ОРИЕТА АНТОВА

 

Пълнометражният дебют на режисьора Бойко Боянов е заявка за „комуникативен филм, портрет на поколението, което преживява „най-активните си години във времето на прехода“. Тоест „индивидуалните съдби на персонажите“ в КЛАС '90 илюстрират „различните процеси и промени в обществото през изминалите трийсет години“. Същевременно, фокусирайки се върху история за среща на класа, творческият екип си поставя за цел да представи и „универсалните проблеми на загубата на младостта – сблъсък на мечти и реалност“.

 

РЕЗУЛТАТИТЕ

Водеща за мен е изключително добрата операторска работа на Мартин Балкански – в близките, в далечните планове, в акцентите. Светлината е художествен елемент, който кореспондира със смислово-сюжетната „постройка“, затъмненията са емоционален щрих, засилващ напрежението, създаващ усещането за интимност, тайнственост, откровение. Цялостната визия във филма е като триизмерно платно на споделен отрязък от Живота на една генерация, която, изправена пред изпитания, се опитва да открие себе си, да се впише в духовно-битийната обстановка на времето. Време, обременено със социално – политически, морално – нравствени катаклизми. Индиректно то се разгръща в болезнения спомен, изплувал в експлозивния момент на настоящата сбирка (една „грешна“ любов и последиците от нея).

 МАРТИН БАЛКАНСКИ И АКТРИСАТА ПАРАСКЕВА ДЖУКЕЛОВА – РАБОТЕН МОМЕНТ ОТ СНИМКИТЕ НА ФИЛМА КЛАС '90 (2024, РЕЖИСЬОР БОЙКО БОЯНОВ) 

Окото на камерата следи всеки интригуващ  детайл от „купона“ на „представителната извадка на класа“, улавяйки неговия ход в интериора (в кухнята, в стаята, в трапезарията на хотел „Райски кът“…) и екстериора (природата – оазис на душевен релакс и пречистване). Акцентът върху образите в огледалото, върху облеклото (дегизировката, дънките, роклите…), върху погледа, жеста, вкуса (на храната, напитката… целувката); физическия сблъсък (плесницата, сбиването, катастрофата…) изграждат „мрежа“ от метафорични знаци, които смислово кореспондират със сюжетната интрига. В сценария на Станислав Тодоров – Роги и Бойко Боянов тя е разгърната под формата на фрагментарни мини драми-откровения, фокусирани върху последиците от една тлееща вина. Вина, която отразява съдбата на всички персонажи. Именно съдбата, с нейното  двупосочно проявление през социалистическото минало (80^-те години на ХХ век) и при настоящето (прехода след промените – 20^-те години на ХХІ век), изтласква индивидуално-общочовешките проблеми – за изборите, за компромисите, за грешките, за предателствата, за получените и нанесените рани.

 КАДЪР ОТ ФИЛМА 

В КЛАС '90 няма безгрешни и невинни герои, има живи хора – всеки със своите амбиции, слабости, предразсъдъци, малки и големи предателства копнежи, мечти. Зад привидния блясък и фалшивата фасада на преуспяваща и щастлива личност – действащ министър – Добри (Роберт Янакиев); успешна телевизионна журналистка – Ваня (Параскева Джукелова); адвокат с възходяща кариера – Митко (Георги Златарев); красива и заможна жена – Корнелия (Биляна Петринска)… се крие конкретен неуспех и истинска болка.

 РОБЕРТ ЯНАКИЕВ В РОЛЯТА НА ДОБРИ 

Като че фикция и реалност се сливат в калейдоскопа на индивидуално-колективната българска съдба – действителна и изфантазирана. Във филма е заложен нейният горчив привкус – директно, без туширащ грим. Бит и Духовност движат драматургичното действие, в което формулата на успеха е променлива величина – бизнес провалите на хотелиерите Гюлето (Любомир Нейков) и съпругата му Стефка (Людмила Митева-Даскалова).

 ЛЮБОМИР НЕЙКОВ – В РОЛЯТА НА ГЮЛЕТО, И ЛЮДМИЛА МИТЕВА-ДАСКАЛОВА – В РОЛЯТА НА СТЕФКА 

КЛАС '90 е анонсиран като комедийна драма. За мен е по-скоро драма с глътка оптимизъм, в която „светлината“ е в опрощението. Греховете от младостта търсят амнистия в настоящето. Едно изгубено поколение (а нима е само едно…?), въпреки обстоятелствата и в противовес на тях, иска да се заяви – съществувало е, грешало е, но все пак има сили да продължи напред – с белезите си, с изповедта си. Филмът звучи не като реквием, а по-скоро като симфония на надеждата, плаха, крехка, но покълнала. Защото възмездието се „умиротворява“ с прошката. На границата на две епохи с различни морал и нравственост, закони и правила, катаклизмите са неизбежни, но човешкият дух оцелява, съобразно неписаните закони на Вселенското равновесие.

 ГЕОРГИ ЗЛАТАРЕВ – В РОЛЯТА НА МИТКО, И ЮЛИАН ВЕРГОВ – В РОЛЯТА НА БОРИСЛАВ 

„Вкусът на времето“ в КЛАС '90 емоционално и почти физически се усеща не само в пресъздадената история с достоверни персонажи, но и в музикалното оформление – композитор Румен Бояджиев-син, и в актьорските превъплъщения (класната Великова – Стефка Янорова; Борислав – Юлиан Вергов; Цвети – Елена Атанасова; Кирил – Стефан Денолюбов…) и във финалната сцена с пречистващия дъжд. Именно финалът според мен е най-силният изобразително-смислов епизод от филма. В него е заложено завръщането към изначалната чистота на младостта с нейното безразсъдно безгрижие. Защото танцът на „класа“ преодолява горестта и разбитите илюзии, защото „шоуто трябва да продължи“…

 БОЙКО БОЯНОВ ДАВА УКАЗАНИЯ НА АКТЬОРИТЕ ПО ВРЕМЕ НА СНИМКИТЕ НА ФИЛМА. 

 

КЛАС '90

Продуцент – МИРАМАР ФИЛМ – Илиян Джевелеков, Матей Константинов, Георги Димитров, Мила Войникова, копродуцент БНТ

Режисьор – Бойко Боянов

Сценарий – Станислав Тодоров – Роги, Бойко Боянов

Оператор – Мартин Балкански

Mонтаж – Иван Владимиров

Сценография – Анна Фурнаджиева-Боянова

Костюми – Виляна Карушкова

Музика – Румен Бояджиев-син

В ролите: Любомир Нейков, Людмила Митева-Даскалова, Роберт Янакиев, Параскева Джукелова, Биляна Петринска, Стефка Янорова, Стефан Денолюбов, Юлиан Вергов, Георги Златарев, Елена Атанасова и др.