ИЗЛОЖБА „РЕКЛАМИТЕ В ЖИВОТА НА СОФИЯНЦИ (1910 – 1943 Г.)“
„Извънредните новини са изгубили всяка извънредност. Хартията е пожълтяла, лек дъх на влага от гланцираните страници. Но какво става с рекламите? Тези, които с досада сме пропускали тогава, сега придобиват нова стойност. Изведнъж рекламите са станали истинските новини за онова време. Входът към него…“ (из „Времеубежище“ на Георги Господинов)
От 3 април в Галерия на открито в Градската градина ще бъде представена изложбата „Рекламите в живота на софиянци (1910 – 1943 г.)“ с близо 800 реклами. В голямата си част, рекламите са подбрани от вестници и списания, излизали някога в София.
Рекламите от началото на ХХ век са живи, весели, предизвикват усмивка, създават настроение. Много от тях впечатляват със своя симпатичен, може би съзнателно търсен, наивитет. Събрани заедно, рекламите надскачат собствената си значимост и пресъздават живота на града. София тупти със своите улици, магазини, театри, кина, заведения. Модерни и елегантни, тогавашните софиянци са обичали да се забавляват, да слушат музика, да танцуват, да карат колело, да пътуват. Били са отворени към света. На „Лъвов мост“ са се продавали билети за презокеански параходи.
Българите са пътували, но и светът е идвал при тях. В изложбата се разпознават имената на редица световни фирми, които и днес присъстват на българския пазар.
Много от рекламите будят изненада. Оказва се, че бабите ни са готвели в йенско стъкло, използвали са хартия за печене, гълтали са хапчета за отслабване, а през лятото са употребявали слънцезащитен крем.
Изложбата показва и родолюбието на българите, и способността им да създават ценности – материални и духовни. Трудно могат да бъдат отминати думите на един финансов министър от първите десетилетия на ХХ век: „Нашият лев се крепи върху слабата черупка на българското яйце“.
Изложбата е дело на Държавен архив – София. Осъществена е със съдействието на Столичната община.
* * *
МИЛА ГЕОРГИЕВА И МЛАДЕЖКА ФИЛХАРМОНИЯ „СОФИЯ“ КЪМ НМУ „ЛЮБОМИР ПИПКОВ“ СВИРЯТ В ПАМЕТ НА АКАД. ЕМИЛ ЯНЕВ
С концерта „Поклон, маестро!“ на 4 април в зала „България“ „Европейски музикален фестивал“ ще отбележи 90-годишнината от рождението на изтъкнатия български диригент и педагог акад. Емил Янев. Фестивалът е част от Календара на културните събития на София.
В продължение на над 50 години проф. Емил Янев развива активна артистична, педагогическа и обществена дейност. Кариерата му дълги години е свързана с оркестъра на Националното музикално училище, с хоровите състави „Георги Кирков“, „Трудова песен“, „Христина Морфова“ и др. В периода 1987 – 2002 г. акад. Янев е главен диригент на „Колегиум Музикум Банкя“ (днес Симфониета „София“). Той е дългогодишен преподавател по хорово и оркестрово дирижиране, ръководител на диригентски курсове в България и чужбина, автор на редица статии, трудове и учебни помагала. Лауреат е на множество награди – едни от най-значимите в сферата на оркестровото дирижиране са отличия на международни конкурси за младежки оркестри в Белгия, Полша, Франция и Холандия с оркестъра на Музикалното училище.
Бележитият диригент, когото няколко поколения български музиканти помнят с неговия професионализъм и неподправено чувство за хумор, почина в края на 2021 г. на 89-годишна възраст. В негова памет на 4 април в зала „България“ ще свирят представителните ансамбли на Националното музикално училище „Любомир Пипков“: Младежка филхармония „София“ и Младежка хорова капела с диригент Славил Димитров. Те ще изпълнят програма от творби на Астор Пиацола, Жорж Бизе и Георги Андреев. Специален гост на събитието е цигуларката Мила Георгиева, която започва своята звездна кариера именно под палката на маестро Емил Янев. Мила Георгиева ще бъде солист в цикъла „Четирите годишни времена на Буенос Айрес“ от Астор Пиацола. Другите произведения в програмата са откъси от сюити № 1 и № 2 „Арлезианката“ от Жорж Бизе и творбата за смесен хор и симфоничен оркестър „Ювиги хан“ от Георги Андреев. Концертът се реализира благодарение личните усилия на семейството на акад. Янев, в партньорство с НМУ „Л. Пипков“ и Софийската филхармония. Билетите са в продажба онлайн на Ticketsbg.com, както и на касата на зала „България“.
23-ото издание на „Европейски музикален фестивал“ се осъществява с финансовата подкрепа на Столичната община в Календара на културните събития на Столичната община за 2023 г.
Акад. Емил Янев е роден в Пловдив през 1932 г. Завършва музикалното си образование в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ с две специалности – хорово дирижиране при проф. Георги Димитров и оркестрово дирижиране при проф. Асен Димитров. По-късно специализира при проф. Арвид Янсонс във Ваймар, Германия. Първите години от диригентската му кариера са свързани с хоровете „Георги Кирков“, „Трудова песен“, „Христина Морфова“ и др. В продължение на над 50 години той развива активна артистична, педагогическа и обществена дейност. Акад. Янев е дългогодишен диригент на оркестъра на Националното музикално училище „Любомир Пипков“, в което няколко поколения млади български инструменталисти придобиват оркестрови умения. В периода 1987 – 2002 г. той е главен диригент на „Колегиум музикум Банкя“ (днес Симфониета „София“). Емил Янев е дългогодишен преподавател по хорово и оркестрово дирижиране, ръководител на диригентски курсове в България и чужбина, автор на множество статии и трудове, също и учебни помагала. Участвал е като жури многократно на Световната хорова олимпиада. Освен в България, той е концертирал в Белгия, Германия, Гърция, Латвия, Литва, Северна Македония, Испания, Италия, Полша, Русия, Франция, Холандия, Швейцария, Югославия, Япония и др. Има издадени 7 дългосвирещи грамофонни плочи, 7 компактдиска, 5 музикални филма, и реализирани множество студийни записи в БНР, БНТ и други.
Паралелно с артистичните изяви акад. Емил Янев развива и активна обществена дейност. Дълги години е заместник-председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци (СБМТД), ръководи Сдружението на българските хорови диригенти при СБМТД. Председател е на асоциация „Балкански хоров форум – България“, член на борда на директорите на Международния олимпийски хоров комитет и вицепрезидент на Европейската хорова федерация на Европейския съюз.
Маестрото е активен до последните дни от живота си. Умира на 89-годишна възраст през 2021 г.
Младежка филхармония „София“ е основана през 50-те години на XX век от именития български диригент Михаил Ангелов. От 2000 г. оркестърът на Националното музикално училище „Любомир Пипков“ е с името Младежка филхармония „София“. С оркестъра са работили и концертирали Емил Табаков, Милен Начев, Емил Янев, Цанко Делибозов, Веселин Байчев, Христо Христов, Росен Миланов, Деян Павлов, Жорж Димитров. В момента главен диригент е Славил Димитров.
Репертоарът на Младежка филхармония „София“ включва шедьоври от европейската класическа музика, както и творби на известни български композитори. Многобройни са успешните изяви на младите музиканти както на българската, така и на международната сцена. Оркестърът е носител на множество награди, между които „Кристална лира“, „Златно петолиние“, „Златна лира“, Почетна грамота на Министерството на културата, Награда на фондация „Аполония“ за млади таланти с изявени дарби в областта на музикалното изкуство.
Младежка хорова капела към Национално музикално училище „Любомир Пипков“ дълги години се ръководи от проф. Лилия Гюлева, а по-късно от Татяна Христова. Понастоящем диригент на хора е маестро Славил Димитров.
Съставът участва в ежегодните чествания на Столична община на Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност – 24 май, както и в редица училищни концерти в Националното музикално училище. Изнасял е съвместни концерти с Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов“, участва в проекта на Българския хоров съюз „Детският хор на България“, в рамките на който през 2021 г. е част от концерт в зала 1 на НДК с още над 400 хориста от страната.
Славил Димитров завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров“ през 1995 г. със специалност „Хорово дирижиране“ при проф. Крум Максимов, а през 1998 г. и специалност „Оперно и оркестрово дирижиране“ при проф. д-р Иван Бакалов, проф. Иван Вульпе и проф. Васил Казанджиев. В периода 1986-1989 г. участва в експерименталния клас по композиция към Държавната консерватория в Одеса при проф. Георгий Успенски, а от 1991 г. до 1994 г. учи композиция при акад. Александър Райчев. Гост-диригент е на симфоничните оркестри в България, Сърбия, Турция, Япония. През годините работи с различни състави: диригент на Академичния хор „Ангел Манолов“, София, създател на хор „Симеонис“, главен художествен ръководител на Ансамбъл „Шумен“, диригент при Държавна филхармония – Шумен, Държавна опера – Русе, Музикално-драматичен театър „К. Кисимов“ – Велико Търново, Държавна опера и балет – Измир, Турция. През 2015 г. Славил Димитров става диригент на Националния филхармоничен хор. От 2018 г. е Председател на Българския хоров съюз. Диригент е на Младежка филхармония „София“ към НМУ „Л. Пипков“. Носител е на Първа и Голяма награди от радиоконкурса „Братя Стоянови“ (1985, 1986), Първа награда на World Children Music Festival в Нагоя – Япония (1988), Голяма награда на Всеросийски конкурс в Одеса (1989), Трета награда от Първия конкурс „Проф. Иван Спасов“ в Пловдив (1995). През 2005 г. печели три награди от Петия национален конкурс „Пиеса в неравноделни ритми“ (втора награда, наградата на оркестъра и наградата на публиката). Три пъти е номиниран за награда World Music от Международната асоциация по фолклор в Онтарио – Канада.
Мила Георгиева започва да свири на цигулка на четиригодишна възраст и още преди тийнейджърските си години се радва на световна известност, като печели първи награди от конкурси в Италия, Чехия и България, осъществява турнета в Испания, Холандия, Филипините, Сингапур, Индия и Китай, а нейни изпълнения са записани за италианската, френската и швейцарската телевизия. Мила Георгиева е учила при Дороти Дилей и Чо Лианг Лин в „Джулиард Скул“ в Ню Йорк, както и при Ифра Нийман в „Гилдхол Скул“ в Лондон. Цигуларката е свирила с Гевандхаус оркестър, Лайпциг под диригентството на Курт Мазур и Херберт Бломщед, Бамбергския симфоничен оркестър с диригент Жорж Претр, Тонхале оркестър под диригентството на Ричард Хикокс, Цюрихския камерен оркестър, оркестрите на Белгийското и Холандското радио и телевизия, Камерния оркестър „Ференц Лист“ от Будапеща, Симфоничния оркестър RIAS и др. Участвала е на фестивалите „Равиния“ в Чикаго с Кристоф Ешенбах, Великденския фестивал в Залцбург, „Марлборо“, Prussia Cove и „Ставангер“. Мила Георгиева осъществява множество турнета в Германия, Франция, Южна Америка и Япония, където записва четири компактдиска за RCA Victor. От сезон 2002/2003 Мила Георгиева е първи концертмайстор на Симфоничния оркестър на Радио Щутгарт, който през 2016 г. е обединен с оркестъра на Фрайбург и вече носи името Симфоничен оркестър на Югозападното германско радио (SWR) с главен диригент Теодор Куренцис.
Мила Георгиева е свирила като солист със Симфоничния оркестър на Радио Щутгарт под диригентството на Андрей Борейко и участва в турне във Франция с Orchestre National des pays de la Loire под диригентството на Йоел Леви. Изнася концерти в Токио с „Нова японска филхармония“, има изяви с академичния оркестър „Санта Чечилия“ в Италия.
Цигуларката има многобройни успешни изяви в България с Оркестъра на Класик ФМ радио и Софийската филхармония, и участва във фестивалите „Варненско лято“, „Европейски музикален фестивал“ (София), „Дни на музиката в Балабановата къща“ (Пловдив) и др.
Мила Георгиева свири на цигулка „Страдивариус“ от 1703 г.
* * *
ЮБИЛЕЙНА ИЗЛОЖБА „100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПЕТЪР СЛАБАКОВ“
От 3 до 16 април в Галерия на открито в Градина „Кристал“ ще бъде представена юбилейната изложба „100 години от рождението на Петър Слабаков“, организирана от неговия син Андрей Слабаков с подкрепата на Столична община. Фотографиите ще припомнят някои от най-известните филмови и театрални роли на големия актьор Петър Слабаков. Той е участвал в стотици игрални и телевизионни продукции на България, Германия, Италия, СССР, Чехословакия, Полша и Югославия, както и в десетки театрални постановки. Петър Слабаков е актьорът с най-много главни роли в историята на българското кино.
Изложбата „100 години от рождението на Петър Слабаков“ ще бъде показана и в Каварна, Пловдив, Бургас и Варна. Успоредно с нея, филмотечно кино „Одеон“ и Българска национална телевизия, със съдействието на Българската национална филмотека и Националния филмов център, ще представят Панорама на филмите на Петър Слабаков.
Изложбата в София ще бъде официално открита на 6 април 2023 г. в 12:00 часа.
* * *
ИЗВЕСТНИ БЪЛГАРИ ЧЕТАТ НА ДЕЦАТА В „ПОХОДЪТ НА КНИГИТЕ“ 2023
Официалното откриване на Националната кампания за насърчаване на четенето „Походът на книгите“ е на 2 април – Международен ден на детската книга, от 11:00 часа в концертната зала на Общински културен институт Дом на културата „Искър“ (бул. „Кръстю Пастухов“ № 23, до метростанция „Искърско шосе“).
Дванадесетото издание на „Походът на книгите“ е част от стратегията на Асоциация „Българска книга“ #КаузаГРАМОТНОСТ, чиято цел е да информира обществеността за ефекта на четенето при децата, да стимулира четенето като дейност, развиваща мисленето и културата.
„Походът на книгите“ е част от Календара на културните събития на Столична община.
Тази година към каузата за повишаване на интереса към четенето и функционалната грамотност на подрастващите се присъединяват любими певци и артисти, автори, спортисти, политици и представители на бизнеса. Зад каузата отново застават и знакови журналисти от българските медии. Всички те ще застанат с книга в ръка на живо или онлайн и ще четат откъси от любими свои творби на децата в училищата и детските градини в цялата страна. Към тях ще се присъединят кметове на общини и населени места, за да пренесат магията на детската книга и до най-отдалеченото кътче на страната.
ПОВЕЧЕ ЗА КАУЗАТА
Националната кампания за насърчаване на четенето „Походът на книгите“ е изцяло некомерсиална инициатива и се организира от Асоциация „Българска книга“ със съдействието на Столична община, фондация „Детски книги“, Българската библиотечно-информационна асоциация, фондация „Глобални библиотеки“ – България, Национално сдружение на общините в Република България (НСОРБ), Регионално управление на образованието София-град, Министерство на образованието и науката и със съдействието на Регионално управление на образованието – София-град.
Кампанията стартира всяка година на празничния 2 април – Международен ден на детската книга и рожден ден на датския писател Ханс Кристиан Андерсен, създал едни най-популярните приказки на всички времена. „Походът на книгите“ продължава до 23 април, обявен от ЮНЕСКО за Международен ден на книгата и авторското право.
За единадесетте си издания досега кампанията е достигнала до хиляди деца в цялата страна и в чужбина, а в много от участвалите училища и детски градини впоследствие са открити нови читателски клубове и библиотеки.
В рамките на националната кампания „Походът на книгите“, от 2 до 23 април в библиотеките в цялата страна ще се проведе и 18-и „Маратон на четенето“.
* * *
ОТ 1 АПРИЛ ДО 15 МАЙ СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА ПРИЕМА ТВОРБИ В НАЦИОНАЛНИЯ КОНКУРС ЗА ПОЕЗИЯ „В ПОЛИТЕ НА ВИТОША“
Столичната община приема творби в Националния конкурс за поезия „В полите на Витоша“ за 2023 г. Конкурсът е анонимен и на свободна тема – право на участие имат автори на възраст над 18 години. Всеки автор може да участва с не повече от три непубликувани стихотворения.
Краен срок за изпращане на творбите – 15 май 2023 г., включително (важи датата на пощенското клеймо), на адрес: София 1000, пл. „Славейков“ № 4, Столична община – дирекция „Култура“, за конкурса „В полите на Витоша“.
Стихотворенията се изпращат в четири екземпляра в запечатан плик, а в малък запечатан плик се прилагат лични данни (трите имена, дата на раждане, адрес и телефон за връзка). Участниците на възраст до 25 години трябва да отбележат на плика „25“.
Материали не се връщат.
Жури ще оценява стиховете, а резултатите ще бъдат обявени през юни 2023 г.
Награди:
Първа награда – 800 лв. и малка пластика
Втора награда – 500 лв.
Трета награда – 300 лв.
Съпътстваща награда за млад поет до 25 години – 300 лв.
Националният конкурс за поезия „В полите на Витоша“ е част от Календара на културните събития на Столична община.
