МАРИАНА ХРИСТОВА

 

„Изкуственият интелект вече не е научнофантастичен сценарий – той е тук и променя света около нас“, гласи уводът към тематичната програма „ИИ: Неизбежният интелект“, селектирана от дългогодишния куратор Димитрис Керкинос за 27^-мото издание на Международния фестивал за документално кино в Солун. Отвъд спекулативните концепции, ИИ се оказа „жива“, развиваща се сила, която бързо променя начина, по който живеем, мислим, създаваме и си представяме света, а фестивалът прикани публиката да изследва наравно с програматорите този фундаментален преход чрез подбор от филми, инсталация и дискусии.

Като централен „пърформансов“ акцент в програмата бе промотирана интерактивната инсталация Лорън: Има ли някой вкъщи? на американката Лорън Лий МакКарти, която монтира осигуряващи удобства смарт устройства в подобно на дом пространство и дава възможност на посетителите да „разговарят“ с тях по модел на комуникацията с популярния вече гласов асистент на Amazon Алекса. Замислено като потапящо преживяване, чиято цел е да изследва обезпокоителното заличаване на границите между услуга и наблюдение, комфорт и контрол, инсталацията от една страна алармира за загубата на интимност в дома, от друга демонстрира все още немощното влияние на ИИ.

 ЛОРЪН: ИМА ЛИ НЯКОЙ ВКЪЩИ (2025, САЩ, РЕЖИСЬОР ЛОРЪН ЛИЙ МАККАРТИ) 

Програмираният „диалог“ не успя да ме задържи повече от няколко минути в залата, но вероятно ефектът би бил различен в реален дом с реално задавани команди към устройствата. При всички случаи, Лорън: Има ли някой вкъщи? задава тона на цялата програма, която отвъд регистрирането на технологичната новост, се фокусира върху етичните, естетическите и човешките измерения на ИИ. Филмите в рамките на програмата са разнообразни и демонстрират възможното участие на ИИ във всеки аспект от живота ни. От експериментална фикция и лични есета до политически ангажирани документални филми, заглавията засягат теми като творчество и авторство, памет и идентичност, трудови условия и военни стратегии. В откриващия филм За един герой (Дания/ Германия/ САЩ, режисьор Пьотр Виниевич), вдъхновен от репликата на Вернер Херцог „Компютър няма да направи добър филм, колкото моя, дори след 4500 години“ се разгръща сюжет около разследването на мистериозната смърт на работник в малко немско градче, а сценарият е генериран от ИИ, обучен да следва стила на самия Херцог.

 ЗА ЕДИН ГЕРОЙ (2025, ДАНИЯ, ГЕРМАНИЯ, САЩ, РЕЖИСЬОР ПЬОТР ВИНИЕВИЧ) 

Със или без знание за начина, по който е направен филмът, крайният резултат не грабва публиката – фабулата залита към самоцелни и лишени от чувство за хумор странности, като „еротичната“ сцена между жена и тостер, например, а експериментът с формата и съдържанието е по-скоро анекдотичен опит, отколкото пример за реален напредък на употребата на ИИ в киното. Успокоителният на този етап извод от филма е, че от „душата“ на киното не остава много при употребата на алгоритъм, което предполага слаб интерес към подобен род филми. Въпросът, обаче, е дали киното и зрителските възприятия ще се променят дотолкова под въздействието на ИИ, че аурата на филма, за чието изтъняване алармира Валтер Бенямин при механичното възпроизводство на един артефакт^[1], да се окаже тотално излишна в индустрия, залагаща повече на количественото производство на атрактивно съдържание, отколкото на творческата му оригиналност.

 В ТЪРБУХА НА ИИ (2025, ФРАНЦИЯ, РЕЖИСЬОР АНРИ ПУЛЕН) 

На свой ред, документалният В търбуха на ИИ (Франция, режисьор Анри Пулен) се съсредоточава върху реалната цена на технологичното бъдеще, показвайки невидимата армия от работници, които обучават машините. Докато в Силициевата долина картографират пространството на планетата, за да масовизират производството на автомобили без шофьори, милиони работници по света подготвят милиардите данни, които ще захранят ненаситните алгоритми на технологичните иновации с цената на своето психическо и емоционално здраве – предимно хора от Третия свят, Африка и Латинска Америка, но и от икономическата периферия на Първия, като България, например. Те са скрити в „търбуха“ на изкуствения интелект и са косвените жертви на идеологията за дългосрочност, развивана от изкусните продавачи на дигитално бъдеще.

 СВЕТКАВИЧНИ ВОЙНИ: АВТОНОМНИ ОРЪЖИЯ, ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ И БЪДЕЩЕТО НА ВОЙНАТА (2025, АВСТРИЯ, РЕЖИСЬОР ДАНИЕЛ АНДРЮ ВУНДЕРЕР) 

Не по-малко тревожен е Светкавични войни: автономни оръжия, изкуствен интелект и бъдещето на войната (Австрия, режисьор Даниел Андрю Вундерер), който разкрива как ИИ трансформира глобалните конфликти – с автономни дронове, роботи-пазачи и оръжия, управлявани от алгоритми. Какво се случва, когато смъртта се автоматизира и убиването се извършва от разстояние, през екрани и заприличва на компютърна игра? Филмът изследва защо е толкова трудно да се научи ИИ на морал, разсъждава върху „хуманността“ на автономните оръжия и констатира, че след изобретяването на барута и атомната бомба, сега се намираме на прага на нова драматична ескалация в сферата на въоръжените конфликти. Сходни въпроси отекват в документалния трилър iHuman (Норвегия, Дания, реж. Тонье Хесен Шей), който разследва връзките между изкуствения интелект, властта, наблюдението и заплахите за демокрацията, показвайки страховитото припокриване между големите технологични компании и авторитарния контрол.

 IHUMAN (2025, НОРВЕГИЯ, ДАНИЯ, РЕЖИСЬОР ТОНЬЕ ХЕСЕН ШЕЙ) 

Показана бе и богата селекция от късометражни филми, които разширяват зрителския кръгозор към по-експериментални и хибридни форми. Сред тях се открояват носителят на Оскар 2025 г. Не съм робот (Нидерландия, режисьор Виктория Вармердам)  – екзистенциална сатира, в която жена не успява да премине CAPTCHA тест и започва да се съмнява в човешката си същност.

 НЕ СЪМ РОБОТ (2025, НИДЕРЛАНДИЯ, РЕЖИСЬОР ВИКТОРИЯ ВАРМЕРДАМ) 

512х512 (Франция, режисьор Артюр Шопен) където ИИ реконструира лицето на починалата дъщеря на Декарт; както и Скалата говори (Испания, Южна Африка, Демократична република Конго, реж. Франсоа Кнутце и Емили Луиз Уилсън), който проследява визуализираното чрез ИИ пътуване на парче кобалт от Конго през глобалната икономическа верига.

 512х512 (2025, ФРАНЦИЯ, РЕЖИСЬОР АРТЮР ШОПЕН) 

Най-приковаващ вниманието е сатиричният Патица (Великобритания, режисьор Рейчъл Маклийн), в който с помощта на дийпфейк технологията Шон Конъри като Агент 007 се „разпада“ постепенно, след като става свидетел на завръщането на Мерилин Монро от отвъдното. Докато събира улики, обърква нападатели и елиминира фаталната жена, героят му открива, че нищо не е такова, каквото изглежда.

 ПАТИЦА (2025, ВЕЛИКОБРИТАНИЯ, РЕЖИСЬОР РЕЙЧЪЛ МАКЛИЙН) 

За повече детайли около програмата разговаряхме с куратора Димитрис Керкинос, който коментира структурната концепция и разнообразната употреба на ИИ в киното до момента, обръщайки внимание на конкретни ключови заглавия и обобщава: Трудно е да се постигне баланс и се опасявам, че ИИ лесно ще ни завладее.

 

* * *

 ДИМИТРИС КЕРКИНОС: ТРУДНО Е ДА СЕ ПОСТИГНЕ БАЛАНС И СЕ ОПАСЯВАМ, ЧЕ ИИ ЛЕСНО ЩЕ НИ ЗАВЛАДЕЕ

 ДИМИТРИС КЕРКИНОС 

Роден в Атина, Димитрис Керкинос завършва Кинознание в Университета на Манитоба, Канада, а докторската си дисертация на тема „Общество и кино в Куба през 90^-те години“ защитава в Катедрата по социална антропология на Егейския университет в Гърция. Става част от екипа на Международния филмов фестивал в Солун през 1999 г., където отговаря за ретроспективните и тематичните програми, както и секцията Разширено проучване, включваща филми от Балканите, Близкия Изток и Средиземноморието. Публикувал е есета и научни статии по теми, свързани с киното и антропологията, и е редактирал монографии за документално и игрално кино, посветени на Карол Рийд, Горан Паскалевич, Кристиан Мунджиу, Патрисио Гусман, Питър Уинтоник.

 

С бързото развитие на ИИ се правят много филмови експерименти, затова искам да ви попитам как се справихте с този „океан“ от често естетически проблематично и етически спорно произведения. Какви теми и подходи искахте да представите и отговориха ли съществуващите филми на търсенията ви?

Преди всичко, и именно заради бързото развитие на ИИ, търсех филми, произведени през последните пет години, с цел да покажа най-новите продукции. С изключение на iHuman (2019), който до известна степен поставя в контекст основните теми, свързани с ИИ, теми, които се проследяват и в по-съвременните филми, всички включени заглавия са съвсем нови продукции. Програмата е изградена върху две оси: филми, които разглеждат най-съществените аспекти на ИИ – етични, политически, технологични – и филми, които експериментират с ИИ кинематографично и естетически. По втората ос има три основни аспекта, когато говорим за документални филми и ИИ: аудио филмите, възстановяващи или имитиращи гласове, дийпфейковете – техника за манипулиране на аудио и визуално съдържание с цел симулиране на реални хора и събития, и филмите, които експериментират с ИИ инструменти. Според мен, последната категория е най-интересна и беше представена чрез За един герой и няколко късометражни филма. Включих също и филми, които разглеждат ИИ по косвен начин, като Шестоъгълният кошер и мишка в лабиринт на Бартек Джядош и Тилда Суинтън, който се фокусира основно върху механизмите на човешкото запаметяване, както и късометражната дистопична фантастика Не съм робот, в която ИИ е заместил хората.

Вернер Херцог е дал благословията си за За един герой, защото е бил убеден, че филмът ще се провали поради липсата на „душа на киното“. Но не загубихме ли част от душата на киното още в момента, в който заменихме фотографската му природа с пиксели? И не е ли включването на ИИ в индустрията просто следваща стъпка в този процес на дехуманизация на киното? Как вие лично възприехте финалния резултат в За един герой?

За един герой е адаптация по сценарий, създаден от ИИ, и разказва за това кое в киното е реално и кое – не. В същото време разглежда връзката на човека с технологиите, предизвиквайки екзистенциален размисъл и въпроси за авторството и оригиналността. Включването на ИИ инструменти във филмовата индустрия вече е реалност и макар да не мога да предскажа как ще се развие в бъдеще, не вярвам, че ИИ ще замени авторите, нашите емоции или оригиналността. Филмът ни кара да мислим критично за технологиите и да осъзнаем опасността от дезинформация. Комбинирайки фикционален наратив и документален стил, той подчертава силата на киното като медия.

Докато гледах програмата в Солун, ми се стори, че най-успешната досега употреба на ИИ е в пародийния жанр (Патица, донякъде и За един герой) – като инструмент, той произвежда анекдотичен ефект и все още е трудно да го вземем насериозно. Как виждате бъдещето на ИИ в киното по отношение на естетика и художествени качества?

В Патица сме свидетели на сюрреалистична, непрекъснато променяща се реалност, която деконструира шпионския трилър и намигва към нашата епоха на фалшиви новини и виртуални реалности. Филмът показва както забавните, така и артистичните възможности на ИИ в киното – не само развлекателни, но и вдъхновяващи, което ги прави наистина удоволствие за гледане. В този смисъл, филмът демонстрира, че ИИ може да бъде много креативен – както естетически, така и наративно, но въпросът, както винаги, е как ще бъде използван от индустрията – за печалба или за създаване на артистична визия, която не може да бъде постигната без него?

В търбуха на ИИ е може би най-алармиращият филм в селекцията, защото предоставя доказателства, че за да съществува ИИ, е необходим огромен човешки ресурс за събиране на данни на цената на човешка експлоатация, разбира се. Премиерата му се състоя в Солун – важно събитие. Как открихте филма и какво беше въздействието му след премиерата?

Когато го гледах, бях силно впечатлен от политическото му послание и веднага го поканихме. Освен това засягаше тема, която не е разгледана в другите документални филми за ИИ, попадали в полезрението ми дотогава. Едва по-късно открих късометражния Техните очи (Франция, режисьор Никола Гуро) за разследването около смъртоносен инцидент между самоуправляваща се кола и пешеходец, който анализира ролята на човешкия труд в обучението на автономните превозни средства и как една машина се учи да „чете“ света.

 ТЕХНИТЕ ОЧИ (2025, ФРАНЦИЯ, РЕЖИСЬОР НИКОЛА ГУРО) 

Показан на тазгодишното Берлинале, този филм е също по темата на В търбуха на ИИ, но не е толкова обстоен и не постига тази политическа дълбочина. С оглед на масовото използване на ChatGPT, става много важно да разберем какво точно се крие зад тази употреба. Не става дума само за природни ресурси и екологично въздействие, а най-вече за човешката цена, която технологичните гиганти безсрамно приемат за „съпътстващи щети“. В края на филма зрителят може да разбере причините за желанието на Тръмп да анексира Гренландия, сътрудничеството му с Илон Мъск и т.н. Прожекцията на В търбуха на ИИ беше разпродадена, а разговорът с режисьора Анри Пулен – дълъг и емоционален. Предвид вълнението около филма и интереса от страна на гръцки и чуждестранни журналисти, мисля, че премиерата беше истинско събитие.

Друг много интересен филм е Не съм робот на Виктория Вармердам, който поставя под въпрос човешкия произход на главната героиня – феминистка, която разбира, че е купена от приятеля си. Селектирахте го още преди да получи наградата, въпреки че не е документален. Защо се оказа толкова важен този филм?

Харесва ми да включвам филми, които излизат извън рамките и предлагат различна, неочаквана перспектива. Такъв е случаят с тази екзистенциална късометражна фантастика, „надхитрила“ фактите и създала фикционална реалност, която е следствие и интерпретация на една възможна действителност.

Каква е най-голямата ви лична тревога по отношение на ИИ – в киното и в живота изобщо? И какво би могло да бъде най-голямото му предимство?

Като всяко технологично нововъведение, ИИ може значително да ни помогне в много аспекти и да направи живота ни по-лесен, но, както вече споменах, страхът ми е как ще бъде използван от хората – особено от тези на власт. Не съм оптимистично настроен. Освен това се притеснявам, че ИИ ще направи хората прекалено мързеливи – да разчитат на него вместо да използват мозъка си в ежедневието. Това вече е реалност при новото поколение: осланят се на автокоректори, разчитат на Google Maps, търсят информация в интернет, която не се задържа в съзнанието им и т.н. Тъй като е трудно да се постигне баланс, се опасявам, че ИИ лесно ще ни завладее.

 ЗАКЛЮЧИТЕЛНАТА ВЕЧЕР НА 27-Я СОЛУНСКИ ДОКУМЕНТАЛЕН ФЕСТИВАЛ 

 

Бележка под линия:

^[1] Benjamin, Walter, Das Kunstwerk im Zeitalter seiner technischen Reproduzierbarkeit, 1935, https://archive.org/details/Benjamin-Art/page/n1/mode/2up.