АНДРОНИКА МАРТОНОВА

 

ЛЮБА КУТИНЧЕВА: НЕПОЗНАТАТАТА С КИМОНОТО

 

През август 1940 г. седмичният вестник „Аз знам всичко“ (София) публикува възторжена статия озаглавена „Първата българска пътешественичка в Далечния Изток“ и анонсира, че в следващите броеве ще представи най-интересните епизоди от приключенията на Люба Кутинчева, която е „в притежание на много интересни филми, снимки и документи, които ще бъдат направени достояние на обществото.“^[1] В края на същата година, Сливенския „Правда“^[2] и две години по-късно „Бургаски фар“^[3] също споменават, че дамата притежава киноленти. През тези две години Кутинчева изнася сказки, придружени с богат илюстративен материал – фотоси и може би движещи се изображения.

Споменаването на заснет материал в лекториите провокира изследователското внимание по няколко направления. Едно от тях е киноведското, свързано с историята на киното в България^[4]. Доста въпроси изникват при появата на тази неизвестна за кинознанието ни информация. Ясно, че става въпрос за автентичен материал, заснет на място в страната на пребиваване. Дали обаче лентите са купени и донесени в България именно за показ или са наистина изцяло авторски, документални, т.нар. културни филми? Имало ли е условия за прожекция по време на сказките? Какво точно е зафиксирано на лентите? Колко милиметрова и с какъв метраж е била лентата? Колко всъщност са били на брой филмите? С каква камера^[5] и от кого са снимани?

Данните за културните филми,  открити като запис в документацията, са от особена важност за кинопоказа в България до 9. ІХ.1944 и окончателната филмовата национализация през 1948 г.^[6] Поне засега няма други източници, които да свидетелстват, че българи в този период са снимали в Азия, след което са донесли и показали филмите в отечеството. Много съществен аспект е, че тези ленти са любителски. Те не са част от репертоара на българските кина и не принадлежат на търговците -  филмовите къщи и действащите кинодистрибутори. Не са и дело на популярни за епохата кинематографисти. За съжаление няма налична информация дали тези ленти днес са някъде реално и материално налични. Няма данни за тях в Българска национална филмотека. Много е  вероятно  да са иззети и унищожени от държавата. На този етап от изследването не са намерени и протоколи, потвърждаващи тяхното предаване в звената на народната власт, натоварени с тази мисия. Възможно е кутиите със заснет материал да са били скрити от собствениците, но поради неправилно съхранение да са отдавна повредени и изхвърлени.

Друго много важно изследователско направление е историко-културологичното. То е свързано с личността на Люба Кутинчева-Дагорова, нейната дейност и архивно наследство в контекстите на артикулирането на чуждото, другостта и създаването на образа на Азия в българското обществено пространство от първата половина на ХХ в. Категоричен акцент и дори централен интерес на пътешественичката е Япония, с нейната история, културна и етнографска специфика.

От 2013 г. активно работим по личния фонд на Кутинчева, съхраняван в ДА – София. Издирваме и съпоставяме допълнителна информация, която може да осветли съдбата на тази непозната и мистериозна дама, да разкрие хората, организациите свързани с нея, да проследи комуникацията с българската аудитория (в т.ч. филмова) от епохата. В настоящата статия представяме, анализираме и интерпретираме част от намерената засега фактология, без претенция за изчерпателност. Фокусираме се именно върху Япония, като най-съществен и значим елемент от документалния корпус^[7].

Името на Люба Кутинчева нашумя през 2016 г. чрез изложбата на ДА „Архиви“ и ДА – София, с подкрепа на Архив Гипсън: „Мисия пътешественик“, със съставител – Иво Хаджимишев. По проекта са работили С. Петкова, Д. Стоименов и Д. Алексиев.  Представени са 25 мащабни табла с фототипни документи, снимки и картички от личния ѝ фонд, илюстриращи пътуванията ѝ в периода 1929-1938 г. из страните на Северна Африка, Близкия Изток и Южна, Югоизточна и Източна Азия^[8].

 

 ЛЮБА КУТИНЧЕВА В ЕГИПЕТ ПРЕД ХЕОПСОВАТА ПИРАМИДА, ДА – СОФИЯ, Ф. 1328К, ОП. 1, А.Е. 10, 1Ж 

Всъщност експозицията съдържа данни едно към едно описани от фонда. Нищо извън информацията, предоставена от Люба, не е проследено, поставено под съмнение, дешифрирано, преведено, разширено с допълнителни разработки. Но все пак целта на изложбата не е научна, а по-скоро да представи на съвременната културна среда една безспорно интригуваща личност. Изложбата, показана и в страната, отприщи множество журналистически публикации, но те преповтарят и копират една и съща информация, без да се позовават на изворовия материал. В книгата на Делян Момчилов „Българите! Забравените постижения“^[9] има глава за Люба Кутинчева, но четем същите данни, защото мисията на тази книга е популяризаторска.

Документацията в личния фонд^[10] съдържа както доста интересна, така и скрита информация, и не на последно място – голяма доза мистификация и митологизация. Разчитането на изворите изисква екипна работа от специалисти в различни сфери на хуманитаристиката. Допълнителното издирване на фактология извън фонда също е сложен процес. Ето защо вероятно до този момент няма сериозно, актуално и задълбочено изследване, което цялостно да историзира и анализира документалното наследство на Кутинчева.

Коя е Люба Кутинчева или по-точно за коя се представя? За първата българска пътешественичка, без вероятно да е знаела, че Анка Ламбрева я изпреварва с една година. Когато четем биографията на Кутинчева, съставена от самата нея, се натъкваме на желанието ѝ да демонстрира угоден партиен произход и същевременно да украси житието си с емоционален мелодраматичен патос. Тя подчертава, че е от „прогресивно семейство на интелектуалци“^[11], че е водила „активна политическа дейност“^[12]. По време на пътешествията си е установявала връзки с „прогресивни общественици, профсъюзни и комунистически деятели“^[13]. Дори със средствата, които е припечелвала след завръщането си в България при изнасянето на сказки за далечните страни, е подпомагала „прогресивното движение“^[14]. Кутинчева е родена на 15 май 1910 г. във Велико Търново, и акцентира, че е роднина на легендарния Капитан Райчо Николов по майчина линия – отново манифестиране на патриотична значимост. През 1912 г. семейството се премества в Силистра, която скоро след това преминава в румънска територия. Баща ѝ (Люба никога не споменава името на родителите си в справката) става член на „Свободна Добруджа“^[15]. За дейността си бива затворен в румънски затвор и през 1928 г. умира. Няколко дни по-късно майка ѝ също почива.

Преследвана от румънските власти в края на 20^-те години на ХХ в., Кутинчева емигрира в България, а оттам заминава в Турция при чичо си (без посочено име). Отлично образована, владееща френски, румънски, турски и руски езици, със задълбочени познания по българска история, култура, литература, поезия, музика, етнография, Кутинчева пише, че започва да изнася сказки за България в Турция, които са били масово посещавани и добре заплатени. Със спечелените пари отива незнайно защо точно в Сирия и всъщност това е и началната точка за пътешествията ѝ из останалите части на Изтока. В продължение на десет години – от 1929 до 1939 г.^[16] тя неуморно пътува. Издържа се с лектории за родината и с физически труд: бране на плодове и подправки. Кутинчева пресилено демонстрира в справката силно изострено социално чувство, нееднократно изтъква интереса си към правата на жените: „С голяма упоритост и смелост тя успявала да прекрачи недостъпните за чуждоверки хареми и да се запознае с положението на незавидната женска съдба на мохамеданките, които благодарение на религиозния фанатизъм и невежество са обърнати на бездушни същества, които безропотно са понасяли всичко. /…/ Първата жена европейка, прекрачила праговете на недостъпните хареми“^[17]. Как европейка, бяла, сама жена ще получи ексклузивен достъп до харемите през 30^-те?! Много интересно е, че Люба пише биографията си не в първо лице, а именно употребявайки минало свършено време, така сякаш разказва за друг. Поставя дистанция между собственото си „аз“ преди и сега. Като че ли друга персона е изживяла онзи живот, а реалната Кутинчева е била неволен свидетел. Написаното е поднесено в колорита на умиляваща наивност, като същевременно е очевидна деформацията на реалните факти. Люба осъжда робовладелството, войнствеността, колониалната политика и гнет, мизерията и глада, империализма, капитализма, богатствата на властимащите, които са в разрез с бедността сред населението, поддържа борбите за национално освобождение. Езиковият стил е в унисон с текстовия патетичен канон на социализма и всъщност личи, че не ѝ е присъщ. Същевременно някак романтично подчертава привличането към екзотичното, обагрено с тайнственост и мистика. Думи, които многократно ще се артикулират в нейната книга „Япония – лични впечатления, наблюдения и проучвания“ (1942)^[18], в сказките ѝ за Азия^[19], които изнася в България, и в отзивите от своите лектории. Афишът на Люба (1940-1943, направен така, че само да се допише на ръка мястото на провеждане) помпозно анонсира: „младата и смела българка, която с риск за живота си, неизброими опасни приключения, премеждия и страдания, в продължение на около 10 години е успяла да пропътува целия Далечен Изток /…/ и още много покрити с тайнственост и мистика краища на Далечния Изток“^[20].

Пътешественичката се омъжва за журналиста Александър Константинов Дагоров през 1939 г. След 9.ІХ.1944 г. той е водел политически процеси, неясно какви. При изпълнение на служебния си дълг през 1948 г. заболява.^[21]  При направено запитване в архива на СБЖ не бяха открити данни за Кутинчева и съпругът ѝ, макар че в личния фонд има негова служебна карта. Люба посочва, че има един син – Михаил Александров Дагоров, който е завършил актьорско майсторство при студията към военния театър и е кукловод^[22]. На този етап на изследването също няма потвърдена информация за наследниците.

Цялото житейско експозе изправя изследователя пред множество неизвестни. Кой и как финансира пътешествията? Кои са организациите и целите на посещенията на Кутинчева (тук дори могат да се изкажат хипотези и за шпионаж^[23])? Кои са хората с които е била свързана и които са ѝ осигурили достъп до международни кръгове? Какво „петно в миналото“, неприемливо за социалистическия режим, диктува усещането за страх, което четем между редовете? Връзката с Япония може да е проблем за партийците, но защо е основен фокус в дейността ѝ? Споменават ли се другаде наличието на филмовите ленти, които не откриваме в корпуса на личния фонд? Дали Люба Кутинчева наистина е пътувала сама? Защото твърде неубедително стоят твърденията ѝ, че пребродва Азия тотално без придружител(и).

 ЛЮБА И НИКОЛА КУТИНЧЕВИ В ЯПОНИЯ, ДИГИТАЛИЗИРАНА СТЪКЛЕНА ПЛАКА № 98 ОТ Ф. 1328К 

Корпусът с документи на пръв поглед наистина не е малък, и същевременно си даваме сметка, че е някак недостатъчен, ако го съпоставим с дългогодишно митарстване из азиатския свят. Кутинчева сигурно е направила селекция, а част от документалното наследство е останало непредадено.

Основните архивни единици съдържат множество картички и лични фотографии от страните на пребиваване (1929-1931), негативи – стъкло (1929 – 1936)^[24]; албуми, отзиви и изрезки от вестници - мнения за изнесени сказки (1940 – 1941), книгата на Кутинчева „Япония - лични впечатления, наблюдения и проучвания“ (1942)^[25], тетрадка с препис на книгата^[26].

Особено ценни са албумите, които са своеобразни лексикони. В архивни единици 17, 18 и 19^[27] от опис 1 са написани благопожелания на различни езици (от европейските – английски, френски, немски, руски, италиански и т.н.; и не европейски – арабски, персийски, хинди, тайски, китайски, японски^[28] и пр.). Журналисти, учени и видни общественици, владетели, духовници, политици, студенти, професори, археолози, приятели и други частни лица, с които Кутинчева се е срещала, са оставили следа в албумите.

ПОСВЕЩЕНИЕ ОТ КОНСУЛА НА ПЕРУ, ДА – СОФИЯ, Ф. 1328К, ОП. 1, А.Е. 18, Л. 44

 

ЯПОНИЯ, МОЯ ЛЮБОВ

По отношение на Япония интерес представлява а.е. 18. На л. 39 е залепен железопътен билет за пътуване между гарите Чанчун и Далян в Манджурия, който е един от малкото веществени документи за пътуванията на Кутинчева, доказващ, че е посетила територията. Любопитен е л.43, с посвещение от Егучи Ясуши^[29] с думите „Дълбоко съм впечатлен от силата на международния език есперанто“, с дата 29 окт. 1930 г.

 „МНОГО СЪМ ЩАСТЛИВА, ЧЕ СЕ ЗАПОЗНАХ С ВАС.“, 31 ОКТОМВРИ 1930 – СПОМЕН ОТ БЛИЗКАТА И ЯВНО ЗНАЧИМА ЯПОНСКА ПРИЯТЕЛКА НА ЛЮБА КУТИНЧЕВА, ОВАДА ХИНАКО. ДА – СОФИЯ, Ф. 1328К, ОП. 1, А.Е. 18, Л. 43 

 В дясно до него е поместена снимка на Овада Хинако, облечена в традиционно японско облекло (кимоно): „Много съм щастлива, че се запознах с Вас.“, 31 октомври 1930. Коя е тази дама? В описа, без да се споменава името ѝ, четем следното: „Снимка на японска лекарка, момиче от висшето общество, много добра пианистка“. Съвместна снимка на Хинако и Люба откриваме и между страниците на книгата „Япония – лични впечатления, наблюдения и проучвания“^[30] Под фотографията е отбелязано: „Пътешественичката в японска национална носия, заедно със своята приятелка в Осака“. В абзац на предна страница, получаваме следната информация от авторката: „Параходът пореше вълните и стремглаво напредваше към японския бряг. Влязохме в приятен разговор с млада японка, която отлично владееше френски език. Това мило момиче ме плени с добротата си. Станахме приятелки и по-късно, когато стигнахме в Япония, аз ѝ гостувах известно време в Осака. С моята приятелка направихме множество снимки, една от които прилагам“^[31]. За жалост, съдбата на тези снимки е неясна, по простата причина, че те не фигурират в корпуса на личния фонд.

На л. 40, 43, 44 разпознаваме посвещения от губернатори и служители на три префектури от о-в Кюшу – Оита, Нагасаки и Фукуока, които ясно говорят за това, че Кутинчева е била добре приета не само сред японския интелектуален елит (учители, университетски преподаватели и др.), но и сред представителите на местната администрация.

 ПОСВЕЩЕНИЕ ОТ ПОНДИЧЕРИ, ИНДИЯ: „ЖЕЛАЯ НА ВАС И НА ДЪЩЕРЯ ВИ КЪСМЕТ И БЕЗОПАСЕН ПЪК КЪМ БЪЛГАРИЯ“. 

Между описанието на материалите и реалното им съдържание се наблюдават разминавания. Може да се предположи, че описването е станало значително по-късно, когато спомените на пътешественичката за конкретните обстоятелства са били или избледнели, или нарочно са предоставени неверни данни.

Изключително интересен, ключов пример е л. 37, със снимка на мъж и жена, и в дясно посвещение. В описа към архивната единица е указано, че това са проф. Амахита, ректор на Токийския университет и съпругата му. Докато от записа се разбира, че лицата са други: Дегучи Онисабуро (1871 – 1948) с жена си Суми – и двамата духовни лидери на новото японско религиозното движение „Оомото“ (букв. Великият извор)^[32]. Доктрината на движението се основава на древния шинтоизъм, като интегрира нови, съвременни за епохата аспекти, свързани с идеята за единен извор на религиите, постигане на световна хармония и мир чрез изкуствата, засилване на междурелигиозния диалог, установяване на равновесие между индустриализацията на Запада и духовността на Изтока. „Великият извор“ бързо се разпространява в Япония, като привлича представители на интелектуалния и военен елит. Сред най-известните му последователи е Уешиба Морихей – основателят на айкидо.

 ДЕГУЧИ ОНИСАБУРО СЪС СЪПРУГАТА СИ СУМИ, ДВАМАТА ДУХОВНИ ЛИДЕРИ НА НОВОТО ЯПОНСКО РЕЛИГИОЗНОТО ДВИЖЕНИЕ „ООМОТО“ („ВЕЛИКИЯТ ИЗВОР“). ДА – СОФИЯ, Ф. 1328К, ОП. 1, А.Е. 18, Л. 37 

 През 1923 г. Дегучи Онисабуро започва да учи и промотира усилено есперанто, убеден, че това ще помогне за разпространението на движението на Запад. Плюс това есперанто идеално се вписва в слогана на идеологията: „Един Бог, един свят, един общ език за общуване“. Официални издания на „Оомото“ (книги и списания) всъщност се публикуват и до днес на есперанто^[33]. Изключително интересно е, че японското движение припознава през 1926 г. българското „Бяло Братство“ на Петър Дънов като идейно сродно. „Аз съм един мъдрец, Учителят е в България. Движението „Бяло Братство“ е нещо ново и оригинално, което българският народ дава на света“^[34], пише Дегучи. Това обяснява и донякъде факта, че Люба Кутинчева като българка е добре приета от сем. Дегучи. Никъде в книгата си тя не говори за срещата си с него. В снимковия корпус обаче откриваме две снимки, надлежно надписани така: „Заедно с Дегу-чи, виден професори и профсъюзен японски деятел, 1933“^[35] и „С жената на проф. Дегу-чи и др., Токио“^[36]. В книгата ѝ, същите снимки (на стр. 82 и 72) фигурират с различен надпис: „С един японец в Йокохама“ и „Група японки в Нагасаки“. Доколко и дали Люба е била член на есперантисткото движение и Бялото братство – засега не можем да кажем.

 ЛЮБА КУТИЧЕВА С ДЕГУЧИ СУМИ, ДА – СОФИЯ, Ф. 1328К, ОП. 1, А.Е. 12, Л. 1. В „ЯПОНИЯ – ЛИЧНИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ, НАБЛЮДЕНИЯ И ПРОУЧВАНИЯ“ СНИМКАТА ФИГУРИРА НА С. 72 С РАЗЛИЧЕН НАДПИС: „ГРУПА ЯПОНКИ В НАГАСАКИ“. 

При внимателен прочит и дешифриране на разнородни почерци, откриваме и доказателствата, че Кутинчева наистина не е пътешествала сама! Придружава я г-н Никола Кутинчев. Кой е той – приятел, годеник, съпруг, брат, братовчед, чичо? Още по-интересни факти: в пожелания, написани в албума, свързани с пребиваването в страните от Близкия Изток, многократно се изписва – г-н Никола Кутинчев и неговата съпруга, „симпатичната двойка“, г-н и г-жа Кутинчеви, които правят пътешествие с научна цел. Каква е научната цел, с която двамата мотивират престоя си и своеобразния си номадски начин на живот? С напредване на пътуването и страниците от Карачи към Индия и Югоизточна Азия, двойката вече не се декларира като съпрузи. Нещо интересно – изписва се в памет за г-н Кутинчев и г-ца Кутинчева. Има места, където пък „госпожа“ е преправено на „госпожица“. Люба и Никола вече не пътуват с научна цел, а имат интересен бизнес, който е труден, но много благороден. Какъв ли ще да е? В Източна Азия и конкретно в Япония статуса същото се сменя. Вече се обявяват като баща и дъщеря! С цел безопасност двойката със сигурност се е съобразявала със спецификата, културно-менталните нагласи и нрави на регионите, през които преминава^[37].

 АФИШЪТ НА ЛЮБА КУТИНЧЕВА, ДА – СОФИЯ, Ф. 1328К, ОП. 1, А.Е. 175 

Във всички документи, както и в книгата „Япония – лични впечатления, наблюдения и проучвания“, и във всички интервюта дадени за пресата през 40^-те години – пътешественичката твърди ясно и категорично, че съвсем сама странства из далечните източни земи. Нещо повече – в книгата тя не споменава нито едно име, което да речем срещаме в описите на снимките, албумите и стъклените плаки. Доста по-късно, в началото на 90^-те години на ХХ в. Кутинчева, вече на преклонна възраст (84 годишна) дава две интервюта за печатни медии – едното за „Ние жените“^[38], другото за „Ехо“^[39]. Пред Юлияна Тонева и Мариета Арангелова, Кутинчева потвърждава истината, която като изследователи подозирахме, преди да се запознаем с интервютата: а именно - че е пътувала с баща си Никола Кутинчев, който обаче по някое време се прибира в България. Двата материала бегло допълват и други биографични данни: Никола е софийски лекар, ветеран от Първата световна война с чин капитан. А майката^[40] е пианистка, завършила в Швейцария, умира през 1928 г. Люба завършва Букурещкия френски колеж. Никола и Люба заминават заедно през 1930 г. Момичето научава и есперанто по време на пребиваването на Изток. Интересно е, че в статиите се споменават още нейни тетрадки, които възрастната жена пази и не е предала в архива. Сред тях са ръкопис на неиздадена книга „Робството на жената в Далечния Изток“ и подготовка за трета книга, с допълнения на спомените – „С български трикольор на шапката“ (Възрастната жена е споделила, че заради отслабеното си зрение не може да я довърши сама и се надява някой да ѝ помогне в това начинание). А другите, неясно колко на брой, отново са тип лексикони, съдържащи благодарности за изнесените сказки.

 СНИМКА СЛЕД СКАЗКА В КОРЕЯ , ДА – СОФИЯ, Ф. 1328К, ОП. 1, А.Е. 10, Л. 1Б 

Къде – в странство или в България? – също не се посочва в материала. Много е вероятно, Кутинчева освен тях, да е пазила и още снимки, и още преинтересни доказателства и документи за семейството и пътуванията, и дори филмовите ленти. Всъщност статиите в „Ние жените“ и в „Ехо“ са доста сходни като цяло и общовати, и не показват работа с изворовия материал. За жалост няма поместена снимка на Люба Кутинчева през 90^-те. Изпуснат е и историческият шанс за запис на задълбочен разговор, който да попълни информационните липси.

	Дата	Извори
с. Дълбоки (Старозагорско, на 12 км североизточно от Стара Загора), в училището (днес ОУ „Иван Мирчев“)	25 (ср.) септември 1940	ф. 1328к, оп. 1, а.е. 176, л. 1 – отзив от учителя М. Стоянов
с. Хрищени (Старозагорско, на 7 км североизточно от Стара Загора), в Народно основно училище (днес ОУ „Христо Ботев)	28 (сб.) септември 1940	ф. 1328к, оп. 1, а.е. 176, л. 2 – отзив от директора Хр. С. (Христо Спасов ) ф. 1328к, оп. 1, а.е. 176, л. 3 – отзив от председателя на читалището
с. Хрищени, в Народно читалище „Ст. Генчев“ (основано 1901, действащо и днес)
с. Михайлово (Старозагорско, на 25 км югозападно от Стара Загора), в Народна смесена прогимназия (днес не съществува)	01(вт.) октомври 1940	ф. 1328к, оп. 1, а.е. 176, л. 3б – отзив от учител
с. Сърнево (Старозагорско, на 18 км югоизточно от Стара Загора), в Народно основно училище (днес ОУ „Св. Св. Кирил и Методий)	05 (сб.) октомври 1940	ф. 1328к, оп. 1, а.е. 176, л. 4 – отзив от учител
гр. Нова Загора, в Новозагорско градско общинско управление	08 (вт.) октомври 1940	ф. 1328к, оп. 1, а.е. 176, л. 4-5  – подписна документ от кмета (от 09.Х.1940) ф. 1328к, оп. 1, а.е. 176, л. 5  – отзив от преподавателя по география  Н. Ст. Копчев, от 09.Х.1940) ф. 1328к, оп. 1, а.е. 176, л. 5б  – отзив от преподавателя по български език  Ив. Т. Попов, от 10.Х.1940) ф. 1328к, оп. 1, а.е. 176, л. 11 – отзив от редактора на вестник „Изгрев“, от 10.Х.1940) ф. 1328к, оп. 1, а.е. 176, л. 11б-12 – отзив от околийския управител на Новозагорското околийско управление, , от 10.Х.1940) ф. 1328к, оп. 1, а.е. 177, л. 2 – отизв, поместен във в-к „Изгрев“ (НЗ), бр. 421, от 15.Х.1940, без данни за загл.
гр. Нова Загора, в Смесена гимназия „Царица Йоанна“ (днес Професионална гимназия по селско стопанство – ПГСС "Царица Йоанна")
с. Мъглиж (днес град,  на 23 км от Стара Загора), без данни за мястото на изнасяне на сказката	10 (чт.) или 11 (пт.) октомври 1940	ф. 1328к, оп. 1, а.е. 176, л. 13б - от неизвестен автор, подписан като „Ст.“, може да е учител или да е от администрацията, от 11. Х.1940
с. Енина (Казанлъшко, на 4 км североизточно от Казанлък, на 40 км от Стара Загора), в Народно основно училище „Христо Ботев“, днес ОУ)	12 (сб.) или 13 (нд.) октомври 1940	ф. 1328к, оп. 1, а.е. 176, л. 6  – отзив от директора на училището, от 13.Х.1940)
с. Шипка (днес град, Казанлъшко, на 12 км северно от Казанлък, на 45 км от Стара Загора), в прогимназията (вероятно днес ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“)	13 (нд.) или 14 (пон.) октомври 1940	ф. 1328к, оп. 1, а.е. 176, л. 6  – отзив от директора на училището, от 14.Х.1940)
с. Шейново (Казанлъшко, на 14 км северозападно от Казанлък, на 47 км от Стара Загора), в основното училище (днес ОУ „Д-р Петър Берон“)	13 (нд.) или 14 (пон.) октомври 1940	ф. 1328к, оп. 1, а.е. 176, л. 6б  – отзив от главния учител на училището, от 14.Х.1940) ф. 1328к, оп. 1, а.е. 176, л. 7  – отзив от двама учители – мъж и жена от училището, 14.Х.1940)
с. Голямо Дряново (Казанлъшко, на 13 км северозападно от Казанлък, на 48 км от Стара Загора), в училището (днес не съществува)	14 (пон.) или 15 (вт.) октомври 1940	ф. 1328к, оп. 1, а.е. 176, л. 7  – отзив от директора училището, 15.Х.1940)
с. Долно Сахране (Казанлъшко, на 17 км северозападно от Казанлък, на 50 км от Стара Загора), в Народно основно училище „Христо Ботев“ (днес не съществува)	15 (вт.) или 16 (ср.) октомври 1940	ф. 1328к, оп. 1, а.е. 176, л. 8  – отзив от директора училището, 16.Х.1940)
с. Габарево (Казанлъшко, на 22 км западно от Казанлък, на 54 км от Стара Загора), в Средищно народно училище (днес ОУ „Никола Йонков Вапцаров“)	16 (сл.) или 17 (чт.) октомври 1940	ф. 1328к, оп. 1, а.е. 176, л. 8б  – отзив от директора училището, 17.Х.1940)
гр. Кърджали, Салон на Общинския дом	22 (вт.) и 23 (ср.) октомври 1940	ф. 1328к, оп. 1, а.е. 176, л. 14 - отзив от околийския управител на Кърджали, 22.Х.1940 ф. 1328к, оп. 1, а.е. 176, л. 14б - отзив от Крум Дудеков, секретар на градската община, 22.Х.1940 ф. 1328к, оп. 1, а.е. 176, л. 9 - отзив  подписан от редактора на вестник за политика, стопанство и култура „Бяло море“ от 24.Х.1940 ф. 1328к, оп. 1, а.е. 176, л. 10 - отзив от инспектора на Кърджалийската градска околия, 25.Х.1940 ф. 1328к, оп. 1, а.е. 177, л. 2 – отзив поместен във в-к „Бяло море“ (Кърдж.), бр. 38 от 26.Х.1940, загл. „Сказките на г-жа Кутинчева“ ф. 1328к, оп. 1, а.е. 177, л. 2б – отзив поместен във в-к „Заря“ (Сф.), бр. 5756 от 27.Х.1940, загл.„Новини от Кърджали“
гр. Кърджали, Смесена гимназия „Царица Йоана“	24 (чт.) октомври 1940	ф. 1328к, оп. 1, а.е. 176, л. 10б - от директора на гимназията, 25.Х.1940
с. Златица (сега Златополе,  Харманлийско), Смесена прогимназия (днес не съществува)	28 (пон.) или 29 (вт.) октомври 1940	ф. 1328к, оп. 1, а.е. 176, л. 15 - от директора на гимназията, 29.Х.1940
гр. Ивайловград, пред чиновете на ивайловградския гарнизон	30 (ср.) или 31 (чт.) октомври 1940	ф. 1328к, оп. 1, а.е. 176, л. 15б - липсват данни и страници, от 31.Х.1940
с. Мъглиж (днес град,  на 23 км от Стара Загора), Народно основно училище „Христо Ботев“ (днес ОУ)	13 (ср.) или 14 (чт.) ноември 1940	ф. 1328к, оп. 1, а.е. 176, л. 12б-13 - от директора на училището, 14.ХІ.1940
гр.Асеновград – без данни за място на изнасяне на сказката	3 (вт.) и 4 (ср.) декември 1940	ф. 1328к, оп. 1, а.е. 177, л. 3 – рекламно каре поместено във в-к „Родопско ехо“ (Асен.), бр. 804 от 02.ХІІ.1940, без данни за загл.
гр. Чепеларе – без данни за изнасяне на сказката	може би 5 (чт.) декември 1940	ф. 1328к, оп. 1, а.е. 177, л. 3 – рекламно каре поместено във в-к „Борба“ (Пл.), бр. 5877 от 05.ХІІ.1940, без данни за загл.
гр. Пазарджик, в читалището, по покана на женското благотворително дружество	16 (пон.) декември 1940	ф. 1328к, оп. 1, а.е. 177, л. 3 – каре поместено във в-к „Борба“ (Пл.), бр. 5890 от 20.ХІІ.1940, загл. „Пазарджик“
гр. Стара Загора, в салона на дружество „Театър“от 18.00 ч.	23 (пон.) и 24 (вт.) декември 1940	ф. 1328к, оп. 1, а.е. 177, л. 3 – каре поместено във в-к „Борба“ (Пл.), бр. 5892 от 23.ХІІ.1940, загл. „В Южна България“
Гр. Шумен – в салон на читалище „Архангел Михаил“	6 (пт.) и 7 (сб.) март 1942	Хроника. —  Шуменски вести, ІІІ, бр. 103, 10 март 1942, с. 4

 

Таблица № 1, показваща маршрута на сказките на Люба Кутинчева и изворовия материал. Възстановени са и дните на седмицата. Заглавията на сказките са: „Япония, Страната на изгряващото слънце, на хризантемите и гейшите“ (най-често изнасяна) и „Любовта и кръвта в харемите (робството на жената в Далечния Изток)“.

 

Проучванията за настоящата статия са финансирани от Фонд „Научни изследвания“ по договор № КП-06-Н60/6 от 16.11.2021 г. по проект „Кинокултура, изкуства и национални образи в България (КИНО.БГ). Формиране на обществената значимост на филмовата култура в периода между двете световни войни“, Институт за изследване на изкуствата, БАН, ръководител – доц. д-р. Александър Донев.

Настоящият текст е допълнена версия на първоначално публикуваната в сп. Проблеми на изкуството.

 

Бележки под линия:

^[1] ДА – София, ф.1328к, оп. 1, а.е. 177, л. 1б. Архивната единица съдържа изрезки от вестници (столични и провинциални) с рецензии за изнесените сказки от Люба Кутинчева в страната през 40^-те години на ХХ в. Според архивните данни: Първата българска пътешественичка в Далечния Изток. – Аз знам всичко, № 95, 13 авг. 1940.

^[2] ДА – София, ф.1328к, оп. 1, а.е. 177, л. 6 – Правда (Сл.), ХХІІІ, № 966, дек. 1940.

^[3] ДА – София, ф.1328к, оп. 1, а.е. 177, л. 3б – Бургаски фар, № 6267, 12 авг. 1942.

^[4] Като глобално присъствие на кинематографа в културното ни пространство.

^[5] Много популярни в епохата и масово разпространени и в България е комплектът на френския гигант Pathé Baby (Патé Бейби) – лека 9,5 мм камера и домашен прожекционен апарат за ленти до 12 мм.

^[6] Процесът започва през 1946 г. с влизането в сила на „Закон за кинокултурата“ и окончателно приключва през 1948 със „Закон за кинематографията“. Новата власт въвежда държавен монопол върху производството, вноса/износа и разпространението на филми. Всички ленти, апарати, камери, всевъзможно кинооборудване (професионално и любителско) са предадени на фондация „Българско дело“. Вж.: Янакиев, Ал. Cinema.bg. 100 години филмов процес, личности/филми/кина. С., 2003, 213 – 218.

^[7] За първи път на международен научен форум с участието на утвърдени учени-японисти бе представен етап от изследователската работа върху фонда. Доц. д-р Андроника Мартонова от ИИИзк и доц. д-р Антон Андреев (кат. Японистика, СУ) изнесоха доклада „Непознатата с кимоното. (Люба Кутинчева – между фактите, загадките и Япония)“ на Юбилейната международна конференция „Бъдещи хоризонти“, посветена на 25-годишнината от основаването на специалност Японистика в СУ „Св. Климент Охридски“ 2015, София, Аула на СУ, 29 – 30 октомври 2015 г.

^[8] Посетени страни по азбучен ред: Абисиния (Етиопия и Еритрея), Алжир, Афганистан, Белуджистан (днес в границите на Пакистан, Иран и Афганистан), Бирма (Мианмар), Борнео, Египет, Индия, Индонезия, Ирак, Испанско Мароко, Китай, Корея (по това време анексирана към Япония), Либия, Мадагаскар, Оман, Палестина, Персия (Иран), Саудитска Арабия, Сиам (Тайланд), Сирия, Судан, Суматра, Трансйордания (Йордания), Тунис, Филипините, Формоза (Тайван), Цейлон (Шри Ланка), Южен Сахалин (след 1905 в Япония, днес в границите на Русия), Япония.

^[9] Момчилов, Д. Българите! Забравените постижения. Сиела, С., 2017, 245 – 250..

^[10] Предаден лично от Кутинчева, и придобит от ДА – София срещу възнаграждение през 1968-69 г. Описите и биографичната справка (с дата 4 април 1968) са дело на пътешественичка. Двата инвентарни описа съдържат 187 архивни единици за периода 1898 – 1948 г.

^[11] Вж.: Биографичната справка (Б. с.) в описа на фонда в ДА – София, 1.

^[12] Пак там.

^[13] Пак там, 2.

^[14] Пак там. В афиша за сказките има упомената цена за лекторията: „Вход 5 лв., за учащи 3 лв.“, ДА – София, ф. 1328к, оп. 1, а.е. 175, л. 1.

^[15] Има такъв вестник, но точно за коя от многото организации свързани с освобождаването на Добруджа става въпрос не е ясно засега.

^[16] Явно това е годината през която тя трайно се установява в България.

^[17] Б. с., ДА – София, 2.

^[18] Кутинчева, Л. Япония: Лични впечатления, наблюдения и проучвания. Стара Загора, Родина, 1942. ДА – София, ф. 1328к, оп. 1, а.е. 178.

^[19] Водещи заглавия на популярните открити лекции се срещат в различни, леко променени варианти. Първата е: „Япония, Страната на изгряващото слънце, на хризантемите и гейшите“ (най-често изнасяна, понякога без допълнението за хризантемите и гейшите), с подзаглавие „Какво видях в тази приказна страна на Микадо, на напредъка, на цивилизацията и най-големия прогрес на Изтока. Фантастичният живот, нрави и обичаи. Лични наблюдения, впечатления и преживявания“. Втората е  тема е: „Любовта и кръвта в харемите (робството на жената в Далечния Изток)“. С подзаглавие: „Робството на жената под драконовия закон на Мохамед и религиозния фанатизъм. Животът зад високите и недостъпни стени на харемите, в неговата жестока и престъпна действителност“  По афиша, ДА – София, ф.1328К, оп.1, а.е.175, л.1.

^[20] ДА – София, ф. 1328к, оп. 1, а.е. 175, л. 1.

^[21]  Упоменато е, че съпругът на Кутинчева умира на 27.ІІ.1967.

^[22] Това не е професионално актьорско образование, защото по времето на социализма само във ВИТИЗ (днес НАТФИЗ) може да се получи такова. Аматьорите могат да бъдат назначени със звание „артист“ в държавни театри само ако са назначени по т.нар. чл. 9 от Указ на театрите (Обн. ДВ. № 145, 30 дек. 1949,  отменен от Закона за закрила и развитие на културата, отм. ДВ. № 50, 1 юни 1999). Ако става въпрос точно за театър „Българска Армия“, то през 50^-те и 60^-те години на  ХХ в. е под егидата на военните и със статут на централен  военен културен институт. Възможно е да е имало любителска студия към него, което недвусмислено ни насочва, че Михаил Дагоров е бил свързан с БНА.

^[23] След направена проверка установихме, че няма налични данни за полицейско досие на Люба Кутинчева преди 9.ХІ.1944 г.

^[24] До 2015 г. бе отказан достъп до тях, заради лошото им състояние. За целите на проучването ни бяха предоставени конкретни дигитални копия от заснетото в Япония.

^[25] Други книги свързани с Япония издадени в края на 30^-те и началото на 40^-те години на ХХ в. (по азбучен ред):
Гоуен, Хърбърт Хенри. Древна Япония. Превод от френски Ив. Мавродийски. ИК Вл. Пършоров, С., Враца, 1942. 

Книга за Япония. Ред. Милчо Неболлиев. Издание на Българо-японския академичен клуб, С., 1942.

Пилигрим. Крачун и Малчо и в Япония. Библиотека „Джудже“, Печатница „Рахвира“, С., 1942.

Рибаров, П. Япония, страната на изгряващото слънце. Шуменски вести, ІІІ, бр. 104, 17 март 1942, 2.

Странски, Стефан. Приказна Азия. Япония – страната на изгряващото слънце. Печатница „Иван Г.Йонов“, Пловдив, 1942.

Фукукита, Йасаносуке. Култът към чая в Япония. Т. Ф. Чипев, С., 1940.

Чолаков, М. Китай и Япония. Чайка & Братство, С., Библиотека популярни знания – книжка № 2, 1938.

^[26] ДА – София, ф. 1328к, оп. 2, а.е. 5. Според описа приблизителната датировка на архивната единица е 1930-1932г., но това категорично не е реално, защото тетрадката е с правопис след езиковата реформа от 1945.  Съдържа 83 изписани ръкописни страници с молив, като в преписа на места са добавяни детайли – например споменава се Корея, което в оригинала на книгата не съществува. А в корпуса от снимки има документ от Корея, по това време анексирана към Япония: ДА – София, ф. 1328к, оп. 1, а.е. 10, л. 1, с надпис на плика: „Сказка за България в едно корейско училище“.

^[27] Трите лексикона са датирани: 1929-1930 (а.е.17), 1930-1931 ( а.е.18), 1931 (а.е.19). Последната архивна единица, според описа на самата Кутинчева, съдържа мисли и изказвания на комунисти от арабските страни. Люба е пояснила, че е имало още 4 такива албума, но са те изгорели при бомбардировките на София, а един е взет – „присвоен от някой любител на древни писмености“. Дали са „комунисти“, това е доста спорен въпрос. А дали е „присвоен“ или иззет от полицията – също е мистерия.

^[28] Японистът доц. д-р Антон Андреев разчете 35 записа на японски език.

^[29] Имената са изписани по японски образец – първо фамилията, после личното име.

^[30] Кутинчева, Л. Цит. съч., 25.  

^[31] Пак там, 24.

^[32] http://www.oomoto.or.jp/ (17.07.2018).

^[33] Повече есперанто в Япония и Китай вж.: Lins, Ulrich. Esperanto as language and idea in China and Japan — Language Problems & Language Planning,  32:1, 2008, 47–60.

^[34] http://www.bratstvoto.net/vehadi/menu/b16/do1945.html  (17.07.2018).

^[35] ДА – София, ф. 1328к, оп. 1, а.е. 10, л. 2. В същата единица има и снимка със студенти-есперантисти.

^[36] ДА – София, ф.1328к, оп. 1, а.е. 12, л. 1а.

^[37]  За конкретни примери виж ДА – София, ф. 1328к, оп. 1, а.е. 17, л. 34б, 42б, 53. Много интересен пример откриваме в а.е. 18, л. 44б: от консула на Перу в Кобе, е оставено благопожелание за г-ца Люба Кутинчеф, която учи география (!) и е очарована от света на Япония и е в компанията на нейния баща дон Никола Кутинчеф, посетили на 4 ноември 1930 г. Следва подпис и ясен печат.

^[38] Тонева, Ю. Първата българска пътешественичка. Ние жените, № 15 (199), 13 апр.1994, 8.

^[39] Арангелова, М. Първата българска пътешественичка: Попътният вятър на живота ме грабна и отнесе надалеч. – Ехо, ХХХVІ, № 21, 12 – 16 септ. 1994, 4–5.

^[40] В онлайн статия се споменава, че се казва Ваня. Вж: Цветанов, Б. Една патриотка, обиколила света с нашия трикольор на шапката. Десант –http://www.desant.net/show-news/36280 (09.07.2018). От къде е почерпена тази информация засега не знаем.