ТЕОДОРА СТОИЛОВА-ДОНЧЕВА
ДОБРЕ БИ БИЛО ВСИЧКИ КАНДИДАТСТВАЩИ ПРОЕКТИ ДА СА АНОНИМНИ
Списание КИНО вече втора година поддържа рубриката „Българското кино. А сега накъде?“, в която се обсъждат критичните точки в работата на нашата малка, но разединена филмова общност. С Яна Титова говорим за текущите проблеми пред реализацията на български филми и за това какво и как може да промени положението, в което се намираме. Ако трябва само с няколко думи да опишем Яна – тя е талантлива и вдъхновяваща – актриса и режисьор в театъра, а след редица забележителни превъплъщения на екрана, се реализира успешно като сценарист и режисьор и в игралното кино: на късометражни филми, на игралните Доза щастие (2019), Диада (2023), които ѝ носят редица награди и голям зрителски успех. Тя е и един от режисьорите, реализирали телевизионните сериали: Откраднат живот, Съни бийч, Татковци, Лъжите в нас.
Въпросите ми няма да са изненадващи, защото проблемите са ясни... или поне е пределно ясно, че проблеми има. От няколко години почти няма сесия за финансиране на игрални филми, която да не е блокирана. Често с едни и същи мотиви, за които съдът вече се е произнесъл. Според много колеги проблемите с блокирането на сесии основно се дължат на неясноти в Закона и Правилника, както и на затруднения от административен характер. Уви, тук се намесва и манталитетът и чувствителността на хората от киното, невъзможността понякога да видим по-далеч от личния ни интерес.
Нека уточня. Не съм много запозната с протокола и детайлите около Правилника и с това как работи системата. Предпочитам, доколкото е възможно, да не мисля и да не се занимавам с тези проблеми, но те така или иначе ме застигат и занимават. Ще започна с един основен за всички проблем. Блокирането на сесии се оказа много удобен начин да се изяви някаква гневна позиция за това, че даден проект не е одобрен за финансиране. За мен това е безумно, защото фактически ние спираме колегите си, на следващата сесия те ще спрат нас и така се въртим в един омагьосан кръг, от който не само че няма измъкване, но няма и българско кино. Кинаджии да спират филмопроизводството в България е един безумен парадокс: Хората, които правят филми, спират бъдещите филми. Блокираш много от колегите си, защото мислиш, че нещо в сесията е неправомерно. Нека подчертая, че често пъти то наистина Е! Но! Трябва да има друг начин, по който да изразяваме недоволството си, защото, спирайки филми, спираме цялата индустрия. Колко хора остават без работа по веригата… и съответно колко нямаше да останат, ако блокираните филми все пак бяха произведени. Преди да блокираме, е добре да се замислим, че ако имаме работеща индустрия, това ще е добре за всички. А нещата в това отношение са все на ръба. Не мога да си представя как една държава остава без национално филмопроизводство, защото самите филммейкъри блокират това производство. За мен това се оказва параграф 22, в който всички сме засегнати. Всеки страда. Получавала съм само един път държавна субсидия и това беше за филма Диада. Тогава Ивайло Христов абсолютно основателно можеше да блокира сесията, защото начинът, по който беше оценен неговият проект, не отговаряше на всичко, което е постигнал, не отговаряше и на качествата на самия проект… Беше абсолютно нечестно спрямо него, но той не блокира спечелилите проекти и това ни осигури възможността да заснемем филма Диада. Повечето от тези блокирания са на личностна основа, защото егото на колегите не може да приеме, че техният проект не е класиран на първите места. Друг е въпросът, че не винаги най-добрите проекти получават финансиране. И все пак да си представим колко повече филми вече щяха да са произведени, ако сесиите не бяха блокирани.
Да, хората щяха да си упражняват професиите, а зрителите щяха да гледат много повече български филми. Но, както и ти отбеляза, в тази гилдия сме много емоционални хора (вероятно е нормално за хора, които се занимават с изкуство) и блокирането на сесии стана оръжие…
Много често се създават интриги, които са прекалено прозрачни. Безочливи интриги, бих казала. Голям проблем е и начинът, по който се избират хора в комисиите.
В момента хората в комисията попадат там по волята на жребий, което е най-справедливо, за да се предотврати субективният принцип при сформиране на комисиите за обслужване на определени интереси.
Но първоначалният жребий се променя. Много хора отказват да влизат в художествените комисии на НФЦ.
Колегите се отказват по различни причини, но в комисията може да попадне само човек, който е изтеглен по жребий, докато в предишни години асоциациите поставяха експертите в комисията. Също така е важно, че когато кандидатите подават проектите си, не се знае кой ще бъде в комисията.
Струва ми се обаче, че въпреки това все още е възможно членовете да се наредят по някакъв начин, който позволява да попадат хора, а е спорно доколко са експерти, за които не е важно най-добрите проекти да се класират. Факт е, че все още се случват нагласявания между хората в комисията, виждаме го всеки път и няма какво да се правим, че не съществува.
Малка общност сме и проблемът, за който говориш, засяга и комисии, които одобряват проекти за финансиране, и журита, които награждават български филми. Има предвидимост, често е достатъчно да видиш състава на комисиите или на журитата и можеш лесно да предвидиш какъв ще е крайният резултат. Не знам как се излиза от подобна ситуация.
Трудно, защото всички проблеми си ги правим ние самите.
Често в голямата част от жалбите, с които се блокират сесии, като проблем се изтъква служебната оценка и начина, по който се формира. Важен е опитът на режисьора и продуцента и най-вече успехът на предишните им филми и така е редно, но изведнъж служебната оценка придоби огромно значение за класирането на кандидатстващите проекти. Дори в едно от интервютата в КИНО къде под формата на шега, къде на сериозно се казва, че у нас има „клуб служебна оценка“.[1]
Хубав е замисълът на служебната оценка, защото е нормално, когато натрупаш опит и награди, това да ти дава някакво предимство, но за мен лично на първо място трябва да се оценява самият проект. Представям си, че служебната оценка може да направи така, че някой изключително хубав сценарий, със сериозен художествен и зрителски потенциал, да не мине, само защото режисьорът и продуцентът нямат достатъчно точки. Знаеш ли, сега, като си говорим, ми хрумва нещо – дали не би било добре всички кандидатстващи проекти да са анонимни?! Естествено, че пак може да се провре информация под масата, но ми се струва, че е добре да се проведе една експериментална сесия, в която кандидатстващите да са анонимни – да се опита.
Това е чудесна идея и ще даде възможност качествата на проекта да бъдат водещи при оценяването му, което и според мен е най-важното. Бих разширила твоето предложение – и комисията да бъде анонимна. В някои други структури, които финансират проекти в областта на киното, това е добре работещ механизъм. Била съм член на такива комисии и мисля, че това е работещо – нямаш представа кой друг е в комисията до деня на самото обсъждане. Анонимни кандидатстващи плюс анонимни оценяващи биха минимализирали шанса за надумвания.
Мисля, че ако проектът е достатъчно добър, няма нужда да се разчита на служебни оценки. От друга страна, случки като „О, аз познавам този и този в комисията“, „А бе, я да звънна на онзи, който ми дължи услуга“ и т.н., които сега са обичайна практика, биха отпаднали поне в някаква степен. Тогава би било с една идея по-трудно да се манипулира вотът. Голям проблем виждам и в това, че у нас правим всичко възможно да убием младите таланти. Тук много често режисьори дебютират на по 50 години. Младите хора трябва да се подкрепят и даже да са с привилегия. В момента те нямат никаква адекватна подкрепа. Оценявам факта, че сега поне се подкрепят два проекта, а когато аз кандидатствах за дебют, беше само един. Прекалено много неща са под знака на тарикатлъка, правим си мизерии и интриги абсолютно нарочно. Силите на деня се сменят, но винаги са в група – разни групи си се подкрепят. Но най-големият проблем е неподкрепата на младите. Понякога имам усещането, че нарочно не ги допускаме. Говоря за младите, които току-що са завършили и имат нужда да правят първите си професионални стъпки в киното сега и веднага. Мисля, че спешно трябва да се въведат правила, които да са в плюс на младите. И тук мисля, че служебната оценка е нещо, което пречи. Не знам точно как е в момента, но не трябва да се допуска служебна оценка на продуцента при дебютите. Представи си само как едни млади хора завършват университета, академията, събират се, правят си техен малък екип. Проектът им е страхотен, но продуцентите поради липса на опит (дебютанти са все пак!) нямат служебна оценка и проектът им не минава, за да мине проект на някой продуцент, който вече има много спечелени дебюти. Аз съм за по-категорична подкрепа на младите. В момента те нямат много голям шанс и това трябва да се промени. Като говорим за проблеми, другото, което ме притеснява е, че докато един режисьор работи по даден проект, няма право да кандидатства с друг. Ние, режисьорите, кандидатстваме с по един проект и докато го подготвим за кандидатстване, докато го предадем, ако вземе случайно да мине и да получи одобрение, докато го произведем, минават буквално години. Но ти през това време, в тези години, не можеш да кандидатстваш отново. Това е основен проблем за режисьорите, защото става почти невъзможно пълноценно да упражняват тази професия. Знам, че този безумен закон дойде като отговор на два едновременно спечелени филма на един и същи режисьор, но тази рестрикция е абсолютно наказание за всеки действащ режисьор. На практика те вкарва „в бокса“ за неизвестно колко време… Ето че отново стигаме до това, че всичко сме си го направили самите ние, хората, които се занимават с кино в България. Според мен е добра идея да се разреши на режисьорите да кандидатстват в други категории, да кажем, ако си спечелил на високобюджетната сесия, да имаш право да кандидатстваш за нискобюджетната, за детската сесия също. Не говоря по едно и също време, а след евентуално спечелване с друг проект. Макар, че това вече ми се струва само за богопомазани: проектът ти да мине, след това да НЕ е блокиран от недоволен колега, пък и току виж наистина си започнал работа по него…
Сега може поне за сериал да кандидатства режисьор, който е зает с проект за филм. Проблемът, за който говориш, се усеща особено силно и при документалните проекти, защото там бюджетите са много по-малки, а съответно и хонорарите. Как един човек, който иска да се издържа с професията си на режисьор на документални филми да го направи, ако снима две-три, даже понякога пет години един документален филм (защото в документалното понякога се налага дълго да наблюдаваш какво се случва с героите ти). Разбирам, че правилото е въведено, за да се осигури възможност повече режисьори да получат държавна субсидия, но в същото време е и проблем.
Да, много време минава от един проект до друг. Това е наболял проблем. Ето сега и аз го усещам с Емил. Поради това, че искрено вярвам в този проект и знам, че това е история, която трябва да бъде разказана, не смея да пусна нищо друго. Разбира се, имам и други истории за разказване, много ми се иска да ги направя. А с Емил може да чакаме и още десет години. Разбира се, че се старая да намирам и други начини на финансиране, но някак не ми се струва честно. Продуцентите могат да кандидатстват с повече проекти, там няма никакви рестрикции. Те също са ангажирани във всеки филм, но могат да получат финансиране на 2-5-15 проекта.
Бележка под линия:
[1] https://spisaniekino.com/archive-kino/%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8-2024/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%BE-%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80-%D1%81%D1%8A%D1%81-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2-%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2-%E2%80%93-%D1%80%D0%BE%D0%B3%D0%B8.html
