ЛИЗА БОЕВА

 

 ЛИЗА БОЕВА В ГАЛЕРИЯ ФОТОСИНТЕЗИС 

 

ШЕСТА ГЛАВА. ТЕМАТА ЗА ВРЕМЕТО

Протичането на времето

В началото на разказа (цялата първа част) отчетът на времето тече по минути:

Будилникът, поставен на скрина в стаята на Грегор, е нагласен за 4 часа (От леглото се виждаше, че е нагласен правилно на четири часа);

Влакът, с който трябва да пътува Грегор, тръгва в пет часа (Засега обаче трябва да ставам, защото влакът ми тръгва в пет);

Грегор се събужда в шест и половина (Бе шест и половина и стрелките спокойно се движеха напред, дори минаваше шест и половина, наближаваше седем без четвърт);

Майката чука на вратата в седем без четвърт (Когато премисли набързо всичко това, без да се реши да стане от леглото – будилникът тъкмо би седем без четвърт, – на вратата до главата му предпазливо се почука);

Четвърт час по-късно Грегор е все още в леглото (Седем часът е вече – каза си той, когато будилникът отново би, — седем часът, а все още такава гъста мъгла);

Той има намерение до половин час да е станал от леглото (Преди да удари седем и четвърт, трябва непременно да се измъкна окончателно от леглото);

На прокуриста Грегор обяснява, че ще тръгне на работа с влака в осем часа (Впрочем сега ще замина още с влака в осем, няколкото часа почивка ме укрепиха).

***

Във втора част на разказа времето е отчетено по дни и седмици.

След злополучната утрин на превращението, Грегор цял ден спи в стаята си. Събужда се едва по здрач, помещението (единствено тавана и горната част на мебелите) е огряно от слабата светлина на електрическите лампи, идваща от улицата. Тази първа вечер след превращението е дълга (Веднъж в течение на дългата вечер някой открехна леко и пак бързо затвори едната странична врата, а после и другата), газовата лампа в дневната е угасена късно през нощта (Едва късно през нощта светлината в дневната бе угасена и сега вече се установи, че родителите и сестрата са будували дълго). Разбираме как прекарва първата нощ от превращението Грегор: Там остана през цялата нощ, която прекара отчасти в полусън, нарушаван често от чувството на глад, отчасти в грижи и неясни надежди; разбираме и какво се случва на следващата утрин: И в ранни зори – още беше почти нощ – Грегор получи възможност да изпита твърдостта на едва взетите си решения, защото сестрата, почти напълно облечена, отвори вратата откъм вестибюла и погледна напрегнато в стаята.

И така: след като в първата част (утринта на превращението) отчетът за времето е по минути, то нататък информацията за времето е предоставена на по-големи интервали – ден-вечер-нощ-утрин.

Ние разбираме какво се случва на първия ден след превращението: Още през първия ден бащата изложи пред майката и сестрата материалното положение на семейството и изгледите за в бъдеще. А ето още какво се случва през първите два дена от превращението: В течение на два дни при всяко сядане на масата се чуваха обсъждания върху това как да се държат сега.

Сетне е посочен друг времеви отрязък – две седмици: През първите две седмици родителите не можеха да се решат да влязат при него.

Отбелязан е първият изминал месец след превращението: Веднъж – бе изминал навярно месец от преображението на Грегор, така че сестрата вече нямаше особена причина да се удивлява от вида му – тя дойде малко по-рано от обикновено и завари Грегор неподвижно възправен като истинско страшилище да гледа през прозореца.

***

В третата част на разказа за времето се говори обобщено.

Минават месеци, ала нито Грегор, нито повествователят водят точен отчет. Единствено научаваме, че след бомбардировката с ябълки е изминал повече от месец (Тежкото нараняване, от което Грегор страда повече от месец – ябълката остана забита в тялото като видим спомен). Сестрата дълги периоди от време не чисти праха в стаята на Грегор (дори да останеше там седмици наред, сестрата нямаше да се поправи).

Какво означава свръхконцентрацията върху времето в началото на разказа (отчетът за времето се води по минути), отбелязването на дните и седмиците във втората част на повествованието и размитата представа за време в третата част? Отговорът е очевиден: Грегор Замза все повече се отдалечава от човешкия бит. Като търговски пътник той живее по график (и дори вечер – както разказва бащата на прокуриста – Грегор седи на масата и разглежда разписанието на влаковете). За паразита, в който се е превърнал, времето е условност.

Ала въпреки това преди кончината си Грегор чува часовника на градската кула: В това състояние на празна и спокойна размисъл остана, докато часовникът на градската кула удари третия час на утрото. Дочака и началото на всеобщото развиделяване вън пред прозореца. После против неговата воля главата му клюмна напълно и от ноздрите немощно излетя сетният му дъх.

***

В началото на повествованието разбираме, че битието на Грегор е определено, сегментирано, разграфено по часовник: всяка сутрин той става за работа, чул звъна на будилника. Ала в края на живота си той разбира колко е часът не от будилника, а от часовника на градската кула.

Будилникът, джобният часовник (макар да са изобретени преди столетия) – това са предмети, свързани през XIX и началото на XX век с мощната индустриализация. В статията Будилникът: Времената на Грегор Замза Галили Шахар утвърждава: В индустриалната епоха часовникът управлява реалиите на битието: във фабриките, на гарите, в офисите, в жилищните домове, в спалните. Часовникът очертава новия ритъм на производство, на придвижване, на търговия, на консумиране. Времето се превръща предимно в икономическа величина; часовникът организира живота – битието на отделния човек и на всички в общия социум се определя, планира, съобразява с времето.^[1]

Часовникът на градската кула от една страна отговаря на нуждите на индустриалната епоха – животът е сегментиран според модерния ритъм на новото време. Ала часовникът на градската кула е част от друга традиция: в Средновековието (първо в Италия, а сетне из целия континент) се появяват кампанили – т.е. камбанарии. Основната функция на кампанилата е да измерва времето. Средновековието мисли за времето като за дар от бога и за този дар напомня църквата чрез биенето на камбаните.

Век по-късно из градските площади на цяла Западна Европа започват да се появяват масово часовници със стрелки. Тези часовници със стрелки са в разрез със средновековното разбиране за времето. Часовникът със стрелки позволява на човека да планира времето си, а според средновековното мислене времето е божи дар; дарът не може да бъде използван по този начин. Времето не може да бъде планирано, времето е от Бога; човешките планове, раздробени на малки отрязъци, са нелепи.

Този проблем (наличието на часовници със стрелки по градските кули) е разрешен в епохата на Ренесанса. Ето как: Флоренция забогатява в началото на XIV век благодарение на банковото дело (тук се заражда и разцъфтява банковото дело). Какво означава банково дело? Означава печалба от времето. Средновековното мислене на това дело пречи, средновековното мислене трябва да бъде отхвърлено, за да могат богатите флорентинци да оправдаят своето богатство. И се появяват богослови, които започват да говорят за нов вид отношение към времето: времето е дар от Бога, да, но е дар, който човекът има право и дори трябва да използва.

Градският часовник със стрелки (който се появява на мястото на камбанарията) има тази двойна функция: от една страна да показва времето, от друга – да напомня за Божия дар, за Бог.^[2]

Грегор Замза живее според времето, отмервано от будилник и умира, чувайки часовника на градската кула.

***

И още: будилникът звъни обикновено много силно – така силно, че при дрънченето мебелите треперят. Този будилник е поставен на леглото до скрина в много малката за човек стая. И въпреки това в утринта на превращението Грегор не чува това звънене: Нима будилникът не беше звънил? От леглото се виждаше, че е нагласен правилно на четири часа: сигурно бе звънил. Да, но възможно ли бе Грегор да е спал спокойно при неговото дрънчене, от което мебелите трепереха. Е, чак спокойно не беше спал, затова пък навярно още по-дълбоко.

В утринта на своята кончина Грегор чува през затворения прозорец раздаващия се в тишината удар на часовника на градската кула.

 

ТЕМАТА ЗА ВРЕМЕТО. МЕЖДУ СВЕТЛИНАТА И ТЪМНИНАТА

Утринта, в която се случва превращението, е мъглива и дъждовна: Погледът на Грегор се насочи след това към прозореца и лошото време – чуваше се как по ламарината на прозореца потропват дъждовни капки – го изпълни докрай с униние. И сетне: В подобни мигове той отправяше колкото може по-съсредоточен поглед към прозореца, но за жалост успяваше да почерпи твърде малко упование и бодрост от гледката на утринната мъгла, забулила дори отсрещната страна на тясната улица. „Седем часът е вече – каза си той, когато будилникът отново би, – седем часът, а все още такава гъста мъгла“.

Когато Грегор успява да отключи двукрилата врата и се изправя на рамката на залостеното крило, майката, бащата и прокуристът могат да видят половината му тяло и извита встрани глава^[3]: Междувременно бе станало много по-светло; на противоположната страна на улицата ясно се открояваше отрез от насрещното безкрайно сиво-черно здание – беше болница – с равномерно и грубо прорязващи фасадата прозорци; дъждът още валеше, но само на едри, видими самотни капки, сякаш захвърлени поотделно на земята.

Същата вечер Грегор се събужда по здрач: По тавана и по горните части на мебелите тук-там падаше идващата от улицата бледа светлина на електрическите лампи, но долу край Грегор беше тъмно.

Тези пасажи са от първа и втора част на повествованието: светлината сякаш илюстрира душевното състояние на героя: неяснота (пробуждането), прояснение (възможност за разяснение на случващото се, надежда за оказана помощ) и мрак (на героя не е оказана помощ, към него не са проявени сърдечност и милосърдие).

В третата част от повествованието Грегор е обгърнат изцяло в мрак. Ако се споменава времето навън, то не става дума за светлина или тъмнина (по стъклата плющеше силен дъжд, може би вече предвестник на настъпващата пролет).

След нараняването (ябълката остава забита в тялото на Грегор) вратата към стаята му е отворена, ала той е скрит в мрака: Редовно привечер се отваряше вратата към дневната, след като обикновено той я бе следил зорко два часа, така че, обгърнат от тъмнината на стаята и невидим откъм дневната, можеше да съзерцава цялото семейство, насядало край осветената маса. След като отправят бащата в спалнята, майката и сестрата не оставят вратата между дневната и стаята на Грегор отворена: Майката посочваше към стаята на Грегор и сега вече казваше: „Затвори онази врата, Грете!“ и Грегор отново оставаше на тъмно. След присъдата, изречена от сестрата (Трябва да се махне!) Грегор е отново в стаята си: „Ами сега?“ – попита се Грегор и се заозърта в тъмнината.

Утринта, когато Грегор умира, отново се споменава за светлина в стаята: В това състояние на празна и спокойна размисъл остана, докато часовникът на градската кула удари третия час на утрото. Дочака и началото на всеобщото развиделяване вън пред прозореца.

Денят, оказва се, е така слънчев, та майката, бащата и сестрата решават да заминат с трамвая на разходка извън града: Вагонът, в който седяха само те, бе целият огрян от топло слънце.

***

Как изобразителното изкуство, фотографията и киното представят осветяването на героя или забулването му в тъмнина? Ще представя два основни метода: единият е използван от Караваджо, другият – от Рембранд.

В своето напълно затъмнено ателие Караваджо подрежда фигурите (натурщиците, които позират) и сетне наглася осветлението по тях (отвори в тавана и стените за достъп на естествената светлина, добавяне на свещи, разполагане на огледални повърхности за отразяване и т.н.).^[4]

 КАРАВАДЖО, ВЕЧЕРЯ В ЕМАУС, 1601 г. 

Рембранд работи по следния начин: в тъмно ателие той нагласява светлината и сетне натурщиците заемат местата си.^[5]

 РЕМБРАНД, НОЩНА СТРАЖА, 1642 г. 

Как работи със светлината Кафка в новелата Превращението? Ако сцените трябваше да се представят като картини, то методът би бил сходен с този на Рембранд: светлината е нагласена, героят влиза и излиза в/от осветеното пространство.

Как да бъде изобразен героят (в изобразителното изкуство, фотографията или киното), ако той е извън осветеното пространство? Например в тези сцени:

По тавана и по горните части на мебелите тук-там падаше идващата от улицата бледа светлина на електрическите лампи, но долу край Грегор беше тъмно;

Обгърнат от тъмнината на стаята и невидим откъм дневната;

„Затвори онази врата, Грете!“ и Грегор отново оставаше на тъмно;

„Ами сега?“ – попита се Грегор и се заозърта в тъмнината.

Героят не е тъмен, около героя е тъмно. Тук, струва ми се, Кафка работи подобно на Вермер – героят не е осветен, героят свети със своя светлина.

Този ефект (светещият отвътре герой) представя Умберто Еко в романа Островът от предишния ден:

Няколко вечери след това, минавайки покрай една къща, я съгледа в тъмна стая на приземния етаж. Беше седнала до прозореца, за да улови ветреца, който едва-едва смекчаваше монфератската задуха, осветена от невидима отвън лампа, поставена край перваза. Отначало не я позна, защото прелестните коси бяха завити около главата, само две кичурчета висяха над ушите. Виждаше се леко склоненото лице, един-едничък най-чист овал, оросен от няколко капчици пот, сякаш единственият истински светилник в този полумрак. Шиеше на ниска масичка, над която бе свела съсредоточен поглед, така че не забеляза младежа, който се бе отдръпнал да я дебне отстрани, притаен до стената. С блъсващо се в гърдите му сърце Роберто виждаше устните й, засенчени от рус мъх. По някое време тя бе вдигнала ръка, още по-сияйна от лицето, за да поднесе към устата си тъмния конец: бе го провряла между червените си устни, откривайки бели зъби, и го бе прекъснала отведнъж, с движение на благороден звяр, усмихвайки се радостно на незлобивата си жестокост.^[6]

Фрагментът съдържа скрита екфраза, вдъхновена от картина на Вермер. Еко разглежда четири превода на своя роман (на английски, френски, испански и немски) и обръща особено внимание върху израза fatta chiara da una lampada – в буквален превод: направена светла от една лампа (в българския превод на Толя Радева – осветена от невидима отвън лампа).

 ВЕРМЕЕР, ШИВАЧКАТА НА ДАНТЕЛИ^[7], ок. 1670 г. 

Умберто Еко твърди: Уивър превежда, че девойката е in the light of an unseen lamр; Скифано е превел, че е eclairee par une lampe invisible; Лосано – че е aclarada por una lampara; Кьобер казва das Gesichj im Schein einer Lampe. За красиво описание това стига, че и отгоре; но за екфраза съм настроен малко по-взискателно: да кажеш, че е осветена от лампа, не е като да кажеш, че девойката е била „направена светла“ от лампата. Моят израз пренася източника на светлина от лампата към лицето, прави лицето активен източник на светлина, а не пасивен приемник. А това би трябвало да говори нещо на ерудирания читател, който знае, че в живописта от XVII век светлината често се излъчва от лицето, от ръцете, от пръстите, сякаш телата пламтят.^[8]

 

ТЕМАТА ЗА ВРЕМЕТО. ВРЕМЕТО МЕЖДУ КОЛЕДА И ВЕЛИКДЕН

Не е уточнено кога се случва денят на превращението, но плътната мъгла и тъмнината в седем часа сутринта подсказват, че действието не се развива през лятото. Вечерите са дълги (Веднъж в течение на дългата вечер някой открехна леко). Предстои Коледа: Грегор има намерение в празничните дни да обяви намерението си да запише Грете идната година в консерваторията (възнамеряваше по Коледа тържествено да оповести решението си).

Съдейки по натрупаните детайли можем да предположим, че превращението на Грегор Замза се случва в началото на зимата, преди (или около) Коледа.

Минават месеци, Грегор изгубва представа за времето: ако не беше го сполетяло нещастието, щеше да оповести решението си пред всички миналата Коледа – Коледа навярно вече беше минала?

Когато Грегор Замза умира, вече настъпва пролетта: по стъклата плющеше силен дъжд, може би вече предвестник на настъпващата пролет. Домашната помощница отваря широко прозореца: Въпреки ранния час, в свежия въздух вече се промъкваше малко топлина – беше краят на март. Денят е благоприятен за разходки – майката, бащата и сестрата заминават с трамвая извън града: Вагонът, в който седяха само те, бе целият огрян от топло слънце.

В своята книга Пътят към Замъка или курс от лекции за Франц Кафка Максим Жук твърди: Не случайно нещастието в семейство Замза се случва в навечерието на Рождество, а умира Грегор през пролетта, когато се празнува Великден; т.е. героят символически преминава земния път на Иисус Христос от рождението до смъртта.^[9]

Възможно ли е да обвържем отрязъка от време, представен в новелата, с християнските празници Рождество и Великден? Да, възможно е. Ето още детайли, които работят в тази посока: любимото занимание на Грегор е дялкането на дърво, а в Евангелието на Марк Христос е наречен дърводелец: Не е ли Той дърводелецът, Марииният син, брат на Иакова, Иосия, Иуда и Симона? (Марк, 6:3). След смъртта на героя останките му изчезват от дома така, както тялото на Спасителя от гробницата.

Христоподобието на Грегор Замза можем да проследим преди всичко в неговата жертвеност по отношение на близките. Когато умира, той си спомня за своето семейство и в мислите му няма нито укор, нито гняв, нито злоба към бащата, майката и сестрата, които го предават. Чувствата, които изпитва към тях в сетния си миг, са умиление (die Ruhrung) и любов (die Liebe): За семейството мислеше с умиление и любов.

 

Бележки под линия:

^[1] Galili Shahar, „The Alarm Clock: The Times of Gregor Samsa“. Kafka and the Universal, Berlin: De Gruyter, 2016, 260.

^[2] Относно темата за часовника и отмерването на времето в историята на Европейската цивилизация: Gerhard Dohrn-van Rossum, History of the hour: clocks and modern temporal orders. Chicago: University of Chicago Press, 1996.

^[3] Вече стана дума за това, че очите на Грегор след превращението са така разположени, че за да може да вижда пред себе си, той трябва да извие настрани глава.

^[4] За този начин на работа със светлината при Караваджо първи пише Винчензо Джустиниани (меценат на Караваджо) до своя приятел Теодоро Амидено. За повече подробности по темата: Janis Bell, „Light and Color in Caravaggio's „Supper at Emmaus“. Artibus et Historiae, Vol. 16 (1995), 139 – 170.

^[5] Методът на работа със светлината при Рембранд нагледно е показана във филма на Питър Грийнауей Нощна стража, 2007.

^[6] Умберто Еко, Островът от предишния ден, прев. Толя Радева. София: Бард, 2002, 92.

^[7] На български е прието картината на Вермеер De kantwerkster да се нарича Плетачката на дантели, ала изобразеното момиче не плете, а шие. Не е сигурно дали тази картина има предвид Умберто Еко – авторът не посочва названието нито в романа Островът от предишния ден, нито в цитираното есе (Екфраза – трета част от главата Да покажеш в книгата Да кажеш почти същото).

^[8] Умберто Еко, Да кажеш почти същото, прев. Дария Карапенкова. София: Колибри, 2021, 221 – 222.

^[9] Максим Жук, Путь к замку, или курс лекций о Франце Кафке. Санкт-Петербург: Комарово, 2018, 71.