Това е първото издание на списание КИНО в онлайн формат. Събитие, съвпадащо със 75 годишния юбилей на изданието, който честваме през 2021 година.

    През годините списанието няколкократно е променяло името си: „Кино и фото“ (1946 – 1951), „Кино“ (1951 – 1955), „Киноизкуство“ (1955 – 1991) и отново „Кино“ (1991), но през всичките тях е поддържало своята периодичност без прекъсване. 

     

    За мен датата на раждане на един човек е важната дата – тя предопределя целия му жизнен път. Делото му – онова, което е направил или ненаправил, спомените, които е оставил за себе си. 12 октомври е паметна дата. На 12 октомври 1928 г. е роден Рангел Вълчанов. Уникален творец – актьор, сценарист, режисьор, чиито филми са колкото различни, толкова и емблематични за лицето на българското кино през годините. Малцина знаят, че изключителния анимационен филм на Иван Андонов „Есперанца“, един от знаковите за българската анимация филми, е по сценарий на Рангел Вълчанов. Но Рангел беше и изключителна личност. Витален, зареден с енергия, завладяващ хората около себе си, неустоим в лакардиите си, необуздан във фантазиите си за кино и в стихията си на правене на кино. 

    Колко грешки правим и колко разочарования изтърпяваме от обсесиите и илюзиите, с които натоварваме любимите си! Човек почти винаги живее с представата за този, когото обича, с идеала за него, а не с реалния човек. И докато в изкуството сремежът към постигане на съвършената творба е естествен и разбираем, то в живота подобен максимализъм „да моделираш“ другия, според собствените си критерии и изисквания, води до катастрофа, било в интимен, било в глобален мащаб. А колко малко е нужно!



     

    В разгара на лятото, време за слънце, море и ледени коктейли, списание КИНО предлага на читателите новия си брой, който ще обогати и разнообрази ваканцията.

    Преди шест години пак така в знойното лято ни потресе трагичната вест, че Красимир Крумов – Грец внезапно ни напусна. Режисьор, свързан с „младото българско кино“ от края на 80-те и 90-те години. 

    Акцент в ноемврийския брой на списание КИНО несъмнено е 39-ият фестивал на българския игрален филм „Златна роза“. Най-значимото събитие в живота на филмовата ни общност за годината. Въпреки че и 2021 г. е белязана от COVID пандемията, фестивалът се състоя и варненската публика успя да види най-новите български филми, а те не бяха малко. Дванайсет пълнометражни и петнайсет късометражни филма се състезаваха в конкурсната програма. Това е особено важно, като се има предвид, че последните две годинни българското кино бе оставено на автопилот. Неуредени нормативни документи, бездействащи структури, напрежение и разединеност в киносредите. Но като че ли напук или както каза Божидар Манов – на инат, филмите бяха успешно реализирани. Държа да подчертая, че четири от тях бяха достойни за наградата „Златна роза“ – „Януари“ на Андрей Паунов, „Уроци по немски“ на Павел Веснаков, „Рибена кост“ на Драгомир Шолев и „Февруари“ на Камен Калев.

    Все отлагах писането на редакционното за април с плахата надежда, че това безумие – войната, като по чудо ще приключи. Но чудеса се случват само в приказките, а тази зловеща приказка – инвазията в Украйна, уви, е реална, замислена кой знае кога и следвана педантично и целенасочено, независимо от заклеймяването ѝ от Цялата световна общественост. Кога здравият разум ще надделее, за да се прекрати това варварско, страховито престъпление срещу човечеството? И то през ХХI век! Немислимо, недопустимо, страшно!

     



     

    Гео Милев – интелектуалец, публицист, поет – модернист, един от най-видните представители на експресионизма в българската и европейска литература. Арестуван на 15 май 1925 г. и безследно изчезнал, както мнозина видни личности жертви на полицейския терор.

    Какво по-подходящо време от това, през месец септември да си припомним безсмъртната поема на Гео Милев „Септември“ – публикувана в книжка 7-8 на списание „Пламък“ през 1924 г. 

     

    Изнизва се 2021 – тревожна, неспокойна година. Сковаваща пандемична обстановка – милиони погубени животи. В България смъртността от Covid-19 е най-голяма в цяла Европа. Световна икономическа стагнация. Климатични протуберанси. Какво се случва на планетата? Накъде върви човечеството? Несигурност, страх, безразсъдство... 

     

    Голямото филмово събитие за месец май е Националният фестивал на българското кино – Награди на СБФД „Васил Гендов“. В този формат фестивалът се провежда за първи път, но той продължава традициите на Наградите на СБФД, които са учредени още през 1975 г. През 2009 г. наградите се трансформират в Българска филмова академия по подобие на наградите БАФТА – Филмови награди на Британската академия. Идеята беше Филмовата академия да обедини цялата кинематографична общност. Сключи се споразумение между СБФД и всички филмови асоциации и сдружения, но в интерес на истината, основен организатор си остана Съюзът на филмовите дейци, поради пасивност и липса на интерес от останалите участници и Филмовата академия просъществува до 2017 г. Различното при наградите в новия формат е, че това е фестивал и всички филми – игрални, анимационни и документални – се прожектират при вход свободен в Дом на киното от 2 до 9 май включително.



    Страница 1 от 66

    Контакти

    София 1504, България
    бул. "Дондуков" 67
    Телефон: +359 2 946 10 62
    e: kino@spisaniekino.com
    ЕКИП

     sbfd.down1