С 32-то издание на Международния филмов фестивал „Любовта е лудост“ (23 август – 01 септември) започна тазгодишният фестивален филмов сезон във Варна. През септември с нетърпение очакваме Двадесети Световен фестивал на анимационния филм и 42-то издание на фестивала за българско кино „Златна роза“.
„Любовта е лудост“ е обичан и много посещаван от варненската публика фестивал, защото предлаганите в програмите филми са стойностни и значими – заслуга на художествения директор на фестивала проф. Александър Грозев, както и на професионалния мениджмънт на Илия Алеков – „Бета филм“, който за първи път поема организацията на този престижен форум. Особено внимание заслужава артистичната визия на събитието – дело на дизайнера Десислава Христова. Във фоайето на фестивалния и конгресен център са експонирани множество огледала със сентенции като: „Трябва ли ти огледало, за да видиш себе си“, „Можеш ли да видиш отвъд човека в огледалото“ и др., като цялостната концепция е „Вгледай се навътре в себе си“, което беше мото и на включените в конкурса дванайсет филма. Звезден гост тази година беше харизматичният актьор Франко Неро, на чиито екранни персонажи, десетилетия наред, мъжете се възхищават, а жените го обожават. Кариерата му е свързана с режисьори като Джон Хюстън, Луис Бунюел, Райнер Вернер Фасбиндер, Елио Петри, Клод Шаброл, Марко Белокио и др. За младите зрители също е известен с „Умирай трудно 2“ и с филма на Куентин Тарантино „Джанго без окови“.
Мислех си, покрай еуфорията на „Любовта е лудост“, какво трябва да се направи, за да има толкова силен интерес и към българските филми по екраните, а и на фестивала „Златна роза“. Разбира се, от значение са самите филми, а стойностните сред тях съвсем не са малко през последните години. Струва ми се, че по-скоро е въпрос на изграждане и култивиране на публика за българско кино. Имам наблюдения от други страни, където добрите национални филми не са повече от нашите, но хората се интересуват и следят как се развива родното им кино. Би трябвало филмовата общност да полага повече усилия за контакт със зрителите. Някои колеги го правят в срещи и обсъждания с публиката, не само в големите градове, но това не би трябвало да са спорадични прояви, а целенасочена културна политика, която трябва да започва още в училищата. Да не говорим за вузовете по изкуства, където българското кино би трябвало да се изучава с приоритет. Мисля, че в това отношение списание КИНО изпълнява достойно своята мисия, както по отношение на световното, така най-вече по отношение на българското кино. Поредицата на Петър Кърджилов „90 години Съюз на българските филмови дейци“ проследява как се развива киното ни през годините и какви идеологически постулати движат и диктуват процеса. В този брой вниманието на автора е насочено към бурното и динамично за киното ни десетилетие (1971 – 1980) „Под патронажа на Людмила Живкова“. На тоталитарното минало и последвалия го нравствен разпад е посветена студията на Кристина Стоянова „Трудът като проклятие във филмите на Бела Тар – първа част“. Значима и особено актуална е статията на проф. Иван Стефанов „Изкуство и медии“. В нея той проследява диалектическата връзка между преходното и вечното като „еднократно комуникативно“ или „многократно художествено потребление“.
По проекта „Кино и литература“ проф. Вера Найденова връща вниманието ни към романа на Димитър Димов „Тютюн“ и неговата екранизация: „За филма „Тютюн“. Когато за екранизациите се спореше...“. Проф. Найденова е подбрала и най-интересното от Критическата дискусия по отношение на филма, състояла се през 1963 г., в която са участвали младите тогава критици Ивайло Знеполски, Иван Стефанов, Неда Станимирова, Атанас Свиленов и др. Можем само да съжаляваме, че подобни творчески обсъждания вече не се случват. Разказът по същия проект е „4 септември“ на Йордан Д. Радичков.
По пректа „София вчера и днес – документалното кино разказва“, по повод филмите Духове в старите къщи на София и Другото ниво на банята е есето на Боряна Матеева „Усещане за време, усещане за място“. В рубриката Сценарни ескизи публикуваме сценария на филма Духове в старите къщи на София – сценарист Христо Илиев – Чарли, режисьор Здравко Драгнев. По проекта „Развитие на българския продуцентски модел“ Боян Ценев разговаря с Ваня Райнова, „Портокал“ ООД – „Опитният продуцент трябва да бъде опора“, и с Иван Тонев, ARS Digital Studio – „Трябва да изберем: бутикови кинопрофесии или интернет инфлуенсъри“.
По злободневната тема „Българското кино. А сега накъде?“ е интервюто на Теодора Стоилова-Дончева с режисьора Борис Десподов, който заявява: „Да спрем скандалите, те създават токсична среда“.
Към Златната двойка – София Лорен, Марчело Мастрояни – е насочено вниманието на Соня Александрова по повод юбилеите им през септември – Марчело на 100, а София – на 90 години.
Людмила Дякова
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
ПРОФ. БОЖИДАР МАНОВ
ПРОФ. ВЕРА НАЙДЕНОВА
Д-Р ГЕНОВЕВА ДИМИТРОВА
ДИМИТЪР САРДЖЕВ
ПРОФ. ИВАН СТЕФАНОВ
ДОЦ. КАЛИНКА СТОЙНОВСКА
КАТЕРИНА ЛАМБРИНОВА
ЛЮДМИЛА ДЯКОВА – ГЛАВЕН РЕДАКТОР
СПИСАНИЕ КИНО / СЕПТЕМВРИ 2024
СЪДЪРЖАНИЕ:
90 ГОДИНИ СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ. ПОД ПАТРОНАЖА НА ЛЮДМИЛА ЖИВКОВА (1971 – 1980) – ПЕТЪР КЪРДЖИЛОВ
ТРУДЪТ КАТО ПРОКЛЯТИЕ ВЪВ ФИЛМИТЕ НА БЕЛА ТАР – ПЪРВА ЧАСТ – КРИСТИНА СТОЯНОВА
ИЗКУСТВО И МЕДИИ – ИВАН СТЕФАНОВ
КИНО И ЛИТЕРАТУРА – ЗА ФИЛМА „ТЮТЮН“. КОГАТО ЗА ЕКРАНИЗАЦИИТЕ СЕ СПОРЕШЕ… – ВЕРА НАЙДЕНОВА
КИНО И ЛИТЕРАТУРА – ЗА ФИЛМА „ТЮТЮН“. КРИТИЧЕСКА ДИСКУСИЯ
БЪЛГАРСКОТО КИНО. А СЕГА НАКЪДЕ? РАЗГОВОР С БОРИС ДЕСПОДОВ – ТЕОДОРА СТОИЛОВА-ДОНЧЕВА
РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПРОДУЦЕНТСКИ МОДЕЛ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ: ВАНЯ РАЙНОВА И ИВАН ТОНЕВ – БОЯН ЦЕНЕВ
УСЕЩАНЕ ЗА ВРЕМЕ, УСЕЩАНЕ ЗА МЯСТО – БОРЯНА МАТЕЕВА
ОТ АРХИВА: „КИНО“ БРОЙ 6/2003
КУЛТУРЕН АФИШ: СЕПТЕМВРИ 2024 – ПАВЕЛ СИМЕОНОВ
СЦЕНАРНИ ЕСКИЗИ: ДУХОВЕ В СТАРИТЕ КЪЩИ НА СОФИЯ
ГАЛЕРИЯ: ДУХОВЕ В СТАРИТЕ КЪЩИ НА СОФИЯ
ИЗВЪН БРОЯ:
ЗЛАТНАТА ДВОЙКА НА ИТАЛИАНСКОТО КИНО – СОНЯ АЛЕКСАНДРОВА
НАДПИСИТЕ В НЯМОТО КИНО – ПОСРЕДНИК НА УСТНАТА РЕЧ – АНГЕЛ МАРИНОВ
ПОБЕДИТЕЛ НА МЕСЕЦА ОТ ЛИТЕРАТУРНИЯ КОНКУРС – „4 СЕПТЕМВРИ“ – ЙОРДАН Д. РАДИЧКОВ
