КАТЕРИНА ЛАМБРИНОВА

РАЗГОВАРЯ С ВЕСЕЛИН ДИМАНОВ

 

Кристиан Таков е ренесансов човек – многостранна, но цялостна, монолитна личност, с удивителна смелост и висок морал в личния си пример и обществено поведение. Той е юрист, преподавател, общественик, вдъхновяващ оратор, задълбочен в обществено-правната материя до нейните философски измерения. Приживе бе нарамил нелеката задача да се бори за отстояването на високите морални ценности в един разпадащ се под натиска на ниските страсти свят. Резонансът от тази дейност отзвучава и днес, пет години след смъртта му, в едно по-пробудено гражданско общество. Ясно е. „Ще се става.“

„Моралът е доброто“ е емоционално въздействащ биографичен филм за Кристиан Таков, създаден от журналиста Веселин Диманов, койтo ни припомня колко изначално важен е стремежът на човека към справедливост и към добро.

Думата „страст“ идва от страдание. Хората са страстни, защото страдат. Те страдат от твърде дълго време. Те страдат от, бих казал, над две десетилетия. (…) Ще назова няколко фактора, които карат хората да се чувстват дълбоко нещастни. Това е първо усещането за безнаказаност на злото. Другото е, че в България, уви, път не се дава на добрите. В България път се дава на удобните, а удобни твърде често са некадърните. Което води до лоши резултати, постигнати от тези некадърни и назначени, за да бъдат удобни, а не за да свършат добре работата. Това, разбира се, е фрустрация у кадърните, но те са двигателят на една нация. (…) Когато получаваме лоши резултати, а лош резултат е 2.5 милиона българи извън България, които няма да се върнат и техните деца няма да се върнат, и с това трябва да сме напълно наясно; и когато имаме такова усещане за лошавост на нашия живот, то не е от материалните условия на живота ни – то е от усещането за тази несправедливост.

*

Когато властта е самоцел, послушанието е основна добродетел. Уменията не могат да бъдат ценност, напротив – те са опасни. Зависимостите са добре дошли. Резултатът от всички тези „ценности“, на сега, а и преди управлявалите е, че на прекалено много твърде отговорни постове има ужасяващо много некадърници. Тези некадърници твърде лесно се превръщат в негодници. Моралът е нещо възпитано, вродено – няма смисъл да го обсъждаме. Но когато някой е некадърен, е много по-склонен да стане и неморален, и както се казва, като за последно да си отяде.

*

Аристотел оправдава справедливостта и останалите добродетели по следния начин, той казва: „Който постигне тези добродетели, достига до блажен живот“. Няма да споря с Аристотел, пази Боже. Ще си позволя леко да го допълня, без да го коригирам. Да, до блажен живот чрез справедливост можем да достигнем, само че този блажен живот няма да е за нас, а ще е за тези, за които осигурим справедливостта. Защото, който я дири и който я въздава, всъщност страда. Тя винаги облагодетелства другите. По тази причина справедливостта винаги е в компанията и на умереността, и на мъдростта, и на смелостта.

Извадките са от публични изказвания на Кристиан Таков.

 

„Държавността е усещането за смисъл от това да живеем заедно на едно място с още няколко милиона души.“, казва Кристиан Таков, а в друго свое изказване заявява, че „Моралът е изправен пред нечовешки изпитания в България“. Какво е неговото разбиране, неговата дефиниция за морал, справедливост и добро в обществото?

Знаете ли, наскоро прочетох, че доброто интервю започвало с цитат и, ако позволите – отговорът на първия ви въпрос се крие в една любима за мен мисъл на доц. Таков – „Бъдете будители, но не будете никого силом. И не размахвайте юмрук, а протегнете ръка“. Никога не бих си позволил да говоря от негово име, но бих казал, че дефиниция за морал, справедливост и добро има само във философските книги, а Кристиан с поведението си доказа, че тези понятия могат да излязат от литературата и да бъдат внесени в живота чрез личния пример – начин на живот, мислене и дела.

Доколко обществото ни в последните десетина години успя да узрее, за да осъзнае силата, която има отстояването на справедливи граждански позиции, което беше и едно от посланията на Кристиан Таков?

Според мен, гражданското общество в България никога не е било по-активно и това се вижда от последните събития – земетресението в Турция и войната в Украйна. Българите постепенно осъзнаваме, че именно през каузи можем да променяме и да влияем на различни процеси както в страната, така и извън нея. Има проблясъци и вярвам силно, че ако продължаваме да вървим в тази посока, все повече от посланията на Кристиан ще се изпълнят в следващите години.

В едно известно свое публично изказване Кристиан Таков се определи така: „По отношение на семейните ценности аз съм консерва, по отношение на личните свободи аз съм либертарианец, по отношение на културата аз съм левичар, а по отношение на морала съм екстремист.“ Как защитаваше тези свои убеждения, на кои фронтове се разгръщаха неговите битки и как предаваше идеите си на останалите?

Държа да отбележа, че аз опознах живота на Кристиан Таков в процеса на работа – тоест от неговия архив, от спомените на неговата майка, както и през разказите на всички хора, с които ме срещна създаването на документалния филм. Неговите битки за справедливост датират от 1980 година и примери за това в архивите му има много, но най-силно впечатление от този период ми направи един негов текст от 1984 г., който му е създал не малко проблеми:

На наша страна са хората.

На тяхна страна – силата.

На наша страна е правдата.

На тяхна – възможността да я пренебрегнат.

На наша страна е бъдещето,

На тяхна – настоящето.

На наша страна е моралът,

На тяхна – неговото незачитане.

На наша страна е правото да мислим.

На тяхна – забраната да говорим.

Наша е моралната победа.

Тяхна – фактическата.

За мен избор, дилема не съществува.

За мен той отдавна е направен.

А за тебе? А за другите?

Мисля, че това много ярко илюстрира, че той не се е страхувал да назовава проблемите с истинските им имена в години, когато това е било немислимо. Вероятно тази липса на страх идва от факта, че той е живял с тези принципи. А няма нищо по-силно като въздействие от личния пример. В това отношение той до последните си дни не се щадеше.

Според вас съзнанието за болестта, заедно с усещането, че няма време за губене, а може би, че няма и какво да губи, превърнаха ли се в катализатор, който радикализира Кристиан още повече в неговите убеждения и дейности? 

Лично мен ме впечатли именно неговият начин на говорене още в самото начало, когато се запознахме през 2016 г. Няма да забравя, аз го попитах – „Какво ви мотивира?“, а той ми отговори: „Нуждата в доброто да се влага енергия, за да продължи да съществува“. И го каза с такава убеденост, че не остави у мен никакви съмнения, че – да – така е. Не мисля, че неговите убеждения са били повлияни от болестта.

Разкажете повече за неговата преподавателска работа, за значението на неговите теоретични разработки и книги? Какви правни теми и проблеми са го занимавали? 

За това говорят негови изтъкнати колеги – юристи, които имат участие във филма. Той е пионер в поставянето на няколко правни новаторства, написал е първи необходими и непубликувани дотогава правни учебници. Що се касае до преподавателската му работа, не само, че е възпитал хиляди студенти, но неговите лекции и упражнения са били препълнени докрай с обожаващи го студенти.

Независимо къде има прожекция на филма – България, Америка, Европа, Канада – винаги присъстват и негови студенти там. Срещите с тези хора са специални, спомените им са уникални, и потвърждават разказите на участниците във филма.

Има едно изречение във филма, в което се казва, че опитът на Кристиан Таков в съдебната власт го е довел до убеждението, че промяната трудно може да дойде отвътре. Кристиан Таков е юрист, преподавател и общественик, но доколко неговата дейност бе и политическа? Вероятно е съзнателно решение да се избягва политическият акцент във филма. Но в последните месеци от живота си той инвестира името и авторитета си в политическа кауза. В този смисъл ми се иска да ви попитам доколко е възможно широко общественото да бъде отделено от тясно политическото в сегашната обществена, социална и политическа ситуация в България?

Нашата идея за документалния филм беше да представим личността зад общественика. Неминуемо политиката е част от неговия живот, епизод, който е не повече или по-малко важен от всички останали, тъй като до него са довели всички предходни събития от житейския му път и професионален опит. За мен лично в България от години открито се пропагандира, че политиката е „мръсна работа“, и когато се заговори за политика, тя задължително се свързва с нещо пошло и нередно. И това донякъде е така, защото в българската политика често виждаме хора без морал, хора с много спорни биографии, хора, безпощадни в облагодетелстването чрез едни или други икономически интереси.

Опитите документалният филм за живота и дейността на Кристиан Таков да бъде цензуриран, заклеймявайки го като „политически“, единствено доказват колко важен и навременен е той. Старата практика – да се преструваме, че едно нещо не съществува и да го „убием“ с мълчание – изпитваме и до ден днешен на наш гръб. Вярвате или не – има градове, в които не искат прожектират филма, защото бил политически. И когато питаме хората, които споделят подобни възгледи, дали са гледали филма, те най-често споделят, че не са, но така се говорело.

Когато говорим за Кристиан, често споменаваме силата на личния пример, с който той заразяваше останалите. Пример, с който показваше, че можем да сме достойни и смели, когато осъзнаваме ясно срещу какво сме непримирими и когато можем да формулираме своите възгледи за справедливост. Кой обаче е бил личният пример за Кристиан, благодарение на когото е формирал своята ценностна система? Какви са ролите на майка му и баща му в оформянето на неговия характер?

Работата с архивите му разкри пред мен, че Кристиан не е имал интелектуален контакт с баща си. Самият той казва: „Всичко, което съм, го дължа на майка си.“ Тя е изиграла голяма роля в неговото формиране като личност – мащабна и задълбочена.

Документален филм не се прави лесно, особено за сложна и многообхватна личност като Кристиан Таков. Каква беше вашата мотивация да се захванете с подобна задача и как избрахте това заглавие на филма? Получихте ли финансова подкрепа отнякъде и колко време ви отне създаването му?

Малко след като Кристиан си отиде, остана едно усещане в мен, че твърде малко се направи за него, че споделянето на неговите мисли като статуси във Фейсбук не е достатъчно, за да запазим паметта му и продължим всичко, за което той се бореше приживе. Всичко това, както и желанието ми да представя един светъл пример от нашето съвремие, ме мотивира да започна работата си по филма.

За направата на добър документален филм, особено когато говорим за личност като Кристиан Таков, от ключово значение са три фактора – първият е работата със семейството и доверието, което трябва да изградите помежду си. Това доверие между мен и неговата майка – оперната прима Галя Йончева, се градеше и затвърждаваше в годините, защото аз не изневерих на това, което ѝ казах още при първия ни разговор – че искам да направя биографичен документален филм за живота и дейността на Кристиан Таков, който да обхване целия му живот.

Вторият фактор е собственото ми семейство. В моя случай – безусловната подкрепа на съпругата ми беше ключова, тъй като тя се включи активно в работата по филма и ме подкрепяше постоянно. Именно тя предложи заглавието на филма да е мисълта на Кристиан – „Моралът е доброто“.

Третият фактор е екипът. Моят е невероятен. И сега, от дистанцията на времето, си мисля, че най-точно мога да опиша нашата връзка с една мисъл на Сенека – „Прекарвай времето си само с тези, които те правят по-добър. Допускай до себе си тези, които ти самият можеш да направиш по-добри“. Тези хора повярваха в мен и идеята ми, повярваха в сценария, и бяха мой гръб през цялото време, за което ще съм им винаги благодарен.

Относно въпроса ви за финансирането – в началото финансирах продукцията с лични средства, заедно с оператора Калоян Игнатов заснехме в рамките на десет снимачни дни над двайсет и шест интервюта, а след като възстановихме ключови за сюжета архиви, представих сценария си на най-големите юридически къщи в България, и част от тях подкрепиха филма с дарения.

Кое беше основното предизвикателство във връзка със структурирането на документалния биографичен разказ и ключовите послания на филма? На какъв принцип избирахте личностите, които разказват за Кристиан Таков? Имаше ли нещо, което ви изненада от това, което научихте за него от срещите с миналото му и близките му?

Предизвикателството беше огромно. От една страна – бяхме решили датата за премиерата да бъде рождената дата на Кристиан – 7 ноември, и трябваше да успеем да финализираме всичко, за да успеем да се вместим в сроковете; а от друга – обемът заснет материал, който трябваше да предоставим на Димитър Стафидов – режисьора по монтажа. Тук говорим за десетки страници личен архив, хиляди снимки, документи, часове телевизионни и радио участия на Кристиан и към всичко това добавете четиридесет интервюта, с обща продължителност от над 60 часа – наистина обемът беше голям, а сроковете – кратки. И сега, като се връщам към монтажа, си мисля, че ключова роля изигра отношението на Димитър към свършената от целия екип до този момент работа и личният му подход.

Една от историите, които той обича да разказва е, че когато се запознахме, съм му стоварил една огромна синя папка с документи, и съм му казал – „трябва да прекараш всичко това през сърцето си“.

Димитър Стафидов направи точно това и резултатите са налице. Преминахме през много трудности, спорове, дори кавги, но в края месец октомври 2022 г. имахме завършен продукт, който представихме пред широката общественост и съм горд от това, което направихме.

Колкото до хората, които участват – с всеки един от тях е проведен предварителен разговор, в който търсех история, върху която да се фокусираме в едно евентуално интервю. Както вече споменах – Галя Йончева – майката на доц. Таков, ме въведе в световете на Кристиан. Така всъщност беше написан и сценарият – нейните спомени прерастваха в срещи с реални хора. И така човек след човек, история след история, написах и основните драматургични линии, който след това заедно с Калоян Игнатов екранизирахме. Тук е важно да отбележа и отношението на всички участници към филма. Затова се получи и магията, която зрителите усещат по време на прожекциите.

Боравите с богат архивен видео, снимков и текстови материал. Личните архиви говорят много за човека. Какво ви впечатли в архива на Кристиан Таков?

Говорейки за архивите на Кристиан Таков, бих искал да спомена, че в процеса на работа по филма успяхме да възстановим над два часа видео материали и радио участия, които са били унищожени в годините на преход. Използвам случая да благодаря на двете национални медии БНТ и БНР за възможността да ги представим за първи път пред широка публика след 30 години. Тези материали намерихме в личния архив на Кристиан Таков. Именно това ме впечатли безкрайно – начинът, по който беше подредил всичките си статии, юридически текстове, писма, касети, фотографии – всичко разделено по години, локации, тематика – ако държавният ни архив изглеждаше така, щеше да е удоволствие да се работи с него.

На какъв принцип разпространявате „Моралът е доброто“ – колко зрители има дотук и срещате ли препятствия? Как си обяснявате фактът, че филмът се превърна в културен феномен – мислите ли, че в нашето общество има дефицит на големи личности, на хора, които с личния си пример показват, че всеки от нас, независимо с какво се занимава, е способен и трябва да се стреми към морал и справедливост?

„Моралът е доброто“ разпространяваме сами – имам предвид мен и съпругата ми. Поехме големия риск, регистрирайки се като разпространители в Национален филмов център, без абсолютно никакъв бюджет и средства. Нашите възможности ни стигнаха за седем дни в кино „Люмиер“, като билетите за цялата седмица се продадоха за часове. След премиерата на 7 ноември започнаха паралелни прожекции в Дома на киното и филмотечно кино „Одеон“, където филмът продължава да се прожектира и до днес и интересът все още е голям. Град по град успяхме да представим „Моралът е доброто“ вече в над 60 населени места в България и чужбина и да достигнем до малко над 18 000 зрители. Препятствия срещаме – немалко кина отказаха и отказват да излъчват филма въпреки големия интерес към него, поради което ни се налага да търсим алтернативни зали, за да можем все пак да достигнем до хората, които имат интерес да го гледат. Има и кина, в които билетите за прожекциите предварително се разпродават, залите се пълнят всеки път, но въпреки това бъдещи прожекции не се програмират. Това, обаче, не ни отказва, докато има интерес към филма, ще продължаваме да го разпространяваме и показваме на голям екран. След това целта е да го направим максимално достъпен за всички хора, които нямат възможност да го гледат в кинозалите – да могат да го гледат онлайн.

Колкото до това как си обяснявам факта, че филмът се превърна в културен феномен – това се дължи на личния подход към представянето на филма. Ние и до днес пътуваме заедно с филма и организираме срещи и дискусии с екипа ни след прожекциите, като много от зрителите казват за тези дискусии, че са като втори филм – има толкова много още за разказване, че разговорите продължават по над час или два. Но в основата на всичко стои Кристиан Таков и светлият му пример, което е и посланието на филма. В нашето общество има много светли личности и те трябва да ни служат за пример и вдъхновение, именно това е заложено в „Моралът е доброто“.

Преди няколко дни се върнахме от голямо турне в Германия, където представихме филма в 11 града. Това е нещо, което според мен досега не е правено с документален филм и сме щастливи, че го осъществихме.

В интервю по повод филма разказвате за елемент, от който се е наложило да се откажете във финалната монтажна версия, а именно автобиография, която Кристиан е написал в своята ранна младост. Какво представлява този текст? Също така, разбрах, че работите върху по-дълга версия на филма. Какви други сюжетни линии от живота и дейността на Кристиан Таков ще (до)развиете? Как ще се разпространява тя?

Автобиографията на Кристиан Таков е текст от над 100 страници, които той пише на седемнайсетгодишна възраст и разказва за живота, мислите и целите си. По мое мнение това е уникален текст, който разкрива мащабите на неговата личност още тогава. Монтажно беше заложено автобиографията да бъде илюстрирана от диктор, но това отпадна. Предстои части от нея, с разрешението на неговото семейство, да бъдат показани. Всъщност това е една от идеите, които искаме да развием, а именно да направим по-голяма част от архива му достъпна за всички, които имат желание да научат повече за личността на Кристиан. Имаме и над шейсет часа видео материали от интервютата с всички участници във филма, които нямаше как да включим, и решихме, че най-добре би било да го направим в онлайн платформа, като по този начин няма да нарушим завършеността на последната версия на филма, която излезе и все още се разпространява в кината. Колкото до по-дълга версия на филма, това зависи от различни обстоятелства. Важно е да отбележа, че най-близките му приятели бяха поканени да участват, но, за съжаление, голяма част от тях отказаха да се включат.

Вие сте журналист, изкушен от силата на документалистиката да разисква и осветява проблеми и личности, оказали влияние върху съвременните обществени процеси в страната. Какви са темите, по които бихте искали да работите в сферите на документалното кино и разследващата журналистика в бъдеще?

На 33 години направих своя дебют  „Моралът е доброто“ като режисьор в българското кино. Това е проект, който усетих и работих със сърцето си, и въпреки многото трудности през тези почти три години, бях убеден, че вървя в правилната посока. За мен всеки следващ проект трябва да надгражда предходния с актуални теми, които вълнуват всички ни. Вярвам силно, че ако българското кино се фокусира върху по-близки до нашето време теми, събития и личности, това би могло да спомогне и за изграждането на едно по-устойчиво гражданско общество. Например прехода, приватизацията и съпътстващите ги събития са теми, които според мен все още не са разработени достатъчно в българското кино, и аз самият имам интерес и желание да работя по тях. Цензурата в българските медии също е тема, която ме вълнува много.