МАРИЯ АВЕРИНА
Филмът Te няма да остареят (2018) е поръчан на австралийския режисьор Питър Джаксън от BBC и Имперския военен музей в Англия по случай 100-годишнината от края на Първата световна война, избухнала през 1914 г. За направатa му режисьорът получaва 100 часа архивни кадри и интервюта със 120 ветерани и споделя:
„Исках да се пресегна през мъглата на отминалите години и да представя отново тези доблестни мъже днес пред целия свят…“
Филмът е значим, въздействащ, но и дискусионен по отношение на монтажа и обработката на архивни кадри. Ако досега основният въпрос е бил дали киноархивите няма да се използват недобросъвестно в различен контекст от този, в който са били заснети, то сега новата дискусия е дали архивите няма да бъдат толкова подобрени дигитално, че да изгубят автентичното си излъчване?
ПИТЪР ДЖАКСЪН И ЕКИПЪТ МУ СА ИЗГЛЕДАЛИ 100 ЧАСА МАТЕРИАЛ ОТ ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА.
Първата част на Te няма да остареят е изградена от черно-бели архивни кадри, които са показани в умален прозорец, в който като през шпионка на времето наблюдаваме как войниците се готвят и отиват на война, повечето водени от патриотизъм и идеализъм, без да си дават сметка за ужасите, през които ще им се наложи да преминат.
Към киноархивите, които са без звук, е изградена изцяло нова звукова картина. В нея са използвани основно архивни аудио интервюта с войници, участвали във войната, които впоследствие разказват за своите преживявания. Като част от цялостно реконструираната фонограма е записана атмосфера от реална среда – гърмежи на оръдия, скърцане на каруци, звук от конски копита, песни на птици, падане на керемиди след експлозия. Така освен линията с личните преживявания и травми на войниците се разкрива и многопластова звукова картина на войната, която оживява на екрана с цялото си богатство от звуци.
ИНТЕРВЮТАТА С 200 ВЕТЕРАНИ СА БИЛИ ОКОЛО 600 ЧАСА, ОТ КОИТО СА СЕЛЕКТИРАНИ ОКОЛО 120, КОИТО ВЛИЗАТ ВЪВ ФИНАЛНАТА ВЕРСИЯ НА ФИЛМА.
Разказите на ветераните от войната са съчетани с киноархиви, в които виждаме близки планове на млади мъже, които току-що са постъпили в армията и които през голяма част от филма гледат в камерата. Режисьорът Питър Джаксън и монтажистът Джабез Олсен са подбирали и монтирали кадрите много внимателно, така, че зрителят да може да свърже лицата на момчетата с гласовете, които чува и да остане с усещането, че именно тези млади мъже говорят. От много от тях научаваме, че са били на 15-16 години, а са казвали, че са на 18, за да бъдат приети в армията. Чрез автентичните гласове зад кадър се усеща силният ентусиазъм на младите мъже, повечето от които са се записвали като доброволци в армията.
ПИТЪР ДЖАКСЪН: НЕ ИСКАХ ФИЛМЪТ ДА БЪДЕ ЗА ТАЗИ ДАТА ИЛИ ЗА ТОЗИ ДЕН... ИСКАХ 120 ДУШИ ДА РАЗКАЖАТ: КАКВО ЗНАЧИ ДА СИ БРИТАНСКИ ВОЙНИК НА ЗАПАДНИЯ ФРОНТ.
Освен патриотичните им подбуди, някои от тях са виждали в отиването на война и някакво разнообразие от „скучните работи вкъщи“. Естествеността на гласовете, които чуваме, с тяхното въодушевление, хумор и притеснение от неизвестното, заедно с архивните черно-бели кадри на лондонските улици, изпълнени с млади войници, ни потапят плътно в атмосферата на времето от началото на Първата световна война. Тази война или както още я наричат „Голямата война“, е особено трагична за Англия, защото тогава огромна част от мъжете в страната загиват. Английският кинокритик Питър Брадшоу отбелязва: „Хората в Англия се отнасят с особено трогателно чувство към Голямата война за разлика от Втората световна война или други съвременни войни“.[1]
Постепенно малкото черно-бяло прозорче на екрана се уголемява, архивите постепенно се оцветяват и кадрите като че ли оживяват. Цветната част на филма започва с пресъздаване на атмосферата на войната като в игрален филм с близки планове на изоставени окопи, които са показани като места за живеене с разпръснати предмети – канчета, одеяла, шинели.
ПИТЪР ДЖАКСЪН: ИСКАХ ДА ИЗТУПАМЕ ТЕЗИ МЪЖЕ ОТ ПРАХА НА ВРЕМЕТО И ДА ГИ ПОСТАВИМ В МОДЕРНИЯ СВЯТ, ТАКА ЧЕ ТЕ ДА ПРИДОБИЯТ ЧОВЕШКИ ЛИЦА ОТНОВО, ОТКОЛКОТО ДА БЪДАТ РАЗГЛЕЖДАНИ КАТО ЧАРЛИ ЧАПЛИНОВИ ГЕРОИ ОТ АРХИВЕН ФИЛМ.
Монтажът на филма проследява хронологичния разказ на събитията от войната. Изградена е смислова и емоционална градация на историите, като в началото преобладават разкази за ежедневието, свързани с храненето, хигиената, придвижването между градовете, транспортирането на муниции, дори ходенето в бардаци. Виждаме как обучават младите войници да стрелят и разбираме колко неопитни са те всъщност. Архивни кадри от самите военни битки няма, но на места в целия филм се появяват смразяващи кадри с мъртви войници.
ПИТЪР ДЖАКСЪН: РЕШИХМЕ ДА НЕ ИДЕНТИФИЦИРАМЕ ВОЙНИЦИТЕ. БЯХА ТОЛКОВА МНОГО, ЧЕ ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ ТРЯБВАШЕ ДА СЕ ПОЯВЯВАТ ИМЕНА НА ЕКРАНА СПОРЕД ГЛАСОВЕТЕ ИМ. ПО НЯКАКЪВ НАЧИН СТАНА АНОНИМЕН И АГНОСТИЧЕН ФИЛМ.
Емоционалната кулминация на филма настъпва, когато започваме да чуваме истории за очакването на войниците да влязат в голямата битка и вероятността изходът от нея да е фатален. Чуваме как тези млади мъже се страхуват да не останат без крак или без ръка повече, отколкото от самата смърт. Битката при Сом е пресъздадена основно чрез рисунки, които не винаги органично съжителстват с архивните кинокадри, които на места се появяват съвсем за кратко, като после отново се редуват дълги пасажи с рисувани изображения. Това, което създава спойка между движещите се и статичните изображения, са гласовете зад кадър със силата на своето емоционално въздействие, както и богатата звукова картина на войната, която създава зловещ фон от непрестанни изстрели на оръжия и взривове. Показани са и кадри със страшните последствия от сраженията – множество загинали войници. За увеличаване на въздействието и повлиян от стилистиката на игралното кино, Питър Джаксън е решил да покаже близки планове на крака с рани и гангрени с много ярки цветове. Според мен в случая търсенето на шока чрез цвета е прекомерно и като че ли не обогатява особено филмовия разказ.
Военните действия на фронта и в окопите оживяват в цвят за около час и след това повествованието отново се връща към черно-белия архив. Следва финалният надпис, че един милион англичани са загинали във войната и екранът отново се затваря до по-малък черно-бял прозорец. Войниците са обхванати от апатия и не знаят какво ще правят след войната, тъй като това е единственият живот, който те познават. Усеща се и болезненото осъзнаване на техния напразен ентусиазъм.
ТЕ НЯМА ДА ОСТАРЕЯТ Е СЪЗДАДЕН ОТ НЕПУБЛИКУВАНИ КАДРИ С ДАВНОСТ СТО ГОДИНИ.
Дигитализираните, оцветени кадри от една страна пресъздават, като че ли, по-пълноценно атмосферата на ежедневието и местата на военните действия, но от друга като че ли с прекалено ярките си цветове и твърде подобрен контраст, те губят нещо от своята автентичност. При първоначалното превръщане на архивния материал в цветен, зрителят може да се заблуди, че следват игрално заснети епизоди, но това, което показва, че кадрите в основата си са архивни, са погледите на войниците в камерата. Тези млади мъже през целия филм гледат това техническо нововъведение с интерес и усмивки, които дори по някакъв начин на места са в разрез с контекста, в който ги виждаме.
ТЕЗИ МЛАДИ МЪЖЕ ГЛЕДАТ В КАМЕРАТА – ТЕХНИЧЕСКО НОВОВЪВЕДЕНИЕ – С ИНТЕРЕС И УСМИВКИ.
Една от характеристиките на архивните кадри от преди повече от половин век е по-зърнистото им изображение, което създава усещане за патина и изминало време и ни кара да вярваме на това, което виждаме на екрана. В случая с дигитализираните архиви на Те няма да остареят това усещане за автентичност на кадрите в известна степен се губи и това намалява силата на въздействието им.
ДЖАКСЪН КАЗВА, ЧЕ Е ИСКАЛ ЗРИТЕЛЯТ ДА СЕ ПОЧУВСТВА ЧАСТ ОТ ФИЛМА, ДА РАЗБЕРЕ КАКВО ЗНАЧИ ДА СИ ВОЙНИК, ОТКОЛКОТО ДА ВЪЗСТАНОВИ СЪБИТИЯТА ИЛИ ИСТОРИЯТА.
В един от епизодите на филма войници играят ръгби, като след дигитализацията панталоните на играчите са толкова наситено черни на фона на ярко зелената трева, че трудно можем да възприемем, че това са войници отпреди един век. Друг момент, който смущава със своето цветово решение, е сцената, в която войници се снимат с малко дете, чиято риза при подобряването на материала е оцветена в ярко синьо, което стои неестествено на фона на облечените изцяло в кафяво войници от снимката.
ПИТЪР ДЖАКСЪН И НЕГОВИЯТ ЕКИП НЕ ПОЛУЧАВАТ ХОНОРАР ЗА РАБОТАТА СИ НАД ФИЛМА, ПРИЕМАТ ГО ЗА МИСИЯ.
При изграждането на звуковата картина на Те няма да остареят освен гласовете на ветераните от войната, са записани и допълнителни гласове по разчетени реплики по устните на войниците от архивните кадри. Преди битката при Сом чуваме допълнително записана реч на един от офицерите към неговите войници, която се превръща в силен смислов акцент. В своята статия „Звук и мълчание“ Джесика Майер поставя въпроса дали реконструираните гласове във филма имат достатъчно автентично звучене и доколко не са една твърде съвременна интерпретация на казаното от войниците преди 100 години. От една страна не е ясно доколко тези интервюта отразяват местните акценти, а от друга страна при реконструкцията говорът на тези войници е изпълнен със сленг и неприлични думи, за да стане по-атрактивен за съвременния зрител, но е съмнително доколко тези колоритни думи са били част от говора в началото на ХХ век. Освен съмнението, че тези наново записани гласове носят автентичността на времето, Майер задава и въпросa дали тези аудио реконструкции представляват съществено подобрение спрямо реставрирания архивен материал?[2]
Проф. д.н. Божидар Манов пише в книгата си „Дигиталната стихия“ относно навлизането на дигиталните технологии в игралното кино: „Общият системен белег на технологията е: дигитална обработка на предварително заснето натурно изображение или създаване на изкуствено генерирано виртуално (несъществуващо реално) изображение. Най-често срещана е комбинацията от двете, която изгражда т.нар. мултиреалност (професионалистите я наричат още и еластична реалност) по отношение на цялостното физическо времепространство“.[3]
При дигитализиране на архивни кадри в документални филми обикновено се използва само „дигитална обработка на предварително заснето натурно изображение“. Kомбинацията от двата подхода, за които говори проф. Манов, е характерна най-вече за игралното кино, но с Те няма да остареят Питър Джаксън, един от пионерите в дигиталните кинотехнологии, доказва, че такава „мултиреалност“ може да се изгради и в документален филм. Филмът със сигурност има голям зрителски успех благодарение на пълнотата, с която дигиталните технологии са използвани при реставрирането на архивите, но в същото време именно заради свръхподобреното изображение е загубил друга част от зрителите, както и е бил спорно приет от кинокритиката и специалистите по архиви. Дейвид Уолш и Матю Лий от Имперския военен музей в Англия на ежегодния конгрес на Международната федерация на филмовите архиви (ФИАФ) през 2019 г. представят доклад „Преминаване на границата: какво означава за архивите свръхподобряването на филмов материал от Първата световна война?“.
В презентацията освен примера с детето, облечено в синьо, са представени още много примери – приближаване и акцентиране върху лица; драстична промяна на фона, включително и добавяне на сгради в него; подобряване на визуалното представяне на избухващи бомби, които изглеждат като от съвременен холивудски екшън“[4]. В своята статия „Те няма да остареят (2018): митове и истини“ Лорънс Непър е категоричен, че Питър Джаксън „не разбира разликата между реставрация и свръхподобряване на архивни кинокадри“[5]. Явно в световната академична общност преобладава мнението, че Питър Джаксън е прекалил с подобряването на архивните материали с цел филмът му да достигне до максимално широка публика. И е безспорен факт огромният зрителски успех на този филм-явление, но аз бих се присъединила към мнението на д-р Росен Спасов, според когото „дали крайният резултат е трансформация, транслация, транслитерация, фикционализация, фалшификация, манипулация… този въпрос явно всеки зрител трябва да реши според своите собствените интелект и съвест“.[6]
На мен като зрител свръхподобреното изображение на места ми е в повече и ми отнема от усещането за автентичност, което търся във филмите с архиви. Според мен прекаленото приближаване до изображението на игралното кино в случая не допринася за реконструиране на изминалото време, а по-скоро създава някаква нова реалност, която почти излиза от документалната стилистика. Това, разбира се, са мои субективни възприятия и вероятно за много зрители те не са валидни. Със сигурност Те няма да остареят е впечатляващ, емоционално въздействащ филмов разказ от нов тип, който не може да ни остави безразлични, а за много зрители несъмнено е бил и изключително силно преживяване.
ПИТЪР ДЖАКСЪН ПОСВЕЩАВА ФИЛМА НА ДЯДО СИ, СЕРЖАНТ УИЛЯМ ДЖАКСЪН. ПРАВЕНЕТО НА ФИЛМА КАРА ДЖАКСЪН ДА РАЗБЕРЕ КАКВО ДЯДО МУ Е ПРЕЖИВЯЛ ПРЕЗ ТАЗИ ВОЙНА.
Освен разказ за Голямата война Te няма да остареят се е превърнал и в универсален разказ за млади мъже, почти момчета, на които съдбата е отредила да отидат на война в съвсем ранна възраст, а на някои от тях и никога да не се върнат. Питър Джаксън е създал филм за ежедневието на войната, за баналността на проблемите, за конкретните хора, които остават безименни в големия разказ за войната. Те нямат имена, но имат лица и очи, които ни гледат от екрана и ни карат за пореден път да си дадем сметка за човешкото лице на жертвите във всички войни, както и за тяхното безсмислие.
Бележки под линия:
[1] Bradshow, Peter. They Shall Not Grow Old review – Peter Jackson's electrifying journey into the first world war trenches. Guardian, 18.10.2018, достъпно на https://www.theguardian.com/film/2018/oct/16/they-shall-not-grow-old-review-first-world-war-peter-jackson, последно посещение на 10.03.2023.
[2] Meyer, Jessica. Sound and Silence in Peter Jackson’s They Shall Not Grow Old – The American Historical Review, Volume 124, Issue 5, December 2019, Pages 1789 – 1792, https://doi.org/10.1093/ahr/rhz1020, последно посещение на 18.11.2022.
[3] Манов, Божидар. Дигиталната стихия: Киното и новите медии в цифровия 21-и век. ИК „Титра“, София, 2003, с. 74.
[4] Спасов, Росен. Дигитализираните атакуват, достъпно на: https://въпреки.com, последно посещение на 11.12.2022.
[5] Napper, Lawrence. The Battle of the Somme (1916) and They Shall Not Grow Old (2018): archivists, historians, lies and the archive, Studies in European Cinema, 2021, 18:3, 212 – 221, достъпно на: 10.1080/17411548.2021.1899423.
[6] Спасов, Росен. Дигитализираните атакуват, достъпно на: https://въпреки.com, последно посещение на 11.12.2022.
