OРИЕТА АНТОВА

България и Япония са две различни културни вселени, всяка по своему оригинална и неповторима, но срещайки се, те създават нещо уникално, вълнуващо, красиво. Документалният филм Урок по летене на режисьора Светлозар Георгиев представя един такъв вълшебно-ирационален момент на хармонично, естетическо и духовно единение. Сюжетът проследява раждането на спектакъла „История за чайка и банда котараци“ (по Л. Сепулведа) с режисьор Катя Петрова като съвместен проект на Театър ПУК, Токио и Столичeн куклен театър, София. Фабулата отразява работния процес на българските и японските куклeници (актьори, сценографи, майстори на кукли, музиканти, администратори…) при изграждането на театралното представление, което се играе на двата езика; проследява контактите между театралите през годините; „рисува“ портретите на пионерите на дългогодишното сътрудничество. 

 ТАМИКО ОНАГИ – ПО ВРЕМЕ НА РАБОТНИЯ ПРОЦЕС 

Мозаечната структура на разказа визуализира „конфликта“ – симбиозата на различен манталитет, художествен светоглед, езиков код, етично-професионален кодекс. Чрез нея се постига опоетизиране на „материалната“ основа на театралния продукт – творческата лаборатория, последвалото турне, индивидуалната и социална рецепция. Тоест зрителят (от театралния салон и този пред екрана) е „въвлечен“ в действието, при което една идея – българската „чайка прелетя през океана и отиде в Япония“, се трансформира в естетическо приключение-съпреживяване. 

 КАДЪР ОТ ФИЛМА УРОК ПО ЛЕТЕНЕ (2024, РЕЖИСЬОР СВЕТЛОЗАР ГЕОРГИЕВ) 

Камерата „запечатва“ лицата – образи-портрети – словесни и визуални (сценограф Mайа Петрова, Кирякос Аргиропулос – директор СТК в периода 2002 – 2019 г., проф. Николина Георгиева – знаково име в българското куклено изкуство, Тамико Онаги от международния отдел на театър ПУК – „тази щура фурия японска“, Тайджи Каваджири – основател на ПУК…); интериорите (сцени, ателиета, … – „взор“ отвътре); пейзажите (градски, природни); близките планове (детайли, подробности, тонове); панорамните картини (поглед от високо, безкрайността на простора); музиката (авторска на Стоян Роянов, екзотична от спектакъл на театър ПУК…); цветовата палитра (наситена или минималистична, при която денят тържествува или дъждът „пее“). В Урок по летене са използвани архивни кадри и материали, предоставени от Куклен театър ПУК, Токио, от Столичен куклен театър, София, от ДКТ – Варна, ДКТ – Ямбол, ДКТ – Пловдив, интервю с проф. Николина Георгиева (2006), отзиви от японски почитатели на кукления театър. Чрез тях операторът Боряна Симеонова превръща пътя/пътуването през времето и пространството (1929 г. – основаването на театър ПУК, 1958 г. – началото на българо-японското театрално приятелство, 2017 г., 2018 г. – години на културно-дипломатически обмен между Токио и София) в метафора за сътворението на едно приятелство. 

 РАБОТЕН МОМЕНТ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА ПРЕДСТАВЛЕНИЕТО, ОСНОВА НА ФИЛМА УРОК ПО ЛЕТЕНЕ (2024, РЕЖИСЬОР СВЕТЛОЗАР ГЕОРГИЕВ) 

Урок по летене (копродуценти – Сонус ООД, Куклен театър ПУК) е филм за „духовната близост на сърцата“. Тя се ражда от професионалните пристрастия на Тамико, познаваща „всички възходи на българския театър, по-добре от нас“. Благодарение на нея „България присъства ярко на японска земя“, а се реализира и двуезичният спектакъл „История за чайка и банда котараци“. Чрез него се осъществява обмен на идеи и опит – Катя Петрова „привнася“ в японския куклен театър абстракция и въображение, а японските майстори от своя страна впечатляват с перфекционизма при изработването на куклите в приказните си ателиета. Катя Петрова като режисьор емоционално въвлича актьорите в словесния асинхрон с топло отношение, човечност, професионализъм, а те дават пример за екипна работна среда (в Театър ПУК техническите дейности се извършват от самите актьори). Сърдечното творческо сътрудничество, независимо от различния художествен подход (детайлната стратегическа подготовка на японския творец или импулсивността на импровизацията на българския му събрат), се влива като живителна сила, а сблъсъкът на езиците от пречка се активира в стимул. Общуването чрез музика – в представлението има и жива музика (ударни инструменти, бас, пиано, пискун от гайда..) – е друг не по-маловажен елемент, който превръща историята за полета на една чайка в история за духовния обмен.

 ИЛИЯНА КОСТОВА, ТАМИКО ОНАГИ, ХАРУХИКО ИИ, НЕВЕНА ПРАМАТАРОВА И СВЕТЛОЗАР ГЕОРГИЕВ В БНР 

„Вече сте една кръвна група, а когато хората станат от една кръвна група, те правят страхотни представления. Важното е да дишате заедно“ – така обобщава работата си с актьорите от двуезичния спектакъл Катя Петрова. Зрителите на Урок по летене, запознали се с Рицко Ишида, Мариета Петрова, Миса Обара, Тацуо Само, Румен Угрински, Тецуя Одачи чрез техните монолози и чрез документалните откъсите от „История за чайка и банда котараци“, биха допълнили: Изкуството е най-прекият път към сърцето на Другия – Непознатия Познат. Лично за мен тази среща остави усещането за един уютен свят на познание и красота, вдъхновени от театралната и филмовата магия.