ПЕТЪР КЪРДЖИЛОВ

 

Още в първия ден на 1960 в. „Отечествен фронт“ отпечатва статията на Дако Даковски „Нашето вдъхновение“, започваща с новогодишни благопожелания, предлагаща кратък отчет на стореното през изтеклата година и завършваща с обещания за нови десет игрални филма през следващата...^[1]

 

ПРОЖЕКЦИИ, ОБСЪЖДАНИЯ, ПОХОД КЪМ РОДНИТЕ СЕЛА

На 17 март Съюзът на журналистите и Съюзът на кинодейците устройват в Клуба на журналистите „Вечер на българската филмова музика“^[2]. През юни част от творческия колектив на филма „Хитър Петър“ посещава врачанското с. Соколаре, където се среща с местните кооператори.^[3]

От 20 до 24 юни в „салона на Съюза на кинодейците“ са показани произведените през 1959 филми: „Командирът на отряда“, „Дом на две улици“, „Стубленските липи“, „Отвъд хоризонта“, „Пътища“, „В тиха вечер“, „Първи урок“, „Хитър Петър“ и „В навечерието“. На 27^-и (сутринта) в Студията за игрални филми започва двудневният творчески разговор за тях, по време на който Христо Сантов изнася доклад. Същевременно на съюзните членове бива разпратен друг доклад, в който кинокритиците Тодор Андрейков и Неделчо Милев анализират драматургията и режисурата на изброените „кинотворби“. Организирано от Съюза на кинодейците и партийното бюро при Студията за игрални филми, обсъждането продължава до 29 юни^[4]. По повод на него през август Дако Даковски, „главен секретар на Съюза на кинодейците в България“, публикува във в. „Народна култура“ обширната статия „Да продължим разговора“, в която обещава обмяната на мисли да продължи и по време на Третата конференция на кинематографиите от социалистическите страни.^[5]

 КАДРИ ОТ ЗАСНЕТИТЕ ПРЕЗ 1959 БЪЛГАРСКИ ИГРАЛНИ ФИЛМИ, ПРОЖЕКТИРАНИ В САЛОНА НА СЪЮЗА НА КИНОДЕЙЦИТЕ ОТ 20 ДО 24 ЮНИ 1960. 

Отново Дако Даковски в разговор с представител на редакцията на в. „Народна младеж“, състоял се в началото на октомври, обеща „по-хубави филми“ през новата година.^[6]

През декември в. „Кооперативно село“ огласява призива на секретариата на Съюза за „културен поход към родните села“.^[7]

Също през декември (27^-и) на свое заседание секретариатът на Съюза решава да се открие кино за показване на „архивни класически филми“, което трябва да разтвори врати на 2.II.1961 в „салона на Съюза“. Прожекции в него да се провеждат в понеделник (17:00 – 19:00 ч.) и вторник (14:00 – 16:00 и 16:00 – 18:00 ч.), като програмата им се изготвя от Държавния киноархив. Представител на „Президиума на Съюза на кинодейците“ в „репертоарното бюро на киното за архивни филми ще бъде Александър Александров“.

Освен това секретариатът утвърждава както ръководствата, така и състава на „новообразуваните секции: „Теория, история и критика“, „Оператори и художници“, „Киноактьори“, „Музика и звукооформление“ и „Драматурзи и режисьори“. Предвижда се също следващото отчетно годишно събрание да се проведе през април следващата година.^[8]

 НА 27 ДЕКЕМВРИ 1960 СЕКРЕТАРИАТЪТ НА СЪЮЗА УТВЪРЖДАВА КАКТО РЪКОВОДСТВАТА, ТАКА И СЪСТАВА НА „НОВООБРАЗУВАНИТЕ СЕКЦИИ“. 

 

ТРЕТАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ДЪРЖАВНИТЕ КИНЕМАТОГРАФИИ ОТ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ СТРАНИ

През пролетта на 1959 в София заседава Подготвителният комитет на Третата конференция на кинематографиите от социалистическите страни^[9], който решава тя да се проведе в нашата столица през първата половина на месец април 1960^[10]. В началото на март 1960 членовете на комитета се събират отново в България – на сесия, открита от Венелин Коцев – началника на УК при МПК. Сред многобройните гости, пратеници на европейските социалистически страни (без Югославия) и Китай (Виетнам и КНДР биват представени от служители на техните посолства у нас), е и Сергей Герасимов.^[11]

По същия повод на 7 и 8 октомври в София се срещат „представители на вносно-износните организации“ от изброените държавни кинематографии^[12], а на 26-и в Съюза на кинодейците се състои пресконференция, на която Венелин Коцев обявява датите за провеждането на форума (15 – 22 ноември), част от програмата му, а и поканените на него „изтъкнати дейци на киното“, сред които фигурират имената на американеца Стенли Крамер, италианците Роберто Роселини и Лукино Висконти, французина Луи Дакен, испанеца Хуан Бардем.^[13]

 ОТКРИВАНЕТО НА ТРЕТАТА МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА КИНЕМАТОГРАФИСТИТЕ ОТ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ СТРАНИ В ПЛЕНАРНАТА ЗАЛА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ – 15 НОЕМВРИ 1960 

На 15 ноември (сутринта) в сградата на Народното събрание Венелин Коцев открива Третата международна конференция на киноработниците (кинематографистите) от социалистическите страни, Начо Папазов – министър на МПК, приветства гостите, които веднага започват своята работа – Сергей Герасимов изчита доклада си „Режисурата на съвременния художествен филм“. Освен Герасимов гости на форума са руските кинорежисьори Сергей Юткевич и Михаил Ром, поляците Ванда Якубовска^[14] и Александър Форд, италианецът Джузепе де Сантис, Луи Дакен, актрисата Гордана Милетич от Югославия… В своя край Третата конференция излиза с „комюнике“^[15] (официално съобщение). Софийският печат отразява пространно този „голям културен празник“.^[16]

 ГОСТИТЕ НА ТРЕТАТА МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ 

 

РЕГУЛЯРНА МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ

В първите дни на януари „гост на нашите кинодейци“ е „видният съветски киновед“ Ростислав Юренев – по този случай Съюзът на кинодейците в България организира няколко творчески срещи. Една от вечерите бива посветена на „четиридесетгодишнината на съветското кино“. На нея Юренев очертава основните етапи в неговото развитието, след което е прожектиран филмът „Балада за войника“.^[17]

През февруари членовете на Съюза на кинодейците в България изпращат „отворено писмо“ до „френските си колеги“, изразявайки „гневното си възмущение“ от „експлоатацията на атомната бомба, която правителството на Франция извърши в Сахара“^[18]. В края на октомври пък „видни френски кинодейци“ приветстват нашите кинематографисти по случай 50-годишнината на българския филм.^[19]

През годината се състои „среща с германски филмови дейци“^[20], а и ни гостуват югославските артисти Лиляна Вайлер и Стоян Аранжелович, изпълняващи главните роли във филма „Влак без разписание“, показан в кино „Димитър Благоев“.^[21]

„Освободете Лумумба!“ – призовава от първата страница на в. „Народна култура“ главният секретар на Съюза на кинодейците Дако Даковски, възмутен от „позорния заговор“, организиран срещу Патрис Лумумба – министър-председателя на Република Конго-Леополдвил (днешната Демократична република Конго).^[22]

 

50-ГОДИШНИНАТА НА БЪЛГАРСКОТО ИГРАЛНО КИНО – СЪБИТИЕТО НА ГОДИНАТА!

През 1960 се навършва половин век от 1910 – годината, през която, според тогавашните познания за историята на нашето кино, е бил заснет и премиерно показан първият български игрален филм „Българан и галант“. Във връзка с тази годишнина се устройват (или поне се планират) тържества още от 1935 – това вече бе отбелязано (сп. „Кино“, февруари/2024), бе споменато и честването от 1945 (състояло се на 13.I.1946 в кинотеатър „Балкан“), и това от 1955, проведено на два пъти – на 24 декември в Дома на кинодейците и на 26 декември в културния дом на МВР (кино „Република“, бившето „Роял“). През 1960 Съюзът на кинодейците в България също решава да чества юбилея…

 

УСЪМНЯВАНЕТО

На 28 февруари във в. „Работническо дело“ излиза статията „Първите крачки на българското киноизкуство. Нови данни“ от Александър Александров. „От дълго време се считаше – започва тя, – че първият български филм е „Българан е галант“ на Васил Гендов, създаден уж през 1910 г. При това се твърдеше, въз основа на едно писмо на Гендов, че до този филм не са снимани каквито и да са други филми. Направените от нас напоследък внимателни и подробни проучвания ни натъкнаха на нови данни за началото на нашето киноизкуство.

Да припомним накратко досегашната версия за първия български филм. В многобройни статии и интервюта създателят на „Българан е галант“ Васил Гендов утвърждаваше, че започнал снимките на филма си на 16 май 1910 г., след 25 дни филмът бил готов за прожекция и на 22 юни с. г. се състояла премиерата му в кино „Модерен театър“.

Документите, с които разполагаме, показват, че кинокомедията „Българан е галант“ действително е била прожектирана у нас, но... почти пет години по-късно. Вероятно тя е била снета в края на 1914 г. или в началото на 1915 г., а премиерата й се е състояла на 25 януари (12 януари ст. ст.) 1915 г. Запазилите се отзиви в печата за тази премиера са твърде интересни… Няколко дни по-късно, след двукратните прожекции в „Модерен театър“, единственото копие на филма бива изпратено за представяне в провинцията, за което говори следващото рекламно съобщение: „Важно за Русенци“.

„Другото откритие, което бе направено неотдавна и което следва да се отбележи – продължава Александър Александров, предлагайки информация, също имаща отношение към „юбилейната тема“, – е наличието на редица документални филми, произведени преди филма на Гендов. И понеже в международната практика е възприето леточислението на националните киноизкуства да започва с първия филм, независимо дали е документален или игрален, то трябва и ние да приемем, че началото на българското киноизкуство започва с първия от тези документални филми“.^[23]

 СТАТИЯТА НА АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ ВЪВ В. „РАБОТНИЧЕСКО ДЕЛО“ – 28 ФЕВРУАРИ 1960 

Така продължилата близо четири десетилетия „идилия“, през която властва тезата („досегашната версия“) на Васил Гендов относно първенството на 1910 година и неговия „Българан е галант“, бива взривена. Изнесените от Александров „нови данни“ навярно изненадват Гендов, който реагира като ужилен. Опитът му да отвърне на удара е мигновен, избраната форма – епистоларна, текстът е озаглавен „Открито писмо“.

 

ОТКРИТОТО ПИСМО НА ВАСИЛ ГЕНДОВ

Ветеранът го написва най-вероятно на 29 февруари (1960 е високосна) – ден след появата на статията на Александров в „Работническо дело“, датирайки го „1 март 1960 год.“^[24]. Макар писмото да е адресирано „До др. Александър Александров, киновед“, копия от него биват разпратени (навярно от самия Гендов) и до 8 различни институции, една от които е Съюзът на кинодейците в България (София, ул. „Раковски“ № 108).

Писмото е получено в Съюза, защото на 15 март (вторник) по време на поредното заседание на неговия върховен ръководен орган – президиума (председателството), Александър Александров предлага „да се извика Гендов пред Секретариата във връзка с отвореното му писмо, за да се уточнят някои неща, които той оспорва във връзка с 50 години бъл. кинематография“^[25]. Участниците в този „разширен“ форум (в който освен членовете на президиума, които са двадесетима, присъстват още „ръководствата на секциите, партийните секретари и директорите на студиите“^[26] – общо 30 души) решават „идущата седмица – 25 март, да се свика Президиума по този въпрос, като се покани и др. Гендов“^[27]. Протоколът (№ 4) от заседанието бива подписан от главния секретар на Съюза Дако Даковски.^[28]

 ПЪРВАТА И ПОСЛЕДНАТА СТРАНИЦИ НА ПРОТОКОЛ № 4 ОТ 15 МАРТ 1960 

Речено-сторено. „ПРОТОКОЛ № 5 на заседанието на Президиума, състояло се на 25.ІІІ.1960 г.“ (петък) възкресява събитието, на което „ПРИСЪСТВУВАХА: Дако Даковски, Христо Сантов, Юри Арнаудов, Б. Шаралиев, Б. Карастоянов, Ганчо Ганчев, Генчо Генчев, П. Василев, Б. Енчев, Ал. Александров, Г. Кръстев, З. Жандов, Д. Китанов, Р. Григоров, Емил Петров „и Н. Корабов“ [дописано на ръка] и членовете на ръководствата на трите секции“. Дневният ред е от две точки: „1. Обсъждане въпроса за участие на Съюза при издаването „Кратката българска енциклопедия“ – раздел „Киноизкуство“. 2. Разглеждане писмото на др. Васил Гендов по повод бе­лежката на Ал. Александров, поместена във в. „Народна култура“ [в. „Работническо дело“] за рождената дата на българския филм“. След като точка 1 бива разгледана, се преминава към обсъждането на точка 2. „По точка 2 – записано е в протокола – прочетено бе писмото на др. В. Гендов. /Приложено е/“.^[29]

Писмото на „др. В. Гендов“ се оказва не само „приложено“, но и съхранено до наши дни – в горния ляв ъгъл на първия му лист е написано на ръка: „Разгледано на 25.ІІІ.1960 от президиума“. Озаглавено „Открито писмо“, то е адресирано до Александър Александров, киновед, в. „Народна култура“, Съюз на кинодейците в България, в. „Работническо дело“, сп. „Киноизкуство“, в. „Киноработник“, „Б. А. Н.“, „Министерски съвет – др. Рубен Аврамов“, Началник управление на кинематографията [Венелин Коцев].

 ОТКРИТОТО ПИСМО НА ВАСИЛ ГЕНДОВ – 1 МАРТ 1960 

Текстът, който през 2017 публикувах изцяло в книгата ми за „Българан е галант“^[30], е с обем от 8 гъсто изписани машинописни страници (10 стандартни), започващи с обръщение към адресата: „Др. Александров, като смятам, че няма да имам възможност да ви отговоря чрез пресата, поради претрупани редакционни материали, изпращам ви моя от­говор с копие до посочените горе адреси. И ако ви пиша това писмо, правя го не от желание да ви опровергавам, но да ви извадя от едно заблуждение, в което случайно сте попаднали“. Гендов добавя и своето субективно усещане, породено след прочита на статията на Александров: „Без да зная защо, вие имате едно неприязнено отношение към мен“.

„Открито писмо“ представлява текст, правещ опит за обстоятелствен преглед на историята на ранното кино у нас, претрупан с излишни подробности, споменаващ стотици имена, заглавия на филми, любопитни обстоятелства, но не предлагащ дори един бит конкретна информация. Той не разсича Гордиевия възел, не „отсича“ стеблото на „ябълката на раздора“ – „рождената дата на първия игрален филм „Българан е галант“. По повод на нея Васил Гендов се позовава на „стотици още живи свидетели“, на „участници във филма“, на колеги актьори, на роднини, на приятели и съквартиранти, привежда дори един повече от наивен аргумент: „Др. Александров, има дати, които не се забравят, тъй както и вие няма да забравите, макар и след 100 години, рождената дата на своето дете“. „Открито писмо“ е интересно и емоционално четиво, което в крайна сметка се оказва крайно неубедително.

След прочитането на писмото (не е отбелязано от кого) следва неговото обсъждане. И този път Протокол № 5 свидетелства, макар и пестеливо, за това как е протекло то:

„Даковски – коя е годината и от кога Гендов е започнал снимане и прожектиране на филма?

Гендов – най-напред ще направя една малка забележка на Президиума. Считам, че трябваше да има стенограф да записва нашите изказвания. Аз съм изненадан от повдигането на този въпрос за спор за рождената дата на българския филм […] През 1935 година Съюзът на филмовите дейци реши да ознаменува 25-годишнината на филмовото изкуство […] Аз искам др. Александров да представи документи за това откъде е черпил тези сведения за своята статия.

Александров – аз съм се старал да събирам само документи. Кой е първият филм – дали „Българан е галант“ е от 1910 година. До 1912 година съм преглеждал в. „Дневник“, не съм видял там нито една програма за този филм. До 1915 година намерих в. „Заря“, „Утро“ и „Дневник“ […]

Жандов – смятам, че Александров е искал да открие в тези доку­менти годината 1910 като рождена дата на българския филм. Затруднени сме от различните факти, които се явяват тук. Нека Гендов да даде обяснение по изнесените от Александров данни.

Даковски – никъде ли във вестниците от 1910 година не се пише за първия игрален филм?

Александров – само за документалния филм – в 1910 година.

Даковски – Гендов посочи много имена на хора, с които той е работил, да съберем тези хора, да разговорим с тях и да установим истината.

Гендов – да се покани и Димо Сяров, който в сп. „Кино-фото“ от 1950 година пише за филма.

Жандов – да се е снимал филма в 1910 година, а в 1915 година да се е прожектирал!?

Даковски – за сега моето мнение е, че по-голяма вяра трябва да се дава на фактите.

Жандов – освен със свидетели, може ли Гендов да докаже с някои писмени документи, че датата е 1910 година.

Ганчев – счита, че трябва да се вземат документалните факти, но все пак Гендов да се потруди да намери някои документи, от които да се вижда, че 1910 година е рождената дата на игралния филм.

Жандов – Статията в „Народна култура“ [в. „Работническо дело“] бе малко остра по отношение на Гендов, но за чествуването 50 години български филм трябва да имаме документи. Огорчение в др. Гендов не би трябвало да има.

Даковски – предложение за звание на Гендов е дадено от Съюза, ние спорим с др. Гендов за датата на българския филм.

1. Предлагам в близките 20–30 дни да извикаме всички тези другари, които Гендов посочи тук в писмото, както и Александров да представи своите бележки и факти и тогава да обсъдим наново въпроса.

2. Гендов да представи и някои документи – било реклами, програми, афиши и др. материали, писма, разрешителни, да се съберат някои докумен­ти за 1925 и 1935 година. Да посочи местата, откъдето да потърсим тези материали.

Президиумът

Р Е Ш И

1. през тази година да се чествува 50-годишнината на игралния филм.

2. да се уточни първият български игрален филм и „Българан е галант“ в срок от 1 месец. Да се направи среща с Президиума и лицата, които Гендов ще посочи, и Съюзът да установи точната дата на българския игрален филм.

3. Гендов да посочи начини за събиране на фактически доказателства, че тези филми са снимани и прожектирани през 1910 година.

/Протоколът не е пълен, тъй като много от изказванията минаха под форма на въпроси и отговори/.

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР:..“.^[31]

 СТРАНИЦИ ОТ ПРОТОКОЛ № 5 ОТ 25 МАРТ 1960 

Президиумът си свършва работата. А работата на всеки президиум е да взема решения. В случая те са цели три. Изпреварвайки събитията, ще кажа, че нито едно от тях не бива изпълнено! Дори първото, което е най-важното: „През тази година да се чествува 50-годишнината на игралния филм“. Вярно е, че 50-годишнина се чества, но се оказва, че тя не е на „игралния филм“. Останалите две решения пък потъват в забрава.

 

50 ГОДИНИ БЪЛГАРСКО КИНО

Председателството на Съюза на кинодейците в България малко го е било грижа за истината относно историята на българското кино. И още по-малко за проблемите и терзанията на неговите пионери. Доказателството за това твърдение се ражда още на другия ден след заседанието (в края на 1950^те в събота се работеше). Тъкмо тогава Дако Даковски написва, подписва и извежда (под № 69/26.ІІІ.1960) докладна записка „До другаря ВЕНЕЛИН КОЦЕВ – Началник Управление кинематография“, която гласи: „На 25 март т.г. се състоя Пленум на Съюза на кинодейците, на който беше разгледано писмото на заслужения артист Васил Гендов, във връзка с оточняване датата на появяването на първият български игрален филм. След аргументираните възражения, подкрепени с фактически материали, които направи киноведа Александър Александров, Пленумът обсъди въпроса и взе следните решения:

1. Да се счита като рожденна година на българския филм годината 1910, когато безспорно се явяват първите български документални филми.

2. За оточняване датата на появяването на първият български игрален филм „Българан е галант“, да се свика съвещание-среща между Президиума на Съюза на кинодейците и всички живи лица, които се посочват в спомените на Васил Гендов, както и лица, от които Съюзът на кинодейците смята, че може да получи ценни и достоверни сведения. На тази среща да бъдат разгледани и нови, неизвестни досега доказателственни материали, които ще представят въпросните лица или Съюзът ще успее да събере. Срещата да се състои към края на месец април т.г.

3. Пленумът реши да утвърди предложението за чествуване на 50-годишнината на българския филм.

Горното Ви съобщаваме за сведение.

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР: [подпис] /Дако Даковски/“.^[32]

 ДОКЛАДНАТА ЗАПИСКА НА ДАКО ДАКОВСКИ ДО ВЕНЕЛИН КОЦЕВ – 26 МАРТ 1960 

Венелин Коцев, от своя страна, изпраща също „докладна записка“ до „министра на ПРОСВЕТАТА И КУЛТУРАТА“ – „другаря НАЧО ПАПАЗОВ“, „ОТНОСНО: чествуването на 50-годишнината от създаването на първия български филм“. В нея началникът на Управлението на кинематографията предлага „чествуването... да стане през втората неделя на месец октомври т.г.“ (9 октомври), след което изрежда „основните мероприятия“ (7 на брой): избор на организационен комитет, подбор на филмите, които „следва да се прожектират“, „тържествена вечер“ с „изчерпателен доклад за развитието на българското кино“, изработването на „късометражен документален филм“, „юбилеен фотоалбум“ и „2000 юбилейни фототабла“, отпечатването на брошури и „20.000 картички с ликовете на български киноартисти“.^[33]

 ДОКЛАДНАТА ЗАПИСКА НА ВЕНЕЛИН КОЦЕВ ДО НАЧО ПАПАЗОВ 

 

АПАРАТЧИЦИ „КИНОИСТОРИЦИ“

Оказва се, че 1910 е „рожденна година на българския филм“, но не защото тогава е заснет първият игрален филм „Българан е галант“, а защото тогава „безспорно се явяват първите български документални филми“ (теза, оказала се впоследствие несъстоятелна). Оказва се, че никой не знае кой е „първия български филм“, но всеки знае, че е създаден преди 50 години!

Така двама партийни функционери (на БКП), двама номенклатурчици, администратори и самозабравили се началници, двама абсолютни безхаберници (в конкретния случай) решават кога е положено началото на българското кино!? Печалното е, че единият от тях е Дако Даковски – безспорно талантлив творец. А само 24 часа преди да напише писмото, режисьорът на „Под игото“ (1952) пита: „Коя е годината и от кога Гендов е започнал снимане и прожектиране на филма?“, „Никъде ли във вестниците от 1910 година не се пише за първия игрален филм?“... Не знае – пита. Нормално. Оказва се обаче, че никъде „във вестниците от 1910“ не пише „за първия игрален филм“! И макар че никъде не пише, Даковски заявява, че „за сега моето мнение е, че по-голяма вяра трябва да се дава на фактите“.

Така тримата корифеи – Дако Даковски, Венелин Коцев и Начо Папазов, с лека ръка задраскват определението „игрален“ (простичко, по сталински – няма „игрален“, няма проблем), като по този начин зачеркват от историята на родното кино „Българан е галант“, Васил Гендов, Мара Миятева и редица други „съмнителни“ чужденци, участвали в продуцирането и осъществяването на филма. Триото погазва (и то брутално) дори решението на своите другари и колеги, взето на пленум, на заседание, протоколирано в официален документ: „1. през тази година да се чествува 50-годишнината на игралния филм“! Погазват го с типичен за времето си командно-административен пирует.

Така „50-годишнината“ става водещата тема в живота на българските кинодейци, а словосъчетанието се превръща в безкрайно повтаряща се „мантра“. В „суматохата“ се включва активно и Секретариатът на Съюза на кинодейците в България – „изпълнителната власт“, съсредоточена в ръцете на петима души: Дако Даковски, Христо Сантов, Румен Григоров, Тодор Динов и Юри Арнаудов. На 8 април Секретариатът свиква свое заседание, на което участват още „ръководството на ДП „Разпространение на филми“ и редколегиите на сп. „Филмови новини“ и „Киноизкуство“. Първата точка от дневния ред е: „1. Разглеждане на решенията на Президиума на Съюза на кинодейците във връзка с чествуване на 50 годишнината на българския филм“. Първоначално е разгледан „плана за чествуване“, който предстои да „мине през Министерския съвет“, чак след което „ще се изпълнява“. Изказванията са разнородни и „разнопосочни“, защото се спират върху отделните „мероприятия, набелязани в плана“ – финансирането („200-250 хиляди лева“), утвърждаването на програмата от филми, отразяването на юбилея в печата, организирането на изложби, повеждането на „сесия“ с „научни доклади“... Не е подминат и въпросът с „награждаването“.^[34]

 СТРАНИЦИ ОТ ПРОТОКОЛ № 6 ОТ 13 МАЙ 1960 

Заседанието на Президиума от 13 май също не прави изключение. Макар че ръководният орган се събира, за да разгледа съвсем други проблеми, третото от решенията му бива посветено на предстоящото събитие: „3. Обсъден бе и въпроса за чествуване 50 годишнината на българския филм. Ще се уточни план за чествуването. Ръководствата на секциите и ръководствата на студиите ще определят кои филми трябва да се прожектират по това време“. В края на протокола (№ 6) обаче се промъкват няколко значително по-любопитни реда: „Др. Александров постави въпроса, че е намерил във в. „Поща“ съобщение, което ни открива, че е имало кино снимки още през 1909 година. Дори в 1908 год. е филмирано влизането на царя в Търново, пазаря в София и Княжево. При това положение може ли да чествуваме 50 годишнината на българския филм. Бончо Карастоянов каза, че и той като дете е ходил с някой чужденец оператор [през] 1909 год., който е правил снимки, но те били инцидентни. Др. Александров предложи и се прие, че всички тия снимки били съвсем инцидентни и правени от чужди оператори, поради което трябва да се чествува 50 годишнината на българския филм“.^[35]

 ВЕНЕЛИН КОЦЕВ (1926 – 2002) – НАЧАЛНИКЪТ НА УПРАВЛЕНИЕ НА КИНЕМАТОГРАФИЯТА (УК) ПРИ МИНИСТЕРСТВОТО НА ПРОСВЕТАТА И КУЛТУРАТА (МПК), ОТ 1962 ЗАВЕЖДА ОТДЕЛ „ИЗКУСТВО И КУЛТУРА“ ПРИ ЦК НА БКП 

 

ПОД ЗНАКА НА ЕДНА ФАЛШИВА 50-ГОДИШНИНА

Така се прави история! С президиуми, заседания, разумни предложения и още по-разумни приемания на тези предложения! „И се прие“ – свидетелства документът. От хора, които хал хабер си нямат за какво става въпрос – комунистически „културтрегери“ като Венелин Коцев и Христо Сантов (и двамата – „дялани камъни“, и двамата – специалисти по всичко), кинорежисьори с по един-два филма зад гърба си, „сценаристи“ като Бурян Енчев, „кинокритици“ като Емил Петров, „цивилни изкуствоведи“ и униформени кинолюбители (дълголетни щатни служители на зловещата Държавна сигурност) като Генчо Генчев... Тъжното е, че единственият, който в случая е „в час“ – Александър Александров, открил в печата съобщения, посочващи недвусмислено началото на родното кинопроизводство – „през 1909 година“ и „дори в 1908 год.“ (днес азбучна истина), и въз основа на това задал абсолютно нормалния, логичен и човешки въпрос: „При това положение може ли да чествуваме 50 годишнината на българския филм“?, се отрича от собствените думи, от своето мнение, обръща гръб на професионалната чест и заявява пред Президиума, „че всички тия снимки били съвсем инцидентни и правени от чужди оператори“ (сякаш Хуго и Гаетано, снимачите на най-ранните ни филми, са преки потомци на хан Аспарух, водещи потеклото си от прабългарския род Дуло). И в името на какво е това пренебрежение към „документални извори“, „доказателственни материали“, данни, факти, свидетелства, в името на какво е този компромис с историческата правда? В името на императива, че „трябва да се чествува 50 годишнината на българския филм“, оказала се фалшива като обществено-политическата система, която не само изсмуква „годишнината“ от пръстите си, но я и брани (като теза) с десетилетия.^[36]

На 6 юни Секретариатът разглежда отново „предложенията и мероприятията, които трябва да се проведат във връзка с 50 годишнината от създаването на първия български филм“, и решава:

„1. Да се създаде организационно бюро в състав: Грую Папукчиев, Александър Александров, Теньо Казака, Георги Стоянов Бигор, Юрий Арнаудов, Александър Тихов и секретар на бюрото Петрана Хаджийска.

2. Да се възложи на ръководствата на секциите с участието на директорите на филмопроизводствените студии... в срок до 15.VІІ. т.г. да прегледат и определят кои от досега произведените филми следва да се прожектират през седмицата, посветена на чествуването...

3. Да се възложи изготвянето и изнасянето на доклад на тържествената вечер на Зам. главния секретар на Съюза Христо Сантов.

4. Да са възложи на организационното бюра в срок до 30.VІІІ. т.г. да изготви план за провеждането на тържествена вечер, както и план за провеждането на тържествената седмица в София [...]

6. Хронологическия справочник по история на българското кино да бъда готов и даден за отпечатване с оглед да излезе от печат до 30.ІХ. Отговорникът за тая задача др. Бигор в 15 дневен срок от днес да даде писмено предложение за начина, по който ще стане изготвянето и отпечатването на справочника.

7. Да се представи в три дневен срок на Управлението на кинематографията за съгласуване и утвърждаване списъка на българските кинотворци, на които ще се отпечатат снимки за разпространение.

8. Да се подготви и проведе в Министерството на просветата и културата към 15.ІХ. т.г. пресконференция във връзка с чествуване 50 години на българския филм.

9. Да се възложи на др. Тодор Динов той сам или да посочи лице, което най-сполучливо би направило скица за юбилейна значка послучай 50 годишнината на българския филм. Проекта да бъде представен до края на месец юли.

10. От името на Секретариата до края на месец август да се направи предложение, съгласувано с Управлението на кинематографията, за награждаване на заслужили дългогодишни киноработници с парични награди и някои от заслужилите кинодейци да бъдат представени за удостояване със звания.

11. Възлага се на др. Александър Александров, Христо Сантов и секретарите на секциите да направят предложение най-късно до 10 август т.г. за гости от Италия, Франция, Гърция, Турция, Югославия и страните от социалистическите страни“.^[37]

По време на следващото заседание на Секретариата и дума не се продумва за 50-годишнината, но пък към протокола от него (№ 15^[38]) бива приложена докладната записка на Венелин Коцев до Начо Папазов (навярно „за сведение“) – на пръв поглед идентична с по-горе цитираната, но изпъстрена вече с допълнения към отделните точки (този път 16 на брой), включващи имената на отговорниците за съответното мероприятие и сроковете за неговото провеждане.^[39]

 ДОПЪЛНЕНАТА ДОКЛАДНА ЗАПИСКА НА ВЕНЕЛИН КОЦЕВ ДО НАЧО ПАПАЗОВ 

Една от малкото промени в новия вариант на докладната се отнася до „Материали върху историята на българското кино“ – наименование, пред което впоследствие е добавено на ръка: „Справочник с“. „Срок за отпечатване – 30.VІІІ. [като по-късно римските цифри са задраскани, а до тях е написано „септември“]. Отг. – Г. Стоянов /Бигор/“.^[40]

Секретариатът не остава встрани от „основния поток“ и на 8 юли, когато, разглеждайки „текущи задачи“, оповестява (в Протокол № 16): „Въз основа на решението на Президиума на Съюза и Управление на кинематографията за чествуване 50 годишнината на българския филм... да се възложи на др. Христо Сантов изготвянето на научно-изследователски труд за развитието на българския филм от неговото появяване до наши дни. За целта административният секретар да сключи контрактация с др. Хр. Сантов, като се предвидят за труда му 3.000 лв. Др. Сантов трябва да представи трудът си в 3 екземпляра на пишеща машина на 1.X.1960 год. и да не обхваща по-малко от 45 страници. Настоящето решение е съгласувано с Управлението на кинематографията.^[41]

 СТРАНИЦИ ОТ ПРОТОКОЛ № 16 ОТ 8 ЮЛИ 1960 

От съхранената до наши дни документация е видно, че по същото време основната месечна заплата на административния секретар на Съюза е 1400 лева, счетоводител-касиерът получава 875 лв., а шофьорът – 800 лв.^[42]

От първия ден на септември трудът закипява с нови сили. Секретариатът решава „тържествената вечер“ да се проведе на 10 октомври („като се осигури салона на „Опера“ или „Република“) – откриването бива поверено на Начо Папазов, пресконференцията да е на 15 септември, докладът на Христо Сантов да е готов до 20 септември, да се сформира „пресбюро“, „да се направят предложения за награждаване с ордени на някои кинодейци“...^[43]

На 6 септември Секретариатът определя и заглавията на филмите, които „да се прожектират“ на „тържествената вечер“: „Балканската война“, „Стамболийски“, „Любовта е лудост“ („цялия“), „Бай Ганьо“ („епизод“), „Първият пловдивски панаир“, „Страхил“, „Грамада“, „Под орлово гнездо“, „Изпитание“ и „Българи от старо време“.^[44]

 КАДРИ ОТ ДЕСЕТТЕ ФИЛМА, ИЗБРАНИ ОТ СЕКРЕТАРИАТА ЗА ПРОЖЕКТИРАНЕ НА „ТЪРЖЕСТВЕНАТА ВЕЧЕР“ 

Всички те са дело на частната инициатива, всички са реализирани преди национализацията от 1948, два са на Васил Гендов – „Любовта е лудост“ и „Бай Ганьо“. Въпреки този великодушен и разточителен жест името на патриарха не фигурира в списъците на онези „другари“, които биват предложени за: „ордени „Кирил и Методи“, „значки на Министерството“ и „екскурзия до Москва за 15 дни за сметка на Министерството“ (общо 30 души). Затова пък името му (добавено ръкописно – очевидно след изготвянето на Протокол № 18) фигурира сред тримата (ведно с Георги Радловски и Васил Пошев – също „вмъкнат“ в последния момент на ръка), предложени за отличаване със „значка на СГНС [Софийски градски народен съвет]“^[45]! По същия „ръкописен“ начин сред предложените за „значка на С. Г. Н. С.“ се озовава дни по-късно и Жана Гендова (в писмо на Даковски до Начо Папазов, изготвено въз основа на решението на Секретариата).^[46]

 ЧЕТИРИТЕ СТРАНИЦИ НА ПРОТОКОЛ № 18 ОТ 6 СЕПТЕМВРИ 1960 

На 14 септември Секретариатът извършва „проверка на изпълнението на плана за чествуването на 50 годишнината на българския филм“^[47], на 22-ри „утвърждава проекта за украса на салона на тържествената вечер на 10.Х. т.г.“^[48], а на 24-ти се разглеждат (отново във връзка с честването) „материалите, постъпили от стари кинодейци за отпечатване в пресата, по случай 50 годишнината на българския филм“. Решено е да се говори със Стефан Петров, Васил Пошев, [Петър] Юрицин, Минко Балкански, Стефан Савов, Георги Дуров, Борис Михайлов и Вела Ушева, за да разкажат „за своята работа“ в киното или „да напишат свои спомени“. От съдържанието на протокола (№ 21) се разбира, че освен в София „тържествени вѐчери“ ще се проведат още в Пловдив, Сливен, Търново и Враца; че за 10 октомври в студиите трябва „да се направи украса“; че (което е важно) „програмата за 10.Х. се съкращава, тъй като не може да се осигури оркестър. Ще има прожекция на нямият филм „Любовта е лудост“ с оркестър под екрана“, както и на „сборен филм от части от стари и нови филми“, за чиято изработка „отговаря Румен Григоров“.^[49]

 ДВЕ СТРАНИЦИ ОТ ПРОТОКОЛ № 21 ОТ 24 СЕПТЕМВРИ 1960 

 

СЪСТОЯЛОТО СЕ ЧЕСТВАНЕ НА ЕДНА НЕСЪСТОЯТЕЛНА ГОДИШНИНА

На 30.ІХ.1960 Президиумът се събира (след прекъсване от четири месеца и половина), като първата точка от дневния ред на заседанието е: „По подготовката и програмата за чествуване 50 годишнината на българския филм“. След като Дако Даковски открива съвещанието, „прочете се – уверява протоколът (№ 7) – програмата за чествуване 50 годишнината на българския филм“. Тя бива одобрена, но „със следните допълнения“:

„1. Всеки член на Президиума между 10 и 17.Х. да отиде в един от окръжните центрове и да изнесе кратка беседа за развитието на българския филм.

2. 3а четирите окръжни градове, в които ще проведем тържествени вечери, доклада да се изнесе от следните другари: Христо Сантов в Пловдив, Александър Александров в Сливен, Борислав Шаралиев в Търново и Дако Даковски във Враца.

3. Да се преутвърдят за почетни членове на Съюза следните лица: Васил Гендов, Жана Гендова, Васил Пошев, Александър Вазов, Симеон Симеонов, Бончо Несторов, Васил Бакърджиев, Минко Балкански, Георги Антонов, Иван Димов, Константин Кисимов, Ружа Делчева, Стефан Савов, Златан Дудов, Борис Михайлов и Мара Чуклева [всички са автори на или участници във филми, осъществени преди 9.ІХ.1944].

4. Да се вземат списъците на научно-популярните и документалните филми от преди 9.IX. от др. Ал. Александров за изготвяне на справка, тъй като са изпуснати в справочника“.^[50]

 ДВЕТЕ СТРАНИЦИ ОТ ПРОТОКОЛ № 22 (МАКАР ДА Е ИЗПИСАНО № 23) ОТ 4 ОКТОМВРИ 1960 

Още същия ден Дако Даковски пише до Петър Панайотов, „председател на Профсъюза на работниците по просветата и културата“, с което го информира за приетата програма и го моли да поднесе („лично“) приветствие „от името на Профсъюза“. Още в първия ред на писмото главният секретар подчертава: „Централният комитет на БКП утвърди да се проведе в страната чествуване на 50-годишнината на Българския филм“^[51]. И този път не се е минало без ЦК да „утвърди“ мероприятието.

На 4 октомври „програмата“ бива разгледана и от Секретариата, в чийто протокол (№ 23 – така е записано в началото на документа, но в действителност поредният номер на заседанието е 22) е отразена нейната официална част: „Другаря Министър НАЧО ПАПАЗОВ ще открие вечерта. Възлага се на Яко Молхов да изготви приветствието от името на Министерството. Румен Григоров ще чете приветствените телеграми. Другаря Даковски ще отговори на поздравленията. Другаря Венелин Коцев ще прочете заповедта за награждаване на заслужили кинодейци. Да се възложи на Бурян Енчев да изготви телеграма до ЦК на БКП, която да се чете от артиста Апостол Карамитев. Определи се делови Президиум на тържествената вечер в състав: др. др. Начо Папазов, Петър Игнатов, Атанас Стойков, Венелин Коцев, Васил Гендов, Александър Вазов, Иван Димов, Дако Даковски, Христо Радевски, Владимир Трендафилов, Георги Антонов, Георги Боков, Стоян Сотиров, секретарите на творческите съюзи и лауреатите на Димитровски награди, тримата директори на студиите и Теньо Казака“.^[52]

 НАЧО ПАПАЗОВ (1921 – 1996) – МИНИСТЪР НА ПРОСВЕТАТА И КУЛТУРАТА (1958 – 1962) 

След два дни (на 6 октомври) се свиква и Президиумът. Дневният ред на неговото заседание се изчерпва с една точка: „1. Приемане доклада на др. Христо Сантов за 50 години български филм“. Авторът го прочита пред 15-те (без него) присъстващи, след което започват разискванията, след приключването на които бива взето решение: „Доклада се приема. Др. Христо Сантов да направи известни корекции въз основа на изказванията“.^[53]

Подготовката приключва на 8 октомври (два дни преди празненството), когато секретариатът (в състав от трима души) се събира за „окончателно оточняване на програмата за тържествената вечер по случай 50 години български филм“.^[54]

На същата дата бива изведено и писмо, адресирано до всяко едно от 16^-те „лица“ (споменати в т. 3 на допълненията от заседанието на Президиума от 30.ІХ.1960 г.), с което Дако Даковски ги известява, че „във връзка с 50 годишнината на българския филм и заради действителните [им] заслуги за неговото развитие“ те са „провъзгласени“ за „ПОЧЕТНИ ЧЛЕНОВЕ на Съюза на кинодейците в България“^[55]. Този ден във в. „Народна култура“ се появява (при това на челната страница – директно под главата на вестника) уводната статия „Петдесетата година“ на Даковски^[56]. В нея преобладават характерните за времето общи приказки, споменават се „пионерите на българския филм“ и дори „1910 година“, но заглавието на „Българан е галант“ липсва.

След два дни, на 10.Х.1960 от 19.00 ч. в Театъра на въоръжените сили тържествено е чествана 50-годишнината на българското киноизкуство...

По същото време (така както е предвидено в „програмата“) излиза от печат октомврийската книжка на сп. „Киноизкуство“. Първата половина от броя (№ 10) е посветена на юбилея (общо 7 материала).

 

ОРДЕНИ, МЕДАЛИ, НАГРАДИ

Продължава и отзвукът от тържествата, продължават и „големите надежди“ за ордени, медали, награди...

На 20.Х.1960 Секретариатът решава „да се направи предложение за награждаване на Васил Гендов с орден „Кирил и Методи“ І степен по случай 70 годишнината“^[57]. Само ден след като Дако Даковски е написал писмо до министъра на просветата и културата (върху официална бланка на Съюза и придружено от „СПРАВКА“^[58]), в което препоръчва „ВАСИЛ ДИМИТРОВ ГЕНДОВ“ за „орден „НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – ІІ-ра степен“. И този път обаче бдителна ръка е задраскала с молив „офертата“, заменяйки я (отново ръкописно и със същия молив) с „Кирил и Методи – І степен“^[59]! В крайна сметка Васил Гендов получава тази награда, след като Президиумът на НС издава указ за отличаването с ордена на „заслужилия артист“ по случай неговата 70-годишнина.^[60]

 ИГРА НА ОРДЕНИ 

Честванията из страната не престават и през октомври, и през ноември – информацията за юбилейните вечери в София, Пловдив, Сливен, Търново и Враца бива изслушана от Секретариата на 31 октомври. Седмица преди това, на 24, в читалищния салон на Оряхово годишнината е почетена посредством доклад и прожекция на филма „Това се случи на улицата“^[61]. Вестта се разнася и по света – в края на октомври „видни френски кинодейци“ приветстват нашите кинематографисти по случай 50-годишнината на българския филм.^[62]

По същото време се разбира, че във връзка с 50-годишнината са издирени и преписани на пишеща машина 400 страници „материали по историята на българското кино“^[63]. В резултат на всичко това в края на годината Секретариатът взема решение за „откриване кино за прожекции на архивни класически филми“ – първоначално в „салона на Съюза“, „в понеделник“ и „във вторник“ (предложението е на Георги Стоянов-Бигор, „началник на Държавния киноархив“).^[64]

През декември „Киноизкуство“ отпечатва част от телеграмите, приветствията и докладите, получени, поднесени и изнесени по време на тържественото честване. Тъкмо от тях бива подбран водещият материал – приветствието на „др. Борис Вапцаров, първи зам. министър на просветата и културата“ (титулярът Начо Папазов или не е уважил тържеството, или е бил възпрепятстван да стори това).^[65]

Рубриката „50 години българско кино“ приключва с едноименния доклад на Христо Сантов^[66] – споменатия „научно-изследователски труд за развитието на българския филм от неговото появяване до наши дни“, заплатен от Съюза на неговия заместник главен секретар (от джоба на данъкоплатеца) с „3.000 лв.“. Непристойно подхвърляне от моя страна, признавам, ала придружено от припомнянето, че измеренията на тази „солидна сума“ никога не биват споменати, докато предложението за по-късната „контрактация“ е протоколирано и документирано.

С публикуването на „Киноизкуството в България“ Държавният киноархив не само дава своя принос в „мероприятието“, наречено „50 години българско кино“, но и огласява за пръв път филмографски данни както за българските игрални филми (1915 – 1960), така и за мултипликационните (1944 – 1960), придружени от „други справочни материали“, ползвани десетилетия наред.^[67]

 КОРИЦАТА НА БРОШУРАТА „КИНОИЗКУСТВОТО В БЪЛГАРИЯ“ – ПЪРВАТА ФИЛМОГРАФИЯ НА РОДНОТО КИНО 

 

НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ИЗМИНАЛОТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ

През него в нашето кино навлизат десетки талантливи млади творци, обективна характеристика на които прави писателят Георги Марков в своето есе „Сваленият балон“, прочетено по радио „Дойче веле“ през 1970^те: „В Московския държавен киноинститут бяха изпратени да следват и да завършат като утрешни режисьори, сценаристи и оператори най-верни партийни хора. Почти всички от тях бяха комунисти. Христо Ганев дойде с партизанския си ореол, Анжел Вагенщайн със смъртната си присъда, Борислав Шаралиев с дългогодишната си преданост на партията, Дучо Мундров с раните си от полицията, Валери Петров с антифашисткото си минало, Бинка Желязкова с ремсовите си идеали… За щастие на българското кино и за нещастие на идеологическите партийни планове голям брой от тия хора бяха талантливи и интересни личности. Те създадоха бойко, ентусиазирано ядро в българското кино и техните дебюти съвпадаха със затоплянето след дългата Сталинова зима. Силата им идваше не само от ярките партийни биографии, но преди всичко от гражданското им убеждение да служат честно на идеите си, от решимостта им да не правят компромиси. Макар че бяха съветски възпитаници, те донесоха в България не само любов и преклонение към онова, което световната кинокултура бе създала дотогава, но и ненавистта си към Сталиновите образци на филмовото изкуство, към цялата евтина бакалска партийна продукция, която склеротични философи наричаха социалистически реализъм.

 КАДЪР ОТ ФИЛМА ЗВЕЗДИ (1959) 

И затова те не се втурнаха да произвеждат елейни филмови химни за медения живот на звеноводки и трактористи – продължава Георги Марков, – нито се опитваха да гипсират екраните с „образа на партийния секретар“ или просто да екранизират уводните статии на „Работническо дело“. Затова още в първите си филми, макар и по замисъл партийни, те се опитваха да разчистят тресавището на плакати и лозунги и да се промъкнат при човека. Точно „човекът“, а не „партиецът“ беше темата на първия значителен филм в българското кино „На малкия остров“ на Валери Петров и Рангел Вълчанов. Известно е как партийната критика посрещна този филм, който получи признанието си извън границите на България и стана настолна книга на режисьорите от бъдещото „чешко чудо“.

За първи път Христо Ганев се опита да разкаже жестоката истина за партизаните не като нечовешки чучела от близката история, а като хора. ЦК на БКП забрани прожектирането на филма „Партизани“ [„Животът си тече тихо“], може би защото основната мисъл във филма, че героизмът престава да бъде героизъм, когато бъде заплатен, че героят на власт вече не е герой, а нещо друго – засягаше мнозина от преуспелите комунистически герои и псевдогерои. Анжел Вагенщайн създаде сценария на най-голямото постижение в българското кино – немско-българския филм „Звезди“. За мен това е един от най-силните и честно направени филми за човешкото страдание, който няма нищо общо с класово-партийните дефиниции. Нека само припомня, че докато в София се чудеха как да осакатят филма, същият получи в Кан специалната награда“.^[68]

Какво повече да се добави към това?

 

Забележка: Цитатите от информационните източници, отбелязани в библиографията със звездичка (*), са според „Летопис за дейността на Съюза на българските филмови дейци, отразена в българския периодичен печат за периода от 1944 – до 1960 година“, изготвен от Костадин Костов в периода април 1985 – май 1987 в Пловдив и дарен лично от него на СБФД, където този еднотомен труд грижливо се съхранява.

 

Бележки под линия:

^[1] Даковски, Дако. Нашето вдъхновение – за живота, за хората. – Отечествен фронт, г. XVI, № 4773, 1.I.1960, с. 6*.

^[2] Вечер на българската филмова музика. – Вечерни новини, г. X, № 2665, 18.III.1960, с. 4*.

^[3] Цветков, В. Среща на филмови дейци с кооператори. – Отечествен зов (Враца), г. XVII, № 73, 22.VI.1960, с. 4*.

^[4] Обсъждане на български филм. – Вечерни новини, г. X, № 2749, 27.VI.1960, с. 4*; Н[еделчо]. М[илев]. Сценарият и режисурата през 1959 г. – Народна култура, г. IV, № 29, 16.VII.1960, с. 3.

^[5] Даковски, Дако. Да продължим разговора. – Народна култура, г. IV, № 33, 13.VIII.1960, с. 1 – 2.

^[6] През новата година по-хубави филми. – Народна младеж, г. VII, № 1939, 5.X.1954, с. 3*.

^[7] Думата на Съюза на кинодейците. – Кооперативно село, г. X, № 294, 14.XII.1960, с. 4*.

^[8] ЦДА, ф. 486, оп. 2, а.е. 1, л. 90 – 92 (Протокол № 35, 27.XІІ.1960, с. 1 – 3).

^[9] Първите две конференции се състоят в Прага (1957) и Синая (1958).

^[10] В България ще бъде свикана Третата конференция на кинематографиите в социалистическите страни. – Земеделско знаме, г. ХХXVII, № 3917, 2.IV.1959, с. 3*.

^[11] Сесия на подготвителния комитет за Третата конференция на държавните кинематографии от социалистическите страни. – Земеделско знаме, г. ХХXVIII, № 4202, 4.III.1960, с. 3*.

^[12] Съвещание на представителите на кинематографиите на социалистическите страни. – Работническо дело, г. XXXIV, № 283, 9.X.1960, с. 2*.

^[13] Пред Третата среща на кинематографистите от социалистическите страни. – Вечерни новини, г. X, № 2851, 26.X.1960, с. 1*.

^[14] Хитров, Дончо. „Аз възлагам много надежди на конференцията ни“. – Вечерни новини, г. X, № 2869, 17.XI.1960, с. 4*.

^[15] Комюнике на третата конференция на кинематографистите от социалистическите страни. – Киноизкуство, № 1, януари 1961, с. 45 – 46.

^[16] Голям културен празник. – Вечерни новини, г. X, № 2867, 15.XI.1960, с. 1*; Голям разговор. Вчера в София бе открита Третата конференция на киноработниците от социалистическите страни. – Кооперативно село, г. X, № 270, 6.XI.1960, с. 4*; Съвременността – най-важният проблем. – Литературен фронт, г. XVI, № 46, 17.XI.1960, с. 1*; Творчески разговор между дейците на социалистическото киноизкуство. – Земеделско знаме, г. ХХXVIII, № 4421, 17.XI.1960, с. 3*; Творчески разговор между дейците на социалистическото киноизкуство. – Кооперативно село, г. X, № 270, 6.XI.1960, с. 4*; Творческата дискусия по въпросите на кинорежисурата продължава. – Земеделско знаме, г. ХХXVIII, № 4423, 19.XI.1960, с. 3*; Творческият разговор на кинодейците продължава. – Кооперативно село, г. X, № 274, 20.XI.1960, с. 4*; Творческата дискусия за кинорежисурата. – Земеделско знаме, г. ХХXVIII, № 4424, 20.XI.1960, с. 3*; Възход на социалистическото киноизкуство. Комюнике на Третата международна конференция на кинематографистите от социалистическите страни. – Отечествен фронт, г. XVI, № 5049, 23.XI.1960, с. 1*; Молхов, Яко. Животът не на екрана. – Литературен фронт, г. XVI, № 47, 24.XI.1960, с. 4*; III конференция на кинематографистите от социалистическите страни. – Киноизкуство, № 1, януари 1961, с. 3 – 46.

^[17] Гост на нашите кинодейци. – Вечерни новини, г. X, № 2601, 4.I.1960, с. 1*; Вечер, посветена на четиридесетгодишнината на съветското кино. – Земеделско знаме, г. ХХXVIII, № 4154, 8.I.1960, с. 3*.

^[18] Отворено писмо до френските кинодейци. – Народна култура, г. IV, № 8, 20.II.1960, с. 3.

^[19] Видни френски кинодейци приветствуват Българската кинематография. – Отечествен фронт, г. XVI, № 5029, 30.X.1960, с. 4*.

^[20] Среща с германски филмови дейци. – Вечерни новини, г. X, № 2703, 3.V.1960, с. 1*.

^[21] Югославски артисти – гости на България. – Труд, г. XV, № 310, 21.XII.1960, с. 3*.

^[22] Освободете Лумумба! – Народна култура, г. IV, № 51, 17.XII.1960, с. 1.

^[23] Александров, Ал[ександър]. Първите крачки на българското киноизкуство. Нови данни. – Работническо дело, г. ХХХІІІ, № 59, 28.ІІ.1960, с. 4.

^[24] Гендов, Васил. Открито писмо. ЦДА, ф. 486, оп. 2, а. е. 1, л. 78 – 85.

^[25] ЦДА, ф. 486, оп. 2, а.е. 1, л. 72 (Протокол № 4, 15.ІІІ.1960, с. 10).

^[26] ЦДА, ф. 486, оп. 2, а.е. 1, л. 63 (Протокол № 4, 15.ІІІ.1960, с. 1).

^[27] ЦДА, ф. 486, оп. 2, а.е. 1, л. 72 (Протокол № 4, 15.ІІІ.1960, с. 10).

^[28] Пак там.

^[29] ЦДА, ф. 486, оп. 2, а.е. 1, л. 73 (Протокол № 5, 25.ІІІ.1960, с. 1).

^[30] Кърджилов, Петър. Загадките и времената на „Българан е галант“. Кога, от кого, къде, как и защо е заснет първият български игрален филм? Какво знаем за него? София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2017, с. 736.

^[31] ЦДА, ф. 486, оп. 2, а.е. 1, л. 75 – 77 (Протокол № 5, 25.ІІІ.1960, с. 3 – 5).

^[32] ЦДА, ф. 486, оп. 2, а.е. 10, л. 14.

^[33] ЦДА, ф. 486, оп. 2, а.е. 2, л. 25 – 26.

^[34] ЦДА, ф. 486, оп. 2, а.е. 2, л. 20 – 22 (Протокол № 6, 8.ІV.1960, с. 1 – 3).

^[35] ЦДА, ф. 486, оп. 2, а.е. 1, л. 94 (Протокол № 6, 13.V.1960, с. 6).

^[36] Александров, Александър. Година първа за българското кино. – Кино и време, 1980, № 18, с. 11 – 16.

^[37] ЦДА, ф. 486, оп. 2, а.е. 2, л. 56–57 (Протокол № 14, 30.VІ.1960, с. 1 –.2).

^[38] ЦДА, ф. 486, оп. 2, а.е. 2, л. 58 (Протокол № 15, 2.VІІ.1960, с. 1).

^[39] ЦДА, ф. 486, оп. 2, а.е. 2, л. 72 –.74.

^[40] ЦДА, ф. 486, оп. 2, а.е. 2, л. 73.

^[41] ЦДА, ф. 486, оп. 2, а.е. 2, л. 75 – 76 (Протокол № 16, 8.VІІ.1960, с. 1 – 2).

^[42] ЦДА, ф. 486, оп. 2, а.е. 2, л. 2.

^[43] ЦДА, ф. 486, оп. 2, а.е. 2, л. 77 – 78 (Протокол № 17, 1.ІХ.1960, с. 1 – 2).

^[44] ЦДА, ф. 486, оп. 2, а.е. 2, л. 82 (Протокол № 18, 6.ІХ.1960, с. 2).

^[45] ЦДА, ф. 486, оп. 2, а.е. 2, л. 84 (Протокол № 18, 6.ІХ.1960, с. 4).

^[46] ЦДА, ф. 486, оп. 2, а.е. 10, л. 24–25 (Писмо № 212/15.ІХ.1960, с. 1 – 2).

^[47] ЦДА, ф. 486, оп. 2, а.е. 2, л. 85–86 (Протокол № 19, 14.ІХ.1960, с. 1 – 2). 

^[48] ЦДА, ф. 486, оп. 2, а.е. 2, л. 88 (Протокол № 20, 22.ІХ.1960, с. 2).

^[49] ЦДА, ф. 486, оп. 2, а.е. 2, л. 70 (Протокол № 21, 24.ІХ.1960, с. 1).

^[50] ЦДА, ф. 486, оп. 2, а.е. 1, л. 95 (Протокол № 7, 30.ІХ.1960, с. 1).

^[51] ЦДА, ф. 486, оп. 2, а.е. 1, л. 99 (Писмо № 232/30.ІХ.1960).

^[52] ЦДА, ф. 486, оп. 2, а.е. 2, л. 76–77 (Протокол № 23 [22], 4.Х.1960, с. 1 – 2).

^[53] ЦДА, ф. 486, оп. 2, а.е. 1, л. 97–99 (Протокол № 8, 6.Х.1960, с. 1 – 3).

^[54] ЦДА, ф. 486, оп. 2, а.е. 2, л. 78 (Протокол № 23, 8.Х.1960, с. 1).

^[55] ЦДА, ф. 486, оп. 2, а.е. 10, л. 33 (Писмо № 239/8.Х.1960).

^[56] Даковски, Дако. Петдесетата година. – Народна култура, г. ІV, № 41, 8.Х.1960, с. 1.

^[57] ЦДА, ф. 486, оп. 2, а.е. 2, л. 82 (Протокол № 25, 20.Х.1960, с. 2).

^[58] ЦДА, ф. 486, оп. 2, а.е. 10, л. 36.

^[59] ЦДА, ф. 486, оп. 2, а.е. 10, л. 35, 37 (Писмо № 250/19.Х.1960).

^[60] Заслужилият артист Васил Гендов награден. – Отечествен фронт, г. XVI, № 5035, 7.XI.1960, с. 4*.

^[61] Генов, С. Петдесет години български филм. – Отечествен зов (Враца), г. XVII, № 133, 1.XI.1960, с. 4*.

^[62] Видни френски кинодейци приветствуват Българската кинематография. – Отечествен фронт, г. XVI, № 5029, 30.X.1960, с. 4*.

^[63] ЦДА, ф. 486, оп. 2, а.е. 2, л. 89 (Протокол № 27, 31.Х.1960, с. 1 – 2).

^[64] ЦДА, ф. 486, оп. 2, а.е. 2, л. 90–91 (Протокол № 35, 27.ХІІ.1960, с. 1 – 2).

^[65] Приветствие на др. Борис Вапцаров, първи зам. министър на просветата и културата. – Киноизкуство, № 12, 1960, с. 3.

^[66] 50 години българско кино (Доклад на зам. гл. секретар на Съюза на кинодейците в България др. Христо Сантов) – Киноизкуство, № 12, 1960, с. 7 – 15.

^[67] Киноизкуството в България. Филмографии и други справочни материали. София, Наука и изкуство, 1960, с. 132.

^[68] Марков, Георги. Сваленият балон. – Портал „Култура“ (https://kultura.bg/web/%D1%81%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%BD/).