ТЕОДОРА СТОИЛОВА-ДОНЧЕВА
ДА СПРЕМ СКАНДАЛИТЕ, ТЕ СЪЗДАВАТ ТОКСИЧНА СРЕДА
В актуалната рубрика „Българското кино. А сега накъде?“ в този брой се включва режисьорът и продуцент Борис Десподов. Още с дебютния си документален филм „Коридор номер 8“ той печели престижни международни и национални награди. Не крия, че за мен „Коридор номер 8“ е един от добрите български посттоталитарни документални филми и с нетърпение очаквам следващия му режисьорски документален филм. Борис Десподов работи с еднакъв успех и в трите вида кино. Копродуцент е и на успешни копродукции. В момента живее между Берлин и София, а неговият опит с финансиране на филми в Германия е полезен и интересен.
Боби, сигурно следиш рубриката на сп. КИНО. Вече много колеги се включиха в разнищването на проблемите, с които се сблъскват съвременните български кинодейци. Нещата обаче продължават да са сложни и трудно разрешими. Появяват се различни обвинения. Ти живееш между Германия и България, работиш активно. Как изглеждат от твоя гледна точка проблемите на българското кино?
Много бих желал да говорим за творчески търсения и естетически проблеми, но за съжаление трябва да говорим за законодателството, с което работим, защото голяма част от кризите в сектора произтичат от затлаченото от противоречия законодателство и съпътстващите го правилници. Толкова много хора от Гилдията участваха в дискусии, работни групи, и всеки от тях е с претенции за професионална експертиза, но реално поради липса на юридическа компетентност се създаде законодателство, което в някои параграфи е напълно лишено от логика. Ще дам пример. Според законовите разпоредби в Правилник за прилагане на Закона за филмовата индустрия описан в чл.48, всеки член от Националната художествена комисия, която оценява проектите, трябва да попълни формуляр, наречен „оценъчна карта“ и да постави точкова оценка по зададени предварително критерии, както и да напише мотивация от минимум 300 знака за всеки един от тези критерии. Този документ се предава на секретаря на комисията, за да изчисли средно аритметичния сбор за всеки проект. И след като всеки си е предал формуляра, членовете от комисията се срещат три дни по-късно, за да обсъдят всеки един от проектите, но това обсъждане няма никакъв смисъл, защото вече всеки от членовете си е попълнил оценъчната карта и предал формуляра. Тази среща е абсолютно безсмислена и по този начин самото оценяване е опорочено. Най-старият източник на правото е обичаят. Един от основните принципи на журирането е тежестта на дискусията при срещата на членовете на комисията и чак след това трябва да се нанесе точковото измерение на оценките.
Българското кино има своите добри постижения, въпреки всички проблеми. Но не може да пренебрегнем факта: как би изглеждала ситуацията, ако всички блокирани филми бяха реализирани. Безспорно всички губим от блокирането на сесии, но това е един от малкото, да не кажа единствен начин да се изрази несъгласие, когато човек се чувства ощетен. Какво трябва да се промени?
Основно конституционно право на всеки индивид е правото да обжалва решението на всяка една институция. Вероятно се спекулира с това право, щом има толкова много дела и блокирани проекти. Явно това се използва за натиск. Съдебните дела, по начало, са крайни действия и се водят само когато всяка друга форма на медиация е провалена. Също така да не забравяме, че всеки субект може да води дела от общ характер, например за пропуснати ползи. Особено ако такова дело се води след решение на Административния съд.
В Германия например никой няма и да се замисли да води дела след решение на филмов фонд. Но ние сме млада демокрация с объркано законодателство и това е пътят да се оптимизират правилата.
Какво мислиш за формирането на служебната оценка – един от поводите за раздора? Знаеш, че според някои колеги, тя дава твърде голямо предимство на фестивалните успехи за сметка на зрителските, обект на обжалвания става и начина, по който тя се прибавя към общата оценка.
В оценяването са заложени различни критерии. Но първият въпрос е какви са приоритетите, заложени от закона. Според Закона за филмовата индустрия в Общите положения, в първите текстове на закона, са описани приоритетите на държавата за филмовата индустрия, именно развитието ѝ в контекста на европейското и международното сътрудничество. Следователно в приоритетите на държавата е създаване на филми, които утвърждават европейската ни идентичност. Тези приоритети трябва да имат основна тежест в оценяването на проекта. В този ред на мисли, пропуск в правилата на оценяване е липсата на достатъчно тежест при оценяването на проекти, които вече са осигурили финансова подкрепа от фондове в Европа или имат осигурена дистрибуция в чужбина, особено на големи пазари.
Относно служебната оценка, важно е да се взимат предвид успехите на екипа, стоящ зад проекта. Приоритет за всеки културен мениджмънт е да подкрепя творци, които са във възход. Според мен този критерий трябва да е възможно най-обективен. Например, в програма „Творческа Европа“ на ЕС, е възприет принципа, че предишният опит на продуцента се формира само в качеството му на делегиран продуцент – водещият продуцент, който е основен носител на интелектуалната собственост. Не е редно продуцент, който в даден филм само е извършвал услуги и риска, който носи не е водещ, да има същата тежест, каквато продуцентът, който е инициирал филма. Все едно да се добавят точки за асистент режисьор.
Как се възприема българското кино в чужбина, имаш ли наблюдения?
Германия е огромен пазар. Например само в Берлин по кината се разпространяват годишно около 100 документални филма и още поне два пъти повече игрални, експериментални и анимационни. Филми, идващи от малки индустрии като българската, са малко. Вече Източна Европа не е фокус на вниманието, с изключение, може би, на Украйна. От българските филми през последните години единствено филмът „Да ходиш по вода“ за Христо Явашев на режисьора Андрей Паунов имаше видимост по кината. Филмът достигна до седмо място по зрителски интерес сред документалните филми в Германия.
Когато започнах да работя в Германия, изцяло се промени светогледът ми. Преди това основна цел беше да намеря продуцент от голяма индустрия, за да мога да финансирам и разпространявам проектите си. Сега интересът ми е насочен към цял свят. Имах и голяма доза късмет. Още първият филм, по който работих, беше селекциониран във Венеция. Филмът е копродукция с Йордания. Последваха още филми с държави от Близкия изток, като част от арабската нова вълна. Направих два филма с Индия и единият беше включен в Панорама на Берлинале. В момента завършвам документален филм, на който съм делегиран продуцент и режисьор. Създадохме национална копродукция с „Пандора филм“ в Германия. Получихме подкрепа от фонда в „Северен Рейн и Вестфалия“, както и от най-голямата германска частна фондация „Робърт Бош“. Филмът има осигурена кинодистрибуция в Германия от страна на „Риал фикшън“, най-големият разпространител на документални филми във Федералната република. За радост проектът получи финансиране за филми с осигурено мажоритарно чуждестранно финансиране, и в България.
Германската система за финансиране на филми е много специфична. Как се финансира филм в Германия? Има федерални и регионални фондове. Федералните са – БКМ и ФФА. БКМ е аналог на НФЦ и е културен фонд, с тази разлика, че под заповедта за финансиране стои подписа на комисаря на федералното правителство по въпросите на културата и медиите (аналогът на министър на културата). Германският федерален филмов съвет (ФФА) е националната организация за финансиране на филми в Германия. Бюджетът му се финансира от т.нар. филмова такса, която се събира от кината, видеоиндустрията и телевизията. Различните региони в Германия имат регионални фондове, те не са културни фондове, а са икономически. Целта им е да развиват сектора в съответния регион и подкрепят заетостта и инвестициите в региона. Обикновено инвестицията в региона трябва да бъде 150-200% от средствата, които регионалния фонд инвестира, нарича се „регионален ефект“.
Въпреки това критериите за кандидатстване са сходни. Преди да кандидатстваш, трябва „пазара да има интерес към проекта“. Това се потвърждава с договор за дистрибуция. Не се приемат писма за намерение, ако е писмо, задължително в него трябва да фигурира период на разпространение и сумата, която дистрибуторът ще заплати на продукцията за придобиването на правата на филма. Освен това с банково извлечение се доказва собственото финансиране от страна на продуцента, състоящо се минимум от 4% от бюджета. Подкрепата от регионалните фондове е под формата на безлихвен заем, който трябва да се върне чрез отчисления от разпространението на филма, заложени в план при кандидатстването. По този начин индустрията е изцяло ориентирана към пазара, а публика за различните видове и жанрове, включително и арт хаус филми, съществува. Като цяло зрителите обичат да гледат филми, които ги карат да мислят, да научават нови неща или да защитават каузи и т.н.
Имаш ли съвет към колегите?
Вярвам, че всички искаме да направим правилата възможно най-оптимални. Според мен трябва да се спре със скандалите, защото се създава токсична среда в общността. Не случайно в правния свят се използва за синоним на скандал – създаване на напрежение, което е в противоречие с добрите нрави и морал.
Ако общността инициира промени в затлаченото от противоречия законодателство и съпътстващите го правилници и постигне единно решение за законодателни промени, абсолютно съм убеден, че правителството, независимо от коя партия е съставено, ще ги приеме. Никой политик не би се противопоставил на професионална общност, която инициира мотивирани промени. Това изисква работа с адвокати, наемане на европейски експерти, за да може да бъде синхронизирано законодателството с това на водещите европейски индустрии.
