95^-тото издание на Наградите на американската филмова академия Оскар разбуни духовете, заради удостоения със седем Оскара филм „Всичко, навсякъде, наведнъж“ на режисьорите Даниел Куан и Даниел Шайнерт. Това е творба, която според мен трасира различна насока във визуалната и структурна естетика на киното. Докато наративът остава в лоното на традиционното, в случая героинята е жена, която търси себе си и собственото си място в сложния и угнетителен съвременен свят, за да разбере, че онова, към което се стреми, онова, за което си струва да живее, са най-близките ѝ хора такива, каквито са, с качествата и недостатъците им, и във възможността за постигане на хармония в живота такъв, какъвто ѝ е отреден. Обикновена, човешка драма, но визуално разказана по фантастичен начин. В тази трагикомична, сюрреалистична, приключенска история умело и предизвикателно са вплетени балет, куклен театър, пантомима, анимация, както и всякакви елементи от богатството на филмовата изразност, постигнато за повече от 100 години в киното. Като към този твърде богат изобразителен коктейл се прибавят детайли от спецификата на телевизията и видеоигрите, може да се добие представа за усложнената, но атрактивна визия на филма, която някои радушно приемат, а други категорично отхвърлят. Кой знае, може това да е бъдещето на филмовата изразност? Все пак киното е започнало като панаирджийско зрелище и атракцион за развлечение. 

. . .