ЕЛИЦА МАТЕЕВА

 

 ПАМЕЛА АНДЕРСЪН И ДЖИЯ КОПОЛА 

Срещата между Джия Копола и Памела Андерсън в Последната танцьорка е знакова. Холивуд по странен начин наподобява на Лас Вегас. В долината на ливадите^[1], досущ като в Холивуд, можеш да откриеш всичко: блясък, врява, изобилие от набързо скроени, но иначе ефектни истории, светлина на прожектори и звън на монети, които ни правят щастливи за пет секунди. В Лас Вегас позабравени икони се възраждат за нова слава (да си припомним за Елвис Пресли от края на 60^-те), тук на едно място са събрани Айфеловата кула, Музей на восъчните фигури на Мадам Тюсо с впечатляващи герои като онези в Лондон, а писоарите на централната гара са сглобени от части на Берлинската стена. Лас Вегас е мястото, където Шели (Памела Андерсън) прекарва най-хубавите дни от своя живот като танцьорка в шоу с френски произход и с декор със силуета на Мулен Руж. Памела като Шели в независимата продукция на Джия Копола Последната танцьорка постига онова, което Холивуд никога не ѝ е предлагал: деликатно съчетание на стил, класа и психологически достоверна до последния нюанс история. Шели е от онази изчезваща порода артисти, която вярва в смисъла на изкуството. Твърде стара е, за да стане част от новата вяра, в която индустрията и печалбите са идеалът – новият Бог.

 

 ПЛАКАТ НА ФИЛМА ПОСЛЕДНАТА ТАНЦЬОРКА (2024, РЕЖИСЬОР ДЖИЯ КОПОЛА) 

Внучката на легендарния режисьор Франсис Форд Копола започва своята творческа кариера първо зад обектива. Джия Копола е миниатюрната версия на леля си София Копола, за която работи като фотограф, а паралелно с ангажиментите ѝ на снимачната площадка, режисира късометражни филми за Zac Posen, Gucci, Rodarte и други утвърдени дизайнерски брандове. За Джия дизайнерът Зак Позен казва: „тя ще бъде следващия Копола, с когото трябва да се съобразяват“. След като вижда фотографиите ѝ, актьорът Джеймс Франко ѝ предлага да направи дебют в игралното кино с разказите му, вдъхновени от времето, когато децата са предпочитали велосипедите BMX, пред сърфирането в интернет.

 СОФИЯ КОПОЛА И ДЖИЯ КОПОЛА 

С негова помощ Джия Копола адаптира колекцията от истории за големия екран, черпейки вдъхновение от тийнейджърските филми, оставили траен отпечатък върху нея. Така през 2013 г. Джия Копола прави своя успешен дебют с Пало Алто. Историите за света на тийнейджърите, порастването и първите любовни трепети се преплитат с бунта и гнева на егоистичното юношество. „Empire“ определя филма на Джия Копола като „правдив портрет на живота на тийнейджърите, представен с естественост, за която опитните режисьори могат само да мечтаят“. Тонът, атмосферата и стилът донякъде приличат на първия филм на леля ѝ София, „The Virgin Suicides“ (1999).

 ДЖИЯ КОПОЛА И ДЖЕЙМС ФРАНКО НА ВЕНЕЦИАНСКИЯ ФЕСТИВАЛ ПРЕДИ ПРЕДСТАВЯНЕТО НА ПАЛО АЛТО (2013) 

Mainstream (2020) е вторият пълнометражен филм на Джия Копола, в който момиче, което мечтае да работи като монтажист в киното (Мая Хоук), публикува видеа на самотник, настроен против системата, йерархичните отношения и съвременното общуване (Андрю Гарфийлд). Крайният резултат е с обратен знак, защото бунтът се превръща в мейнстрийм, в класически пример за успех и слава. Линк – героят на Гарфийлд, е циничен философ, документиращ с интервютата си тъмните и отблъскващи човешки черти. Той попада в шоубизнеса и превръща протеста си в пародия, в куха концепция, подвластна на многобройните лайкове.

 ПАМЕЛА АНДЕРСЪН ПО ВРЕМЕ НА СНИМКИТЕ НА ПОСЛЕДНАТА ТАНЦЬОРКА (2024, РЕЖИСЬОР ДЖИЯ КОПОЛА) 

Последната танцьорка се различава по отношение на възрастовата характеристика на героите – главните персонажи нямат илюзии за живота, и отдавна са прескочили младостта. Филмът визира много теми за размисъл: съдбата на артиста в свят, лишен от ценности, отношенията между майки и дъщери, перспективи в социална дезинтеграция. Третият пълнометражен филм на Джия Копола предлага оголена до жизнена правдивост актьорска игра, камерата на Отъм Дюралд Аркапау е уловила магията на Лас Вегас. Шели осъзнава, че е пропуснала много важни събития, докато прави кариера на танцьорка – дъщеря ѝ Хана вече е голяма и е на кръстопът – да избере между професия със сигурен доход и онова, което обича да прави, и сякаш не иска да повтаря грешките на майка си. Според Хана шоуто на Шели наподобява стриптийз с единствената разлика, че тук голотата е допълнена с пера и пайети. Шели знае, че трудно би се преборила с конкуренцията, с новите изисквания на бизнеса. Новото време не се впечатлява от танцьорка, която познава стандартите на класиката.

 ПАМЕЛА АНДЕРСЪН КАТО ШЕЛИ 

Последната танцьорка е своеобразно сбогуване с отлитащото време, и ако 57-годишната Шели се бори със страховете си и с преодоляването на края – скоро шоуто Le Razzle Dazzle ще се превърне в песъчинка – то Джия като фотограф и режисьор отдава почит на изчезващото време. Първият ѝ подход към Лас Вегас е визуален, тя ни въвежда отвъд познатото, отвъд кича, отвъд цветовете на мястото. Книгата на Дейвид Хики и Лиза Айснер „The book on Vegas“ от 2006 г. вдъхновява Джия. Богатото съдържание от фотографии на Вегас, сред които се открояват портретите на Марлене Дитрих, Даян Кийтън, фотографии на Хелмут Нютън, Денис Хопър, аранжирани със зашеметяващи кадри от филми като Casino, Koyaanasquatsi, Godfather II предопределят различния поглед и режисьорските решения. Джия си поставя за цел да направи филм, който да бъде от ранга на филмите на Джон Касаветис – зрителят трябва да затаи дъх и да почувства със сърцето си тази история. Заедно с Кейт Гестерн пише сценарий за филма, като предварително е избрала за централната роля Памела Андерсън заради документалния филм на режисьора Райън Уайт Памела – Една любовна история. Агентът на Памела отхвърля сценария, но Джия се свързва с един от синовете ѝ – написаното непременно трябва да стигне до Памела. След премиерата Памела Андерсън споделя в интервюта, че Шели е нейното друго аз. При подготовката на филма Джия и Памела се срещат с танцьорки от несъществуващото, но много популярно преди години шоу във Вегас „Jubilee!“.

 ДЖЕЙМИ ЛИЙ КЪРТИС КАТО АНЕТ 

Джейми Лий Къртис като Анет е неузнаваема с портокаловия цвят на кожата си, а ролята ѝ на бивша танцьорка и настояща сервитьорка на коктейли в казино е достоверен образ на жените, които, въпреки всичко, се опитват да бъдат като сървайвър в джунглата на живота – Анет е зависима от хазарта, губи много, но не и чувството си за хумор. Тя е алтернатива на Шели – убедена е, че финалите са нова възможност.

Между отделните срещи, разговори за бъдещето и танците има още един персонаж – Лас Вегас с измамните светлини, отблясъци, луксозни магазини, шум. Сред този хаос Шели е объркана, понякога сама си говори, друг път пуши нервно. А най-слаба е с мобилния телефон в ръка, застанала в сърцето на града, втренчена в него от високо с костюм, записваща поредното до Хана съобщение на телефонния ѝ секретар. В този момент Шели е като беззащитно дете.

 КИЪРЪН ШИПКА В ПОСЛЕДНАТА ТАНЦЬОРКА 

В основата на Последната танцьорка е прослушване, което повежда драматургията към историята – обичайните пренебрежителни въпроси за възраст, ръст, професионален опит и Шели, която е подготвяла своя танц дълго и старателно. Танцът е прекъснат, режисьорът изпраща Шели с думите, че не притежава техника и вече не е млада…

Последната танцьорка може би ще докосне най-силно зрителите с артистични професии, защото засяга болезнени теми във време, когато култът към материалното е очевиден – днес всичко може да се назове „шоу“, макар да липсва смисълът, а младостта и прекрасното тяло да са в основата на успешната кариера. Затова всички, които търсим връзката с миналото, анализираме фактите и се прекланяме пред таланта на творци, чиито имена не означават нищо за новото поколение, вече сме нещо като „последната танцьорка“ – изчезващи екземпляри, прашни артикули от други, непонятни времена.

 ДЖИЯ КОПОЛА (ПОСЛЕДНАТА ВДЯСНО) ЧАСТ ОТ ГОЛЯМАТА ФАМИЛИЯ КОПОЛА 

 

Фотографии: Джия Копола

Източник: https://www.wmagazine.com/culture/the-last-showgirl-pamela-anderson-gia-coppola-photos-interview.

 

Бележка под линия:

^[1] От испански език „Лас Вегас“ се превежда като „ливадите“.