ПЕТЪР ТОДОРОВ, ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА ИА НФЦ, ПРЕД СПИСАНИЕ КИНО

 

Г-н Тодоров, привършва една изключително турбулентна година за българското общество като цяло и за българската култура в частност. Станахме свидетели на два поредни рунда парламентарни избори без ясен (към момента) резултат, все още сме шокирани от злоупотребите в държавните театри и разкритията от страна на министерството на културата. Каква беше годината за българското кино?

Парадоксално, но отлична. Въпреки турбулентната политическа ситуация, агенцията успя да остане предвидим партньор. Всички обявени сесии са изпълнени и разплатени в срок, с изключение на забавените по съдебен път. Българското кино запази силни позиции на международните филмови форуми и все по-често копродукции с българско участие биват отличени на най-големите международни филмови фестивали, а късометражната копродукция с българско участие Човекът, който не можеше повече да мълчи е в краткия списък за наградите Оскар. Паралелно с това беше постигнат нов рекорд по посещаемост на български филми, който за 2024 г. е над 1 000 000 зрители и над 13 000 000 лева приходи, които са отишли при български автори, продуценти, разпространители и киносалони. Тези данни превръщат 2024 г. в годината с най-много посещения на български филми след 1989 г. Паралелно с кинопоказа, филмовата индустрия продължава да се развива с активни темпове, като все по-значим инструмент е схемата за възстановяване на разходи.

 ЧОВЕКЪТ, КОЙТО НЕ МОЖЕШЕ ПОВЕЧЕ ДА МЪЛЧИ (2024, КОПРОДУЦЕНТ КОНТРАСТ ФИЛМ – КАТЯ ТРИЧКОВА, РЕЖИСЬОР НЕБОЙША СЛИЕПЧЕВИЧ) 

Вече двадесет и осем проекта са подписали договорите си и над 16 милиона лева са били изплатени, като обратната инвестиция е в размер на над 150 милиона лева за 2022, 2023 и 2024 г. Това е безпрецедентно и няма индустрия, която да донесе такива инвестиции в икономиката на дадена държава за толкова кратък период от време. Строят се нови филмови студия, вече работи това на Солент филм, в индустриалната зона на Божурище, а има идеи и скоро да започне строителство на студия в Бургас и Варна. Независимо от често тиражираните в социалните мрежи мнения, че българското кино е в упадък и застой, ситуацията е съвсем различна. Българското кино – и като изкуство, и като индустрия, върви спокойно напред.

Всичко това звучи твърде оптимистично…

Тези резултати са и плод на усилията на един отдаден екип от хора с опит и ентусиазъм. Искам да изразя своята искрена благодарност и възхищение към тях. Въпреки огромно увеличения обем на работа и бюджет, и през 2024 г. служителите на Агенцията останаха само тринайсет като щатни бройки с действащ Устройствен правилник от 2018 г. През юли 2024 г. с ПМС ни бяха отпуснати допълнителни три щатни бройки, които засега са без възнаграждения. На 04.11.2024 г. завърши общественото обсъждане на новия Устройствен Правилник, който предвижда нови трима служители и всеки момент очакваме да бъде внесен за гласуване от Правителството на Република България.  Надявам се да започнем новата 2025 г. с повече служители. Само за сравнение, същите дейности, които ИА НФЦ администрира в подобни като население и бюджет на нас държави, са следните: Чехия – 60 служители, Румъния и Гърция – 40 служители, Хърватия – 30 служители, и разбира се, Дания, която ние всички много харесваме и е пример за добро развитие на филмовата индустрия – 140 служители. Т.е. екипът на НФЦ постига тези повече от задоволителни резултати със значително по-малък от необходимия човешки състав.

А какво е качеството на вашата работа? Често НФЦ е обект на публичен дебат по различни поводи, обикновено по отношение на спрените сесии, компетентността на художествените комисии. Каква оценка давате на извършеното?

Администрацията на Националния филмов център съществува, за да осъществява държавната подкрепа за създаване, промоция и разпространение на българско кино в рамките на Закона за филмовата индустрия и Правилника за неговото прилагане. И двата документа са несъвършени и това беше до голяма степен причината за последвалите затруднения. Въпреки тези драстични разминавания успяхме да приемем поправки в ППЗФИ, които веднъж завинаги да регламентират как се изчислява крайната оценка на даден проект в конкурсите на ИА НФЦ, да облекчи условията за влизане на нови хора в индустрията, като намали точките за късометражни филми и регламентира ясно условията по мярката за възстановяване на разходи.  За последната година в българската филмова индустрия влязоха средства, колкото за две календарни години преди 2021 г. А общо за трите 2022, 2023 и 2024 г. бяха администрирани средства, колкото за предишните шест години и половина. За календарната 2024 г. са разплатени реално 35 600 000 лева. За сравнение през календарната 2023 г. са разплатени 24 600 000 лева. За какво говори това – филмовото поле е все по-разнообразно, децентрализирано и отворено към по-млади или досега периферни компании. Това е предпоставка за по-разнообразен и здравословен живот във филмовата среда и т.н. ИА НФЦ е предвидим партньор и всички заявления за договори са администрирани и всички траншове по тях са преведени и изплатени навреме.

 ПЕТЪР ТОДОРОВ – ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА ИА НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР 

Изключение правят блокираните сесии, в следствие на което двайсет и един проекта ще трябва да изчакат необходимите заповеди, съобразени с решенията на съда за коректността на своето провеждане. Важно е да се подчертае, че е направена необходима корекция на правната рамка, която прави възможно това отпушване на процеса. През 2024 г. съдът постанови, че няколко съдебни дела са приключени и като следствие предстои придвижването на осемнайсет проекта за финансиране и производство. Предвид сходната ситуация с още няколко такива казуса, имаме повод за оптимизъм, че ще постигнем още по-ефикасен ритъм на подпомагане на българското кино. Но предвид че, жалбите и обжалванията идват от самата филмова общност, искам да подчертая ролята на продуцентите в спирането на определени процеси в българското кино. ИА НФЦ не може да замести етичния компас на колеги, които целенасочено спират процеси за десетки други филмови професионалисти, единствено защото те не са спечелили проект и законът им го позволява. Гилдията играе ключова роля в нормалното функциониране на администрацията. Ние можем единствено да прилагаме закона и да действаме спрямо него.

Да приемем, че наистина правните препятствия отшумят. Стои въпросът за компетентността на комисиите.

Комисиите се избират по реда, предвиден в ППЗФИ. Всеки член от всяка комисия (с изключение на служебно назначените от агенцията, каквито в художествените комисии няма) е изтеглен чрез жребий в един доста тромав процес. Въпреки това, правилата предвиждат доста балансиран и уравновесен състав на всяка комисия. Проблемът е, че жребият няма задължителен характер и експертите с най-активен професионален живот към момента, обикновено отказват да участват и сме принудени да спазваме най-неудачните законови предвиждания, в които предвиденият баланс на професионализъм и експертиза се губи. Това отново ни връща към принципа на професионалната солидарност. Бих призовал колегите да приемат възможностите да участват в тези комисии, защото целта на нашата институция е да работи за по-добра професионална среда и това не може да се случва без нейните най-активни представители да бъдат не само ползватели на държавните помощи за кино, но и да подпомагат административните процеси.

Добре, разбираме, че системата работи. Как стои обаче въпросът с гледаемостта на българските филми?

Общата посещаемост в киносалоните е съпоставима с тази през 2023 г., като впечатление прави, че заради повишаването на цената на билетите, 2024 г. ще бъде годината с рекордни приходи, откакто се води официална статистика. България не е изключение от европейския тренд към намалена посещаемост на редовните кинопрожекции, което оказва натиск върху кината и върху разпространителите. НФЦ подкрепя разпространението на български и европейски филми, като за 2024 г. за разпространение са разпределени: 1 062 000 лева. Подкрепяме и киносалоните с преимуществено българска и европейска програма, като през 2024 г. са разпределени 486 000 лв. Особено сме щастливи с появата на феномена: Гунди: Легенда за любовта, който подобри всички зрителски рекорди от 1989 г. насам със своите над 700 000 зрители към днешна дата.

 ПЛАКАТ НА ФИЛМА ГУНДИ – ЛЕГЕНДА ЗА ЛЮБОВТА (2024, РЕЖИСЬОР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ) 

Този успех е доказателство, че българската киноиндустрия работи и има всички налични условия да постига подобен тип успехи. Противно на тиражирани в публичното пространство мнения, филмът за легендарният български футболист Георги Аспарухов е подкрепен от ИА НФЦ по мярката за разпространение от една страна и механизма за възстановяване на разходи от друга. За сравнение в Хърватия десет дни по-късно по екраните беше разпространен подобен филм за баскетболиста Дражен Петрович, който се казва Дражен. Филмът събра около 60 000 зрители в кината в Хърватия. Тази година сме подкрепили разпространението на общо 53 филма – български и европейски. Грантовете за разпространение на българските филми са все по-адекватни, в сравнение с преди 2022 г. Тази тенденция ще доведе и до все по-успешно разпространение на български заглавия в киносалоните.

„Гунди“ все пак е локален феномен. Къде стоим в международен план? Безспорно имахме сериозни успехи, особено в ролята ни на миноритарен копродуцент.

Европейското кино се развива чрез копродукции. Това гарантира по-големи възможности за национални и наднационални фондове, както и разпространение в страните, които са участвали в създаването им. Добрите условия за копродукции са основен обект на интерес при представянето на България в рамките на международните филмови пазари в Кан и Берлин, където и през 2024 г. България имаше представителство. На фестивала в Кан спечелихме Златна палма за късометражен филм, за Човекът, който не можеше повече да мълчи, копродукция между Хърватия, България в лицето на Контраст филм и ИА НФЦ, Франция и Словения. Филмът беше отличен и с голямата награда за най-добър европейски късометражен филм на церемонията на Европейската Филмова Академия, а преди няколко дни беше включен и в краткия списък за номинациите за наградите Оскар. В Кан, в програмата „Особен поглед“ пък беше включен последният филм на Константин Божанов Безсрамните, с копродуцент Клас Филм и с подкрепа от ИА НФЦ. Имахме участие в програмите Encounters на Берлинале и Proxima в Карлови Вари. В Торонто бяхме в официалната селекция на състезателна програма. Имахме представителство и в Шанхай, Лондон и на IDFA в Амстердам. Само преди седмици филмът на Милко Лазаров спечели приза за най-добър филм на Международния филмов фестивал в Калкута, Индия, както и наградата на ФИПРЕССИ на същия фестивал. Да не говорим за десетките отличия на български проекти в развитие.

 ПЛАКАТ НА ФИЛМА БЕЗСРАМНИТЕ (2024, РЕЖИСЬОР КОНСТАНТИН БОЖАНОВ) 

Успехи имаше и при сериалите…

Точно така. Операция Сабя с копродуцент Агитпроп – Мартичка Божилова, бе удостоен с наградата на фестивала CANNES SERIES в Кан, подкрепеният от ИА НФЦ сериал Майките на Overlock Entertainment със сценарист Теодора Димова сключи договор със световната разпространителска компания BETA, което е изключителна крачка в правилната посока. Надяваме се и на селекция на фестивала в Берлин, в програмата му за сериали през 2025 г.

Всъщност фактът, че подкрепяме продукцията на сериали, ни прави изключително привлекателен партньор. През 2024 г. станаха готови и първите проекти по мярката за подкрепа на сериали, а именно Есента на демона и Тревожност. От 2025 г. България ще участва и в пилотната програма за копродукция на сериали на „Евроимаж“, което е изключителна възможност.

 АГИТПРОП Е КОПРОДУЦЕНТ С ХЪРВАТСКАТА DRUGI PLAN В ПОЛИТИЧЕСКИЯ ТРИЛЪР ОПЕРАЦИЯ САБЯ. 

Голяма тема е схемата за възстановяване на разходи. Тя остава някак си неясна и съмнителна в общественото пространство.

Добре е да припомним, че това е икономически инструмент, който 25 от 27 държави в Европейския съюз използват за привличане на филмови продукции. Става дума за възстановяване на разходи в размер до 25% от направените на територията на България. В някои съседни държави тази мярка важи и за заснемане на реклами и музикални видео клипове, докато при нас се отнася само за художествени проекти. Този тип стимули, както и фактът, че механизмът работи, правят от България желан партньор в международни продукции. В противен случай ние не можем да стоим конкурентно на европейската филмова карта. Нашият процент дори е доста консервативен – в определени държави той стига до 40%. Средствата по тази мярка са изнесени на отделен ред в бюджета на Агенцията. Т.е., това не са пари, които не са дадени за български продукции, но въпреки това български продукции могат да се възползват от тях. Това са съвсем други средства, заложени за стимулиране на здравословното развитие на индустрията. А всички знаем, че това гарантира все по-разнообразен и предизвикателен опит за български професионалисти, обмен на опит и т.н. Българските професионалисти вече имат опита да работят не само в местен контекст и изискват насрещен професионализъм. Това е условие за развитие и като следствие – за постижения. Както виждаме, такива не липсват. Има и още един важен елемент – тази мярка подпомага постепенното увеличение на възнагражденията в сектора. Това означава, че индустрията може да създава и задържа специалисти, защото предлага поле не само за професионално, но и за икономическо израстване. Това е важен и здравословен процес.

Прави впечатление, че говорите често за средата, за филмовата екосистема. Как я разбирате?

Филмовата екосистема, това сме всички ние  –  от авторите до техническите специалисти на терен, през актьорите, режисьорите, операторите, продуцентите, разпространителите, фестивалните организатори, критиката, медиите, образователните институции, финансиращите институции. Наш ангажимент, като Агенция, е да работим за цялата среда, затова и механизмите ни за финансиране са разпределени във всички тези звена. Вече говорихме за повечето от тях, редно е да споменем, че за поредна година сме подкрепили всички важни филмови събития в страната, както зрителски, така и професионални. Сред тях са и утвърдените фестивали като София Филм Фест, Киномания и Синелибри, но също MEDIAPLAY, POP UP CINEPLEX, и много други.

 ВАЛЕРИЯ ВЪРБАНОВА И ЗАХАРИ БАХАРОВ ВЪВ ФИЛМА СТАДОТО (2024, РЕЖИСЬОР МИЛКО ЛАЗАРОВ) 

Освен всичко това агенцията организира и три филмови фестивала – „Златна роза“, „Златен ритон“ и „Киноваканция“. От тази година имаме информационен бюлетин, започнахме и поредица образователни събития под надслов „Често задавани въпроси“, насочени към прохождащите продуценти и филмови професионалисти. Опитваме се да работим по всяко едно звено, доколкото ни стигат силите и точно тук идва ролята на общността. Националният филмов център работи най-добре, когато филмовата общност работи заедно с нас, а не блокира целенасочено процесите. Българският бюджет за кино е практически на нивото на централна Европа. Парите не са проблем. Етиката е дефицитна, но филмовата ни общност израстна значително в последните години и се надявам все по-успешно да се саморегулира спрямо деструктивните импулси на определени хора. Нужни са само труд, професионализъм и достойнство. Ако се придържаме към тях, ще преминем през всички трудности.