ВЛАДИМИР ИГНАТОВСКИ

РАЗГОВАРЯ С ЛЮДМИЛ КИРКОВ 

 

(Из архивите на БНТ, „Стоп кадър“, 26.12.1989 г.) 

 

Поканих те за този разговор заради един странен феномен: в Българската национални филмотека се пазят две различни копия на твоя филм Равновесие. Едното е по-късо с цели двайсет минути…

Този филм беше съкратен с устна заповед. По екраните премина в съкратения си вариант. Но във Филмотеката е запазено пълното копие на филма. Направено е заради евентуална финансова ревизия на Студията за игрални филми, защото с пълния вариант на филма може да се отчетат направените финансови разходи, а съкратеният не може да ги покрие.

Има ли и други твои филми, които са били така съкращавани и изрязвани?

О, има, разбира се. Мисля, че нямам филм, който да не е бил рязан, може би с изключение на Петък вечер. Но с него се случи нещо друго. Една сутрин, когато филмът тръгна по екраните, телефонът иззвъня, като вдигнах слушалката, ми се представи някакъв полковник. Не му помня името, но той каза: „Аз съм управителят на резиденцията в Сандански. Току-що гледаха вашия филм“. Веднага разбрах кой е гледал филма толкова рано сутринта. Беше към осем и половина…

 ПЛАКАТЪТ НА ФИЛМА ПЕТЪК ВЕЧЕР (1988, РЕЖИСЬОР ЛЮДМИЛ КИРКОВ) 

Тоест прожекцията е започнала в шест часа сутринта. Но не е толкова важно, различни хора, различни навици. Важно е друго, резултатът от тази прожекция.

Полковникът каза: „Питат, какъв е този сняг в края на филма, защо вали така обилно сняг, защо всичко е покрито със сняг? Започнах да обяснявам, че много обичам първия сняг, обичам как се стеле и как настъпва тишина. Полковникът на телефона ме прекъсна и каза: „Момент, защото трябва да запиша, трябва да докладвам“. Продължих, че много обичам този първи сняг, обичам, когато натрупа и стане тихо, хората като че ли малко се поуспокояват, като че ли казват: „Така ли трябва да живея?“. Та казвам, това съм мислил: „Мина и този петък, в който се случиха толкова много писъци и трагедии, ще мине и събота, и неделя, и от понеделник – на чисто…“. Полковникът каза: „А, това е чудесно – на чисто! Добре, записах. Стойте си вкъщи и не излизайте…“.

Не помисли ли, че това може да е някаква не особено сполучлива шега на някой колега или познат?

Мина ми през ума подобно нещо, но си казах, ако е така, това ще е много жестока шега. И веднага разбрах, че не може да бъде, защото този, който ми поиска обяснения, се представи, а аз бих могъл да проверя, кой е управителят на резиденцията в Сандански и той говорил ли е с мен…

Мисля, че атмосферата, в която са възможни подобни „шеги“, е страшна. Този реален случай е повод да надникнем в механизмите на манипулиране в киното. Как започваше намесата в един филм?

Още от заглавието. Например филмът Момчето си отива трябваше да се казва Шапка на тояга. Това беше заглавието на сценария на Георги Мишев, но когато излезе първо игрално копие, казаха: „не е възможно да се появи филм с такова заглавие… Това е нещо несериозно, някаква слободия… Шапка на тояга е символ на слободията, а ние сме против слободията“. Казах: „Чакайте, бе хора, струва ми се, че това е много касово заглавие“. „В никакъв случай, заглавието трябва да се смени!“ Георги Мишев седна, написа десет нови заглавия, умувахме и избрахме Момчето си отива. Но имаше смешен случай: често около 24 май дават филма по телевизията. Седя и чакам да видя Момчето си отива, а на екрана се появи надпис: Шапка на тояга. Не знам как в телевизията бе попаднало това първо копие на филма със забраненото заглавие…

 ОПЕРАТОРЪТ ГЕОРГИ РУСИНОВ, ФИЛИП ТРИФОНОВ И ЛЮДМИЛ КИРКОВ – РАБОТЕН МОМЕНТ ОТ ФИЛМА МОМЧЕТО СИ ОТИВА (1972) 

Е, и в административната система има дупки, и тя не може да задържи всичко, все нещо понякога се промъква… В Момчето си отива има ли изрязани епизоди?

Има, разбира се… Да кажем епизодът, в който директорката на училището се кара на комсомолското бюро и се гаври с Ран, като му казва по повод на фейлетона, който е написал: „Ама ти голям сатирик си се извъдил…“. А Ран отговаря: „Другарко, сатириците не се раждат, тях ги създават условията. Това не съм го казал аз, казал го е Алеко Константинов“. Казаха, че заради тази реплика трябва да се махне целия епизод.

Казваш: „казаха“, кой „казваше“?

Казваше Генералният директор. Механиката беше много проста: първо имаше художествен съвет, след него се даваха препоръките: първо, второ, трето… А след това идваха императивите. Те бяха задължителни. Подават ти листчето – работи. Това означаваше да се махнат цели епизоди или да се изрежат отделни реплики. Най-често бяха отделни реплики, но, боже господи, може ли една реплика да събори властта?

Не може, даже цял филм не може да събори властта... В това има нещо параноично.

Дотолкова параноично, че… В Момчето си отива има епизод: Ран стои пред сладкарницата, в която работи жената, в която той е влюбен и се крие зад един вестник. Гледахме филма, и когато дойде този епизод, началникът изведнъж подскочи и започна да коментира: „Вие какво правите, защо ми бутате тука „Работническо дело“! Не можахте ли да намерите друг вестник?“. Казвам: „Реквизиторът донесе този…“. „Ти не знаеш ли какво ще стане утре, като ми си обади Георги Боков, аз какво ще трябва да му отговоря?“. По това време Георги Боков беше главен редактор на „Работническо дело“, главен орган на ЦК на БКП.

 ТОДОР ЖИВКОВ И ГЕОРГИ БОКОВ – ГЛАВЕН РЕДАКТОР НА ПАРТИЙНИЯ ОФИЦИОЗ „РАБОТНИЧЕСКО ДЕЛО“ 

Гледах отново филма, намерих този епизод, в него отсъства тъкмо кадърът, в който Ран се крие зад вестник и ясно се чете „Работническо дело“…

Това, което мога да кажа е, че явно аз съм махнал този кадър. Не помня наизуст всичките си филми. Явно епизодът е претърпял корекции само и само да се запази в някакъв вид. Просто при тези императивни нареждания за поправки трябваше да се опиташ да съхраниш каквото може, живееше се с девиза: „Поне да може нещичко да остане и да се види“. Винаги съм се молил да ми се даде възможност, поне на премиерата да покажа еталонното копие, т.е. не копията, които ще излязат от „Разпространение на филми“, защото знаех, че те си имат монтажисти, които, без да ме питат, монтират и премонтират филма, както трябва да е според тях. Исках да бъда сигурен, че поне на премиерата хората, които са там, ще успеят да видят филма в онзи вид, в който ми се иска да бъде видян. Разбира се, не ставаше…

Дотук говорихме за отделни реплики и епизоди. Това са хирургически операции на живо, осакатявали са плътта на филма като организъм, но нито един от тези случаи не е така драстичен, както отстраняването на последните двадесет минути от филма Равновесие. С тази намеса изцяло се променя смисълът на филма и той придобива противоположно значение на това, което сте вложили във вашия авторски замисъл.

Точно така е. Тъгата и безкрайната ми болка за този филм идват не само от това, че от него бяха изрязани тези двайсет минути, но защото те вече не съществуват, т.е. филмът не може да се възстанови в първоначалния му вид. Сега Равновесие е друг филм, не е филмът, който съм направил и с който съм искал да се боря срещу конформизма на интелигенцията. Напротив, сега това е филм, който в известен смисъл ръкопляска на конформизма на интелигенцията.

 ХУДОЖНИКЪТ ГЕОРГИ ТОДОРОВ – ЖОЗИ, РЕКВИЗИТОРЪТ ЛУКА БИСТРЕКОВ И АКТРИСАТА ВАНЯ ЦВЕТКОВА В КАДЪР ОТ ФИЛМА РАВНОВЕСИЕ (1983, РЕЖИСЬОР ЛЮДМИЛ КИРКОВ) 

Кой поиска това съкращаване на филма с двайсет минути?

Ръководството на Комитета за култура. Те гледали филма на прожекция в хотел „Рила“.

Ти присъства ли на тази прожекция?

Не, не бях поканен и нямах възможност да дам никакви обяснения. Просто ми беше наредено да изрежа последните двайсет минути от филма – той трябваше да свърши, когато писателят пристига във вилата си.

Вероятно е необходимо да си припомним филма: Главният герой е писател, доволен и от творчеството, и от живота си. По време на снимки на филм по негов сценарий, той лично много харесва сценария си, писателят става свидетел на истинска драма: съпругата на шофьора на продукцията не издържа на лъжата и на фалша в отношенията и слага край на живота си. Снимките са прекъснати заради трагедията, случилото се принуждава героя да преосмисли и работата, и живота си. Той решава да се откаже от своя сценарий. Пътува заедно с режисьора, който, пийнал повече, се кълне, че ще промени всичко: филма, живота, вече ще работи честно… Но уверенията му остават празни, той се връща и завършва филма, а писателят се прибра у дома. Тук свършва „новият“ цензуриран вариант на филма. В липсващите сега двайсет минути писателят се е примирил, участва в церемонията по премиерата на филма, приема поздравления по време на коктейла след прожекцията на очевидно пошлия и съобразен с изискванията филм. Заспива, доволен от преживяното. В оригиналния вариант на сутринта, като упрек към съвестта му, пред очите му, вместо красивата градина, отрупана със сняг, се появява пустият плаж, на който е лежало тялото на удавената жена…

 КОНСТАНТИН КОЦЕВ (В РОЛЯТА НА РЕЖИСЬОРА) И КАТЕРИНА ЕВРО ВЪВ ФИЛМА РАВНОВЕСИЕ (1983, РЕЖИСЬОР ЛЮДМИЛ КИРКОВ) 

Помня много добре формулировката защо трябва да бъде изрязана тази част от филма: „Колко хубаво сега свършва филмът – писателят е размислил, осъзнал е, че пише неистини, той ще тръгне по нов път. Колко хубав е кадърът във вилата, той замислен, а над него замислената физиономия от портрета на Хемингуей…“, но всъщност филмът свършва иначе: с една случайна среща между Писателя и шофьора Милко. Безкрайно обичам този епизод, защото с него Писателя отново се връща в живота: „въпреки коктейлите ти, скъпи, въпреки премиерите ти, не можеш да избягаш от истинския живот. Защото го има това момче, това шофьорче с таксито, то съществува със страхотна рана в душата, защото по негова вина жена му е мъртва. Той е един смазан човек, който на въпроса: „Как си?“, отговаря: „Ами, возим…“.

 ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ – ГЕЦ В РОЛЯТА НА СЦЕНАРИСТА ОТ ФИЛМА РАВНОВЕСИЕ (1983, РЕЖИСЬОР ЛЮДМИЛ КИРКОВ) 

Въпреки всичките ми усилия да убеждавам, и кого ли да убеждавам, нали казах, че дори не бях повикан, когато се е взимало това решение, за да мога да кажа, че нещата от живота не са толкова прости, че след като направиш равносметка и решиш: повече няма да пиша глупости, както прави Писателя във филма, човек невинаги удържа на думата си. С този филм исках да кажа, че нещата са много деликатни: „внимавай, Писателю, ти пак може да почнеш да пишеш глупости, то не е изключено, така е по-лесно, трябва всеки момент да бъдеш нащрек“. Но никой не искаше да ме чуе и да ме разбере. Макар че това беше може би мой вътрешен монолог. Ето, ние вече толкова време говорим и като си мисля за Равновесие, си казвам: „след това и ти, драги режисьоре, при цялата ти съпротива, отиде и на пресконференцията, отиде и на срещи и обсъждания със зрители, т.е. не се отказа от филма. Разбира се, че ме е срам, но си мисля, не всеки човек е безкрайно силен. Всъщност Висоцки го е казал много хубаво, песента се казва „Песен за микрофона“. Стиховете в нея са великолепни:

            „по професии я усилитель,

            я страдал, но усиливал ложь“.

В онези години ние всички бяхме в една или друга степен микрофони.

 ПАМЕТНИК НА ЛЮДМИЛ КИРКОВ В РОДНИЯ МУ ГРАД ВРАЦА. В ОСНОВАТА НА ПАМЕТНИКА Е МОНТИРАНА ЧЕШМА. ТАКА ВСЕКИ, ОТПИЛ ОТ ВОДАТА, ПРАВИ СИМВОЛИЧЕН ПОКЛОН ПРЕД ТАЛАНТА НА РЕЖИСЬОРА.