ПЕТЪР КЪРДЖИЛОВ

 

На 4 декември 1947 г. VI ВНС приема Конституцията на Народна република България, известна още като Димитровска.

 

1948

На основание чл. 39 от новата конституция Министерството на информацията и изкуствата е закрито, а Камарата на народната култура при него – присъединена към новосъздадения Комитет за наука, изкуство и култура (КНИК) с председател Вълко Червенков (1900 – 1980). Самият той пояснява защо Камарата е била трансформирана: „Партията и Правителството не можеха да поверят развитието на изобразителните изкуства и на всички изкуства в ръцете на една, която и да било, група от деятели, организирани корпоративно, откъснати фактически от партийното ръководство. И областта на културния фронт трябва да се ръководи от Партията“.^[1]

 СТАВАЙКИ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КНИК, ВЪЛКО ЧЕРВЕНКОВ (КРАЙНИЯТ ВДЯСНО) ОГЛАВЯВА НАУКАТА, ИЗКУСТВОТО И КУЛТУРАТА У НАС. 

КНИК е правителствен орган, чиято задача е да осъществява единното ръководство на научните и културни институти и организации, да планира, съгласува и контролира тяхната научноизследователска и художествено-творческа дейност, да отговаря за подготовката на висши, научни, технически и художествени кадри. Под негова юрисдикция са БАН, научноизследователските институти извън академията, висшите учебни заведения…

Ведно с Камарата е бил закрит и нейният Клуб – наименованието му се споменава само веднъж (навярно по инерция) на 22 януари, когато в. „Изгрев“ известява, че там в същия ден ще се проведе вечер на филмовите дейци, на която ще бъде демонстриран новият френски филм „Кръстопътят на загубените деца“.^[2]

 

ДОМЪТ НА КИНО И ФОТО-КУЛТУРАТА

Но по същото време, средата на януари, в София бива открит Домът на кино и фото-културата. „Преди два месеца“ – уточнява на 15 март сп. „Кино и фото“, допълвайки: „който бързо стана център на оживена културна дейност и място за среща на работниците в киноизкуството и фотоизкуството“. „Всеки петък – продължава изданието – се правят доклади и стават разисквания върху прожектираните български филми, или по общи въпроси на кинематографията. Изнесени са доклади и са станали разисквания върху филмите: „Силата на слабите“, „Бесът“, „Хора всред облаците“, „Сватба на село“, „Един забулен свят“. Изнесени бяха и доклади за звуковото кино, от д-р Ив. Боров^[3], и за тесния филм, от Стоян Христов“.^[4]

Действително там на 16 януари (петък) под председателството на Георги Ст. Георгиев се провежда вечер, „посветена на тесния филм“^[5], а на 23-ти – „вечер на звуковото кино“, чиито „основни въпроси“ са били разяснени от Иван Боров. Прожектиран е филмът „Един забулен свят“ на Захари Жандов^[6]. Темата, която на 13 февруари разглежда Васил Бакърджиев, е „Американският филм, съветските майстори и ние“, а входът – „само с карти“.^[7]

Основният камък на дома на Българското инженерно-архитектурно дружество (БИАД) на ул. „Раковски“ № 108 е положен на 26.IX.1926 г., през 1930 г. сградата бива осветена, през 1946 – 1947 г. сутеренът ѝ приютява Клуба на Камарата на народната култура, на 23 май 1947 г. салонът става държавно кино – „Народен кинотеатър“, от януари до юни 1948 г. там се помещава Домът на кино и фото-културата, а след това Клубът на културните дейци, превърнал се в традиционно място за провеждане на вечерите на филмовите дейци.

На 20 февруари в Дома на кино и фото-културата Фондация „Българско дело“ урежда „тържествено събрание в памет на великия съветски кинотворец Сергей Михайлович Айзенщайн“ – починал на 11 февруари в Москва. Доклад „за творчеството и значението на Айзенщайн в съветската кинематография“ изнася „известния наш филмолог Георги Ст. Георгиев“, член-делегат на Фондацията. След това е „прожектирано монументалното произведение на Айзенщайн „Александър Невски“.^[8]

Дори Студентската секция при Съюза на народната младеж (СНМ) организира (на 26 февруари) „вечер на филмовите дейци“, председателствана от Александър Вазов и включваща доклада „Реакционният кинематограф“ на Пантелей Матеев^[9]. И на 2 април председателят на Контролния съвет на Съюза на филмовите дейци в България изчита доклад, но този път темата е друга – „Киното в борбата между демокрацията и империализма“. Накрая е показан филм.^[10]

„Творческото обсъждане“ на югославския филм „Славица“ събира за пореден път филмовите дейци на 8 април^[11], а на 9 юни приключва председателстваната от Страшимир Рашев, вече главен директор на Държавното предприятие „Българска кинематография“, „дискусия върху филмовия ритъм“, закрита от докладчика Захари Жандов, отговорил „на всички изказали се досега“.^[12]

След тази дата наименованието Дом на кино и фото-културата престава да се споменава в печата.

 

ЗАКОНЪТ ЗА КИНЕМАТОГРАФИЯТА

На 5 април в „Държавен вестник“ (№ 78) бива обнародван Законът за кинематографията – кратък, ясен, императивен, безпрекословен, революционен, комунистически (мнозина историци маркират с него началото на „социалистическото кино“ у нас). С влизането му в сила кинематографичното дело в страната става изцяло монопол на държавата, киноразпространението и филмовото производство биват напълно национализирани. Фондация „Българско дело“ е трансформирана в държавно предприятие при КНИК, наречено „Българска кинематография“, което Страшимир Рашев продължава да ръководи като „главен директор“.

„Непосредствено след национализацията – спомня си Иван Фичев – ръководството на кинематографията привлече съветския драматург Исаев^[13] да проведе семинар и да консултира група писатели“. „Предвид очертаващото се активизиране на филмопроизводството“, Съюзът също се активизира и открива „кратък опреснителен практически курс за операторите“, чиито лектори са Йосип Новак, Васил Холиолчев, Александър Вазов, Васил Бакърджиев и Бончо Карастоянов.^[14]

 

СЪЗДАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН КИНОАРХИВ

Законът за кинематографията и дума не обелва за създаването на киноархив, но пък разпорежда „всички произведени в страната кинокартини“ да се „обявят пред КНИК“ и предадат на държавата „в 15-дневен срок“. Така за кратко време бива натрупан фонд както от национализирани филми, така и от съпътстваща ги документация – процес, очевидно катализиран от влизането в сила на нормативния акт. И до този момент с помощта на Съюза вече са събрани „сведения“ за „заснетите до сега 66 български филми“, чиито „копия или негативи се намират в ръцете на неизвестни притежатели, но за да се добият реални резултати по събирането им, ще трябва да се натовари специален човек с тази задача“ – твърди докладът на Съюза, изпратен през юни 1947 г. до Секция „Филмово дело“ на Камарата, части от който Иван Фичев цитира в „Раждаше се една нова кинематография“. „Камарата на народната култура отпусна исканите средства и със задачата по събирането на старите филми и създаване на киноархив бе натоварен Васил Пошев“ – заключава Фичев^[15].

 ЕКСПОНАТИ ОТ МУЗЕЯ КЪМ ГЛАВНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА ДП „БЪЛГАРСКА КИНЕМАТОГРАФИЯ“, ЧИЙТО ПРЪВ УРЕДНИК (ОТ 1948) Е ВАСИЛ ГЕНДОВ 

„През 1948 г. – свидетелства Васил Гендов – се създаде към Главно управление на кинематографията и музей, който си сложи за задача да издири и установи всички материални следи в развитието на българското филмово изкуство от 1910 година до днес“^[16]. Призван да се справи с предизвикателството е Васил Гендов, който започва да обработва натрупаното богатство, през ръцете му минава цялата информация за него (включително и публикациите в пресата). По този начин той поставя началото на българския национален киноархив. Факт е, че през 1948 г. официалната му длъжност е „уредник на музея и библиотеката при ДП „Българска кинематография“, външни хора го наричат дори „директор на Български музей за кинематография“^[17]. Също така е факт, че през август 1948 г. Васил Гендов започва работа върху ръкописа „Трънливият път на българския филм 1910 – 1940“.

 КОРИЦАТА НА КНИГАТА НА Д-Р ИВАН БОРОВ И ТИТУЛНАТА СТРАНИЦА НА РЪКОПИСА НА ВАСИЛ ГЕНДОВ, ДАТИРАЛ САМОРЪЧНО НАЧАЛОТО НА РАБОТАТА ЗА НЕГОВОТО СЪТВОРЯВАНЕ – „АВГУСТ 1948 г.“ 

На 1 март в. „Народ“ публикува статията „Проблеми на българското кино“, в която Петър Иванов-Бертолд не само споменава съобщението в сп. „Кино и фото“ от 25 октомври 1947 г.^[18], възвестяващо създаването на филмов архив към Съюза на филмовите дейци в България, но и напълно одобрява инициативата, наричайки я „хубава и навременна“, която „се посреща с радост от всеки ценител на българския филм“. По-нататък в обширния си материал авторът хвали „увлекателните лекции“, озаглавени „История на българския филм“ и изнесени от Васил Гендов „пред курса на „Паисий филм“ през 1947 година“, и предлага „да се упълномощят отговорни дейци от Съюза на филмовите дейци да съберат сведения“ от „първите негови пионери – Гендов, Вазов, Пошев, Балкански“, които са „за наше щастие още живи“. Пред Съюза стои и въпросът – продължава с препоръките си Петър Иванов-Бертолд – за учредяването на „един съюз на кинолюбителите в България, който да бъде секция на Съюза на филмовите дейци“.^[19]

 ПРЕПОДАВАТЕЛЯТ ВАСИЛ ГЕНДОВ И КУРСИСТИТЕ ОТ КИНОШКОЛАТА НА „ПАИСИЙ ФИЛМ“ ПРЕЗ 1947 г. 

 

РЕОРГАНИЗАЦИИТЕ И СЪЮЗЪТ

Друга посока, към която „след национализацията Съюзът насочи цялото си внимание – уверява Иван Фичев, – е започналата реорганизация“. Според него не са пренебрегнати и „въпросите по подготовката за производство на държавни игрални филми“, а и този за „изграждането на киноцентъра“^[20]. „В кинематографията продължаваше да се поддържа тезата, че трябва да се чака изграждането на киноцентъра. Съществуваше голям оптимизъм, че той ще стане скоро – продължава разказа си съюзният секретар. – Съюзът бе на противно мнение. Той преценяваше, че строежът на киноцентъра ще се забави и предлагаше да се потърси някакво голямо помещение, тютюнев склад и нещо подобно, и да се превърне в снимачен павилион, за да се задоволят нуждите на първо време“.

 ОПАСЕНИЯТА НА СЪЮЗА, ЧЕ „СТРОЕЖЪТ НА КИНОЦЕНТЪРА ЩЕ СЕ ЗАБАВИ“, СЕ ОКАЗВАТ ОСНОВАТЕЛНИ – СТУДИЯТА Е ОТКРИТА НА 3.IX.1963 г., КАТО ЛЕНТАТА ПРЕРЯЗВА ЧЛЕНЪТ НА ПОЛИТБЮРО И СЕКРЕТАР НА ЦК НА БКП МИТКО ГРИГОРОВ. 

„Съюзното ръководство постави на обсъждане всички тези проблеми и дойде до заключение, че негов дълг е да ги донесе до знание на отговорните инстанции. Възложено ми бе да изработя обстоен доклад, в който да залегнат и конкретните предложения на Съюза. Докладът бе изнесен пред разширена конференция, на която присъствуваха почти всички творчески кадри. Бях упрекнат, че в доклада не са разкритикувани по-остро някои от ръководителите на кинематографията. Докладът беше приет с указание за допълнения“.

„С постановление на Министерския съвет от 1948 година Съюзът е закрит и преобразуван в Дом на киното, а организацията се възстановява едва 6 години по-късно – в 1954 година“ – твърди статията „История на Съюза на българските филмови дейци“^[21], публикувана на 16 февруари 2016 г. в сайта на СБФД. Авторът на текста уверява също така, че за написването му са използвани „проучвания на Петър Кърджилов и на Александър Янакиев, както и свидетелства на Камен Тодоров“. Но нито единият, нито вторият от първите двама посочени не споменава в свои „проучвания“ подобни обстоятелства. Признавам, че не положих достатъчно усилия, за да издиря това „постановление“. Но е факт, че от началото на годината Камарата на народната култура е закрита, както и нейният Клуб. Факт е, че в открития по същото време Дом на кино и фото-културата кинодейците съсредоточават голяма част от своя обществен живот, но съществуването на Дома се оказва твърде кратко – около половин година.

През 1948 г. Съюзът на филмовите дейци не е „закрит“ с „постановление на Министерския съвет“, наименованието му продължава (макар и рядко) да се споменава в пресата (в това предстои да се убедим), но вече е подценяван, неглижиран, ролята му в кинообщността очевидно намалява, инициативите му не биват посрещани с ентусиазъм, организацията остава на втори план, особено след като „акциите“ на Фондация „Българско дело“ скачат главоломно, след реорганизирането ѝ в ДП „Българска кинематография“. Всъщност, дейността на Съюза не затихва, тя просто бива иззета от новосъздадения Клуб на културните дейци.

Че това е било така потвърждава Иван Фичев. Припомняйки миналата дейност на Съюза, той твърди, че тогава (1948) „в обсега на вниманието“ на организацията е било „цялото общо дело на кинематографията, включително широка обществена и културна дейност. В залата на клуба на културните дейци бяха изнесени десетки доклади. Ето някои от тях: „Съветското киноизкуство“ – Орлин Василев; „Реакционна кинематография“ – Панталей Матеев; „Дейността на българската кинематография“ – Страшимир Рашев; „Реализмът в киното“ – Иван Фичев; „Новото италианско филмово изкуство“ – П. Здравелин; „Впечатления от полското кинопроизводство“ – Ангел Ангелов; „Техника на литературния сценарий“ – Ст. Станчев; „Проблеми на звукозаписването“ – инж. Кулев и мн. др.“.^[22]

Думите на Иван Фичев биват нееднократно потвърдени от съобщенията в тогавашния периодичен печат, които се отнасят за събирания, наричани най-често „вечер на филмовите дейци“, осъществявани най-често в петъците от 20:00 ч.

 

КЛУБЪТ НА КУЛТУРНИТЕ ДЕЙЦИ

Мястото, на което стават споменатите „събирания“, е бившият „Народен кинотеатър“ на ул. „Раковски“ № 108 – добрият стар салон на БИАД. Тъкмо там на 19 февруари „под председателството“ на писателя Петко Здравелин^[23] се провежда поредната „вечер на филмовите дейци“, по време на която Александър Вазов изнася доклад на тема „Какво се изисква от едно филмово сценарио?“^[24]. На 18 март председателстващият е Борис Грежов, докладчикът – Любен Божинов^[25], а темата – „Развитие на филмовото изкуство в Югославия“. Вечерта завършва с показа на „нов югославски филм“.^[26]

На 28 март (неделя) бива устроен „голям благотворителен бал на филмовите дейци“, в който участие вземат „голям брой видни наши артисти“, джазовият оркестър на Александър Николов (Сашо Сладура), чиято солистка по това време е Леа Иванова.^[27]

Подпредседателят на Съюза Александър Вазов председателства вечерта на 12 май, на която писателят Петко Здравелин изнася доклада „Новото италианско филмово изкуство след войната“, илюстриран с новия италиански филм „Слънце мое“.^[28]

В Клуба на културните дейци на 5 юли (понеделник) се срещат писатели и филмови дейци, които под надзора на Слав Славов, един от директорите на „Българска кинематография“, разискват темата „Сценарийните проблеми и сътрудничеството на писателите“.^[29]

 ДЖАЗОВИЯТ ОРКЕСТЪР НА АЛЕКСАНДЪР НИКОЛОВ – СЛАДУРА (НАЙ-ВДЯСНО), ГРИЖИЛ СЕ ЗА ДОБРОТО НАСТРОЕНИЕ НА УЧАСТНИЦИТЕ В ГОЛЕМИЯ БЛАГОТВОРИТЕЛЕН БАЛ НА ФИЛМОВИТЕ ДЕЙЦИ, СЪСТОЯЛ СЕ НА 28 МАРТ 1948 г. 

На 6 август по случай юбилейния брой 200 на кинопрегледа там се провежда „публично обсъждане на българската кинохроника“, „редакторът на кинопрегледа Юрий Арнаудов“ изнася кратък доклад, след който са прожектирани кинопрегледите № 1, № 100 и № 200.^[30]

На 22 октомври Кирил Луканов, подпредседателят на КНИК, ръководи представянето на доклада „Предстоящи задачи на „Българска кинематография“, който Страшимир Рашев изчита от трибуната на „бившия Народен кинотеатър, ул. Раковски 108“ – акт, последван от „прожекция на документални филми“.^[31]

Отново „под председателството“ на Слав Славов, бъдещия художествен ръководител на Студията за игрални филми „София“ (така през 1950^те се нарича Студия „Бояна“), се чества годишнината на Октомврийската революция, отбелязана на 7 ноември (неделя) с представяне на „новите съветски филми“ – „Изкуството на актьора“ и „Белински“.^[32]

На 15 ноември вечерта на филмовите дейци е посветена на „100-годишнината на унгарската революция“ и поради това бива поверена в ръцете на Емануел Шафранко, пълномощния министър на Унгария в България. Слово по повода дръпва главният секретар на Българо-унгарското дружество Петър Славински, а Румен Герчев го допълва с доклада си „Унгарската кинематография“. Празникът завършва с показа на нов унгарски документален филм.^[33]

Полският посланик в България Александър Бархач пък е председателят на вечерта на 21 ноември (неделя), когато Ангел Ангелов, директорът на „Българска кинематография“, споделя „Впечатления от полското кинопроизводство“, онагледено с филма „Освиенцим“.^[34]

Годината приключва на 29 декември, когато вечерта на филмовите дейци, преминала под председателството на Христо Мазаджиев, директор на „Българска кинематография“^[35], предлага на аудиторията както доклада „Млада гвардия“ на Атанас Стойков, завеждащ културно-просветния отдел при ЦК на СНМ, така и „първата част на филма „Млада гвардия“.^[36]

Между 18 и 25 декември в залата на Народния театър се провежда V конгрес на БРП (к.), на който тя се преименува в Българска комунистическа партия (БКП). Избран е нов Централен комитет (ЦК), ръководен от „генерален секретар“ – Георги Димитров. България неотклонно тръгва по пътя на социализма – несъгласните с това неблагонадеждни индивиди биват изпратени да се „излежават“ на топло върху наровете на затворите и Трудово-възпитателните общежития – концлагери за политически затворници, създадени по съветски образец и според указанията на „вожда“ Димитров, известни още като „лагерите на смъртта“.

 ПРЕЗ ДЕКЕМВРИ 1948 г. В НАРОДНИЯ ТЕАТЪР СЕ ПРОВЕЖДА V КОНГРЕС НА БКП, ГЕОРГИ ДИМИТРОВ Е ИЗБРАН ЗА ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР, А БЪЛГАРИЯ ТРЪГВА УСТРЕМНО ПО ПЪТЯ НА СОЦИАЛИЗМА. 

 

1949

На 13 януари Васил Гендов завършва първата част на ръкописа „Трънливият път на българския филм 1910 – 1940“, отбелязвайки датата на с. 264, придружена от изречението „Край на Івия етап“ и саморъчен подпис. „Вторият етап“ е подхванат още на другия ден – Василовден (имения ден на мемоариста).

През годината обществената дейност в Клуба на културните дейци продължава с пълна сила. На 17 февруари в салона му филмовите дейци се събират на вечер, председателствана от Слав Славов. Пред множеството писателят Стефан Станчев изнася доклада „Техника на литературния сценарий“^[37]. На същата тема той говори и на 27 февруари (неделя).^[38]

 

СЕКЦИЯ „КИНОДРАМАТУРГИЯ“ КЪМ СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ

Само след няколко дни към Съюза на българските писатели (СБП) се открива Секция „Кинодраматургия“ – едва ли случайно, а по-скоро като последица от споменатата среща между писатели и филмови дейци, свикана на 5 юли 1948 г. от „Българска кинематография“, решила да „потърси съдействието“ на българските писатели за написването на литературни сценарии. В. „Изгрев“ споменава и имената на някои от тях: Орлин Василев, току-що адаптирал за екрана драмата си „Тревога“ (1948), а и подготвящ „окончателния вариант“ на сценария за „Калин Орелът“; Георги Караславов, работещ върху темата „Провеждане на социализма в българското село“, но опрял в крайна сметка до романа си „Снаха“ (1942)^[39]; Камен Калчев, отдал се на „младежкото бригадирско движение“ и сътворил литературната основа за „Утро над Родината“ (1951); Кръстю Белев, пресъздаващ художествено „живота на индустриалното работничество през време на фашизма“, „пренесен“ върху екрана с помощта на Иван Фичев и режисирания от него филм „Данка“ (1952); Богомил Райнов, Иван Мартинов, Светослав Минков и Людмил Стоянов^[40]. На 5 юли от 17.00 ч. секцията свиква членовете си на събрание в „съюзния дом на площад „Славейков“, където Веселин Андреев изнася доклада си „Съветският сценарий“.^[41]

Писателят Орлин Василев, специално упоменат като „председател на Съюза на филмовите дейци“, свиква на 3 април кинематографическото войнство в Клуба на културните дейци, където Слав Славов говори за „Киното в служба на защита на мира“. Вечерта приключва с прожекцията на новия съветски филма „Среща на Елба“.^[42]

 РЕШЕНИЕТО НА KHИK ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА „БЪЛГАРСКАТА КИНЕМАТОГРАФИЯ“ 

На 25 април излиза брой 6 на сп. „Кино и фото“, в който е публикувано решението на KHИK, озаглавено „Състоянието и работата на „Българска кинематография“. В началото на текста се признава, че след Девети септември 1944 г. и особено след приемането на Закона за кинематографията от 5 април 1948 г. в тази област са „постигнати известни успехи“: „развитието на седмичните кинопрегледи и късометражни филми“, документирането на „важни политически, стопански и културни събития“, „кинефикацията на страната“…

„Въпреки тия достижения – строго, но справедливо отбелязва др. Вълко Червенков, – нашето филмово дело решително изостава“. И председателят на KHИK изброява конкретно „редица много съществени слабости“, допуснати от ръководството на предприятието: „не е създаден и досега български национален игрален филм“, не са взети „сериозни мерки за своевременно осигуряване на филмови сценарии“, „голяма част от хроникалните и късометражни филми в идейно-политическо и художествено отношение все още не са на нужната висота“, „а някои са създадени безотговорно („Един забулен свят“), „лошо е организирана рекламната и пропагандна работа във връзка с прожектиране на съветските филми“, „липса на колективен метод на работа“, поради което „секторите са се изолирали един от друг“… Ръководството на „Българска кинематография“ не е обръщало достатъчно внимание на „политическата преданост“ на кадрите, „не е проявило необходимата бдителност“ и дори си е позволило „недопустимо безгрижие“, „въпреки наличието на сигнализиращи вражески прояви (изчезването на важни материали, издигане на антиотечественофронтовски лозунги и др.)“.

Списвано „съвсем безпринципно и безконтролно“, сп. „Кино и фото“, чийто редактор е Асен Бояджиев, „не е изпълнило своето предназначение“, то е останало „чуждо на проблемите на нашето киноизкуство“, допуснало е поместването на „разлагащи писания, задоволяващи ограничената и отровена от влиянието на западния филм публика“…

 

РЕШЕНИЕТО НА KHИK В СП. „КИНО И ФОТО“

В заключение KHИK решава дотогавашният главен директор Страшимир Рашев да се преназначи за „директор на производството и заместник на главния директор на „Българска кинематография“, за какъвто бива издигнат Енчо Стайков^[43], предложен едновременно и за подпредседател на KHИK. Направени са и други промени в управата: Слав Славов става „председател на сценарната комисия“^[44], Стефан Богданов е назначен за „директор на строителството и заместник на главния директор“, Ангел Ангелов и Христо Мазаджиев запазват местата си в „общото ръководство на предприятието“, което бива задължено „да сплоти около себе си всички кадри“, „да мобилизира целия колектив“, „незабавно да отстрани промъкналите се гнили, кариеристични и вражи елементи“…

Уволнени (също „незабавно“) са: Вяра Шейгунова, обвинена в „грубо нарушение на единоначалието“ и „разложителна дейност“ (по днешному – разврат), Асен Бояджиев („за несправяне с работата си“) и Петко Здравков (Петко Здравелин) – „за грубо проявен кариеризъм и участие в груповщина“!^[45]

 ПИСАТЕЛЯТ И ДРАМАТУРГЪТ ПЕТКО ЗДРАВКОВ (ПЕТКО ЗДРАВЕЛИН), ЕДИН ОТ РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА ДП „БЪЛГАРСКА КИНЕМАТОГРАФИЯ“, Е СВАЛЕН ОТ ПОСТА СИ ПРЕЗ 1949 г., НО ПАРТИЯТА НЕ ИЗОСТАВЯ СВОЯ ВЕРЕН СИН И ГО ИЗПРАЩА НА „ОТГОВОРНА РАБОТА“ В ГЛАВНА ПРОКУРАТУРА. ВЪЗ ОСНОВАТА НА КНИГАТА МУ „ЕДИН ПРОКУРОР РАЗКАЗВА“ (1969) РУСИ ЧАНЕВ И ГЕОРГИ ДЮЛГЕРОВ НАПИСВАТ СЦЕНАРИЯ ЗА ФИЛМА „АВАНТАЖ“ (1977). 

 

СМЪРТТА НА ГЕОРГИ ДИМИТРОВ

На 2 юли в санаториума край селището Барвиха (Московска област) издъхва Георги Димитров (1882 – 1949) – тялото му бива балсамирано в Москва и пренесено с влак до София. Кинокамерите на „Българска кинематография“ проследяват изпровождането на тленните останки на министър-председателя, посрещането им в България и поклонението пред тях, улавят всеки по-важен момент от величествената траурна церемония и полагането на „мумията“ на 10 юли в съградения скоростно за шест денонощия мавзолей. Заснетият материал бива използван за направата на „Той не умира“ (1949) – пълнометражен (83 мин.) документален филм, завършен за 18 дни. Покрай сбогуването с „вожда и учителя на българския народ“ стотици неудобни за комунистическия режим лица биват въдворени в „трудово-възпитателни“ лагери – попълнение, останало в историята като „Димитровско“.

 ПОСРЕЩАНЕТО НА ТЛЕННИТЕ ОСТАНКИ НА ГЕОРГИ ДИМИТРОВ, ПРЕКЛОНЕНИЕТО ПРЕД ТЯХ И ПОЛАГАНЕТО ИМ В МАВЗОЛЕЯ СА ПРОСЛЕДЕНИ В ПЪЛНОМЕТРАЖНИЯ ДОКУМЕНТАЛЕН ФИЛМ „ТОЙ НЕ УМИРА“ (1949). 

 

КЛУБЪТ НА КУЛТУРНИТЕ ДЕЙЦИ

В края на лятото Клубът на културните дейци подновява дейността си. На 24 август (сряда) са показани филмите „Пратеници на мира“ и „Празник на литовската песен“^[46], а на 17 септември „почетният председател на Съюза на филмовите дейци в България“ Васил Гендов (пловдивският в. „Отечествен глас“ подчертава статута на ветерана) изнася беседата „Българският филм до 9 септември и развитието му след тази дата“. След това са прожектирани „части от първите български филми“ – „Бай Ганьо“ и „Грамада“, „които са запазени в музея при „Българска кинематография“, както и най-новият български филм „Дългият път на цигарата“.^[47]

На 23 септември вечерта е и на артистите, и на филмовите дейци. Ето защо з. а. Боян Дановски, главен режисьор на Народния театър, говори за „Творчеството на Шекспир“, театралният критик Гочо Гочев за „Хамлет от филма „Хамлет“, а накрая всички заедно обсъждат британския филм „Хамлет“ (1948) със сър Лорънс Оливие в главната роля.^[48]

Михаил Танев, главен секретар на Съюза на българо-съветските дружества, връща нещата по местата им на 27 ноември с доклада си „Съветските републики“, прожектирани биват и филми за някои от тях.^[49]

По случай 30-годишнината на съветската кинематография в първите дни на декември Слав Славов – представен като „председател на сценарната комисия“ при „Българска кинематография“, ръководи вечерта, в която писателят Стефан Станчев, новият главен редактор на сп. „Кино и фото“, изнася доклад на тема „30 години съветска кинематография“, последван от показа на новия съветски филм „Константин Заслонов“.^[50]

Оказва се, че и архитектите уреждат свои вечери в Клуба на културните дейци, чийто салон, между другото, си е техен – на БИАД, но тази, състояла се в края на годината, може да се нарече и кинаджийска, защото докладчикът арх. Пантелей Греков засяга тяхна „болна тема“ – „Българският национален киноцентър“.^[51]

 ПРЕД ТЛЕННИТЕ ОСТАНКИ НА ГЕОРГИ ДИМИТРОВ – ТОДОР ЖИВКОВ (В СРЕДАТА) И ТРАЙЧО ДОБРОСЛАВСКИ (ВДЯСНО), БЪДЕЩИЯТ (ОТ 1950) ГЛАВЕН ДИРЕКТОР НА „БЪЛГАРСКА КИНЕМАТОГРАФИЯ“ 

 

1950

През януари Васил Гендов приключва работата си върху ръкописа „Трънливият път на българския филм 1910 – 1940“.

И през последната за десетилетието година вечерите на филмовите дейци продължават на вече станалото традиционно място – Клуба на културните дейци. На 15 януари М. Йонов, референт при МНП, изнася доклада „Възпитателното значение на съветския филм за деца и юноши“, илюстриран от новия съветски художествен филм „Щастливо плаване“^[52].

На 19 март е показан новият български музикален филм „Иван Сусанин“^[53] – екранизация на едноименния спектакъл на Народната опера. След това започва обсъждането му – режисьорът Антон Маринович говори на тема „Работата ми върху изготвянето на филма „Иван Сусанин“, а операторът Бончо Карастоянов припомня някои „Снимачни проблеми при филма „Иван Сусанин“^[54].

 ПЛАКАТЪТ ЗА ФИЛМА „ИВАН СУСАНИН“ (1950) – ЕКРАНИЗАЦИЯ НА ЕДНОИМЕННИЯ СПЕКТАКЪЛ НА НАРОДНАТА ОПЕРА 

 

ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ РЕШЕНИЕТО НА KHИK 1949 г.

На 20 март се сбъдва голямата мечта на др. Вълко Червенков, бива изпълнена първата, основната задача, която той поставя пред кинематографията с решението на KHИK от април 1949 г. – „да се създадат до 1 април 1950 год. три български игрални реалистични филми“! На 20 март, десет дни преди оказания срок, в кинотеатър „Република“ се състои тържествената премиера на новия български игрален филм „Калин Орелът“. И той е точно толкова нов, колкото кинотеатър „Република“ – сценарият му бива одобрен от Министерството на информацията и изкуствата, съществувало от 11 септември 1945 до 1 януари 1948 г.^[55] (далече преди национализацията), снимките за „първия социалистически игрален филм“ започва капиталистическата фирма „България филм“, която вече „го привършва“^[56], когато  настъпва одържавяването!

 ПЛАКАТЪТ НА „КАЛИН ОРЕЛЪТ“ – ПЪРВИЯ ИГРАЛЕН ФИЛМ НА ОДЪРЖАВЕНАТА БЪЛГАРСКА КИНЕМАТОГРАФИЯ 

На 26 март в Клуба на културните дейци се провеждат прожекция и обсъждане на „Калин Орелът“, режисьорът на филма Борис Борозанов изнася доклада „Художествено и техническо осъществяване на „Калин Орелът“, операторът Васил Холиолчев говори на същата тема, а артистите Петрана Ламбринова, Иван Димов и Стефан Савов разказват за работата си „върху създаването на образите“^[57]. На 30 март „под председателството на Трайчо Доброславски^[58], главен директор на „Българска кинематография“, заменил междувременно Енчо Стайков, пък бива обсъдено музикалното оформление на „Калин Орелът“ – в присъствието на композиторите Панчо Владигеров, Парашкев Хаджиев, Любомир Пипков, Филип Кутев, Александър Райчев, Димитър Сагаев и др.^[59]

Скоро бива изпълнена и друга главна заръка на др. Червенков – „да се открие в най-скоро време школа за създаване на млади кадри“. На 31 май, преди обяд, в Клуба на културните дейци става „тържественото откриване на Държавното полувисше училище за кинематография и фототехника“. Присъстват проф. Жак Натан – подпредседателят на КНИК, Трайчо Доброславски – главният директор на „Българска кинематография“, директорът на новата школа Георги Ст. Георгиев (1881–1956), който произнася реч. Всред публиката са онези 80 младежи, призвани за 2 години и половина да преминат успешно курса на обучение – уверява в. „Труд“ (орган на Централния съвет на Общия работнически професионален съюз – ОРПС).^[60]

Междувременно са обявени имената на кинодейците, удостоени с Димитровска награда. Затова и вечерта на 5 юни е тяхна – на лауреатите, които биват представени от Стефан Станчев, похвалното слово държи Страшимир Рашев, накрая са прожектирани сцени от документалния филм „Той не умира“ и игралния „Калин Орелът“.^[61]

На 23 януари в отвъдното преминава и Васил Коларов (1877 – 1950), оглавявал дотогава българското правителство, чието ръководство поема Вълко Червенков – на 3 февруари той става министър-председател, а на 8 ноември заема и възстановения пост на генерален секретар на ЦК на БКП. Започва „култът към личността“ – термин, въведен от Никита Хрушчов (1894 – 1971) – избран за първи секретар на КПСС след смъртта на Сталин през 1953 г., описвайки три години по-късно диктаторското управление на своя предшественик.

 ПОКЛОНЕНИЕТО ПРЕД ТЛЕННИТЕ ОСТАНКИ НА ВАСИЛ КОЛАРОВ, СЛЕД КОНЧИНАТА НА КОГОТО (23.I.1950) МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРИЯ СТАВА (НА 3.II.1950) ВЪЛКО ЧЕРВЕНКОВ. 

Ето защо не е изненада, че на 5 септември вечерта на художниците и филмовите дейци преминава под знака на Червенковата личност – ректорът на Художествената академия, писателят Крум Кюлявков, изнася доклада „Вълко Червенков и изобразителното изкуство“, а аудиторията гледа документалния филм за държавно-партийния вожд, озаглавен „Пет години народна власт“.^[62]

На 17 септември (неделя) вечерта на филмовите дейци бива посветена на мира – Трайчо Доброславски изчита доклада „Филмовите дейци в борбата за защита на мира“, последван от прожекцията на съветския художествен филм „Заговорът на обречените“.^[63]

На 21 септември, следобед, се провежда среща на български филмови и културни дейци със съветския композитор Николай Крюков, който говорейки на тема „Музиката във филма“, скромно дава за пример „своята музика“ във филма „Сказание за Сибирската земя“. Освен това гостът припомня, че наскоро Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) с постановление е разкритикувала „формалистичните уклони в творчеството на видния съветски композитор Дмитрий Шостакович“, който „непосредствено след това“ е седнал и написал „прекрасната музика към филма „Млада гвардия“.^[64]

На 10 ноември от 19:00 часа в Клуба е изнесен докладът „Театър и филм“, онагледен със „съветския художествен филм „Маскарад“.^[65]

 ТРАЙЧО ДОБРОСЛАВСКИ (1903 – 1964) 

 

„ЗА ТЪЙ НАРЕЧЕНИЯ „СЪЮЗ НА ФИЛМОВИТЕ ДЕЙЦИ“

В края на годината (най-вероятно) е написана (или поне започната) статията „За тъй наречения „Съюз на филмовите дейци“, публикувана в сп. „Кино“, наследило бившето вече сп. „Кино и фото“. Макар и излязла на 30.III.1951, авторът ѝ Георги Стоянов – Бигор (1924 – 2014), първият директор на БНФ, разглежда дейността на Съюза през 1950^те години – с критично око и в характерния за времето си стил. Въпреки своите „особености“ статията е най-обилният информационен източник относно активността на организацията, очертава релефно картината на малко позната страна от кинематографичния живот у нас, дава подробна представа за атмосферата, царяла сред елита на филмовите дейци в онзи настина „преходен период“…

„Много отдавна е трябвало да се даде публичност на този въпрос – започва Бигор, – за да види нашата общественост отекчителния бюрократизъм на някои отговорни институти, за които изглежда не съществува Януарски и Октомврийски пленум на Партията и които не са си взели поука от досегашните болшевишки постановления на ЦК на БКП и Министерския съвет. Изглежда, че има отговорни ръководители, които блаженствуват в еснафско самодоволство, без да ги интересува, че „простосмъртните“ ще настояват някога да се потърси сметка за техните дела. Става дума за така наречения „управителен съвет“ на Съюза на филмовите дейци, чието отчетно събрание се протака повече от три години. Става дума и за ръководството на Комитета за наука, изкуство и култура^[66], което вместо да съдействува, е пречило за свикването на отчетното събрание“.

Авторът продължава в същия полемичен дух, задавайки поредица от „реторични въпроси“, чиято цел е не толкова да получат отговор, колкото да привлекат вниманието на читателя и го наведат към размисъл. „Дали Комитетът за наука, изкуство и култура е запознат със състоянието и делата на въпросния „филмов съюз“? „Дали другарите от КНИК биха могли да отговорят в какво се е изразила ръководната им дейност по отношение „Съюза на филмовите дейци“? Колко пъти е проконтролирван управителният съвет на ,,Съюза“? „Искано ли е поне веднаж отчет“? „Дали ръководството на КНИК си е задавало въпроса, кой следва да носи отговорност, че толкова време „Съюзът на филмовите дейци“ бездействува“? „Докато другите творчески съюзи – минава в настъпление авторът – имат планове, водят организиран живот, правят дискусии, изнасят лекции, усвояват съветския опит, уреждат курсове за квалификация и пр.“

Въпросите продължават да се сипят: „Нима не е срамно дейността на филмовия съюз да се изчерпва с поддържането на една кръчма, когато стоят такива важни задачи пред младото българско киноизкуство?“. „За какъв съюз на филмовите дейци може да се говори, когато управителният му съвет не се е събирал от една година насам на заседание?“. „Какъв е този „управителен съвет“, който вече три години не е направил нищо, за да се отчете пред своите членове?“.

От по нататъшните гневни и изобличителни слова се разбира, че „ръководството е забравило отдавна устава на Съюза, в който са изброени към двадесет „цели“ и по всяка вероятност няма намерение да изпълни поне една от набелязаните задачи“; че „неговият „председател“ Ал. Вазов [по това време такъв е Орлин Василев] не си е помръднал пръста, за да осигури поне три-четири реда в бъдещия си отчет за ...„извършена дейност“; че „ръководството не се е „сетило“ да поднесе от името на Съюза дори венец по случай смъртта на др. Васил Коларов“; че „всенародни кампании и акции, които вълнуват цялата страна“ като „движение за мир, подпомагане на борещия се корейски народ, социалистическо съревнование, народен заем“, „не са възбудили никакво чувство на патриотична съвест в членовете на управата“; че „председателят Ал. Вазов и секретарят Ив. Фичев са предоставили цялата текуща „работа“ на техническия „секретар“ Люба Петрова, а касиерът В. Холиолчев е поверил своята финансово-счетоводна отговорност на касиера на „клуба“ Стефан Петров“.

 СТАТИЯТА НА ГЕОРГИ СТОЯНОВ – БИГОР В СП. „КИНО“ (№ 3, 30.III.1951) РАЗГЛЕЖДА ДЕЙНОСТТА НА СЪЮЗА ПРЕЗ 1950^ТЕ 

„На членовете не е известно от къде и с чие разрешение Иван Фичев е взел пари и за чия сметка са закупените кожухчета на продукцията „Сините робини“ – не спира атаката към секретаря. – Никой не знае какво става със съюзните пари, в чии ръце отиват постъпленията и кой проконтролирва тяхното „съхранение“ и кой ще връща отпуснатите „кредити“ на Съюза. По всичко личи, че само Комисията за държавен контрол би могла да даде по-точна информация за финансовите „дела“ на Съюза“.

„Каква работа вършат останалите членове на „управителния съвет“ Борис Михайлов или Пеню Христов, е трудно да се отговори – уверява Бигор. – Неизвестна е също и дейността на „художествено-техническата“, „научно-културната“ и „артистична“ секции и особено на „контролната“ комисия, която претендира и за заседателни, възлизащи към 70,000 лева“. Авторът припомня също така, че „бившият управител на „клуба“ Начо Евстатиев е изпратен в затвора за черноборсаджийство и злоупотребени средства, а бившият „касиер“ Любомир Мишайков доскоро беше интерниран“.

В средата на статията Георги Стоянов – Бигор все пак се сеща, че от 21.IV.1947 г. Съюзът има нов УС с председател Орлин Василев (когото очевидно не смее да нападне) и припомня този факт: „Годишното събрание е избрало още през 1947 г. за председател на Съюза Орлин Василев, за подпредседател – Ал. Вазов и за секретар – Ив. Фичев. Как обаче се е получило, че за сега с „въпросите“ на Съюза се занимават само двама велможи: Ал. Вазов и Ив. Фичев, това никому не е известно. Как и по какви причини е отпаднал Орлин Василев и кой е избрал Ал. Вазов за председател на „управителния съвет“ остава гатанка за членовете на несъществуващия филмов съюз. Защо Орлин Василев е направил „инцидент“ и защо не е разобличен публично, носи отговорност „управителният съвет“.

 ОПЕРАТОРЪТ ВАСИЛ ХОЛИОЛЧЕВ – „КАСИЕРЪТ“ (В КРАЯ НА 1950^ТЕ) НА „ТЪЙ НАРЕЧЕНИЯ“ СЪЮЗ НА ФИЛМОВИТЕ ДЕЙЦИ 

Става ясно също, че ръководството на Съюза нехае и по отношение на „кадровата политика“. „Нито „новият председател“ – Ал. Вазов, нито Ив. Фичев, нито В. Холиолчев, или който и да е член на „управителния съвет“ не може да каже имат ли точен списък на членовете и правена ли е чистка на случайните и неблагонадеждните елементи. При техническия „секретар“ Люба Петрова се съхраняват няколко списъка на членовете и самата тя не знае кои от тях са действителни и кои спомагателни членове, кои от тях са прочистени „окончателно“ или „полуокончателно“, кои от тях имат право на купони …II категория, и изобщо не се знае с какво се занимава техническият „секретар“. В списъците се мъдрят имена на дейци, които никога не са се занимавали с творческа филмова дейност, а също така и имената на „филмови работници“ като Румен Герчев, Константин Костов и др. отдавна изхвърлени като врагове от Главната дирекция на кинематографията“.

Филипиката завършва с често ползван в онези времена прийом – да се говори от името на „масите“. „Филмовите работници считат – вживява се Бигор в ролята на „народен трибун“ – за „незаконно и противоуставно“ задържането на новогодишното отчетно събрание на Съюза, но ние считаме, че такова задържане е в разрез с демократичните свободи, които дава Димитровската конституция за организирането на трудещите се в свои съюзи и клубове, че това е в разрез с държавната и партийна политика в момента и че никой не е дал такива неограничени пълномощия на КНИК да умува няколко години, трябва или не трябва да има филмов съюз. По този въпрос не бива да забравяме смисъла на пожеланията на другаря Георги Димитров към филмовия съюз по случай новата 1945 година!“.

Владее ги тия „хватки“ Бигор, майстор им е, а и знае кога да изстреля финалните залпове, накъде да ги насочи. Затова и тъкмо на финала си идва на думата: „Не бива да се позволява съществуването на „управителен съвет“, който още не е взел отношение към движението за мир и който не се е занимал с нито един проблем на българското социалистическо киноизкуство. Не бива да се търпи бездействието на „управителния съвет“ и да се позволява безконечното дискредитиране на организацията на нашите филмови работници. Киноработниците при Главната дирекция на кинематографията искат от отговорните фактори да се сложи край на досегашното бездействие на „управителния съвет“, да се разформирова „Съюзът на филмовите дейци“ и той да се преустрои по примера на съветския „Дом кино“. Ние искаме да работим така, както работят съветските киноработници, да усвояваме техния опит, да повишаваме своята квалификация и да овладяваме основите на марксизма-ленинизма, да обсъждаме проблемите на българското филмово изкуство и да внедряваме в своята работа метода на социалистическия реализъм. Искаме истински Съюз на българските киноработници!“.^[67]

Бих нарекъл Бигоровите слова „пророчески“, защото само след година Съюзът бива и разформирован, и преустроен, и трансформиран в някакво подобие на „съветския „Дом кино“. Но в думите му няма нищо пророческо – авторът на статията „За тъй наречения „Съюз на филмовите дейци“ просто е добре информиран за това, какво вече са решили „горе“, каква нерада съдба „отговорните фактори“ са подготвили за „безотговорните кинодейци“… Но за това ще стане реч в следващия брой…

 

Забележка: Цитатите от информационните източници, отбелязани в библиографията със звездичка (*), са според „Летопис за дейността на Съюза на българските филмови дейци, отразена в българския периодичен печат за периода от 1944 – до 1960 година“, изготвен от Костадин Костов в периода април 1985 – май 1987 в Пловдив и дарен лично от него на СБФД, където този еднотомен труд грижливо се съхранява.

 

Бележки под линия:

^[1] Теодосиев, Р. Културна политика, 14.IV.2010 – https://www.forumnauka.bg/topic/8910-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/.

^[2] Вечер на филмовите дейци. – Изгрев, г. V, № 1010, 22.І.1948, с. 4*.

^[3] Д-р Иван Боров е автор на книгата „Тайната на звуковото кино“, издадена през 1947 в София от Фондация „Българско дело“.

^[4] Международен преглед. България. Дом на кино и фото-културата. – Кино и фото, г. III, № 2, 15.III.1948, с. 7.

^[5] Вечер на тесния филм. – Народ, г. XXVIII, № 997, 15.І.1948, с. 4*.

^[6] Вечер на звуковото кино. – Народ, г. XXVIII, № 998, 16.І.1948, с. 4*.

^[7] Американският филм, съветските майстори и ние. – Изгрев, г. V, № 1029, 13.ІI.1948, с. 4*.

^[8] Вечер на режисьора Айзенщайн. – Изгрев, г. V, № 1035, 20.ІI.1948, с. 4*; Вечер, посветена на Айзенщайн. – Народ, г. XXVIII, № 1028, 20.ІI.1948, с. 4*; Международен преглед. България. Тържествено събрание в памет на Айзенщайн. – Кино и фото, г. III, № 3, 1.IV.1948, с. 7.

^[9] Вечер на филмовите дейци. – Изгрев, г. V, № 1040, 26.ІI.1948, с. 4*.

^[10] Киното в борбата между демокрацията и империализма. – Отечествен фронт, г. V, № 1100, 2.IV.1948, с. 4*; Международен преглед. България. – Кино и фото, г. III, № 4, 15.IV.1948, с. 7.

^[11] Вечер на филмовите дейци. – Отечествен фронт, г. V, № 1106, 8.IV.1948, с. 6*.

^[12] Дискусия върху филмовия ритъм. – Изгрев, г. V, № 1128, 9.VI.1948, с. 4*.

^[13] Константин Фьодорович Исаев (1907 – 1977) е съветски сценарист и драматург. Двукратен лауреат на Сталинската премия (1948, 1951). Един от тримата сценаристи на филма „Подвигът на разузнавача“ (1947). Негова е и литературната основа за българо-съветския „Първият куриер“ (1968) на Владимир Янчев, с който изгрява звездата на актьора Стефан Данаилов.

^[14] Фичев, Иван. Раждаше се една нова кинематография. – Кино и време, № 5, 1973, с. 39.

^[15] Пак там.

^[16] Гендов, Васил. Трънливият път на българския филм 1910 – 1940. Мемоари. София, Българска национална филмотека, Фабер, 2016, с. 88.

^[17] Един от документите, обработен от Васил Гендов в този период и оцелял до наши дни, е писмо на Добрин Василев (1893 – 1957), „библиотекар при народната библиотека – Варна“. Написано на „28 ноември 1948“ и изпратено на „29.ХІ.48“ (според пощенското клеймо върху плика, който също е съхранен), то е адресирано до „др. Васил Гендов, директор на Български музей за кинематография, София, ул. Раковски 135“.

^[18] Международен преглед. България. Създаване на филмов архив. – Кино и фото, г. II, № 14, 25.X.1947, с. 7.

^[19] Иванов-Бертолд, Петър. Проблеми на българското кино. – Народ, г. XXVIII, № 1036, 1.ІII.1948, с. 4*.

^[20] Фичев, Иван. Раждаше се една нова кинематография. – Кино и време, № 5, 1973, с. 40.

^[21] История на Съюза на българските филмови дейци – https://www.filmmakersbg.org/bg/sbfd/istoria-na-sbfd.html.

^[22] Фичев, Иван. Раждаше се една нова кинематография. – Кино и време, № 5, 1973, с. 39 – 40.

^[23] Петко Здравелин е псевдоним на Петко Михайлов Здравков (1908 – 1983) – юрист, писател и сценарист. Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“ (1932), член от 1930 на легалната РП и на БОННС. Като съдебен изпълнител защитава безвъзмездно комунистическите политически затворници. След Девети септември 1944 заема отговорни обществени постове, един от които е в „Българска кинематография“ (1948 – 1949). Сценарист е на документалния филм „Дългият път на цигарата“ (1949). Книгата му „Един прокурор разказва“ (1969) лежи в основата на сценария на Руси Чанев и Георги Дюлгеров за филма „Авантаж“ (1977).

^[24] Вечер на филмовите дейци. – Изгрев, г. V, № 1034, 19.ІI.1948, с. 4*; Вечер на филмовите дейци. – Народ, г. XXVIII, № 1027, 19.І.1948, с. 4*.

^[25] Допускам, че става дума за сина на съдения от „народния съд“ художник-карикатурист Александър Божинов – Любен Божинов, израснал в Югославия, завърнал се у нас през 1941, писал рецензии във в. „Нова вечер“ за филмите „Български орли“ (1941), „Стойнé у костенурка“ (1941), „Изпитание“ (1942) и „Сватба“ (1943), съавтор на „Учебник по сърбохърватски език“ (1954), починал от инфаркт през 1967.

^[26] Вечер на филмовите дейци. – Изгрев, г. V, № 1058, 18.ІII.1948, с. 4*.

^[27] Изгрев, г. V, № 1066, 27.ІII.1948, с. 3*.

^[28] Вечер на филмовите дейци. – Изгрев, г. V, № 1104, 12.V.1948, с. 4*.

^[29] Сценарийните проблеми на нашата кинематография. – Изгрев, г. V, № 1148, 2.VII.1948, с. 4*; Сценарийните проблеми и сътрудничеството на писателите. – Народ, г. XXVIII, № 1040, 3.VIІ.1948, с. 4*; Сценарийните проблеми и писателите. – Изгрев, г. V, № 1151, 6.VII.1948, с. 4*; Среща между писатели и филмови дейци. – Народна армия, г. IV, № 548, 7.VIІ.1948, с. 4*.

^[30] Международен преглед. България. Публично обсъждане на българската кинохроника. – Кино и фото, г. III, № 8, 25.IX.1948, с. 7.

^[31] Вечер на филмовите дейци. – Отечествен фронт, г. V, № 1273, 22.X.1948, с. 4*.

^[32] Вечер на филмовите дейци. – Изгрев, г. V, № 1256, 6.XI.1948, с. 4*.

^[33] Вечер на филмовите дейци. – Отечествен фронт, г. V, № 1293, 14.XI.1948, с. 6*.

^[34] Вечер на филмовите дейци. – Изгрев, г. V, № 1268, 20.XI.1948, с. 3*.

^[35] Печатът от 1948 анонсира с характеристиката „директор на „Българска кинематография“ и Слав Славов, и Ангел Ангелов, и Христо Мазаджиев. Всеки от тях е отговарял за определена дейност – производствена, търговско-административна, кинефикация и разпространение. „Главен директор“ на Държавното предприятие до края на годината си остава Страшимир Рашев.

^[36] Вечер на филмовите дейци. – Изгрев, г. V, № 1303, 29.XII.1948, с. 4*.

^[37] Вечер на филмовите дейци. – Изгрев, г. VI, № 1343, 17.II.1949, с. 4*.

^[38] Вечер на филмовите дейци. – Изгрев, г. VI, № 1353, 26.II.1949, с. 4*.

^[39] През 1942 Георги Караславов публикува романа си „Снаха“, който Александър Хаджихристов превръща в едноименна драма в 6 картини, чиято премиера в Народния театър е на 27.XII.1950. Там, върху сцената, я заснема кинорежисьорът Антон Маринович и така се ражда филмът „Снаха“ (1954), охарактеризиран като „първия български филм-спектакъл“.

^[40] Изгрев, г. VI, № 1371, 23.III.1949, с. 4*.

^[41] Земеделско знаме, г. ХХVIII, № 868, 2.VІІ.1949, с. 4*.

^[42] Вечер на филмовите дейци. – Изгрев, г. VI, № 1380, 2.IV.1949, с. 4*.

^[43] Енчо Стайков (1901 – 1975) – функционер на БКП. Първият директор на създадената непосредствено след Деветосептемврийския преврат от 1944 Дирекция на народната милиция. Очевидно падащ си по културата, впоследствие др. Стайков става директор на БТА (1950 – 1952).

^[44] Според печата сценарната комисия към Българската държавна кинематография е създадена през 1948.

^[45] Състоянието и работата на „Българска кинематография“. – Кино и фото, г. IV, № 6, 25.IV.1949, с. 3 – 5.

^[46] Вечер на филмовите дейци. – Изгрев, г. VI, № 1504, 23.VIII.1949, с. 4*.

^[47] Изнесена вечер на филмовите дейци. – Отечествен глас (Пловдив), № 1535, 19.IX.1949, с. 4*.

^[48] Вечер на филмовите дейци. – Изгрев, г. VI, № 1530, 22.IX.1949, с. 4*.

^[49] Вечер на филмовите дейци. – Земеделско знаме, г. ХХVIII, № 997, 26.XІ.1949, с. 4*.

^[50] Вечер на филмовите дейци. – Изгрев, г. VI, № 1594, 4.XII.1949, с. 4*.

^[51] Българският национален киноцентър. – Изгрев, г. VI, № 1611, 22.XII.1949, с. 4*.

^[52] Вечер на филмовите дейци. – Изгрев, г. VII, № 1630, 15.I.1950, с. 4*.

^[53] „Иван Сусанин“ (1949) – чернобял, дължина – 1960 м. Сценаристи Антон Маринович, Михаил Глинка, композитор Боян Икономов, режисьор Антон Маринович, оператор Бончо Карастоянов (нито един от двамата не включва заглавието в своята филмография). Затова пък то фигурира в каталога на създадената през 1951 Студия за научнопопулярни и документални филми. Две позитивни 35-милиметрови копия от тази екранизация на едноименния спектакъл на Народната опера се съхраняват в БНФ.

^[54] Вечер на филмовите дейци. – Работническо дело, г. XXIV, № 78, 19.III.1950, с. 2*; Вечер на филмовите дейци. – Земеделско знаме, г. ХХIX, № 1094, 19.III.1950, с. 4*.

^[55] Янакиев, Александър. Синема.bg. 100 години филмов процес. Личности, филми, салони. София, Титра, 2003, с. 214.

^[56] Пак там, с. 210.

^[57] Обсъждане на филма „Калин Орелът“. – Работническо дело, г. XXIV, № 85, 26.III.1950, с. 2*.

^[58] Трайчо Михов Доброславски (1903 – 1964) – през 1931 завършва Руския селскостопански институт в Прага. Журналист, политически деец, анархист (1923 – 1932). Между 1932 и 1939 е редактор на вестниците „Свободен народ“, „Ново време“, „Нова камбана“… Член на БКП (1941), през 1944 участва в Деветосептемврийския преврат, политически секретар на Народен съюз „Звено“ (1945 – 1946). Главен секретар на Министерство на информацията и изкуствата (1947), министър на народното здраве (1947 – 1950), от 1950 е главен директор на „Българска кинематография“, а от 1952 до 1956 – председател на Комитета за кинематография при МС на НРБ. Пълномощен министър във Финландия (1956 – 1960). През 1964 критикува Политбюро на ЦК на БКП, след което е изключен от партията и се самоубива. В ЦДА се съхраняват негови документи, писма, спомени и снимки (ф. 499, 2 описа, 122 а.е.).

^[59] Обсъждане на музикалното оформление на филма „Калин Орелът“. – Изгрев, г. VII, № 1695, 1.IV.1950, с. 4*; Обсъждане на музиката към филма „Калин Орелът“. – Земеделско знаме, г. ХХIX, № 1105, 1.IV.1950, с. 4*.

^[60] Полувисше училище за кинематография и фототехника. – Труд, г. V, № 130, 2.VI.1950, с. 4*.

^[61] Вечер на филмовите дейци – лауреати на Димитровска награда. – Изгрев, г. VII, № 1752, 4.VI.1950, с. 4*.

^[62] Вечер на художниците и филмовите дейци. – Изгрев, г. VII, № 1830, 3.IX.1950, с. 4*.

^[63] Вечер на филмовите дейци, посветена на мира. – Изгрев, г. VII, № 1841, 16.IX.1950, с. 4*.

^[64] Среща на видния съветски композитор Николай Крюков и наши филмови дейци. – Изгрев, г. VII, № 1846, 22.IX.1950, с. 4*.

^[65] Вечер на филмовите дейци. – Изгрев, г. VII, № 1889, 10.XI.1950, с. 4*.

^[66] Георги Стоянов – Бигор си позволява на критикува ръководството на КНИК, защото от 6 август 1949 Вълко Червенков вече не е негов председател. От тази дата поста заемат последователно Карло Луканов (6.VIII.1949 – 5.XII.1949), Сава Гановски (5.XII.1949 – 4.II.1952) и Рубен Аврамов (4.II.1952 – 6.II.1954).

^[67] Стоянов – Бигор, Георги. За тъй наречения „Съюз на филмовите дейци“. – Кино, г. VI, № 3, 30.III.1951, с. 2.