^[58]

 ДВАМА ГОЛЕМИ РЕЖИСЬОРИ, ДВАМА ЯРКИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА СВОИТЕ КИНЕМАТОГРАФИИ – ЕДИН ДО ДРУГ ПРЕЗ ПРОЛЕТТА НА 1973 г. В СОФИЯ ПО ВРЕМЕ НА ГОСТУВАНЕТО НА ГРУПА КОЛЕГИ ОТ СЪЮЗА НА ПОЛСКИТЕ КИНОДЕЙЦИ 

БНФ организира „панорама на българското киноизкуство“ в Латинска Америка – наши филми биват показани в Буенос Айрес, Сантяго, Рио де Жанейро, Сао Пауло, Лима, Богота, Каракас^[59]… От 10 до 18 октомври в хотел „Интернационал“ на курорта Златни пясъци се провежда XXVII конгрес и фестивал на МАНК.^[60]

На 16 октомври с прожекцията на „Най-добрият човек, когото познавам“ в московския кинотеатър „Мир“ бива открит фестивалът на българския филм в СССР^[61]. От 2 до 18 ноември в София по „утвърдена традиция“ се провеждат празниците на съветския филм.^[62]

 ВИОЛЕТА ДОНЕВА И СТЕФАН ДАНАИЛОВ В КАДЪР ОТ ФИЛМА ОБИЧ, РЕЖ. ЛЮДМИЛ СТАЙКОВ, КОЙТО ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1973 г. СЕ ЗАВРЪЩА СЪС ЗЛАТЕН МЕДАЛ ОТ VIII МОСКОВСКИ КИНОФЕСТИВАЛ. 

 

НАШИ ФИЛМИ НА ЧУЖДИ КИНОФЕСТИВАЛИ

Продължава успешната си международна кариера „Козият рог“ – на IX МКФ в Чикаго той получава наградата „Сребърният Хюго“, поканен е да участва и в лондонския „Фестивал на фестивалите“, на който се представят 30^-те „най-добри филма от новото световно кинопроизводство“. На 10 юли бива открит VIII МКФ в Москва, член на чието жури е и Христо Христов. Оттам филмът „Обич“ на Людмил Стайков се завръща със Златен медал.^[63]

Анимационният „Верижна реакция“ на Тодор Динов е отличен с Първа награда на МКФ в Панама. На международни прегледи на техническите филми (в Будапеща и Пардубице) с успех се представят „Защитени електроди“, „Теория на фотографския процес“ и „Спирален растеж на кристалите“.^[64]

 

1974: 30 ГОДИНИ ОТ 9 СЕПТЕМВРИ 1944 г.

През април се провежда разширен пленум на УС на СБФД, посветен на проблемите на кинокритиката. Изнесеният от Емил Петров основен доклад е публикуван в сп. „Киноизкуство“^[65]. В края на лятото Съюзът организира конференция на тема „Научно-техническата революция и киното“^[66]. На 5 август се навършват 50 години от рождението на Емил Петров и по този повод той бива поздравен както от бюрото на УС на СБФД, така и лично от председателя на Съюза Христо Христов.^[67]

 ОТКРИВАНЕТО НА XIII ФЕСТИВАЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ФИЛМ (22 – 27 СЕПТЕМВРИ 1974 г., ВАРНА) – СРЕД ВЪЗКАЧИЛИТЕ СЕ НА ПОДИУМА СА ПАВЕЛ ПИСАРЕВ, НЕВЕНА КОКАНОВА, АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ, ХРИСТО ХРИСТОВ, АЛЕКСАНДЪР ГРОЗЕВ, ЗАХАРИ ЖАНДОВ… 

През март в СБФД се състои среща-разговор между кинематографисти от ГДР и НРБ по проблеми на документалното кино. Изказванията им биват обнародвани „в резюме“ от сп. „Киноизкуство“^[68]. От 20 до 27 май във Варшава се срещат за втори път полски и български кинематографисти^[69], а през лятото в Будапеща се събират ръководителите на кинематографиите и творческите съюзи от социалистическите страни. Сред взелите думата на форума в унгарската столица е Павел Писарев – генералният директор на ДО „Българска кинематография“, който говори на тема „Копродукциите – оръжие в съвременната идеологическа борба“.^[70]

През първите дни на юли в Толбухин се провежда V национален преглед на българския анимационен филм^[71], а във Велинград – VIII национален преглед на българския научно-популярен филм^[72]. От 22 до 27 септември във Варна преминава XIII фестивал на българския филм, чиято голяма награда, „Златна роза“, този път се озовава в ръцете на Зако Хеския за режисурата му на „Зарево над Драва“^[73]. От тази година форумът се трансформира във фестивал на българския игрален филм и става биенале, започвайки да се провежда на две години.

 ГЕОРГИ ЧЕРКЕЛОВ, ДИМИТЪР МИЛУШЕВ И ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ – ГЕЦ В ДВА КАДЪРА ОТ ФИЛМА ЗАРЕВО НАД ДРАВА (1974) 

 

1975: ПЛЕНУМИ, ПРЕДЛОЖЕНИЯ, РОКАДИ, КАДРИЛИ…

В началото на годината СБФД провежда обсъждане на научно-популярния филм, а неговият председател Христо Христов поздравява от името на бюрото на УС на Съюза родения на 3 декември 1904 г. Орлин Василев за неговата 70-годишнина^[74]. За 24 май Държавният съвет издава указ, с който удостоява Захари Жандов със званието „герой на социалистическия труд“ и обявява за „заслужили артисти“ кинорежисьорите Дучо Мундров, Любомир Шарланджиев, Гриша Островски и Неделчо Чернев, актьорите Цветана Манева, Стефан Данаилов, Любомир Киселички...^[75]

По инициатива на двете секции „Кинодраматургия“ при СБП и СБФД се състои разговор за съвременната тема в кинодраматургията ни през 1974^[76], а в СБФД са обсъдени проблемите на младите творци в българското кино^[77]. По случай 30-годишнината от победата над фашизма Съветът на председателите инициира свикването в навечерието на 9 май (на 30 април) в зала „България“ на „обединено тържествено заседание на управителните съвети на творческите съюзи“. Слова произнасят Павел Матев и Людмила Живкова.^[78]

На 24 юни Политбюро на БКП решава да утвърди Павел Матев за завеждащ отдел „Изкуство и култура“ на ЦК на БКП и предлага за негов заместник като председател на КИК пленумът на Комитета да избере Людмила Живкова, а за неин заместник – Любомир Павлов, досегашния секретар на Софийския градски комитет на БКП^[79]. На 1 юли VII пленум на КИК единодушно подкрепя предложението на Политбюро^[80], а на 2 юли Народното събрание „избира“ Людмила Живкова за председател на КИК^[81] (с ранг министър на културата).

 ЗАХАРИ ЖАНДОВ (1911 – 1998) 

 

РЕШЕНИЕТО НА ПОЛИТБЮРО НА ЦК НА БКП ЗА ПО-НАТАТЪШНОТО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКОТО КИНОИЗКУСТВО

В юнския си брой сп. „Киноизкуство“ помества на челно място решението на Политбюро на ЦК на БКП за по-нататъшното развитие на българското киноизкуство, което „установява“, че „творческата и о6ществената дейност на Съюза на българските филмови дейци“ се активизира, че „връзките на кинематографистите с трудовите колективи“ укрепват, че „взаимодействието със Съюза на българските писатели и с другите творчески съюзи“ се разширява.

Освен тези констатации в партийния документ присъстват няколко решения, отнасящи се конкретно към бъдещата дейност на СБФД:

„2. На основата на досегашния опит да се направят задълбочени изводи и подобрения в работата на творческите колективи, като се разгледат всестранно сценарната и редакторската им дейност. Съюзът на българските филмови дейци, ДО ,,Българска кинематография“ и Българската телевизия да засилят връзките си със Съюза на българските писатели и другите творчески съюзи.

6. Центърът за художествената самодейност при Комитета за изкуство и култура съвместно със Съюза на българските филмови дейци, ЦК на ДКМС и други обществени организации да полагат системни грижи за по-нататъшното развитие на кинолюбителското движение у нас.

9. Съюзът на българските филмови дейци да полага по-системни грижи за идейното и професионалното израстване на младите кинокритици.

 СП. „КИНОИЗКУСТВО“ ПОМЕСТВА НА ЧЕЛНО МЯСТО В ЮНСКИЯ СИ БРОЙ РЕШЕНИЕТО НА ПОЛИТБЮРО НА ЦК НА БКП. 

10. Комитетът за изкуство и култура, Комитетът за телевизия и радио, Комитетът за наука, технически прогрес и висше образование, ДО „Българска кинематография“ и Съюзът на българските филмови дейци в срок от шест месеца да набележат и внесат в Министерския съвет необходимите мерки за обучение, разпределение и повишаване квалификацията на кадрите за всички области на филмовото творчество, производство и разпространение. Да се осигурят условия за подобряване на учебния процес в новооткритата специалност по кино и телевизия към ВИТИЗ ,,Кр. Сарафов“.

15. Съюзът на българските филмови дейци и занапред да разгръща своята работа като основен фактор в творческата, политическата и обществената дейност на творците от всички поколения и всички области на киноизкуството, съдействайки максимално за тяхното по-нататъшно сплотяване около априлската линия на партията, върху единната основа на марксистко-ленинската естетика, на метода на социалистическия реализъм. Съюзът още по-активно да насочва кинотворците към главните проблеми на нашата съвременност, да задълбочава и конкретизира връзките им с трудещите се, да подпомага държавните филмови ведомства в подготовката и реализацията на тематичните им планове, в идейно-художествената оценка на творческата продукция. Като засилва всестранната си дейност, Съюзът на българските филмови дейци да се издигне в идейно-творческо и организационно отношение до равнището, което най-пълно ще съответства на мястото на киноизкуството в живота, на народа“.^[82]

 

ОТЗВУКЪТ ОТ РЕШЕНИЕТО

По повод на решението на Политбюро на ЦК на БКП се провежда общо събрание на СБФД и ДО „Българска кинематография“, на което Павел Писарев изнася доклад под надслов „За по-нататъшното развитие на българското кино“. „Всички сме се събрали с радостно чувство – започва генералният директор на Обединението. – Но ние имаме не само празник. Това събрание е начало на нова дългогодишна сериозна работа. Сега ние сме въоръжени с нов документ – решението на Политбюро ,,3а по-нататъшното развитие на българското киноизкуство“. Самочувствието на кинодейците е пораснало, ние сме в напрежение като пред старт за нови творчески постижения. Позволете ми от името на всички събрани тук да помоля др. Александър Лилов да предаде на Политбюро на ЦК на партията, на др. Тодор Живков нашата голяма признателност. Вече близо 20 години др. Тодор Живков лично се грижи за развитието на българското кино, което, може да се каже, оформя своя творчески национален облик след Априлския пленум на партията през 1956 година. Др. Тодор Живков е помагал на българските кинодейци в най-главните въпроси на тяхната творческа работа, в определяне на принципните тематични насоки, в оценката на идейно-художествените резултати на творческия процес, в организационно-кадровото и материално-техническото укрепване на българското кино. Без неговото внимание към отделни творци, без защитата, която той е поемал на българския филм, особено през последните 3–4 години, ние нямаше да достигнем до този висок връх, от който оглеждаме изминатия път“.^[83]

Тъкмо в изпълнение на Решението се ражда Първият фестивал на българския късометражен филм^[84]. По време на форума, проведен в Пловдив от 9 до 12 октомври, се състои разговор-обсъждане на конкурсната програма^[85], открит от Веселина Геринска („секретар на СБФД“) и ръководен от Емил Петров, първи зам.-председател на СБФД. Голямата награда „Златния тракийски ритон“ печели „Стрели над водата“ на Константин Григориев^[86]. Междувременно (5 – 10 юли) в лятното кино на Велинград се провежда IX национален преглед на българския научнопопулярен филм.^[87]

 ТАКА ИЗГЛЕЖДА „ЗЛАТНИЯТ ТРАКИЙСКИ РИТОН“ – ГОЛЯМАТА НАГРАДА, ВРЪЧВАНА НА ФЕСТИВАЛИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ КЪСОМЕТРАЖЕН ФИЛМ В ПЛОВДИВ, КОЯТО ДНЕС СЕ НАРИЧА САМО „ЗЛАТЕН РИТОН“ 

 

СЪБРАНИЯ И НАГРАДИ НА СБФД

Към края на годината се провежда отчетно-изборното събрание на партийната организация при СБФД. Докладът на нейния секретар Камен Тодоров започва с X конгрес на БКП (1971), споменава четири пленума – Декемврийския (1972), Юлския, Октомврийския (1973) и Февруарския (1974) – посветен на борбата срещу идеологическата диверсия, Националната партийна конференция (20 март 1974), за да припомни, че се задава XI конгрес...^[88]

Голямата награда на СБФД „Златна камера“ е връчена на Тодор Динов – „за значителен принос в българското кино“. Призът за режисура си поделят Въло Радев („Осъдени души“) и Рангел Вълчанов („Следователят и гората“), а този за сценарий е даден на Георги Мишев („Вилна зона“). Наградите за документално и за научнопопулярно кино отиват у Невена Тошева („Учителят“ и „София на бъдещето“) и Константин Григориев („Стрели над водата“).

 

МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ

На IX МКФ в Москва (открит на 10 юли), член на чието жури е Невена Коканова, Георги Георгиев-Гец получава наградата за най-добра мъжка роля за изпълнението си в „Селянинът с колелото“ на Людмил Кирков.^[89]

От 27 август до 3 септември в международния младежки център в Приморско се състои организираният от СБФД и ДКМС II национален преглед на творчеството на младите филмови дейци, на който присъстват и чуждестранни гости.^[90]

В края на годината в Москва се състоят цели три инициативи: „съвместно заседание на ръководствата на двата братски творчески съюза – СБФД и Съюза на кинематографистите на СССР“, симпозиум, посветен на най-новите български и съветски филми, както и седмица на българското кино.^[91]

 КЪМ КРАЯ НА 1975 г. В МОСКВА ГОСТУВА ДЕЛЕГАЦИЯ НА СБФД, ЧИИТО ЧЛЕНОВЕ ВЗЕМАТ УЧАСТИЕ В ТРИ ИНИЦИАТИВИ: СЪВМЕСТНО ЗАСЕДАНИЕ С РЪКОВОДСТВОТО НА СЪЮЗА НА КИНЕМАТОГРАФИСТИТЕ НА СССР, ТЕОРЕТИЧЕН СИМПОЗИУМ И СЕДМИЦА НА БЪЛГАРСКОТО КИНО. 

 

1976: ПЪРВИЯТ КОНГРЕС НА СБФД

На 14 януари се състои заседание на Координационния съвет на държавните ведомства, развиващи културна дейност, чиято трета точка включва обсъждането на „тематичните насоки на българското игрално кино през седмата петилетка“. По този въпрос докладва Павел Писарев.^[92]

На 22 януари в „новия препълнен салон на Дома на киното“ СБФД организира честване на 70-годишнината на Васил Бакърджиев.^[93]

 ТВОРЧЕСКИЯТ ПОРТРЕТ НА ВАСИЛ БАКЪРДЖИЕВ, ЕДИН ОТ ОСНОВАТЕЛИТЕ НА СБФД, ПУБЛИКУВАН В СП. „КИНОИЗКУСТВО“ (МАРТ 1976). 

Между 29 март и 2 април в София се провежда XI конгрес на БКП, а на 20 и 21 май се състои Първият конгрес на СБФД. Още в средата на май зам.-председателят на Съюза Борислав Пунчев в интервю пред Мирон Найденов очертава сегашното състояние на организацията и набелязва по-нататъшния път на нейното развитие^[94]. След пет дни в Дома на киното на ул. „Екзарх Йосиф“ № 37 конгресът бива открит^[95]. Приветствията на ЦК на БКП поднася Александър Лилов^[96], тези на КИК – Любомир Левчев^[97] (първи зам.-председател на Комитета), топли думи казва и Лев Кулиджанов – от името на Съюза на кинематографистите на СССР^[98]. Отчетният доклад на УС за периода ноември 1972 г. – април 1976 г., прочетен от Христо Христов, припомня създаването на Кабинета на младия кинематографист и Експерименталната студия, основаването на фонд „Творческо подпомагане“, разискванията по състоянието и проблемите на документалния филм, станали на разширения пленум на УС на СБФД през 1973 г., двете дискусии през 1974 г. и 1975 г., международната дейност на Съюза^[99]… Следват изказвания^[100]. В своя край конгресът приема резолюция^[101] и изпраща телеграма до ЦК на БКП.^[102]

 НА 20 И 21 МАЙ 1976 г. В ДОМА НА КИНОТО СЕ СЪСТОИ ПЪРВИЯТ КОНГРЕС НА СБФД. 

Избран е и нов състав на УС, чието Бюро се състои от: председател – Христо Христов, зам.-председатели – Захари Жандов и Емил Петров, главен секретар – Камен Тодоров, секретари: Людмил Стайков, Борислав Пунчев, Иван Шулев, Зако Хеския, Никола Русев, членове: Борислав Шаралиев, Иванка Гръбчева, Петър Караангов, Невена Коканова, Въло Радев, Людмил Кирков, Никола Петров и Георги Дюлгеров.^[103]

По същото време с указ на Държавния съвет Тодор Динов е удостоен със званието „герой на социалистическия труд“, Коста Цонев става „народен артист“, Павел Писарев – „заслужил деятел на културата“, обявени за „заслужили артисти“ са както кинорежисьорите Невена Тошева и Людмил Кирков, така и операторите Васил Бакърджиев и Борис Янакиев.^[104]

 КЪМ КРАЯ НА СЕПТЕМВРИ 1976 г. ВЪВ ВАРНЕНСКИЯ ДВОРЕЦ НА СПОРТА И КУЛТУРАТА СЕ ПРОВЕЖДА XIV ФЕСТИВАЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ИГРАЛЕН ФИЛМ, ЧИИТО ФАВОРИТИ СА ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ ЗЗД НА ЛЮДМИЛ СТАЙКОВ И ЦИКЛОПЪТ НА ХРИСТО ХРИСТОВ. 

На 26 септември, след двугодишно прекъсване, варненският Дворец на спорта и културата отново посреща участниците и гостите на XIV фестивал на българския игрален филм^[105], по време на който бива проведена творческа среща-разговор между наши и чуждестранни филмови дейци^[106]. „Златна роза“ получава Людмил Стайков за „Допълнение към Закона за защита на държавата“.^[107]

На 14 октомври в зала „България“ КИК организира среща с художествено-творческата интелигенция, на която Людмила Живкова запознава участниците във форума с високите изисквания на Юлския пленум.^[108]

Към края на месеца в Пловдив се събират кинематографисти, за да премерят сили на II фестивал на българския късометражен филм.^[109]

От 29 октомври до 2 ноември в дома на киното се провежда международния колоквиум „съвременно българско киноизкуство“, организиран от СБФД и ФИПРЕССИ. В него вземат участие както български кинокритици, така и представители на националните секции на международната асоциация на професионалните филмови критици и журналисти. Встъпителното слово произнася зам.-председателят на Съюза Емил Петров^[110], а приветствието поднася Любомир Левчев.^[111]

 ОТ 29 ОКТОМВРИ ДО 2 НОЕМВРИ 1976 Г. В ДОМА НА КИНОТО СЕ ПРОВЕЖДА ОРГАНИЗИРАНИЯТ ОТ СБФД МЕЖДУНАРОДЕН КОЛОКВИУМ „СЪВРЕМЕННО БЪЛГАРСКО КИНОИЗКУСТВО“, В КОЙТО УЧАСТВАТ МНОЗИНА БЪЛГАРСКИ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ И КИНОКРИТИЦИ. 

 

ГОДИШНИТЕ НАГРАДИ НА СБФД

Тазгодишните съюзни отличия отиват у: Невена Коканова – „Златна камера“ за значителен принос в българското кино, Людмил Стайков – за режисурата на „Допълнение към ЗЗД“, Анжел Вагенщайн – за сценария на същия филм, Венец Димитров – за операторската работа върху „Циклопът“, Стефан Савов – за сценографията на „Бой последен“, актьорите Стоян Стоев, Антоний Генов и Радко Дишлиев за дебюта си в „Апостолите“, Юлий Стоянов – за документално кино („Захарий Стоянов“), кинокритикът Алберт Коен – за книгата „Глас от тъмната зала“.

 

1977: III КОНГРЕС НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА

В навечерието на „Третия конгрес на културата – отбелязва в. „Народна култура“ в началото на март – българските кинодейци не само отчитат успехите си, но и преосмислят пътя на своето развитие за времето между Втория и Третия конгрес на културата“. Те, според статията „Предконгресни инициативи на СБФД“, „целенасочено вървят към засилване на контактите с тези, за които е предназначено тяхното творчество – работници, младежи, трудещите се от селата и интелигенцията от цялата страна“. В София и окръзите, „с които СБФД има договорни отношения, ще бъдат организирани премиерите за най-новите продукции на Студия за игрални филми: „Хирурзи“, „Матриархат“, „Мъжки времена“, „Басейнът“. „Ще се проведат седмици на българските филми от всички видове“, „създадени през последните пет години и получили високи международни отличия“. „По строителните обекта, заводи и АПК“ ще протекат „творчески портрети на изтъкнати кинотворци“.

 ЯНИНА КАШЕВА И КЛИМЕНТ ДЕНЧЕВ В КАДЪР ОТ ФИЛМА БАСЕЙНЪТ (1977, РЕЖИСЬОР БИНКА ЖЕЛЯЗКОВА) 

„Крупни двустранни инициативи“ предстоят между СБФД и Българската телевизия – провеждането на седмица на българския игрален филм по телевизията от 23 до 30 април, разговор „около кръглата маса“ на тема „Най-характерните белези в развитието на киноизкуството ни през последните години“, беседа по проблемите на телевизионните филмови серии, репортажни предавания за онези филми в снимачен период, които са посветени на съвременността и историческите годишнини…

Оказва се, че ръководството на СБФД и ДО „Българска кинематография“ вече подготвят „работата по филмите, посветени на 100-годишнината от Освобождението и 1300-годишнината от създаването на българската държава“. Предвижда се и провеждането на теоретична конференция на тема „Киното и естетическото възпитание“. „Всички тези и много други мероприятия ще отразят изданията на СБФД „Киноизкуство“ и „Филмови новини“, като посветят изцяло по един свой брой на Третия конгрес на българската култура – уверява вестникът, заключавайки: – СБФД посреща конгреса на националната ни култура с повишен творчески и обществен тонус“.^[112]

Част от предконгресните инициативи е и годишното отчетно-изборно събрание на секция „Критика“ при СБФД, на което биват разгледани „сегашното състояние и предстоящите задачи на нашата филмова критика“. Основният доклад, изнесен от Иван Стефанов^[113], е последван от многобройни изказвания.^[114]

 

РАЗШИРЕН ПЛЕНУМ НА СЪЮЗА

На 4 май в Дома на киното се състои разширен пленум на СБФД, на който биват отчетени резултатите от изпълнението на Решението на Политбюро на ЦК на БКП от 1975 г. за по-нататъшното развитие на българското киноизкуство, което Павел Писарев квалифицира като „вдъхновяващ партиен документ“^[115]. Христо Христов го допълва, заявявайки, че решението „дойде да утвърди и поощри положителните тенденции в българското кино между Втория и Третия конгрес на културата“. Втория доклад изнася Емил Петров, който изтъква, че киното ни е отишло напред в своето развитие благодарение на „оная зоркост и непримиримост, които проявява нашата партия за преодоляване на слабостите“. Стават „оживени разисквания“, в които участие вземат инж. Иван Попйорданов – директор на СИФ, режисьорът Людмил Стайков, сценаристката Свобода Бъчварова, Никола Русев, Христо Кирков, аниматорът Стоян Дуков, Петър Караангов и Любомир Владимиров – зам.-генерални директори на „Българска кинематография“, кинокритикът Атанас Свиленов, режисьорът Константин Обрешков, директорът на БНФ Тодор Андрейков. Закривайки пленума, главният секретар на СБФД Камен Тодоров „изрази решимостта на кинодейците да работят още по-упорито за изпълнение докрай решението на Политбюро на ЦК на БКП“. В работата на пленума взема участие Николай [Никола] Ненов – зам.-завеждащ отдел „Изкуство и култура“ при ЦК на БКП.^[116]

 

КОМИТЕТ ЗА КУЛТУРА

На 18, 19 и 20 май 1977 г. в софийската зала „Универсиада“ се провежда III конгрес на българската култура, комуто в. „Народна култура“ посвещава цял брой^[117]. Приветствието на ЦК на БКП до участниците във форума поднася Александър Лилов^[118], а основния доклад изнася Людмила Живкова^[119]. Освен че променя наименованието на институцията с ранг на министерство, преименувайки Комитета за изкуство и култура на Комитет за култура (КК), конгресът избира и ново ръководство. Член на председателството на КК с ранг на зам.-председател става Павел Писарев, за членове на ИБ са избрани актьорът Георги Георгиев-Гец и Емил Петров^[120]. На конгреса „българското киноизкуство получи широко обществено признание“ – обобщава Людмил Кирков.

 НА 18, 19 И 20 МАЙ 1977 Г. В СОФИЙСКАТА ЗАЛА „УНИВЕРСИАДА“ СЕ ПРОВЕЖДА III КОНГРЕС НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА. ОСНОВНИЯ ДОКЛАД ИЗНАСЯ ЛЮДМИЛА ЖИВКОВА, ПРИВЕТСТВИЕТО НА ЦК НА БКП ДО УЧАСТНИЦИТЕ ВЪВ ФОРУМА ПОДНАСЯ АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ. 

 

ЗВАНИЯ И НАГРАДИ

По повод 24 май Валери Петров бива удостоен със званието „народен деятел на изкуството и културата“, със званието „народен артист“ са почетени кинорежисьорите Борислав Шаралиев и Христо Христов, и артистите Стоянка Мутафова и Васил Попилиев, „заслужили артисти“ стават кинорежисьорите Христо Писков и Людмил Стайков, кинооператорът Александър Вълчев, композиторът Симеон Пиронков и много театрални актьори, снимащите се често в киното^[121].

Наесен в Пловдив за трети път се състои фестивалът на българския късометражен филм^[122] – голямата награда „Златен ритон“ си поделят „Да спасим въздуха“ на Атанас Киряков и „Броени дни“ на Георги Стоев^[123]. През декември в Смолян пък се провежда IV национален преглед на творчеството на младите филмови дейци.^[124]

„Златна камера“, голямата награда на Съюза, печелят Маргарит Николов и Николай Христозов – „за значителен принос в българското кино“. Наградата за режисурата вземат Бинка Желязкова („Басейнът“) и Георги Дюлгеров („Авантаж“), за операторско майсторство – Радослав Спасов („Авантаж“ и „Мъжки времена“), за мъжка роля – Коста Цонев („Година от понеделници“ и „Басейнът“), за документално кино – Христо Ковачев с „Агрономи“, за анимационно кино – Анри Кулев с „Хипотеза“.

 

МЕЖДУНАРОДНИ СИМПОЗИУМИ

По покана на СБФД през януари у нас гостува италианският кинорежисьор Алберто Латуада, придружаван от съпругата си – актрисата Карла дел Поджо.^[125]

На 31 март в КИК се състои заседание на Съвета на председателите на творческите съюзи, участниците в което изслушват информацията на СБФД „за проведеното в Москва съвещание на председателите на съюзите на филмовите дейци от социалистическите страни“.^[126]

От 27 май до 2 юни във Варна се събират участниците в XXXIII конгрес на ФИАФ, в рамките на който се провежда Международен симпозиум^[127], чиято тема „Влиянието на съветското нямо кино върху световното кино“ е подбрана във връзка с 60-годишнината от октомврийската революция. Макар и организиран от ФИАФ, форумът е под патронажа на Людмила Живкова, поради което тя го открива с тържествено слово.^[128]

 ОТ 27 МАЙ ДО 2 ЮНИ ВЪВ ВАРНА СЕ СЪСТОИ XXXIII КОНГРЕС НА ФИАФ, КОЙТО БИВА ОТКРИТ С ТЪРЖЕСТВЕНО СЛОВО ОТ ЛЮДМИЛА ЖИВКОВА. 

От 24 до 27 октомври в Будапеща се състои Международният симпозиум на съюзите на филмовите дейци в социалистическите страни – също посветен на 60-годишнината от ВОСР, на който свои доклади изнасят Иван Стефанов^[129] и Алберт Коен^[130]. По инициатива на СБФД от 5 до 9 декември 1977 г. в София се провежда III международен симпозиум по проблемите на научно-популярното кино. Със свои делегации участват филмовите творчески съюзи на седем кинематографии: СССР, Полша, Чехословакия, ГДР, Унгария, Румъния и България. Седем са и националните селекции, в които са показани 32 филма, подложени както на конкретни обсъждания, така и на една заключителна обобщаваща дискусия.^[131]

В края на годината в Дома на киното се състои симпозиум на тема „Национално и интернационално в социалистическото киноизкуство“, в който участие вземат български и съветски кинодейци (предимно кинокритици).^[132]

По това време се провежда и годишното отчетно-изборно събрание на партийната организация при СБФД. Докладът на партийното бюро, озаглавен „Дългът на твореца-комунист“, изнася Людмил Кирков^[133]. Изказване прави и Никола Ненов^[134] – един от зам.-председателите на КК и новият генерален директор на ДО „Българска кинематография“.

Годината завършва с XX юбилеен фестивал в Лайпциг, откъдето филмът „Агрономи“ на Христо Ковачев се завръща с „най-високото отличие на фестивала“ – наградата „Златен гълъб“.^[135]

 

1978: „ПО ДИРЯТА НА БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИТЕ“

На 9 януари Тодор Живков отправя поздравително писмо до създателите на 4-серийния телевизионен филм „По дирята на безследно изчезналите“^[136], двама от които – сценаристът Николай Христозов и режисьорът Маргарит Николов – са отличени с най-високата от съюзните награди за 1977 г., присъдени на 13 януари от УС на СБФД – „Специалната награда“^[137]. Впоследствие двамата автори получават и Димитровска награда, а на XV кинофестивал във Варна през септември филмът печели приза „Златна роза“. Негов „двусериен киновариант“ е пуснат по екраните на 2 април 1979 г.

 КАДРИ ОТ ФИЛМА ПО ДИРЯТА НА БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИТЕ 

В СБФД се състои творчески разговор на тема „Замисъл и реализация“, иницииран от Съюза^[138], а и обсъждането на анимационната филмова продукция за 1977 г.^[139]

През лятото се провежда разширен пленум на УС на СБФД и ръководството на ДО „Българска кинематография“, който обсъжда „задачите на нашето киноизкуство в светлината на решенията на Националната партийна конференция“ (20 април 1978)^[140].

По същото време по инициатива на секция „Кинокритика“ при СБФД е организирана дискусия за методологията на филмовата ни критика, на която биват изнесени три „основни доклада“^[141], последвани от изказвания.

Проведеният през декември в Смолян V национален преглед на творчеството на младите филмови дейци^[142] съвпада с обнародването на решението на Политбюро на ЦК на БКП за „Израстването на младите таланти в литературата и изкуството“, което председателят на СБФД коментира в интервю пред в. „Народна култура“.^[143]

 

НАГРАДИТЕ НА СБФД

УС на СБФД обявява (в началото на 1979) съюзните награди за 1978 г. и връчва „Златната камера“ на Борислав Шаралиев – „за цялостното му творчество и принос в развитието на българското киноизкуство“^[144]. Георги Стоянов грабва наградата за режисура с „Пантелей“, Емил Вагенщайн – тази за операторско майсторство с „Чуй петела“. Владимир Янчев взема приза за кинокомедия с „Топло“, Мария Иванова е отличена за сценографията на „Юлия Вревска“, а Елена Димитрова – за „значителен принос“ в областта на монтажа. Невена Тошева печели наградата за документално кино с „Учители“, Константин Обрешков – тази за научно-популярно кино с „Черни дупки в космоса“, а Стоян Дуков – тази за анимационно кино с „Февруари“.

 

1979: 35 ГОДИНИ ОТ 9 СЕПТЕМВРИ 1944 г.

На 28 март в Клуба на културните дейци се състои IV пленум на КК, който разглежда „проблемите по подготовката на предстоящия юбилей – 1300-годишнината от основаването на българската държава“^[145]. Сред взелите думата е и главният секретар на СБФД Камен Тодоров, който споменава, че предстои създаването както на игрални филми за Аспарух, Кирил и Методий, Васил Левски, Георги Димитров, така и на телевизионните сериали „Записки по българските въстания“, „Строители на историята“ и „Златният век“. Изказването му в. „Народна култура“ публикува под титула „Изпитание за филмовите дейци“.^[146]

От 10 до 13 април в София заседават представителите на 25 държави, членуващи в СИФЕЖ – Международната организация за защита и популяризиране на филмите за деца. Тази среща „слага начало на голямата комплексна инициатива на нашата страна, посветена на годината на детето – асамблеята „Знаме на мира“^[147], която се провежда от 16 до 25 август.

На 25 април в КК се провежда заседание на координационния съвет на председателите на творческите съюзи, по време на което „конструктивни изказвания с конкретни бележки и предложения“ правят неколцина от участниците, сред които и Емил Петров.^[148]

На 20 април „Народна култура“ публикува интервюто на Чавдар Гешев с Христо Христов по повод предстоящия пленум на СБФД, свикан, „за да разгледа състоянието и перспективите на българското игрално кино във връзка с оценките и задачите, съдържащи се в словото на др. Тодор Живков, произнесено на традиционната среща с кинодейците на XV варненски кинофестивал“^[149]. „През следващата седмица“ пленумът се състои – в присъствието на Любомир Павлов и Петър Ничков, завеждащия и зам.-завеждащия отдел „Изкуство и култура“ при ЦК на БКП. Докладът на Бюрото бива прочетен от председателя на СБФД Христо Христов, следват изказвания.^[150]

В първите дни на декември в Смолян преминава VI национален преглед на творчеството на младите филмови дейци.^[151]

През същия месец се провежда годишното отчетно-изборно събрание на партийната организация при СБФД. Отново партийният секретар Людмил Кирков изнася доклада на партийното бюро, озаглавявайки го този път „Дългът на творците комунисти“.^[152]

На 26 декември се състои V пленум на КК, на който по предложение на Людмила Живкова са направени някои промени в ръководството – Павел Писарев е избран за първи зам.-председател на Комитета^[153], какъвто остава до 1983 г.

В края на годината СБФД връчва годишните си награди: „Златна камера“ на Рангел Вълчанов („за значителен принос в българското кино“), за режисура – Зако Хеския („Сами сред вълци“), за сценарий – Боян Папазов („Всичко е любов“), за операторско майсторство – Атанас Тасев („Бариерата“), за сценография – Георги Тодоров („Лачените обувки на незнайния воин“), за музика – Кирил Цибулка („Бариерата“), за мъжка роля – Борис Луканов („Сами сред вълци“), за женска роля – Ваня Цветкова („Бариерата“), за звук – Митхен Андреев („за цялостно творчество“), за дебют – Ели Скорчева („Адаптация“) и Иван Иванов („Всичко е любов“), за документално кино – Оскар Кристанов и Павел Васев („Хосе Санча“), за научнопопулярно кино – Константин Костов („По-силни от вълните“), за анимационно кино – Доньо Донев („за цялостно творчество“), за детско кино – Иванка Гръбчева и братя Мормареви („Войната на таралежите“), за монтаж – Катя Василева („за цялостно творчество“).

 НОСИТЕЛИТЕ НА НАГРАДИТЕ НА СБФД ЗА 1979 г. 

 

МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ

През април в Истанбул се провежда III балкански кинофестивал, на който България участва както с игралните филми „Осъдени души“ на Въло Радев, „Звезди в косите, сълзи в очите“ на Иван Ничев, „Роялът“ на Борислав Пунчев и „Допълнение към ЗЗД“, така и с документалния „Овчарско“ на Христо Ковачев, донесъл втора награда.^[154]

По инициатива на СБФД на 29 и 30 май в една от залите на новотел „Европа“ се провежда международната теоретична конференция „Кино и зрител“. В първия ден на форума „обстоен доклад“ изнася Емил Петров – зам.-председател на Съюза и главен редактор на сп. „Киноизкуство“. Сред изказалите се са кинокритикът Иван Стефанов и режисьорите Рангел Вълчанов и Зако Хеския.^[155]

На XVI МФ на късометражното кино в Краков, състоял се през лятото, страната ни се представя без особен успех с две анимации „Напред-назад“ на Пенчо Богданов и „Одисея“ на Николай Тодоров и с два документални филма – „Овчарско“ и „Тунел“ на Васил Асенов и СТФ „Екран“.^[156]

На XI МКФ в Москва (14–28 август) нашето игрално кино е представено от „Бариерата“ на Христо Христов и „Мигове в кибритена кутийка“ на Мариана Евстатиева^[157] – и двата отличени със Сребърна награда, а на XXXII МКФ в Локарно от „Матриархат“ на Людмил Кирков.^[158]

От 7 до 14 октомври във Варна се провежда Световният фестивал на анимационния филм, един от организаторите на който е СБФД^[159]. С награди оттам си тръгват два български филма, режисирани от Анри Кулев и Румен Петков.^[160]

 ХУДОЖНИКЪТ АНИМАТОР СТОЯН ДУКОВ Е АВТОРЪТ НА ТЕЗИ ШАРЖОВЕ, ИЗОБРАЗЯВАЩИ ОСМИНА ОТ УЧАСТНИЦИТЕ В СВЕТОВНИЯ ФЕСТИВАЛ НА АНИМАЦИОННИЯ ФИЛМ ВЪВ ВАРНА (7 – 14 ОКТОМВРИ 1979). 

През есента (1 – 7 октомври) в Лил се състои VIII международен фестивал на късометражното кино, откъдето „Овчарско“ на Христо Ковачев донася Голямата награда за документално кино.^[161]

От 4 до 6 октомври в София се срещат ръководствата на Съюза на съветските кинематографисти и на СБФД. След като отчитат досегашната дейност, Александър Караганов, Христо Христов и Камен Тодоров подписват дългосрочна програма за двустранно сътрудничество през периода 1981 – 1983 г.^[162]

В края на октомври се състои XXV фестивал на „прогресивното неореалистично кино“ в Авелино (Италия), където „Авантаж“ на Георги Дюлгеров грабва наградата „Златен Лачено“^[163]. По същото време на „Фестивала на фестивалите“ в Сидни са показани „най-хубавите филми на годината“, сред които е и „Звезди в косите, сълзи в очите“ на Иван Ничев^[164]. Анимационният „Га“ на Стоян Дуков се завръща в края на годината от Лайпциг с Голямата награда „Златен гълъб“^[165], а по същото време в Рим са прожектирани осем български творби в рамките на панорамата на българския филм.^[166]

 

1980: II КОНГРЕС НА СБФД

На 4 януари в хотел „Витоша“ Тодор Живков се среща с филмови дейци. Приветствия на първия държавен и партиен ръководител поднасят вече народният артист Христо Христов и Никола Ненов – генералният директор на ДО „Българска кинематография и заместник-председател на КК.^[167]

На 27 и 28 март в Дома на киното се провежда II филмов преглед на ВИТИЗ, където кинорежисьорските класове се водят от Христо Христов, Въло Радев, Людмил Стайков и Янко Янков, а операторските – от Борислав Пунчев, Атанас Тасев, Венец Димитров и Георги Карайорданов (всички членове на СБФД).^[168]

На 7 април се състои заседание на Съвета на председателите на творческите съюзи. Ръководено от Людмила Живкова, то обсъжда по-нататъшното участие на организациите в изпълнението на програма „Ленин“, посветена на 110-годишнината от рождението на „вожда на световния пролетариат“.^[169]

На 23 април в Дома на киното се провежда II конгрес на СБФД^[170], участие в работата на който вземат Людмила Живкова и Георги Йорданов – кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП и зам.-председател на Министерския съвет. Форумът преизбира Христо Христов за председател на организацията, но подменя част от ръководството: Емил Петров, Захари Жандов, Камен Тодоров, Людмил Кирков и Невена Коканова (зам.-председатели), Зако Хеския, Людмил Стайков, Никола Русев и Юлий Стоянов (секретари).

 НА 23 АПРИЛ СБФД СЕ СДОБИВА С НОВО РЪКОВОДСТВО. 

 

НАГРАДИ – ФЕСТИВАЛНИ, СЪЮЗНИ, ГОДИШНИ…

През май в Пловдив се състои V фестивал на българския късометражен филм. Голямата награда „Златния тракийски ритон“ е връчена на Оскар Кристанов за „Вечният музикант“^[171]. През есента във Варна се провежда XVI фестивал на българския игрален филм, чиято голяма награда „Златна роза“ си поделят „Бариерата“ и „Сами сред вълци“.

Съюзните награди са връчени на: Любомир Шарланджиев (посмъртно) – „Златна камера“ за значителен принос в българското кино, Людмил Стайков – за режисурата на „Илюзия“, Константин Павлов – за сценария на същия филм, Пламен Вагенщайн – за операторската работа върху „Голямото нощно къпане“, Мари-Терез Господинова – за сценографията на същия филм, композитора Георги Генков – за „принос в развитието на филмовата музика“, Григор Вачков (посмъртно) и Руси Чанев („Илюзия“ и „Кръвта остава“) – за най-добра мъжка роля, Леда Тасева („Прозорецът“) – за най-добра женска роля, Георги Кръстев – за цялостната си дейност в областта на звукозаписа, Николай Волев – за своя дебют с „Двойникът“. Приза за документално кино си поделят режисьорите Никола Ковачев („Временно“ и „Тъпанът е голяма музика“) и Аврам Игнатов („Разкази за морето“ и „3а хората и рибите“), а този за научнопопулярно кино – Януш Вазов („Спомени за Йордан Йовков“) и Панчо Цанков („1253 за 1 ден“). Наградата за анимационно кино отива у Слав Бакалов („Пасторал“), за книга – у Ивайло Знеполски („Кинематографичният процес“), за критика – у Лиляна Черноколева, за монтаж – у Ана Манолова-Пипева.

 НОСИТЕЛИТЕ НА НАГРАДИТЕ НА СБФД ЗА 1980 г.: ЛЮБОМИР ШАРЛАНДЖИЕВ (НА СНИМКАТА Е СЪС СЪПРУГАТА СИ НЕВЕНА КОКАНОВА В ГОДИНИ ЗА ЛЮБОВ (1957) НА ЯНКО ЯНКОВ) И ПЕТ КАДЪРА ОТ ФИЛМИТЕ НА ОСТАНАЛИТЕ ЛАУРЕАТИ. 

 

МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ

От 14 до 20 януари в Лондон се провежда Седмица на българския филм, на която са представени филмите „Бариерата“, „Вилна зона“, „Мъжки времена“, „Покрив“, „Трампа“ и „Авантаж“^[172], а през март в Тунис – Седмица на българската култура, в рамките на която биват прожектирани както игралните филми „Звезди в косите, сълзи в очите“ и „Отклонение“, така и няколко късометражни и анимационни.^[173]

През февруари в кино „Витоша“ протича панорамата на швейцарския филм^[174], а през март – дните на финландското кино.^[175]

На Берлинале'80 български филм не участва в състезанието – „Бариерата“ минава в „информативната програма“, Анжел Вагенщайн и кинокритичката Неда Станимирова са членове на двете журита – фестивалното и това на ФИПРЕССИ^[176]. От 18 до 23 март в Лил се състои IX МКФ, на който „Вечният музикант“ на Оскар Кристанов печели специалната награда на международното жури.^[177]

В рамките на XVI фестивал на българския игрален филм се провежда международен симпозиум на тема „Киното като изкуство за комуникация в съвременния свят“. Открит на 1 октомври в „представителния“ варненски хотел „Черно море“ от председателя на СБФД Христо Христов, форумът събира заедно киноведи от цял свят, сред които са италианецът Гуидо Аристарко, руснакът Александър Караганов, българинът Иван Стефанов…

 

Бележки под линия:

^[1] Грозев, Александър. Теоретичната конференция на кинодейците. – Народна култура, г. XV, № 7, 13.II.1971, с. 6.

^[2] Стефанов, Иван. Кино – съвременно. Народна култура, г. XV, № 7, 13.II.1971, с. 1.

^[3] Народната интелигенция – творец и създател на духовния разцвет на социалистическа България. – Народна култура, г. XV, № 10, 4.III.1971, с. 1.

^[4] Тихов, Александър. С повелите на нашето време. Научно-популярни филми, посветени на партийния конгрес. – Народна култура, г. XV, № 12, 20.III.1971, с. 6.

^[5] Сплотени около партийната политика. – Народна култура, г. XV, № 16, 17.IV.1971, с. 6.

^[6] Сътрудничество между писатели и кинодейци. – Народна култура, г. XV, № 14, 3.IV.1971, с. 6.

^[7] Димитровски награди – 1971. – Народна култура, г. XV, № 25, 19.VI.1971, с. 7.

^[8] Създаден е Комитет за телевизия и радио. – Народна култура, г. XV, № 25, 19.VI.1971, с. 7.

^[9] Шести пленум на Комитета за изкуство и култура. – Народна култура, г. XV, № 30, 24.VII.1971, с. 1 – 2.

^[10] Найденов, Мирон. Наградите от Велинград. – Народна култура, г. XV, № 30, 24.VII.1971, с. 7.

^[11] Филми, творци, зрители. – Народна култура, г. XV, № 37, 9.IX.1971, с. 6; Наградите… – Народна култура, г. XV, № 39, 25.IX.1971, с. 6.

^[12] Марков, Георги. Сваленият балон. – Портал „Култура“ (https://kultura.bg/web/%D1%81%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%BD/).

^[13] Париж ръкопляска. – Народна култура, г. XV, № 11, 13.III.1971, с. 6.

^[14] Найденов, Мирон. Седмица на монголския филм. – Народна култура, г. XV, № 27, 3.VII.1971, с. 6.

^[15] Големите дни на българската анимация. – Народна култура, г. XV, № 49, 2.XII.1971, с. 1, 6.

^[16] В Комитета за изкуство и култура. – Народна култура, г. XVI, № 3, 15.I.1972, с. 1.

^[17] В Комитета за изкуство и култура. – Народна култура, г. XVI, № 7, 12.II.1972, с. 1.

^[18] За всестранен възход на родната социалистическа култура! – Народна култура, г. XVI, № 13, 25.III.1972, с. 1 – 3.

^[19] Петров, Емил. Граждански и професионален дълг. – Народна култура, г. XVI, № 14, 1.IV.1972, с. 1, 6.

^[20] За по-тясна връзка на киноизкуството с живота на народа! – Народна култура, г. XVI, № 14, 1.IV.1972, с. 6.

^[21] Кабинетът на младите филмови дейци. – Народна култура, г. XVI, № 15, 8.IV.1972, с. 6.

^[22] Българското кино пред нови задачи. – Народна култура, г. XVI, № 15, 8.IV.1972, с. 6.

^[23] Важно звено за обединение на творческите сили. – Народна култура, г. XVI, № 15, 8.IV.1972, с. 1.

^[24] В Комитета за изкуство и култура. – Народна култура, г. XVI, № 20, 13.V.1972, с. 1.

^[25] В Комитета за изкуство и култура. – Народна култура, г. XVI, № 21, 20.V.1972, с. 1.

^[26] Призив от дейци на литературата, изкуството, културата и художествената самодейност. – Народна култура, г. XVI, № 16, 15.IV.1972, с. 1.

^[27] В Комитета за изкуство и култура. – Народна култура, г. XVI, № 46, 11.XI.1972, с. 6.

^[28] Начало на задълбочен разговор. – Народна култура, г. XVI, № 23, 3.VI.1972, с. 6.

^[29] Отличени критици. – Народна култура, г. XVI, № 41, 7.X.1972, с. 3.

^[30] Творецът на новия живот – главен герой на киноизкуството! – Народна култура, г. XVI, № 47, 18.XI.1972, с. 6.

^[31] УС на СБФД. – Народна култура, г. XVI, № 47, 18.XI.1972, с. 6.

^[32] До ЦК на БКП тук. – Народна култура, г. XVI, № 47, 18.XI.1972, с. 6.

^[33] Предложения за Димитровската комисия за литература и изкуство. – Народна култура, г. XVI, № 21, 20.V.1972, с. 2 – 3.

^[34] Удостоени с Димитровска награда. – Народна култура, г. XVI, № 26, 24.VI.1972, с. 1.

^[35] Удостоени и наградени дейци на изкуството и културата. – Народна култура, г. XVI, № 22, 27.V.1972, с. 2.

^[36] Наградите от Кюстендил. – Народна култура, г. XVI, № 26, 24.VI.1972, с. 6.

^[37] Пленум на ЦК на БКП. – Народна култура, г. XVI, № 30, 22.VII.1972, с. 1.

^[38] Наградите от Толбухин. – Народна култура, г. XVI, № 30, 22.VII.1972, с. 6.

^[39] Абазов, Тодор. Владимир Асенов. XI фестивал на българския филм. – Народна култура, г. XVI, № 38, 16.IX.1972, с. 1, 6; Наградите на Варненския кинофестивал. – Народна култура, г. XVI, № 39, 23.IX.1972, с. 1; Чернев, Григор. След още една година. – Народна култура, г. XVI, № 39, 23.IX.1972, с. 6; Абазов, Тодор. Нови подстъпи към съвременността. – Народна култура, г. XVI, № 39, 23.IX.1972, с. 6; Михайлов, Владимир. Мнението на чуждестранните критици. – Народна култура, г. XVI, № 39, 23.IX.1972, с. 6.

^[40] В Комитета за изкуство и култура. – Народна култура, г. XVI, № 40, 30.IX.1972, с. 1 – 2.

^[41] Студийно кино в столицата. – Народна култура, г. XVI, № 43, 21.X.1972, с. 8.

^[42] Награди в Оберхаузен. – Народна култура, г. XVI, № 20, 13.V.1972, с. 4.

^[43] „Козият рог“ – със специалната награда на Карлови Вари. – Народна култура, г. XVI, № 32, 5.VIII.1972, с. 6.

^[44] Чернев, Григор. Творческо общуване. – Народна култура, г. XVI, № 21, 20.V.1972, с. 6.

^[45] Седмица на българския филм в Съветския съюз. – Народна култура, г. XVI, № 38, 16.IX.1972, с. 6.

^[46] Сечанова, Силвия. Кубинското революционно кино. – Народна култура, г. XVI, № 45, 4.XI.1972, с. 8.

^[47] В Комитета за изкуство и култура. – Народна култура, г. XVII, № 4, 20.I.1973, с. 1.

^[48] В Комитета за изкуство и култура. – Народна култура, г. XVII, № 14, 31.III.1973, с. 1, 7.

^[49] В Комитета за изкуство и култура. – Народна култура, г. XVII, № 19, 5.V.1973, с. 1.

^[50] Народна култура, г. XVII, № 4, 20.I.1973, с. 6; Андрейков, Тодор. Студийните кинотеатри. – Народна култура, г. XVII, № 5, 27.I.1973, с. 6.

^[51] „Искрено и правдиво – до зрителя…“ – Народна култура, г. XVII, № 12, 17.III.1973, с. 1, 6.

^[52] Тихов, Александър. Кинодокументалистика и съвременност. – Народна култура, г. XVII, № 16, 14.IV.1973, с. 6.

^[53] Народна култура, г. XVII, № 23, 2.VI.1973, с. 1.

^[54] Народна култура, г. XVII, № 32, 4.VIII.1973, с. 6.

^[55] Абазов, Тодор. Варненска равносметка. – Народна култура, г. XVII, № 46, 10.XI.1973, с. 6.

^[56] Взаимно опознаване, общи проблеми. – Народна култура, г. XVII, № 16, 14.IV.1973, с. 6.

^[57] В името на сътрудничеството. – Киноизкуство, г. XXVIII, № 11, ноември 1973, с. 80 – 81.

^[58] Комюнике. – Киноизкуство, г. XXVIII, № 11, ноември 1973, с. 81 – 82.

^[59] Хитров, Дончо. Венецуела, Перу, Бразилия… – Народна култура, г. XVII, № 19, 5.V.1973, с. 8.

^[60] Народна култура, г. XVII, № 39, 22.IX.1973, с. 6; № 41, 6.X.1973, с. 1; Нашите научни филми – между най-добрите. – № 44, 27.X.1973, с. 6.

^[61] Фестивал на българския филм в СССР. – Народна култура, г. XVII, № 44, 27.X.1973, с. 6.

^[62] Грозев, Александър. Допир с правдата и красотата. – Народна култура, г. XVII, № 45, 3.XI.1973, с. 6.

^[63] Народна култура, г. XVII, № 31, 28.VII.1973, с. 1.

^[64] Международни отличия за българското кино. – Народна култура, г. XVII, № 49, 1.XII.1973, с. 6.

^[65] Петров, Емил. Филмовата критика – състояние и перспективи. – Киноизкуство, г. XXIX, № 6, юни 1974, с. 1 – 20.

^[66] Научно-техническата революция и киното. – Киноизкуство, г. XXIX, № 9, септември 1974, с. 13 – 43.

^[67] Киноизкуство, г. XXIX, № 9, септември 1974, с. 12.

^[68] В едно и също направление. – Киноизкуство, г. XXIX, № 4, април 1974, с. 51 – 57.

^[69] Рачева, Мария. Ударната сила на съвременната тема. Втора среща на българските и полските кинематографисти. – Киноизкуство, г. XXIX, № 8, август 1974, с. 40 – 41.

^[70] Писарев, Павел. Копродукциите – оръжие в съвременната идеологическа борба. – Киноизкуство, г. XXIX, № 8, август 1974, с. 26 – 32.

^[71] Хитров, Дончо. Българска анимация – 74. – Киноизкуство, г. XXIX, № 9, септември 1974, с. 51 – 58.

^[72] Соколски, Александър. Велинград – 74. – Киноизкуство, г. XXIX, № 9, септември 1974, с. 59 – 63.

^[73] XIII фестивал на българския филм. – Киноизкуство, г. XXIX, № 11, ноември 1974, с. 1 – 17.

^[74] Киноизкуство, г. XXX, № 1, януари 1975, с. 35.

^[75] Почетни звания за дейци в областта на духовната култура. – Народна култура, г. XVIII, № 22, 31.V.1975, с. 7.

^[76] Кинодраматургия и съвременност. – Киноизкуство, г. XXX, № 5, май 1975, с. 6 – 31.

^[77] Младите в българското кино. – Киноизкуство, г. XXX, № 6, юни 1975, с. 11 – 44.

^[78] 9 май – ден на победата. – Народна култура, г. XVIII, № 19, 9.V.1975, с. 1.

^[79] В Политбюро на БКП. – Народна култура, г. XVIII, № 26, 28.VI.1975, с. 1.

^[80] VII пленум на Комитета за изкуство и култура. – Народна култура, г. XVIII, № 27, 5.VII.1975, с. 1, 7.

^[81] Людмила Живкова, председател на Комитета за изкуство и култура. – Народна култура, г. XVIII, № 27, 5.VII.1975, с. 1.

^[82] Решение на Политбюро на ЦК на БКП за по-нататъшното развитие на българското киноизкуство. – Киноизкуство, г. XXX, № 6, юни 1975, с. 1 – 10.

^[83] Писарев, Павел. За по-нататъшното развитие на българското кино. – Киноизкуство, г. XXX, № 7, юли 1975, с. 1 – 9.

^[84] Михайлов, Божидар. Първият. – Киноизкуство, г. XXX, № 12, декември 1975, с. 1 – 7.

^[85] С творческо вълнение. – Киноизкуство, г. XXX, № 12, декември 1975, с. 8 – 11.

^[86] Наградите на Първият фестивал на българския късометражен филм. – Киноизкуство, г. XXX, № 12, декември 1975, с. 12.

^[87] Молхов, Яко. Прояви на професионално майсторство. – Народна култура, г. XVIII, № 30, 26.VII.1975, с. 1, 5.

^[88] Тодоров, Камен. Киноизкуство – близо до вълненията на съвременника. – Киноизкуство, г. XXXI, № 1, януари 1976, с. 1 – 16.

^[89] Награди от Москва. – Народна култура, г. XVIII, № 30, 26.VII.1975, с. 1.

^[90] Георгиева, Лили. Гостите за киното на младите. – Народна култура, г. XVIII, № 39, 27.IX.1975, с. 6.

^[91] Срещи в Москва. Плодове и хоризонти на дружбата. – Киноизкуство, г. XXXI, № 3, март 1976, с. 5 – 32.

^[92] В Комитета за изкуство и култура. – Народна култура, г. XIX, № 3, 17.I.1976, с. 1.

^[93] Григоров, Румен. Смисълът на един живот. Васил Бакърджиев на 70 години. – Народна култура, г. XIX, № 5, 31.I.1976, с. 6; Григоров, Румен. Васил Бакърджиев на седемдесет години. – Киноизкуство, г. XXXI, № 3, март 1976, с. 58 – 59.

^[94] Пред Първия конгрес. – Народна култура, г. XX, № 20, 15.V.1976, с. 6.

^[95] Неразделимо свързани с народа. – Народна култура, г. XX, № 22, 29.V.1976, с. 2.

^[96] Неразделимо свързани с народа. – Народна култура, г. XX, № 22, 29.V.1976, с. 1–2; Приветствие на Централния комитет на БКП до I конгрес на СБФД. – Киноизкуство, г. XXXI, № 6, юни 1976, с. 3–5

^[97] Неразделимо свързани с народа. – Народна култура, г. XX, № 22, 29.V.1976, с. 1–2; I конгрес на СБФД. Приветствие на Комитета за изкуство и култура. – Киноизкуство, г. XXXI, № 7, юли 1976, с. 3 – 5.

^[98] I конгрес на СБФД. Приветствие на Съюза на кинематографистите на СССР. – Киноизкуство, г. XXXI, № 7, юли 1976, с. 5 – 6.

^[99] Отчетен доклад на СБФД за периода ноември 1972–април 1976 г. – Киноизкуство, г. XXXI, № 6, юни 1976, с. 6 – 21.

^[100] I конгрес на СБФД. Изказвания. – Киноизкуство, г. XXXI, № 7, юли 1976, с. 7 – 36.

^[101] Резолюция на Първия конгрес на Съюза на българските филмови дейци. – Киноизкуство, г. XXXI, № 6, юни 1976, с. 22 – 28.

^[102] Неразделимо свързани с народа. – Народна култура, г. XX, № 22, 29.V.1976, с. 1, 7; I конгрес на СБФД. Телеграма до ЦК на БКП. – Киноизкуство, г. XXXI, № 7, юли 1976, с. 37.

^[103] Състав на бюрото на УС на СБФД. – Народна култура, г. XX, № 22, 29.V.1976, с. 2.

^[104] Почетни звания за дейци в областта на духовната култура. – Народна култура, г. XX, № 22, 29.V.1976, с. 7.

^[105] Културното събитие. – Народна култура, г. XX, № 39, 25.IX.1976, с. 1; Чернев, Григор. Неравнодушен екран. – Народна култура, г. XX, № 41, 9.X.1976, с. 4; Имена от фестивала. – Народна култура, г. XX, № 41, 9.X.1976, с. 4 – 5.

^[106] XIV фестивал на българския игрален филм. – Киноизкуство, г. XXXI, № 11, ноември 1976, с. 3 – 27.

^[107] Наградите на журито. – Народна култура, г. XX, № 41, 9.X.1976, с. 4.

^[108] С високите изисквания на Юлския пленум. Среща с художествено-творческата интелигенция. – Народна култура, г. XX, № 42, 16.X.1976, с. 1

^[109] Стойновска, Калина. Претворени моменти на истината. – Народна култура, г. XX, № 45, 6.XI.1976, с. 6.

^[110] Петров, Емил. Встъпително слово. – Киноизкуство, г. XXXII, № 1, януари 1977, с. 3 – 6.

^[111] ФИПРЕССИ заседава в София. Международен колоквиум „Съвременно българско кино“. – Народна култура, г. XX, № 45, 6.XI.1976, с. 5; ФИПРЕССИ, Съюз на българските филмови дейци – колоквиум „Съвременно българско киноизкуство“. – Киноизкуство, г. XXXII, № 1, януари 1977, с. 6 – 53.

^[112] Предконгресни инициативи на СБФД. – Народна култура, г. XXI, № 11, 11.III.1977, с. 6.

^[113] Стефанов, Иван. Филмовата критика пред нови задачи. – Киноизкуство, г. XXXII, № 3, януари 1977, с. 8 – 10.

^[114] Киноизкуство, г. XXXII, № 3, януари 1977, с. 10 – 14.

^[115] Писарев, Павел. Вдъхновяващ партиен документ. – Киноизкуство, г. XXXII, № 6, юни 1977, с. 7 – 11.

^[116] Години на творчество. Разширен пленум на УС на СБФД. – Народна култура, г. XXI, № 19, 6.V.1977, с. 2.

^[117] Народна култура, г. XXI, № 21, 19.V.1977, с. 1 – 12.

^[118] Народна култура, г. XXI, № 21, 19.V.1977, с. 1 – 2; Лилов, Александър. Приветствие на ЦК на БКП до III конгрес на българската култура. – Киноизкуство, г. XXXII, № 7, юли 1977, с. 3 – 8.

^[119] Изграждането на културата на развитото социалистическо общество – наша непосредствена историческа задача. – Народна култура, г. XXI, № 21, 19.V.1977, с. 3 – 9; Из доклада пред III конгрес на българската култура, изнесен от председателя на КИК др. Людмила Живкова. – Киноизкуство, г. XXXII, № 7, юли 1977, с. 9 – 16.

^[120] Новото ръководство на Комитета за култура. – Народна култура, г. XXI, № 22, 27.V.1977, с. 1.

^[121] Почетни звания за дейци на народната култура. – Народна култура, г. XXI, № 22, 27.V.1977, с. 7.

^[122] Герчева, Красимира. Трети фестивал на българския късометражен филм – Пловдив’77. – Киноизкуство, г. XXXII, № 12, декември 1977, с. 15 – 19.

^[123] Гумнерова, Екатерина. „Златен ритон“ за два филма. – Народна култура, г. XXI, № 42, 14.X.1977, с. 6; Наградите. – Народна култура, г. XXI, № 42, 14.X.1977, с. 6.

^[124] Гумнерова, Екатерина. През обектива на младите. – Народна култура, г. XXI, № 52, 23.XII.1977, с. 6.

^[125] Трайкова, Наталия. Филмите на Алберто Латуада. – Народна култура, г. XXI, № 4, 21.I.1977, с. 6.

^[126] В Комитета за изкуство и култура. – Народна култура, г. XXI, № 15, 8.IV.1977, с. 1.

^[127] Михайлова, Катя. Примерът на съветското кино. Отзвук от международния симпозиум във Варна. – Народна култура, г. XXI, № 24, 10.VI.1977, с. 2.

^[128] Велико и жизнеутвърждаващо изкуство. – Киноизкуство, г. XXXII, № 8, август 1977, с. 3 – 7.

^[129] Стефанов, Иван. Към нови мащабни и актуални задачи. – Киноизкуство, г. XXXII, № 12, декември 1977, с. 3 – 10.

^[130] Коен, Алберт. Социалистическото киноизкуство и световният кинематографичен процес. – Киноизкуство, г. XXXII, № 12, декември 1977, с. 11 – 14.

^[131] Илкова, Валентина. Бъдещето на научно-популярното кино. – Народна култура, г. XXI, № 51, 16.XII.1977, с. 6; Международен симпозиум по проблеми на научно-популярното кино. – Киноизкуство, г. XXXIII, № 2, февруари 1978, с. 72 – 86.

^[132] Желева, Павлина. Национално и интернационално. Симпозиум на български и съветски кинодейци. – Народна култура, г. XXI, № 52, 23.XII.1977, с. 6; Ханютин, Юрий. Общото и неповторимото. – Киноизкуство, г. XXXIII, № 3, март 1978, с. 24 – 34; Маматова, Лилия. Интернационалното и националното в съветското кино. – Киноизкуство, г. XXXIII, № 4, април 1978, с. 12–21; Национално и интернационално в социалистическото киноизкуство. – Киноизкуство, г. XXXIII, № 5, май 1978, с. 3 – 16; Национално и интернационално в социалистическото киноизкуство. – Киноизкуство, г. XXXIII, № 6, юни 1978, с. 3 – 12.

^[133] Кирков, Людмил. Дългът на твореца-комунист. – Киноизкуство, г. XXXIII, № 2, февруари 1978, с. 5 – 12.

^[134] Ненов, Никола. С лице към проблемите на човека. – Киноизкуство, г. XXXIII, № 3, март 1978, с. 15 – 17.

^[135] Тихов, Александър. Юбилейният Лайпциг и един успех, който задължава. – Киноизкуство, г. XXXIII, № 1, януари 1978, с. 56 – 65.

^[136] От ясна класово-партийна позиция. – Киноизкуство, г. XXXIII, № 2, февруари 1978, с. 3 – 4.

^[137] Награди за филмови дейци. – Киноизкуство, г. XXXIII, № 3, март 1978, с. 22.

^[138] Замисъл и реализация. – Киноизкуство, г. XXXIII, № 2, февруари 1978, с. 26 – 46.

^[139] Грозев, Александър. Анимация’77. – Киноизкуство, г. XXXIII, № 6, юни 1978, с. 29–39; Обсъждане на анимационния филм (продукция 1977 г.). – Киноизкуство, г. XXXIII, № 7, юли 1978, с. 14 – 22.

^[140] Националната партийна конференция и киноизкуството. – Киноизкуство, г. XXXIII, № 8, август 1978, с. 3 – 11.

^[141] Методологически проблеми на кинокритиката. – Киноизкуство, г. XXXIII, № 8, август 1978, с. 12 – 26.

^[142] Гумнерова, Екатерина. Смолян: Филми на младите. – Народна култура, г. XXIII, № 2, 12.I.1979, с. 6.

^[143] Израстването на младите – общонародно дело. – Народна култура, г. XXIII, № 2, 12.I.1979, с. 6.

^[144] Награди за филмови дейци. – Народна култура, г. XXIII, № 4, 26.I.1979, с. 6.

^[145] IV пленум на Комитета за култура. – Народна култура, г. XXIII, № 13, 30.III.1979, с. 1.

^[146] Изпитание за филмовите дейци. – Народна култура, г. XXIII, № 13, 30.III.1979, с. 2.

^[147] Гумнерова, Екатерина. Среща на дейците на детското кино. СИФЕЖ заседава в София. – Народна култура, г. XXIII, № 15, 13.IV.1979, с. 6.

^[148] Жечев, Кирил. Заседание на Съвета на председателите на творческите съюзи. – Народна култура, г. XXIII, № 17, 27.IV.1979, с. 2.

^[149] „Изкуство в процес на развитие“. – Народна култура, г. XXIII, № 16, 20.IV.1979, с. 6.

^[150] Герчева, Красимира. Състояние и перспективи на българското игрални кино. Пленум на Съюза на българските филмови дейци. – Народна култура, г. XXIII, № 18, 4.V.1979, с. 6.

^[151] Иванова, Светла. VI национален преглед на творчеството на младите филмови дейци. – Народна култура, г. XXIII, № 51, 21.XII.1979, с. 6.

^[152] Кирков, Людмил. Дългът на творците комунисти. – Киноизкуство, г. XXXV, № 3, март 1980, с. 3 – 9.

^[153] Красотата в жизнената среда. Пети пленум на Комитета за култура. – Народна култура, г. XXIII, № 52, 28.XII.1979, с. 1.

^[154] Недялков, Станислав. Територия на добросъседството. Трети балкански кинофестивал в Истанбул. – Народна култура, г. XXIII, № 18, 4.V.1979, с. 6.

^[155] Стоева, Лиляна. Кино и зрител. Международна теоретична конференция в София. – Народна култура, г. XXIII, № 23, 8.VI.1979, с. 6.

^[156] Кинов, Васил. „Краков’79“. – Народна култура, г. XXIII, № 28, 13.VII.1979, с. 5.

^[157] Единадесети московски. – Народна култура, г. XXIII, № 32, 10.VIII.1979, с. 6.

^[158] Коен, Алберт. На кинофестивала в Локарно. – Народна култура, г. XXIII, № 35, 31.VIII.1979, с. 8.

^[159] Дякова, Людмила. Във Варна – празник на световната анимация. – Народна култура, г. XXIII, № 38, 21.IX.1979, с. 6.

^[160] Филми за проблемите на света. – Народна култура, г. XXIII, № 42, 19.X.1979, с. 6.

^[161] Христо Ковачев с голямата награда на Лил. – Народна култура, г. XXIII, № 41, 12.X.1979, с. 6.

^[162] Крепнещо сътрудничество. – Народна култура, г. XXIII, № 41, 12.X.1979, с. 6.

^[163] Мутафов, Христо. Отличия от Авелино. – Народна култура, г. XXIII, № 41, 12.X.1979, с. 6.

^[164] „Поздравявам този голям филм“. – Народна култура, г. XXIII, № 41, 12.X.1979, с. 6.

^[165] Михайлов, Владимир. Лайпциг – ангажиран фестивал. – Народна култура, г. XXIII, № 49, 7.XII.1979, с. 5.

^[166] Панорама на българския филм в Рим. – Народна култура, г. XXIII, № 49, 7.XII.1979, с. 8.

^[167] Среща на другаря Тодор Живков с филмови дейци. – Народна култура, г. XXIV, № 2, 11.I.1980, с. 1.

^[168] Цончева, Галина. Гергана Даковска. Втори филмов преглед на ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. – Народна култура, г. XXIV, № 15, 11.IV.1980, с. 6.

^[169] С Лениновите идеи. – Народна култура, г. XXIV, № 15, 11.IV.1980, с. 1.

^[170] Втори конгрес на Съюза на българските филмови дейци. – Народна култура, г. XXIV, № 17, 25.IV.1980, с. 1–2; Киноизкуството в изграждането на развитото социалистическо общество. – Народна култура, г. XXIV, № 18, 2.V.1980, с. 6 – 9.

^[171] С проблемите на времето. – Народна култура, г. XXIV, № 21, 22.V.1980, с. 9.

^[172] Стоянович, Иван. Седмица на българския филм. – Народна култура, г. XXIV, № 5, 1.II.1980, с. 6.

^[173] Лютфиев, Юнал. Седмица на българската култура в Тунис. – Народна култура, г. XXIV, № 12, 21.III.1980, с. 6.

^[174] Власков, Стефан. Дни на швейцарския филм. – Народна култура, г. XXIV, № 6, 8.II.1980, с. 6.

^[175] Димитров, Георги. Дни на финландското кино у нас. – Народна култура, г. XXIV, № 14, 4.IV.1980, с. 6.

^[176] Гумнерова, Екатерина. На кинофестивал в Западен Берлин. – Народна култура, г. XXIV, № 13, 28.III.1980, с. 6.

^[177] Попйорданов, Иван. Нов български успех на фестивала в Лил. – Народна култура, г. XXIV, № 19, 9.V.1980, с. 6.