ТЕОДОРА СТОИЛОВА-ДОНЧЕВА
Може да се каже, че актьорската професия е една от най-желаните в света. Безброй младежи тръпнат в очакване да сбъднат мечтите си и да се видят на екрана, да попаднат в голямото кино.
Да насочим светлините на прожекторите към съвременните български актьори и възможностите за тяхната реализация в разговор с една от най-работещите български кастинг режисьорки – Милена Калева, която вече десет години се е посветила на тази професия и работи с повечето от фирмите, които водят големи чуждестранни продукциите в България, като Ню Бояна, Солент Филмс, B2Y, Icon Films, Буфо и др.
През 2009 г. Милена специализира режисура при проф. Георги Дюлгеров в НАТФИЗ, а през 2013 г. завършва магистърска степен по продуцентство. Тя е кастинг режисьор и на английския късометражен филм, изцяло с български актьорски състав „Три срещи на чрезвичайния комитет“, който през 2022 г. беше номиниран за престижната награда БАФТА.
С Милена си говорим за това лесно ли е българските актьори да сбъднат мечтите си, каква са възможностите за тяхната реализация? Някои от отговорите съдържат песимистични нотки. Тъкмо заради това е още по-важно да се говори по темата!
Милена, преди да се захванеш с тази професия си се занимавала с журналистика, била си режисьор на телевизионни предавания, как реши да се захванеш с кастинг режисура, кое те привлече към тази професия?
Кастинг режисьорската позиция ме намери случайно „по вина“ на моя близка приятелка в момент, в който търсех мястото си в киноиндустрията. Бях се пробвала като режисьор и се отказах – така спестих на нашето кино един посредствен режисьор. Работих за кратко и като продуцент. Това да управляваш бюджет и хора, толкова ме травмира, че ако не бях се отказала, сигурно щях да съм в санаториум. В режисурата работата с актьорите най-много ми харесваше. Кастинг режисьорската позиция се оказа моята работа вероятно и защото започнах в момент, когато у нас стартираха двете най-големи сървиз компании за реклами и имаше нужда от друг подход и гъвкавост в кастинга, който да отговори на изискванията на рекламните продукции. Гледам да си върша добре работата, така че да съм полезна и да съм доволна от себе си, без да се вземам насериозно.
От нашия предварителен разговор зная, че в сферата на реализацията на българските актьори в големи чуждестранни продукции има девалвация, ако мога да се изразя с икономическия термин. Какво е положението в момента?
Заради усилията на всички професионалисти, които работим с чуждестранни продукции, сега заплащанията у нас са адекватни на хонорарите в Западна Европа. Незначителна е разликата в хонорара за снимачен ден, която получава актьор, избран в някоя от рекламните продукции, които каствам, с тази на актьор от Англия например. Разликата е буквално около 200 лв, но там данъците са по-големи. Чуждестранните актьори получават повече пари за правата за излъчване на рекламата, като разликата е с около 35-45%. Но конкуренцията там е огромна и да имаш работа редовно, за да имаш тези приходи, се случва по-рядко, отколкото тук. Уточнявам това за всички наши актьори, които мислят, че са ощетени и че чуждестранните им колеги изкарват много повече.
Към момента има повече работа за по-добри пари, но и все повече актьори (под „актьори“ имам предвид всички, които са учили в някой от университетите със специалност по актьорско майсторство) не могат да получат роли, за сметка на непрофесионалистите. Така се получава един парадокс – има повече възможности, но в същото време все по-малко наши актьори успяват да се възползват от тях.
Според теб на какво се дължи това?
Българският актьор е по-скоро тясно специализиран в театъра, потънал в репетиции и в жонглиране между ангажименти в театър, дублаж, водене на тв предаване/събития, спорадични участия в български сериали/филми, без особена рутина в кастингите, често с ограничени познания по английски език. Има една постоянна група от актьори, които, заради владеенето на английски, ги кастваме във всички чуждестранни филми. Мисля, че липсва специалност актьорско майсторство за кино с адекватна програма и преподаватели.
Като че ли тази липса на хора се усеща навсякъде, за всякакъв вид работа, все повече се усеща и липсата на актьори. Но докато електротехникът заради спецификата на неговата работа, малко по-трудно може да бъде заменен, то актьорът е много по-заменяем с някой непрофесионалист с подходяща външност, адекватно поведение пред камера и владеещ английски език. Ако този непрофесионалист е готов и да се учи, той много бързо получава повече роли от актьор, който четири години е учил това. Виждала съм не един и два такива случая.
При положение, че със съвременните технически средства, а и средства за общуване, с достъпа до информация и т.н. реализацията на актьорите би следвало да е по-лесна и достъпна.
Не знам с какво се измерва богатия опит. Но опитът ми започна, когато в чуждите реклами в България тукашните актьори бяха каствани само за най-малките роли, всички други идваха от чужбина. Сега вече има цели реклами на марки, които са разпознаваеми по целия свят, с каст, направен у нас!
Има повече възможности за реализация и в чужбина. Заради технологиите сега е по-лесно от вкъщи с т. нар. „селф тейп видео“ да участваш в кастинг във Великобритания, а като членове на ЕС имаме предимството да работим лесно из цяла Европа. Достъпът до работилници, водени от имена от световното кино, е по-лесен и е предимно онлайн. Няколко български актьори, освен Мария Бакалова, вече участваха в големи международни продукции – като например страхотната Ирмена Чичикова в сериал на Марвел.
То зависи и от човека, но генерално тези, които учат актьорство сега или са завършили през последните две-три години, изглеждат малко объркани, според мен. Няма кой да ги насочи къде какво да търсят и те не търсят. След като претърпят няколко провала в актьорството, веднага след като се дипломират, се отказват и започват друга работа. Хубаво би било в специализираните учебни заведения да се обръща повече внимание на практическата реализация след дипломирането.
В България има няколко учебни заведения, и то с добро или поне прилично реноме, в които се обучават десетки, да не кажа стотици актьори. И въпреки това казваш, че изборът на актьори става по-труден и че т.нар. натуршчици често успяват да спечелят кастинги?
Изборът става по-ограничен. Няма разнообразие от типажи – нямаме достатъчно актьори с наднормено тегло, нямаме достатъчно класически красавци сред мъжете-актьори, или такива с модерния „нон байнъри“ вид, след 40 години има рязко амортизиране във външността на актьорите ни. Струва ми се, че комисиите, които приемат актьори, забравят за външността и това, че трябва да търсят интересни лица. Знам, че е трудно, защото ние сме малък народ, но поне като приемаш обикновени лица, отдели време в обучението им как да променят нещо във визията си, за да постигнат отличителност наред с развитието на таланта. Изборът е ограничен и поради следните причини:
– все още има актьори, дори и сред 20-годишните, които се затрудняват да говорят чужд език, дори английски;
– натоварената целодневна програма, най-вече в НАТФИЗ, не им позволява отсъствия за кастинги и снимки. Въпреки че това е донякъде индивидуално решение на студентите, защото в класа на един и същи преподавател има двама, които много се снимат, и други 18, които са заети с учене и първият им кастинг е след дипломирането;
– като цяло преподавателите не насърчават ходенето на кастинги. Някои дори се противопоставят. Чувала съм от студентка по актьорско майсторство, че преподавател ѝ дал съвет да не се снима в реклами, защото лицето ѝ ще се изхаби. А тя няма дори и едно участие.
На мен ми се струва, че преподавателите по актьорство са слабо заинтересовани от реализацията на студентите, след като завършат. За това никой не мисли – нито студентът, нито преподавателят.
Хубаво е студентите да имат повече досег с работещите хора от индустрията.
Имаш ли наблюдения дали българските актьори предпочитат да участват в български продукции или в чуждестранни или няма такова деление?
Най-вероятно участието в чуждестранни продукции носи по-добри приходи за актьорите, но пък участието им е епизодично, в най-добрия случай второстепенно, докато участието в български филми – кино или сериали – им носи слава, макар и локална, но все пак слава. Дали младите български актьори подбират участията си по някой от тези показатели, или се стремят да се реализират и в двете направления?
Мисля, че малцина актьори правят стратегии за кариерата си, когато подбират участия. Рядко съм срещала актьор , който да е добър мениджър сам на себе си. Затова в Западна Европа съществуват агентите и защото около участието на актьора има още много други неща, с които някой трябва да се заеме.
Всеки от нас в индустрията предпочита да работи по филми. Тъй като те отнемат повече време и осигуряват по-голям приход, са по-малко на брой. Актьорите често приемат ниско платени роли в сериали на продуценти със съмнителни творчески и организационни качества, с надеждата да ги забележат и да имат още работа. Разбирам ги, по-добре е да работиш, дори и в такива условия, за да придобиеш рутина и увереност пред камерата. След подобни участия излизаш със самочувствие на звезда, понеже тук са те гледали 1-2 милиона зрители, но да имаш неоснователни претенции, когато те кастват в чуждестранна продукция, в която никой не е чувал за теб, а пък и да не говориш приличен английски, е доста странно. По-точният въпрос е как се възползваш от славата и как тя повлиява на възприятието ти като актьор.
Участията в чуждестранни продукции носят повече доходи, но и възможност да работиш в условията на по-големи бюджети, да изиграеш неща, които в българска продукция, няма да можеш, заради много по-ниските бюджети и най-важното, според мен, да създадеш контакти, които може да са ти полезни. Продуцентите и режисьорите се връщат тук да снимат и запомнят актьори, които са им направили впечатление. Случвало ми се е да искат актьор, с когото вече са работили тук, или не са, но им е направил впечатление на кастинга. А и режисьорите на реклами са бъдещите режисьори на филми.
Благодарение на тези големи продукции, които се снимат в България, българските актьори имат възможност да се срещат със световни звезди, да си партнират с тях. Това би трябвало само по себе си да е школа за тях. От друга страна обаче, това, че българските актьори обикновено са в епизодични роли, няма ли отрицателен ефект върху самочувствието им? Самочувствието е важно за актьорите, но мисля, че трябва да има баланс, да се търси златната среда. Както ниското самочувствие, така и твърде високото, може да се окаже проблем. Та, как взаимодействието на български актьори с холивудски звезди оказва влияние в тази посока?
Според мен, ако си човек, който приема, че цял живот ще се учи, всяка среща на снимачната площадка е повод да научиш нещо ново. Можеш да се учиш и от чуждестранните колеги, и от българските си. Категорията роля – главна или епизодична, не мисля, че влияе на самочувствието, по-важно е с кого ще работиш и още по-важно отворен ли си да възприемаш и да се развиваш. Чуждестранните актьори, с които съм имала досег, са се държали професионално без демонстрации на ниско или високо самочувствие. Вършели са си работата и са се държали добре с всеки, без значение от позицията му, защото никой не иска на терен хора, които ще му вгорчат живота за 12-те часа работа.
Мисля, че истински талантливите и големите звезди, които дълго време успяват да се задържат, са със силна индивидуалност, която включва развити социални умения, държат се добре дори и в неприятни ситуации, излъчват позитивна енергия, отворени са към хората и към нови неща и са уверени по естествен начин.
Актьорството е процес на взаимодействие и партньорство, обмяна на идеи и енергия. Колкото по-открит и добронамерен си, толкова повече имаш шанс да ти се получат нещата. Мисля, че всеки актьор с опит го знае.
Има ли специфични характеристики при наши актьори, които пречат на реализацията им, например във външния вид – татуировки, изкуствени устни, вежди и прочее белези, които сами са си направили?
Разбира се, всеки в тази индустрия, дори и да не е надарен с най-интересната външност, може да експериментира и да открие как с малки промени в коса, брада, телосложение, да стане по-търсен типаж.
Актриса с обикновена външност, ако например се подстриже дори с коса на черта до ушите, ако промени цвета, лесно ще стане по – отличителна. Ще има повече шансове за работа. При мъжете пък брадата, мустаците променят играта. Само бих посъветвала мъжете да не махат косата и да не се подстригват твърде късо. Липсата на коса е бедствие в нашата индустрия. Често чужденците са в тотално недоумение защо мъжете в България масово са с голи глави. Един немски продуцент, който е работил неколкократно у нас, каза, че мъжете ни изглеждат като охранители на нощни клубове.
Много от жените у нас имат твърде уголемени устни с филъри, микроблейдинг на веждите, скулптурирано лице, екстеншъни, изкуствени мигли, но тези неща не стоят добре на екран и такива типажи не се търсят в чуждестранните продукции. За мен ужасяващо е, когато тази мода заличава индивидуалността в чертите и уеднаквява хората. Това е смъртта в моята работа. Ние искаме да видим интересни лица, дори и грозновати, но истински и естествени.
За щастие сред актрисите няма много такива, с уголемени устни и т.н. Но има много с външност, в която няма нищо отличително. Няма за какво да се хванеш. А дори и да имаш невероятен талант, винаги в нашата сфера първо се изхожда от външността.
Дай съвет как трябва да процедират младите актьори – за да стигнат до важните кастинги, има ли правила, които да следват?
За да работи актьорът, трябва да го познават в индустрията първо кастинг режисьорите, после самите режисьори. Най-лесният начин е още щом започнат да учат актьорско майсторство, да изпратят информация за себе си и актуални снимки до всички кастинг режисьори. За добрите продукции отворени кастинги с обяви в Интернет обикновено не се намират. За тях кастинг режисьорът трябва да те познава. Моят съвет е да не отказват покани за кастинг. Кастингът е най-сигурният начин да покажеш актьорския си потенциал пред хора, които могат да ти предложат работа.
Второто е да градиш постоянно мрежа от контакти с хора от индустрията. Непрекъснато се случва гримьори и фризьори да ми препоръчват таланти. Или асистенти да препоръчват на режисьорите актьори, както и актьори да се препоръчват взаимно. Това е хубава практика и у нас е лесно осъществима, защото сме малко хора. На актьорите в деветмилионния Лондон им е много по-трудно. Така че, работете, снимайте се в студентски проекти, ходете на фестивали и на всички места, където ходят хора от индустрията и правете контакти.
Има ли разлика (освен езиковата, разбира се) в подготовката за кастинг за международна продукция и кастинг за българска?
Има. В чуждестранните продукции кастингът може да е в няколко кръга и до последно да не знаеш за какво те пробват, когато има високо ниво на конфиденциалност. Първият кръг винаги е с кастинг режисьор или той те моли да изпратиш „селф тейп“, след това може да е с партньор-т.нар „кемистри рийдинг“[1], накрая да е с режисьора. В българските продукции може дори да няма сценарий, докато се прави кастинга и е малко по-импровизирано, докато в чуждестранните пътят е утъпкан и се знае, че например не се гледа с добро око на актьор, който си чете репликите. На българския актьор заради театралното образование и липсата на повече рутина му трябва повече време на самия кастинг, за да станат нещата – повече от два дубъла в повечето случаи. Работещите актьори в чужбина правят задачата си от първия път. Знаят, че е прецедент на кастинг да има повече от два дубъла. Гледала съм кастинги на чуждестранни актьори, напълно неизвестни, и бяха много добри. Както казвам „Играят на кастинга си като за Оскар“. На българския актьор му трябва повече да мисли за персонажа, как да си разположи действието, задава дълбоки въпроси, които на етапа на кастинга нямат значение. Ще ги направи нещата, но му е необходимо повече време, а не това е идеята на кастинга. Малцина от нашите актьори са рефлективни и се представят всеки път много добре на кастинг. Хубаво е да се ходи колкото се може повече на кастинги, да се снимат актьорите, да са в час с тенденциите и реалността и да се развиват непрекъснато.
Бележки под линия:
[1] Това е почти финален етап от кастинга, на който са повикани актьори да четат/играят заедно, за да се види дали стоят достатъчно добре.
