ПАВЕЛ СИМЕОНОВ

 

Краят на Киномания отбелязва началото на един по-спокоен месец. След два големи фестивала в два поредни месеца, декември идва като отдих от натоварената програма, която въпросните фестивали предоставиха на жадния киноман. Месец за наваксване с важните филми на годината, както и за отчитане кои точно са те, спрямо безбройните списъци на критици и номинации на наградни институции.

Съседната стая на Педро Алмодовар може да не попадне в много такива списъци, въпреки спечеления „Златен лъв“ от фестивала във Венеция. Голямата му награда дойде като изненада, предвид смесените реакции и присъствието на далеч по-добре възприети и сякаш „големи“ филми като Бруталистът. Всъщност тя бе по-скоро като признание за цялостно творчество и коригиране на досегашната липса на големи фестивални награди в резюмето на Алмодовар.

 СЪСЕДНАТА СТАЯ (2024, РЕЖИСЬОР ПЕДРО АЛМОДОВАР) 

Съседната стая е филм на един малко по-различен Алмодовар, по-студен и дистанциран, може би отблъскващ за дългогодишни почитатели и непривлекателен за нови зрители, но въпреки това верен на себе си. Това е първият англоезичен филм на испанския режисьор и английският със сигурност създава различен ритъм на говорене. Всички реплики се усещат като предварително написан текст и всички актьори ги рецитират като перфектно научен сценарий, но въпросът е защо това само по себе си да е лошо? Липсата на чувството за спонтанна реч понякога звучи тромаво, но маниерния, писателски начин на изразяване се връзва с интелектуалния и буржоазен свят на героите. Актьорите действително са неестествени, но вместо това да попречи на силните емоции във филма, то само ги смекчава тонално. Мелодрамите на Алмодовар са характерни с ясно изразени емоции, телеграфирани по максимално буквален начин от актьорите, но Съседната стая запазва само първата част. Мелодрама като съдържание, но не съвсем като стил, филмът вероятно изглежда нерешителен в отказа си да отиде в която и да е посока. Но за мен е постигнат баланс между двете крайности и резултатът е един нетрадиционно академичен филм, който винаги е пред теб и винаги на една ръка разстояние, едновременно фин и буквален. Дали наградата му е заслужена, е безпредметен казус, когато далеч по-безинтересни филми са ставали символ на цяла кариера.

 

* * *

 

Въпреки постоянният наплив от нови заглавия, които идват в края на годината, кино „Влайкова“ отделя време и за няколко шедьовъра от 80^-те години, които да разнообразят последния месец на годината. Сред тях е Къде е домът на приятеля на Абас Киаростами, първият филм от трилогията Кокер, кръстена на селото в Иран, където се развива действието на трите филма (другите два са Life, and Nothing More… и Through the Olive Trees) . Важно е да се уточни, че определението на трите филма като трилогия е наложено от критици и теоретици, както и че Киаростами дълго време отрича това определение.

 КЪДЕ Е ДОМЪТ НА ПРИЯТЕЛЯ (1987, РЕЖИСЬОР АБАС КИАРОСТАМИ) 

С други думи, Къде е домът на приятеля е самостоятелен филм, макар да изненадва някои хора, запознати с други филми на Киаростами. Иранският режисьор е известен преди всичко със своите метатекстуални разкази, които размиват границата между истината и фикцията и намесват зрителя в художественото действие. Киаростами прави това и в следващите два филма от трилогията, всеки от които усложнява връзката между зрителя и предишния филм, но особеното при Къде е домът на приятеля е колко привидно прост е той. Още от буквалното заглавие (за разлика от често абстрактните и поетични заглавия на други негови творби) става ясно, че филмът се занимава със сравнително битов конфликт – малко момче трябва да открие дома на свой съученик и да му върне забравената тетрадка, за да не го изключат от селското училище.

 КЪДЕ Е ДОМЪТ НА ПРИЯТЕЛЯ (1987, РЕЖИСЬОР АБАС КИАРОСТАМИ) 

С изключение на няколко лирически отклонения, Къде е домът на приятеля се придържа изцяло към обикалянето на момчето из близките селца и това е част от магията на произведението - колко запленяващо е това търсене. Въпросът не е на живот и смърт, а просто на човешка добродетел, засилена единствено от детската отдаденост на главния герой (множество сцени, в които той моли възрастните да му помогнат, да разберат действията му, показват разрива, липсата на разбиране между деца и родители  и това е емоционалният център на филма). Друго впечатляващо е колко много поезия Киаростами намира в толкова прозаичен сюжет, изразена в жестове между персонажите, както и в красивия начин на заснемане на малките селца, които се превръщат в магически лабиринт.Тази симбиоза между баналното и мистериозното продължава да отличава гениалните филми на иранския майстор.

 

* * *

 

Последната препоръка не е свързана с конкретен филм, нито дори с месец декември, а цели да постави фокус върху една безплатна стрийминг платформа – Le Cinema Club. Основана през 2015 г., тя показва по един нов (обикновено късометражен) филм всяка седмица. Кураторите на платформата откриват декември с Rolling Stones Super 8 Footage, експериментален късометражен филм на фотографа Робърт Франк от 1972 г., който той снима, след като се сближава с групата, докато работи по обложката на албума им Exile on Main Street.

 ROLLING STONES SUPER 8 FOOTAGE (1972, РЕЖИСЬОР РОБЪРТ ФРАНК) 

Това е първият онлайн показ на филма, постигнат чрез колаборацията на Le Cinema Club с Музея на модерното изкуство в Ню Йорк, където в момента тече филмова и фотографска ретроспектива на творчеството на Франк.

 ROLLING STONES SUPER 8 FOOTAGE (1972, РЕЖИСЬОР РОБЪРТ ФРАНК) 

Rolling Stones Super 8 Footage е любопитен авангарден поглед към групата, но всъщност е показателен за типа заглавия, които могат да се видят в платформата – обскурни филми, които рядко се оказват забравени шедьоври, но въпреки това са достъпен начин човек да разшири навиците си за общуване с киното. Селекцията им дава възможност да се гледат ранни или трудни за намиране късометражки на утвърдени творци (програмата на миналия месец включваше J’ai faim, j’ai froid на Шантал Акерман), а понякога филмите са на напълно непознати, изгубили се във времето автори.

Заслужава де се подчертае, че Le Cinema Club е една от най-уникалните от вече безбройните платформи за гледане на кино.

 

Съседната стая е по кината в момента.

Къде е домът на приятеля може да се гледа в кино „Влайкова“ на 12 декември от 20:00 ч.

Le Cinema Club обновяват програмата си всеки петък. Rolling Stones Super 8 Footage е достъпен до 6 декември.