ВЕРА НАЙДЕНОВА

 

Анри Кулев е от режисьорите, които най-много са работили с поети (Стефан Цанев, Борис Христов, Христо Ганев, Валери Петров). При това в различни видове кино – документално, игрално, анимационно.

Ще се спра на уникалния му опит при филма „Имало една война“, в който събра ведно архетипи (знакови образи и персонажи) от националната ни литература с историческа фактология и… кино.

 АНРИ КУЛЕВ ПО ВРЕМЕ НА СНИМКИ 

Влади Киров, писател и сценарист с голям опит в документално-историческия жанр, му предостави тази амалгама. Историкът предложи знанията си за кратката и локална Сръбско-българска война от 1885 г. Знае се, че тя не е желана от България, но след мълниеносната победа придобива особена важност за авторитета на неотдавна освободилата се от турското имперско владичество и току-що осъществила съединението си държава. Влади я разказа по много своеобразен начин, а Анри осъществи адекватната  екранна реализация.

Една част от персонажите са  исторически личности: княз Александър Батенберг, началник щаба на Действащата армия, двайсет и четири годишният капитан Рачо Петров, Боян – малкият брат на поета-революционер Христо Ботев и др. Светлина върху причините за войната хвърлят разговорите на британския вицеконсул (актьорът Бен Крос) и чуждестранни кореспонденти.

 ДОБРОВОЛЦИ В СРЪБСКО-БЪЛГАРСКАТА ВОЙНА, СНИМКА: ИВАН КАРАСТОЯНОВ 

Сценаристът добре познава публикуваните по онова време  техни коментари, но обогатява персонажите с ярки индивидуални характеристики (за което, разбира се, във филма допринасят и актьорите Самуел Финци, Фолфрам Кох). Картината на събитията обаче не би била така богата и представителна за войната, а и за българското житие-битие като цяло, без образите, които сценаристът е „заел“ от художествената литература, т.е. без художествените архетипи, „примери на типично българско поведение“. Сред тях е новоизпеченият спекулант Ганьо Сомов на Алеко Константинов (Цветан Алексиев), селянин, отиващ на фронта да си върне реквизирания за войната вол (Любомир Петкашев); той има прагматично отношение към нещата, но и добро сърце – отглежда сираче от Баташкото клане, с характерното име Андрешко. По всичко личи, че по-късно това ще е бъдещият герой на Елин Пелин, превърнал се в нарицателен за хитрост и корист. Редом с тях крачи патетично самоотверженият, но „изпразнен“ вече от историческа роля хъш, напомнящ героите на „Немили-недраги“ на Вазов (Севар Иванов).

 ПЛАКАТ НА ФИЛМА ИМАЛО ЕДНА ВОЙНА (2019, РЕЖИСЬОР АНРИ КУЛЕВ) 

Хронологията на войната – в тила и на фронта – се върти около своеобразна ос – млада селянка търси своя мъж-войник, за да му разкаже са смъртта на детето им. В изпълнението на Луиза Григорова-Макариев персонажът притежава очертания, подобни на онези при „войнишките вдовици“, нарисувани от големите български художници. Действието (екшънът) се движи и от баладично-фантастичен елемент – авантюрен полет на дирижабъл с една изпълняваща държавна мисия красива и умна рускиня-лекарка (София Ская). В отношенията между нея и британския вицеконсул има силна струя ирония – те и двамата носят тайни послания от правителствата си до княз Батенберг относно войната, която обаче междувременно вече е свършила.

 МАНИФЕСТЪТ, ОБНАРОДВАН В ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК, С КОЙТО КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР БАТЕНБЕРГ „СВИКВА ПОД ЗНАМЕНАТА“ ВСИЧКИ СПОСОБНИ ДА ЗАЩИТЯТ ЗЕМЯТА НИ ОТ НАШЕСТВЕНИКА. 

Още по времето на осъществяването си тази  война е наричана „братоубийствена“, поради което във филмовата композиция специално място е отделено на схватката и сприятеляването между българина Иван и сърбина Йово (Иван Бърнев и Филип Аврамов). Всъщност, ръкопашната битка между тях е май единствената „баталия“ във филма. Тя ни припомня онзи Вазов стих: „Брате Йово, плача аз, кръв, все кръв от нас до вас…“.

От всичко описано дотук се завихря една сложна филмова структура, в която се смесват не просто жанрове, а различни познавателни принципи, различни „моделиращи системи“. Такава взривоопасна смес е могла да бъде овладяна не просто от талантливи кинематографисти, каквито несъмнено са режисьорът Анри Кулев и неговите сътрудници, сред които на първо място операторът Светлана Ганева, а от творци, притежаващи във висока степен и кинематографична, и общохудожествена култура.

 СВЕТЛА ГАНЕВА И АНРИ КУЛЕВ – РАБОТЕН МОМЕНТ 

Сред морето от филми, които привикнаха зрителя към бързо и лесно (пасивно) възприятие, „Имало една война“ може да предизвика известно затруднение – у някои, защото са очаквали да видят баталиите и страхотиите на фронтовите действия, които във филма отсъстват. Може да се каже, че войната тук е използвана като „гранична ситуация“, в която най-добре се проявяват особеностите на народопсихологията. Други ще бъдат затруднени от слабото познаване на използваните художествени архетипи, трети – поради обвързването на всичко това с фантастично-авантюрния момент и т.н. Но е сигурно, че има хора, притежаващи познания и кинематографична чувствителност, които адекватно да прочетат особеностите на това филмово, а по същество културно-историческо размишление.

 

* Текстът е част от проекта на сп. КИНО „Създаване на художествени литературни текстове с потенциал за филмова адаптация“, който се реализира с подкрепата на Национален Фонд „Култура“.