OРИЕТА АНТОВА
ЗА РАЗКАЗА „ПРЕЗ ЧУМАВОТО“ ОТ ЙОРДАН ЙОВКОВ И ЗА ФИЛМА „ЧУМА“ НА ИВАН ВЛАДИМИРОВ
„През чумавото“ започва с описание на атмосферата, когато се появява мълвата за чумата: залостени врати, сухо, прашно, задушно, пожари в Балкана. Визуално тази картина е адаптирана във филма Чума, чрез интригуващо действие – разплащането, сбиването, предупреждението. В нея се прокрадва усещането за нещо тревожно, което дебне, за страшното, което може да се случи. То обостря вниманието на потенциалния зрител, привлечен от загатната интрига.
МАТЕЙ МИЧЕВ В КАДЪР ОТ ФИЛМА ЧУМА (2024, РЕЖИСЬОР ИВАН ВЛАДИМИРОВ)
„Страх подкосяваше силите, потъмняваше разума“ – пряко ни въвежда Йордан Йовков в сюжета. Всеки се спасява сам. „Тишината стана още по-дълбока и по-страшна“ – обобщава писателят. В кинотворбата звуковата картина – наситена и плътна, още в първите кадри насочва към нещо непознато, опасно и необратимо.
В разказа: „Но никое зло не иде само“… „Трябваше един умен и сърцат човек, който да каже какво да се прави и да поведе селото“. Гладът дава тласък на действието – съдбата на селото е в ръцете на хаджи Драгана, при когото отиват четиримата старци. Във филма разказът започва със завръщането на чорбаджията от Божи гроб. Спасителят е аналогичен – изменен е контекстът на действието – има предистория, която определя главните протагонисти. Тоест още в завръзката на филмовия сюжет е заложена опозицията: чуждо/свое, светът/родното място – отвън/навътре. Съприкосновението с невидимото божествено и приземяването към реално-битовото настояще дава тласък на конфликта. Сценарно-екранната трансформация визуализира по постмодернистичен начин повествователния сюжет, за да предаде смисловите внушения чрез средствата на друг вид изкуство.
РАБОТЕН МОМЕНТ ОТ СНИМКИТЕ НА ФИЛМА
В разказа напрежението се наслагва чрез цветния щрих в двора на хаджията – жълтите дюли, гроздето. Тоест Йовков, като истински разказвач-сърцевед, използва метафората в описанието; контрастите; диалога…целият набор от стилистични повествователни средства, за да предаде атмосферата, емоцията на описаните събития. Тиха, дъщерята на нарочения спасител – „весела душа“, „такава палава, такава хубава“ около чиято сватба се „завърта“ сюжетното действие, авторът превръща в един от най-красивите женски персонажи в българската литература. В „ През чумавото“ нейният образ е изведен като жизнено осезаем антипод на страшната напаст, която дебне селото. Той е „арена“ на битието, раздвоено между живота и смъртта, между любовта и патриархалния порядък, между сърцето и разума. Затова чумата – действителна, погубваща и безпощадна е и олицетворение на човешката душа, отровена от страха, най-пагубното чувство при социално-природни катаклизми. „Ако мрат някои , мрат от страх. Така е – уплаши ли се човек, поиска ли да умре, ще умре“ – нарежда хаджи Драган.
СВЕЖЕН МЛАДЕНОВ И ЕВЕЛИНА БИБОВА КАТО ЧОРБАДЖИ ЙОРДАН И ЕЛИЦА ВЪВ ФИЛМА ЧУМА
В сценария на Боян Биолчев, написан „с поклон пред големия майстор на словото Йордан Йовков“ това прозрение е изведено в основен драматургично – стилистичен център. Чорбаджи Юрдан, основният протагонист в своеобразната адаптация на класическия оригинал, е категоричен: „Никой не е станал от гроба, а вие живи лягате в него… И какво – да се откажем от живота, преди да ни е отнет… Ако сами се откажем от живота си, бъркаме се в промислите на Бога. Защото както ви казах – да пострадаме като други или не, това е неговата воля, но нашата воля е да живеем докрай...“.
РЕЖИСЬОРЪТ ИВАН ВЛАДИМИРОВ ПО ВРЕМЕ НА СНИМКИТЕ НА ФИЛМА
Филмът на Иван Владимиров Чума, следвайки сценарната схема, поставя акцента също върху върлуващата в началото на XIX век болест и поведението на хората, изправени пред лицето на Смъртта.
Страхът, който разяжда душата или ражда саможертва обединява белетристичния първообраз и филмовата адаптация на ниво мотиви (грях-опрощение-възмездие…), тема (любовта като движеща сила; материя и дух; бит и душевност, …), символика (християнските символи; вяра и суеверие …), но по отношение на фабулното си развитие приема различни образни измерения. Сюжетната линия по правата бедствие (начално-ескалиращо-финализирано) – страдание (лично и колективно) – изкупление (индивидуално и национално) е сходна, но не следва логиката на аналогичното художествено разкодиране и пренасяне на „сърцевината“ от едно върху друго изкуство. Оттласквайки се от Йовковата творба, филмовият „прочит“ черпи от оригинала, но създава вече нов артефакт, подчинен на собствени критерии за драматизъм (трагедията през визионерското око на камерата в близки и далечни планове; интригата с криминален щрих; наелектризиращият диалог; музиката като естетически резонанс на напрежението…) Това засяга както чисто формалното разпределение на протагонистите и антагонистите (чорбаджийската дъщеря е заменена със сина на хаджията; селската общност като монолитен образ е концентрирана в ярък антигерой…), така и развитието на действието. В разказа акцентът е върху „пирът по време на чума“ (сватбата с нелюбим жених), във филма - продължаването на кръвната, родова линия при страшен катаклизъм. Смъртта е неизбежна, но докато във финала на „През чумавото“ тя изпълва въздуха, то в Чума чрез надеждата за ново жизнено възраждане, тя е някак си „по-опитомена“.
ЙОРДАН ЙОВКОВ (1880 – 1937)
Приликите и разликите между Йовковия разказ и филмовата му трансформация могат да се открият и по посока на мотива за бягството. Присъстващ и в двете творби, той е представен в различен контекст. При белетристичния първообраз го свързваме с отчуждението между хората, което убива милосърдието и показва най-уродливото лице на страха – хората се втурват навън от черквата при появата на заразения с чума Велико. Във филма – бягството се обвързва не само с първичния порив за спасение от чуждото безумство (подпалването на чорбаджийската къща), но и с волята да съхраниш невинен живот, доказал своята жертвоготовност. Кадрите, които пресъздават този момент, са едни от най-запомнящите се във филма. Тук двубоят между злото и доброто, грозното и красивото, преходното и вечното придобива измеренията на мистична трагедия.
КАДЪР ОТ ЕПИЗОДА С ПОДПАЛВАНЕТО НА КЪЩАТА НА ЧОРБАДЖИ ЙОРДАН
Филмът на Иван Владимиров, според Вера Найденова, е, че това е: „Екранизация не по произведение, не дори и „по мотиви“, а „по асоциация“, в който „романтичното е разградено до прозаично, а експресивното до разказвателно“. За мен Чума е творба – притча за Страха, все по-обсебващ и в нашия технологичен век. Надскочила родната народопсихология (независимо от етнографската достоверност във визията), тя кореспондира с наднационалните възприятия, които изтласкват вечни морални дилеми – къде се къса нишката между свободата на индивидуалното самоопределение и колективното осъзнаване на/и реакция към общата заплаха, между духовната нищета и себеотдаването в името на Истината, Любовта и Другия; какво ще избере Човекът – инстинкт за оцеляване или изпепеляващ порив, логически разумното предателство или повика на сърцето, на божествената искра , с всички произтичащи от това последици. Защото, дали ни харесва или не, дали вярваме или не, Човешкото и Божественото винаги се срещат, разминават и сливат във Вселена.
Използвани материали:
– „През чумавото“ от Йордан Йовков, https://chitanka.info/search?q=%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B7+%D1%87%D1%83%D0%BC%D0%B0%D0%B2%D0%BE.
– Биолчев, Боян, Сценарият като ЛИТЕРАТУРА или Обратното. Изд. „Парадокс“, 2023.
* Текстът е част от проекта на сп. КИНО „Създаване на художествени литературни текстове с потенциал за филмова адаптация“, който се реализира с подкрепата на Национален Фонд „Култура“.
