АННА ТОПАЛДЖИКОВА
ЕДНО ГЕНИАЛНО ДЕТЕ
Първият автопортрет Дюрер нарисувал като тринадесетгодишно дете и това е началото на автопортрета в историята на изобразителното изкуство. Върху листа момчето написало: „Това съм аз, когато се измъкнах от огледалото“.[1]
Разглеждам останалите негови автопортрети от различни възрасти. В погледа му срещам неговия дух. Следвам пътя му към сърцевината на природата, на изкуството и на тайната за себе си. Автопортретът с кожено палто, в пълен анфас, подобно на иконописа на зографите от византийската школа, е рисуван в 1500 г., на самия ръб на преобръщането, началото на века, в който човекът разпознава своята неповторимост и неповторимата природа на света.
Дюрер се завръща от обиколка на музеите в Италия като ренесансова личност и създава нов свят в новите си картини и графики, офорти, гравюри върху мед и дърво. В родния Нюрнберг и при плодотворното посещение на Холандия, е приет с високо признание, почести и материални блага. Условията за безгрижно съществуване му предоставили ценна възможност да работи денонощно. Вглеждам се в „Рицарят и смъртта“, „Меланхолия“, „Свети Йероним до върбата“, „Свети Йероним в кабинета си“, ескизите на животни, растения, пейзажите... Удивление от мъдростта, страстта на откривател, фантазията, перфекционизма на рисунъка.
Жадната любознателност на художника го създава едновременно откривател, математик, биолог, изследовател на човешкото тяло, на законите на природата, които разпознава в строежа на съществата, на явленията и на хармонията в света и в изкуството.
ЕДИН МРАЧЕН ГЕНИЙ
Пред мен са многобройните автопортрети на Гоген. Това прескачане през три века е осъзнаване на революционната мощ на двама велики художници, въпреки контрастните различия на житейските им съдби. Срещам погледа на Гоген, разпознавам ум, който прониква дълбоко в същността на нещата, личност, наясно със себе си и със света, уверена в правотата си. Не откъсвам очи от автопортрета с жълтия Христос и абстрактния с ореола и змията.
И от последните „Автопортет с палитра“ и „Гоген работи“ – невероятен автопортрет, художникът е рисувал себе си в гръб.
Непрактичен, доверчив, незащитен от острите ръбове на реалността, Гоген живее истински само в бленуването.
Презрението към парите, привързаността към приятелството изненадват с резките обрати към високомерие, грубост, ожесточение. Невероятно струпване на неудачи, неразбиране, студенина, крайна бедност следват Гоген навсякъде по пътя му. Единственият възможен избор за него е отказът от всичко – да бъде художник и нищо друго. Самотата му в Таити е много по-поносима от цивилизацията и по-вдъхновяваща откритията му.
Прочетох, че „Nafea Faa Ipoipo“ („Кога ще се омъжиш“) е купена за 300 милиона долара – най-скъпо продаденото произведение на изкуството в историята. Когато рисувал тази картина, Гоген живеел в крайна бедност, никой не давал пет пари за картините му. Платил дълга си в месарница с няколко свои рисунки, месарят увивал с тях мръвките. Горкият месар изпуснал да остави огромно наследство на децата си, но подобна е и участта на прагматичните буржоа във Франция. Странно как в този сив период именно сред безпросветната тълпа в Париж се появяват блестящи таланти и избухват революциите на нови естетически течения. Каква игра на съдбата, някога Гоген се отказал от лукса на успешен борсов чиновник и избрал изкуството, за което получил нищета и глад. За бъдещето останала щастливата безкрайност на всичко, създадено от очите, ръцете и душата му.
ИЗБОРЪТ
Коренно различни са житейските съдби на двамата художници. Дюрер изминава пътя си от крайна бедност към богатство, Гоген от богатство към крайна бедност. Една подробност от биографията на Албрехт Дюрер, действителна или романтизирана легенда по действителни събития, прилича на приказка за всеотдайността на братската обич. Дюрер и брат му произхождали от семейство с осемнадесет деца, двамата мечтаели да станат художници, но баща им не бил в състояние да плати образоването. Алберт и Албрехт решили проблема с облог, хвърлили момента с условие който спечели, да постъпи в Художествената академия, загубилият да отиде в мината и да издържа брат си четири години, а след дипломирането спечелилият брат ще заплаща обучението на другия. Албрехт спечелил, брат му слязъл в мината. След четири години Албрехт се дипломирал и се завърнал вече известен художник. Съобщил пред семейството, че сега той ще издържа четири годишното следване на брат си, но Алберт показал ръцете си, повредени от тежката работа в мината, с думите „Вече е късно за мен“. Това е историята на графичната рисунка „Ръце“, наистина Дюрер бил роден под щастлива звезда.
От тук нататък Дюрер живее сред уважение и охолство. Сравнена с него, съдбата на Гоген е преобърната като огледален образ. Отказал се доброволно от живота на преуспял банкер, Гоген избрал да бъде художник и продължил пътя си сред презрение и нищета.
Различно е отношението към художниците и към изкуството в края на XV и началото на XVI век в Германия и Холандия и в XIX век във Франция и във френските колонии Таити и Маркизките острови. Но това е повод за друг размисъл – за зрителя от различни територии и различно време, защото именно зрителите участват в съдбата на художниците и тяхното изкуство с подкрепата и с вината си.
Представям си невъзможна, но в едно друго пространство и време ю възможна среща между Дюрер и Гоген. Фантастичен отскок някъде, където и когато двамата са заедно извън времето, припознали себеподобния като лед и огън, като буря и търпение, като всеотдайност и упование, като служене и вярност. Нищо друго няма значение за двамата, освен единственото – денонощният копнеж на очите и ръцете е целият им свят. Къде е смисълът на това хрумване? Затънах в мъглата, в тайната на живота им, на картините, на времената... Смисълът? – Те неотклонно следват светлината на бляна си – от изгрев до залез съществуват чрез очите и ръцете си. Единственото измерение на непостижимото.
ОТКЪДЕ ИДЕМ? КАКВО СМЕ? КЪДЕ ОТИВАМЕ?, ПОЛ ГОГЕН, 1897 – 1898, МУЗЕЙ ЗА ИЗЯЩНИ ИЗКУСТВА В БОСТЪН
Повече за символите в картината: https://webstage.bg/art/3297--otkade-idem-kakvo-sme-kade-otivame-simvolite-na-pol-gogen.html.
Бележка под линия:
[1] Цитат от 1484 година.
